Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1286 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Инакем солюшънс“ ООД депозирана против наказателно постановление
№ 1/04.02.2019г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 166а, ал. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция
в размер на 10000 лева, за нарушение по чл. 103, ал. 5, т. 1 ЗООС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на
административнонаказателната процедура, при неправилно приложение на
материалния закон, а така също и като явно несправедливо. Във връзка с твърденията,
относно процедурните правила се релевират доводи, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като наказващия
орган не е извършил проверка на обосноваността на АУАН, преди да се произнесе
по преписката и това нарушение е съществено, тъй като е довело до накърняване
правото на защита и дружеството е привлечено към административнонаказателна
отговорност за нарушение, което не е било доказано и без да е била установена
вината на дружеството, тъй като не са налице фактическите елементи на състава
на чл. 6 ЗАНН. Ангажират се доводи, че е нарушен чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като
НП е издадено след изтичате на повече от 6 месеца от съставянето на АУАН.
Релевират се доводи, че АУАН е издаден от лице извън правнорегламентираните за
това, съгласно чл. 167 ЗООС и цитираната заповед в НП не създава компетентност
на актосъставителя. Относно твърденията за нарушения на материалния закон се
развиват съображения, че не е налице деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение и дружеството не е извършило деяние, което може да се
определи като такова по чл. 103, ал. 5, т. 1 ЗООС. Алтернативно се излагат
доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, чрез пълномощника си моли да бъде отхвърлена жалбата. Релевира подробни
съображения във връзка с доказаност на състава на нарушението и липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 0002041/20.11.2018г. против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена проверка на 18.09.2018г. в
обект „Складова база за съхранение и търговия с течни химични вещества и
минерални торове“, находяща се в град Русе, бул. „България“ № 125 било
установено, че дружеството като оператор на обект, класифициран като
предприятие с нисък рисков потенциал, не е изпълнило задължението си да подаде
уведомление за актуализация на извършаната класификация до Министъра на
околната среда и водите, преди изменение на предприятието, което е довело до
промяна в списъка на опасните вещества от част 1 и 2 от Приложение № 3 към
ЗООС, което е квалифицирано като нарушение разпоредбата на чл. 103, ал. 5, т. 1
ЗООС.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, са били депозирани възражения от страна на
дружеството срещу съставения АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление,
със същото фактическо описание и правна квалификация на нарушението, както
съдържащите се в АУАН. Във връзка с изложените в подаденото срещу АУАН
възражение обстоятелства е посочено, че същите са неоснователни.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да
бъдат изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния
орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между
приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Неоснователни
са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
дружеството, да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана неговата
отговорност.
На
първо място не е налице твърдяното нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като
наказващия орган видно от обстоятелствената част на наказателното постановление
е взел предвид и е обсъдил депозираното възражение, като е приел същото за
неоснователно.
Не е
нарушен чл. 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на 20.11.2018г., а
наказателното постановление е издадено на 04.02.2019г., т.е. в шестмесечния
срок от съставянето на АУАН, съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Без
опора в доказателствата по делото са и твърденията в жалбата и поддържани в
хода по същество, че АУАН е издаден от лице извън правнорегламентираните за
това, съгласно чл. 167 ЗООС. Видно от находящата се на лист 44 от делото
Заповед № 350/01.11.2005г., Директора на РИОСВ – Русе, на основание чл. 167
ЗООС е делегирал правомощия на експерти, включително и мл. експерти в РИОСВ –
Русе да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗООС и
актосъставителят е именно мл. експерт, дирекция „КОС“ при РИОСВ – Русе.
Без
опора в материалите по делото са твърденията, че липсва описан състав на
нарушение. Приетата за нарушена разпоредба съдържа в себе си правно задължение
за субекта на същата, неизпълнението именно на което, осъществява състава на нарушението.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, то същата е безвиновна,
поради и което не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че не е била
установена вината на дружеството.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, които са
поддържани и в хода по същество, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 103, ал. 5, т. 1 ЗООС, Операторът на
предприятие и/или съоръжение с нисък или висок рисков потенциал е длъжен да
подаде до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда
уведомление за извършената класификация, както и за всяка негова актуализация:
1. преди всяко изменение, което води до промяна в списъка на опасните вещества
от част 1 и/или 2 на приложение № 3, налични в предприятието и/или
съоръжението.
Видно
от доказателствата по делото – Констативен протокол № ЕМ -01/18.09.2018г.,
Уведомление за класификация на предприятие с нисък рисков потенциал, описание
на опасните вещества, които са налични в складовата база на дружеството, писмо
от МИОСВ за потвърждаване на извършена квалификация на дружеството по чл. 103,
ал. 2 ЗООС, а така също и от гласните доказателства, приобщени посредством
разпита в процесуалното качество на свидетел на актосъставителя, съдът намира
за безспорно установени и доказани, изложените в обстоятелствената част на АУАН
и НП факти, които подведени под хипотезиса на приетата за нарушена разпоредба
на чл. 103, ал. 5, т. 1 ЗООС, обосновават извод, че е осъществен състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Представените
от дружеството Уведомления вх. № АО – 4248/14.09.2018г. и вх. № АО – 4249/
14.09.2019г., касаят само и единствено уведомление за инвестиционно предложение
за проектиране и изграждане на метални навеси, а не Уведомление за извършена
класификация, за да бъде прието, че дружеството е изпълнило задълженията си по
чл. 103, ал. 5, т. 1 ЗООС.
Без
опора в доказателствата по делото са и доводите за недоказаност на нарушението.
Факта, че дружеството е съхранявало посочените в констативния протокол опасни вещества,
се потвърждава и от самото дружество в депозираното възражение срещу АУАН.
Факта, че съхранението на установеното вещество – урея-амониев нитрат (течен азотен тор), в
установените количества квалифицира предприятието като такова с висок рисков
потенциал се установява и от съдържащото се в административнонаказателната
преписка Уведомление за класификация на предприятие и/или съоръжение с нисък
или висок рисков потенциал от Агрополихим (лист 34-40 от делото),
Цитираната
в подаденото възражение Наредба за условията и реда за извършване на оценка на
въздействието върху околната среда, във връзка, с която се твърди, че са
подадени уведомленията, като по този начин, дружеството е изпълнило
задълженията си по чл. 103, ал. 5, т. 1 ЗОСС, видно от чл. 1 от същата наредба, касае само и единствено
условията и редът за извършване на оценка на въздействието върху околната среда
(ОВОС) на инвестиционните предложения по чл. 81, ал.
1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда. Извън
нейният обхват и предмет е задължението на дружеството, произтичащо от чл. 103,
ал. 5, т. 1 ЗООС, именно във връзка с неизпълнението на което свое задължение,
същото е санкционирано.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 166а, ал. 2 ЗООС, която съдържа в себе си санкция именно за неизпълнение
на задължения по чл. 103, ал. 5 ЗООС, като на дружеството е наложена
имуществена санкция в минималния предвиден в тази санкционна разпоредба размер.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. От доказателствата по
делото не се установяват едно, но изключително по своя характер или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Изложените
от страна на дружеството обстоятелства, във връзка с приложение на чл. 28 ЗАНН
са съобразени от административнонаказващия орган и са обусловили именно
налагане на санкция в минималния предвиден в санкционната разпоредба за това
нарушение размер. По високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние се извежда и от количеството вещество, което е било съхранявано от
дружеството, което количество само по себе си не може да обуслови квалифициране
на нарушението като маловажно. По делото не са представени доказателства и към
настоящия момент дружеството да е изпълнило задължението си, за което е
санкционирано, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
гореизложените мотиви съдът намира депозираната жалба за неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 1/04.02.2019г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на „ИНАКЕМ СОЛЮШЪНС“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Русе, бул. „България“ № 125, на
основание чл. 166а, ал. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10000 (десет хиляди) лева, за нарушение
по чл. 103, ал. 5, т. 1 ЗООС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд град Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: