Решение по дело №72/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

 

гр.Варна, 09.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 29.09.2020 год. в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 72/2020год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са от П.К.Н., ЕГН **********, пост. адрес: ***, СО „****", ул. „****", № 16, чрез адв. Н.Н.С. ***, сл. адрес: ***, против „****" ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, пл. „****", № 9, представлявано от Управителя ****, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено от работодателя със ****на Управителя на „****" ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, пл. „****", № 9, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда - поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", като неправилна и незаконосъобразна. Претендират се разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцата работила в ответното дружество „****" ООД, ЕИК **** на длъжност „****" в обект - Магазин за хранителни стоки Тракия, находящ се в гр. Варна, ул. „****", № 1А до 03.10.2019 г., когато едностранно прекратила трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неизплащане на трудовото възнаграждение за м. 08.2019 г. Твърди се, че за прекратяването на трудовия договор на същата дата изпратила изрично уведомление, чрез услугата „Телепоща“ на ДП „Български пощи", което било получено от представител на ответника. Твърди се, че впоследствие, на 21.11.2019 г. получила от управителя на „****" ООД, ЕИК **** покана за даване на писмени обяснения за неявяването й на работа през периода от 05.10.2019г. до 19.11.2019 г. На 09.12.2019 г. получила Заповед № 95/26.11.2019 г. на управителя на ответното дружество „****" ООД, ЕИК ****, с която й се налага дисциплинарно наказание „Уволнение" за неявяване на работа през периода от 05.10.2019г. до 19.11.2019 г., на основание чл. 190, т. 1, т. 2 от КТ и впоследствие заповед № 240/03.12.2019 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ се прекратява трудовото й правоотношение. Приема, че ****е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, които водят до нейната незаконосъобразност и моли съда да я отмени.

Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като трудовото й правоотношение е прекратено едностранно от мен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, с уведомление от 03.10.2019 г., изпратено чрез услугата „Телепоща" на ДП „Български пощи" и получено от ответника на същата дата, преди издаването на оспорената заповед и респ. няма правна възможност трудовото правоотношение да бъде повторно прекратено работодателя с цитираната заповед. На второ място счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е извършила соченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина - неявяване на работа през периода от 05.10.2019г. до 19.11.2019 г., тъй като трудовото й правоотношение е било едностранно прекратено от 03.10.2019 г. и след тази дата няма възможност да извърши дисциплинарно нарушение. Освен това счита заповедта за уволнение за незаконосъобразна, тъй като при издаването й е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Кодекса на труда. Според тази разпоредба трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Това се отнася и за работодателя при упражняване на субективното му право на уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - поради дисциплинарно наказание „уволнение". Тази разпоредба не допуска извършване на уволнение на посоченото основание при липсата на предпоставки за това - извършване на тежко нарушение на трудовата дисциплина.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „****" ООД, чрез адв. Р.Ж., с който се оспорват исковите претенции. Оспорва се допустимостта на исковата молба, поради липса на правен интерес от страна на ищцата, тъй като се оспорва Заповед № 240/ 03.12.2019г.. за прекратяване на трудовото правоотношение, а не се оспорва заповед № 95/26.11.2019г. за налагане на Дисциплинарно наказание уволнение на ищцата. Не се оспорват изнесените от ищцата факти, относно подаването до ответника уведомление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение и получаването му от работодателя, но в същото време не изпълнила свое задължение да даде обяснения за неявяване на работа, след подаденото от нея едностранно предизвестие, поради което работодателя е упражнил правилно и законосъобразно правото си на дисциплинарно уволнение. Изтъква се, че ищцата е подала Уведомление, че прекратява трудовото си правоотношение, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, но не както се сочи в ИМ - поради неизплащане на трудовото възнаграждение за м.08.2019г, а поради „неизплащане в срок на дължимото обезщетение за временна неработостюсобност за м. 08.2019г.“. Твърди се, че посоченото от ищцата в уведомлението фактическо основание – „неизплащане в срок на дължимото обезщетение за временна неработоспособност за м. 08.2019г.“, не е било налице, за да може тя да упражни законосъобразно своето право по чл. 327 ат. 1 т. 2 КТ. Твърди се, че работодателят е начислил и изплатил в законния срок въпросното обезщетение, ведно с трудовото възнаграждение на Работника за м. 08.2019г., като това е отразено в разчетно платежната ведомост за процесния месец Август 2019г., където бил положен подписът на П.К.Н.. Твърди се, че въпреки отправеното уведомление от ответната страна, ищцата не се е явявала на работа.

Твърди се, че ищцата не е оспорила по съдебен ред Заповед № 95/ 26.11.2019г., с която й е наложено наказание дисциплинарно уволнение, като не иска отмяната й. Изтъква се, че оспорената Заповед № 240/03.12.2019г. съдържа в себе си като основание за прекратяване на трудовото правоотношение - наложено наказание дисциплинарно уволнение, което обаче е наложено с отделна Заповед - № 95/26.11.2019г., която не е оспорена и е влязла в законна сила. Приема се, че при наличие на влязла в сила Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, искането за отмяна на последвалото прекратяване на трудовото правоотношение, е изцяло неоснователно. Изтъква се, че Заповед № 95/26.11.2019г., е получена от ищцата на 05.12.2019г., а не на 09.12.2019г.

В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и приложимия материален закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са искови претенции с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.4 от КТ.

Ответното дружество, е надлежна страна в процеса, доколкото има качеството на работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР на КТ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК

, приема за установено от фактическа страна следното:

В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени доказателства: Трудов договор ****Уведомление за прекратяване на трудов договор от 03.10.2019г.; Известие за доставяне на уведомление от 03.10.2019 г.; Заповед № 95/26.11.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание; Писмо-искане за даване на писмени обяснения от 19.11.2019 г.; ****за прекратяване на трудовия договор; Уведомително писмо от Управителя на „****" ООД от 04.10.2019 г., Трудов Договор ****.,Уведомително писмо /Телепоща/ с изх.№ 20/04.10.2019, ведно с Разписка № 20/04.10.2019г. и Известие за доставяне, платежна ведомост за м. Август 2019г., платежен фиш за м. Август 2019г. за П.К.Н., товарителници от Speedy № 5060 997 815 5 и № 5060 998 068 1, ведно с обратни разписки., Докладна записка вх. № 2/05.10.2019г., Докладна записка вх. № 3/ 07.10.2019г., Уведомително писмо /Телепоща/ изх. № 20/ 04.10.2019г. и изх.№ 21/ 07.1 о.2019г., ведно с разписка, касов бон, плик и известие за доставяне, Уведомително писмо /Телепоща/ изх.№ 22/ 07.10.2019г., ведно с разписка, касов бон и известие за доставяне, Искане за даване на писмени обяснения, ****, изх.№ 26/ 10.1 (1.2019г., ведно с разписка, касов бон, плик и известие за доставяне, Заповед № 231/ 21.10.2019г., ведно с плик, системен бон и ИД. и е връчена/,Писмо - искане с изх.№ 91/ 19.11.2019г., за даване на писмени обяснения, ведно с товарителница № ****на куриер Спийди, Заповед № 95/26.11.2019г., ведно с товарителница № ****., на куриер Спийди, Уведомително писмо изх.№ 92/ 03.12.2019 г., Заповед № 240/03.12.2019 г., ведно с товарителница № ****г., на куриер Спийди.

Между страните не се спори, а и от трудовото досие на ищеца е видно, че съгласно сключения между тях трудов договор №82/02.07.2016 г., са били в трудови правоотношения, като ищецът е изпълнявал длъжността "****" в предприятието на ответника, месторабота Магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Варна, със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. От съдържанието на същия се установява, че страните са уговорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420 лева, платимо на ежемесечнокакто и допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия му стаж, възлизлизащо на 0,6% за всяка прослужена година.

Между страните не се спори, че от 03.10.2019г. ищцата не се явявала на работното си място за изпълнение на трудови задължения към ответното дружество.

Видно от писмено съобщение изпратено чрез услугата „Телепоща“ на ДП „Български пощи“, получено на 03.10.2019г, ищцата изрично уведомява ответника, считано от същата дата едностранно прекратява трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - 03.10.2019 г., поради неизплащане в срок на дължимото обезщетение за временна неработоспособност за м. 08.2019 г. Със същото писмо ищцата кани ответното дружество в тридневен срок от получаване на настоящото уведомление, да й изпрати заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение и оформена трудова книжка.

От представена по делото покана изпратена от ответното дружество на 19.11.2019г. и получена от ищцата на 20.11.2019г, същата е поканена в тридневен срок да даде писмени обяснения, във връзка с установено дисциплинарно нарушение- неявяване на работа за периода 05.10.2019 - 19.11.2019г.

Видно от Заповед №95/26.11.2019г. ответното дружество налага на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“, поради неявяване на работа за периода 05.10.2019 - 19.11.2019г.

От представената по делото Заповед №240/03.12.2019г. ответното дружество прекратява трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ- „дисциплинарно уволнение“, поради неявяване на два последователни дни на работа.

От представени по делото Докладна записка вх. №21/05.10.2019г. и Докладна записка вх. № 3/07.10.2019г. се установява, че на посочените дати ищцата не се е явила на работното си място.

От представени Уведомително писмо изх. № 20/04.10.2019г. и изх.№ 21/07.10.2019г. изпратени по Телепоща и адресирани до ищцата се установява, че ответното дружество уведомява ищцата, че е обжалвало представения от нея болничен лист от м.08.2019г., че обезщетението й за временна неработоспособност е изплатено и същата следва да се яви на работа. Освен това я уведомяват, че спрямо нея ще бъдат предприети действия по търсене на дисциплинарна отговорност.

От заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в счетоводството на дружеството от страна на ищцата П.К.Н. са представени два бр.болнични листи: №Е20198263114/10.09.2019г., вх.№ 54/29.08.2019г. за период /29.08.2019г. - 11.09.2019г./, както и №Е20198263216/01.10.2019г., вх.№ 59/12.09.2012г. за период /12.09.2019г. - 01.10.2019г./. Установява се, че обезщетение за временна неработоспособност на ищцата П.К.Н. в месец август 2019г. за два дни за сметка на Работодател в размер на 38.30лв. по болничен лист Е20198263114/10.09.2019,  е начислено по ведомост м.08.2019. Установява се, че обезщетението за два дни в размер на 38.30лв., ведно с начислено трудово възнаграждение за 19 р.д. за м.август 2019, в нетен размер за получаване 435.92 лв. изплатено, като във ведомостта е наличен подпис на ищцата.

Установява се, че третия ден болничен е нанесен във ведомостта за м.09.2019г. за сметка на Работодател – в размер на 20.63 лв. и нетна сума за изплащане 16.52 лв., като това обезщетение е изплатено на 17.10.2019г. с банков превод на ищцата П.К.Н..

Съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и се иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Същият е допустим, не се спори, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, прекратено с атакуваната заповед за уволнение, предявен е от лице, имащо правен интерес, и в законовите срокове по чл. 358 от Кодекса на труда, срещу лице което има качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР КТ, местно и родово подсъден е на ВРС.

Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ или по общественото осигуряване, а съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването на трудовото правоотношение настъпва от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на трудовия договор. Това означава, че за да може работникът да прекрати трудовото си правоотношение едностранно и без предизвестие следва да са налице следните предпоставки: 1. Забава на работодателя за изпълнение на задължение към работника/служителя за заплащане на трудово възнаграждение или на обезщетение по КТ или на такова по общественото осигуряване; 2. Отправено от работника/служителя писмено изявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие и 3. Получаване на изявлението за едностранно прекратяване от работодателя.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че ищцата е представила пред ответното дружество болничен лист за 3 дни временна неработоспособност през м.август 2019г. Безспорно се установява, че обезщетение за неработоспособност за два от дните е начислено и изплатено на ищцата заедно с трудовото възнаграждение за м.08.2019г.

Съдът приема, че е безспорно установено, че обезщетението за третия ден неработоспособност е начислено за м.септември 2019г., а е изплатено на ищцата по банков път на 17.10.2019г.

Съдът приема за безспорно установено, че ищцата е подала до ответното дружество уведомление по Телепоща за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради неизплащане в срок на дължимото обезщетение за временна неработоспособност за м. 08.2019 г. Уведомлението е получено от ответното дружество на 03.10.2019г.

Безспорно се установява, че всички действия на ответното дружество по ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата са след датата, на която са били уведомени за прекратяване от нейна страна на трудовото правоотношение на осн.чл.327, ал.1, т.2 от КТ- 03.10.2019г.

В хипотезата, при която е налице конкуренция между волеизявленията на страните по трудовото правоотношение за прекратяването му на различни основания, конститутивното действие на прекратяването е обвързано с това основание, чиито фактически състав е реализиран по-рано. В конкретния случай конкуренцията е между волеизявлението на ищцата- служител за прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ /забава за изплащане на обезщетението за временна неработоспособност/ и волеизявлението на ответника-работодател за прекратяване на трудовия договор на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ /налагане на наказанието дисциплинарно уволнение/. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че по-рано е реализиран фактическияТ състав по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.  Волеизявлението на ищцата за прекратяването на трудовото правоотношение на основанието чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е достигнало до знанието на ответника-работодател преди издаване и връчване на заповедта за налагане на наказанието дисциплинарно уволнение. Ответникът изрично с отговора на исковата молба е признал факта, че посоченото волеизявление на ищцата е достигнало до знанието му с подаденото по Телепоща уведомление. Освен това от текста на подаденото от ответната страна до ищцата увидомление по Телепоща от 04.10.2019г. става ясно, че на 03.10.2019г. са получили нейното уведомление по чл.327, ал.1, т.2 КТ, тъй като цитират в писмото си посоченото от нея в уведомлението основание за прекратяване – неизплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност. Конститутивното действие на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ настъпва от момента на достигане на едностранното волеизявление на служителя за прекратяването на трудовия договор без предизвестие до работодателя и тъй като по делото, както вече бе посочено по-горе, се установява, че то е настъпило по-рано, настоящият съдебен състав приема, че към момента на връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение, трудовото правоотношение вече е било прекратено на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което и заповедта за дисциплинарно уволнение не е породила правно действие. Константната съдебна практика приема, че ирелевантно за настъпването на конститутивното действие на прекратяването е дали това прекратяване е извършено законно или не от работника /служител. Прекратяването настъпва от момента на достигане на изявлението на работника до работодателя, като в случай, че трудовият договор е прекратен незаконно /без действително да е била налице забавата за плащане/, за работодателя възниква единствено правото да търси обезщетение от работника за вреди, в случай, че е претърпял такива от неоснователното прекратяването на договора. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 от ГПК – Решение № 289/ 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ІV ГО на ВКС, Решение № 203/ 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, както и определение № 808/17.11.2017 г. по гр. д. № 2009/2017 г. При дадения казус, обаче, от събраните по делото доказателства безспорно се установява законност на реализираното прекратяване на трудовия договор от ищцата на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, видно от заключението на вещото лице по ССЕ, че част от дължимото обезщетение /за третия ден от болничния/ е изплатен 14 дни след уведомлението от страна на ищцата за прекратване на трудовото правоотношение, т.е. към момента на волеизявлението е било дължимо, докато в същото време обезщетението за първия и втория ден от болничния са били изпратени заедно с трудовото възнаграждение за м.август 2019г. Така доказаната забава изключва като неоснователно, възражението на ответника -работодател за неправомерно /превратно/ упражняване на правото по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ от страна на ищцата. От събраните по делото доказателства се установява, че всички действия по дисциплинарно производство срещу ищцата са започнали след получаване от ответната страна на уведомлението от страна на ищцата за прекратяване на трудовия договор на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ

С оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че при доказаното прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен като бъде допусната поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване от чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

По разноските

При този изход на спора в полза на ищеца П.К.Н. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.4 КТ, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищцата претендира следните разноски: 610лв. за адвокатско възнаграждение, които съдът намира, че следва й бъдат присодени.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 100 лв., представляваща следваща се за производството държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

           

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на П.К.Н., ЕГН **********, пост. адрес: ***, СО „****“, ул. „****“, № 16, извършено със ****на Управителя на „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, пл. „****“, № 9, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда - поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, като неправилна и незаконосъобразна и го ОТМЕНЯ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

ДОПУСКА, на основание чл. 344, ал.1, т.4 КТ, поправка на основанието, вписано в трудовата книжка на П.К.Н., ЕГН **********, пост. адрес: ***, СО „****", ул. „****", № 16, от „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, пл. „****“, № 9, като вместо „ чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда“ да се чете „чл. 327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда“.

 

ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, пл. „****“, № 9 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Н., ЕГН **********, пост. адрес: ***, СО „****", ул. „****", № 16 сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, пл. „****“, № 9 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 100лв. /сто лева/, представляваща следваща се за производството държавна такса по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: