Присъда по дело №964/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта:	52
Дата:	18 ноември 2024 г. (в сила от 4 декември 2024 г.)
Съдия:	Красимир Аршинков

Дело:	20241200200964
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 52
гр. Благоевград, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
СъдебниВиолина Баркова

заседатели:Мирослава Лазарова
при участието на секретаря Мариела Палова
и прокурора Р. Г. К.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Наказателно дело от общ
характер № 20241200200964 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимият Т. Г. М., роден на ..... год. в с. ...., български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, за виновен в това, че
на 03.05.2023 г., около 14:30 часа, по път отворен за обществено ползване С –
И - М, на около 15 км от табелата за с. И, общ. С, обл. Благоевградска, в
местността „К“, като правоспособен водач с категории „В“, „СЕ“, „М“, „С“,
„ТКТ“, „АМ“ и „ВЕ“, при управление на товарен автомобил „MAN FE 460 Н“
с per. № Е ....и товарно ремарке „САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. № ..... е нарушил
правилата за движение, установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“
и чл.96 от ЗДвП, съгласно който „Водачът на спряно за престой или
1

паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може
да се приведе в движение или да потегли само“, като не контролирал
непрекъснато управляваното превозно средство, който контрол следвало да
засяга не само техническото състояние на ППС и показанията на съответните
негови уреди, а и възможността пътното превозно средство да се задвижи
само, спрямо пътя или терена, включително ако се намира в покой, и въпреки
,че бил длъжен да вземе мерки намиращото се в покой ППС да не може да се
приведе в движение или да потегли само, не взел такива мерки, а включил
маркуча за въздух, като по този начин освободил спирачката на товарното
ремарке и същото станало неуправляемо, като започнало да се движи
безконтролно към товарния автомобил, вследствие на което е допуснал
реализиране на пътно - транспортно произшествие, изразяващо се в удар
между товарния автомобил и товарното ремарке, при който е притиснат
между двете ППС Г И.ов З. от с.К, общ.Петрич, и по непредпазливост е
причинил смъртта му, като след деянието е направил всичко зависещо от него
за оказване на помощ на пострадалия - престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“
във вр. с чл.343 ал.1, б. „в“, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.1 и
чл.96 от ЗДвП, поради което и на основание цитираните законови текстове и
във вр. с чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54 от НК го осъжда да
изтърпи наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и „
/четири/ месеца като го оправдава по първоначалната квалификация на
вмененото му престъпление.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага ефективното изтърпяване на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК лишава Т. Г. М. от
право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
Постановява приобщената като веществено доказателство по делото
зъбна протеза като вещ без икономическа стойност да бъде унищожена по
предвидения ред.
ОСЪЖДА Т. Г. М. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по
сметка на ОД на МВР – Благоевград сторените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 1 029,60 /хиляда и двадесет и девет лева и
2

шестдесет стотинки/ лева, а по сметка на БлОС държавна такса от 5 /пет/ лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок
считано от днес пред Апелативен съд - София.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по н.о.х.д. № 964/2024 година на БлОС
Окръжна прокуратура – Благоевград е внесла обвинителен акт срещу Т.
Г. М., роден на .. год. в с. С, общ. П, обл. Благоевградска, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес в
с. П, общ. П, ул. „Х“ №24, за това, че на 03.05.2023 год., около 14:30 часа, по
път отворен за обществено ползване С – И - М, на около 15 км. от табелата за
с. И, общ. С, в местността „К“, като правоспособен водач - категории „В“,
„СЕ“, „М“, „С“, „ТКТ“, „АМ“ и „ВЕ“, при управление на товарен автомобил
„MAN FE 460 Н“ с per. № .. и товарно ремарке „САМПО ЦД20 РАЛА“ с per.
№ ... е нарушил правилата за движение, установени в Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“ и чл.96 от ЗДвП, съгласно който „Водачът на спряно за престой
или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не
може да се приведе в движение или да потегли само“, като не контролирал
непрекъснато управляваното превозно средство, който контрол следвало да
засяга не само техническото състояние на ППС и показанията на съответните
негови уреди, а и възможността пътното превозно средство да се задвижи
само спрямо пътя или терена, включително, ако се намира в покой и въпреки,
че бил длъжен да вземе мерки намиращото се в покой ППС да не може да се
приведе в движение или да потегли само, не взел такива мерки, а включил
маркуча за въздух, като по този начин освободил спирачката на товарното
ремарке и същото станало неуправляемо, като започнало да се движи
безконтролно към товарния автомобил, вследствие на което е допуснал
реализиране на пътно - транспортно произшествие, изразяващо се в удар
между товарния автомобил и товарното ремарке, при който е притиснат
между двете ППС Г.И.З. от с.К, общ.П, и по непредпазливост е причинил
смъртта му - престъпление по чл.343 ал.1, б. „в“, вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК.
В хода на проведеното разпоредително заседание подсъдимият Т. М.
направи изявление на основание чл.371, т.2 от НПК и призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти. По този повод и при наличието на
предпоставките на чл.372, ал.4 от НПК съдът постанови провеждането на
съкратено съдебно следствие.
Защитникът на подсъдимия пледира за приложението на
привилегированата разпоредба на чл.343а от НК, тъй като М. е направила
необходимото в тази ситуация, веднага са качили пострадалия на МПС и
потеглили към града, уведомил на тел.112 за случилото се и посрещнал по
пътя линейка на Бърза помощ, в която прехвърлили З., който придружил до
болничното заведение. В съвкупност тези безспорно установени данни
позволяват да се приложи привилегированата разпоредба от закона и
съответно подсъдимият да понесе занижена отговорност. Наблягайки на
изразеното съжаление за стореното и уважителните отношения между М. и
близките на починалия, неговите добри характеристични данни и чисто
1

съдебно минало, адвокатът предлага предвиденото наказание „лишаване от
свобода“ да бъде определено в близост до минимума и намалено с една трета.
Липсват пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, защото не е необходимо
за превъзпитанието му да се отделя от нормалната си социална среда. По
отношение на кумулативното наказание по чл.343г от НК защитникът
акцентира върху необходимостта подсъдимият да се изхранва с досегашната
си професия, поради което и счита, че времето, през което следва да бъде
лишен от право да управлява МПС не трябва да бъде прекалено
продължително.
В предоставената му възможност за самостоятелно пледиране по
повдигнатото му обвинение, подсъдимият М. изрази искреното си съжаление
за случилото се, като заяви, че се е свързал с близките на З..
В последната си дума той заяви, отново, че много съжалява за случилото
се и предоставя на съда да определи отговорността му за случилото се.
В пледоарията си участващият по делото прокурор поддържа
обвинението по посочената квалификация на НК. Изхождайки от направеното
от страна на подсъдимата признание на фактите по обвинителния акт,
конкретиката по случая и изискването на чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а
от НК, пледира за налагането на наказание при условията на чл.58а, ал.1 от
НК, чието ефективно изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок
съгласно чл.66, ал.1, от НК. На основание чл.343г от НК пледира да му бъде
отнето и правото да управлява МПС за срок, не по-къс от наложеното
„лишаване от свобода“.
Отчитайки процесуалната годност на събраните в хода на досъдебното
производство доказателствени материали, както и направеното самопризнание
от страна на подсъдимия М., Окръжният съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Т. М. към инкриминираната дата работел във фирма „М“
ООД гр. П като шофьор на тежкотоварен автомобил. Същият е правоспособен
водач на моторни превозни средства и притежава свидетелство за
правоуправление на МПС за категории „В“, „СЕ“, „М“, „С“, „ТКТ“, „АМ“ и
„ВЕ“ . Посоченото дружество е собственик на товарен автомобил „MAN FE
460 Н“ с per. № . с фабрично монтиран на него кран и на товарно ремарке
„САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. № .... През месец май на 2023 година служители
на дружеството добивали дървен материал от сечище, находящо се в
землището на с.И, общ.С, обл. Благоевградска, в местността „К“, в близост до
кариерите за добИ.е на мрамор. Към този момент подсъдимият управлявал
посочения товарен автомобил и прикрепеното към него ремарке, с които
превозвал добития дървен материал.
Свидетелят В А Г. също работил във фирма „М“ ООД на длъжност
оператор на въжена линия за добИ.е на трупи. Пострадалият Г.И.З. е брат на
неговата съпруга и към 03.05.23 г. е бил безработен. На посочената дата
подсъдимият се намирал в землището на с. И, общ.С, обл. Благоевградска, в
2

местността „К“, където трябвало да натовари с добитата дървесина
управляваната от него товарна композиция - товарен автомобил „MAN FE 460
Н“ с per. № . и товарно ремарке „САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. № ... За да
подпомогне натоварването в района отишъл и св. Вев, който взел със себе си
роднината си Г З..
Около 14:00ч на посочената дата, след като товарния автомобил и
ремаркето били натоварени с трупи, М. решил да ги закачи едно към друго.
Ремаркето било паркирано от ляво на частично асфалтов, частично
черен път С – И - М, отворен за обществено ползване, на около 15 км. от
табелата за с.И, в местността „К“, като наклона на терена бил по посока на
теглича му, който заради денивелацията заставал по ниско от скобата за
захващане към камиона. В момента, когато подсъдимият извършвал маневри
с цел съединяване на товарната композиция, покрай него преминал със
служебен автомобил В Г., с който се возел и пострадалия Г З.. Виждайки ги,
М. помолил двамата мъже да му помогнат, за да закачи натовареното с
дървени трупи ремарке за камиона, като единият го навигира /в коя посока да
завива/, като стои отстрани на камиона, а той да го гледа на огледалата за
обратно виждане и му дава указания как да се движи на заден ход, а другият
да се опита да насочи и повдигне теглича на ремаркето, за да го закачи за
камиона, който заради денивелацията заставал по-ниско от скобата за
захващане на камиона. Двамата се съгласили и М. направил няколко
безуспешни опита, управлявайки на заден ход товарен автомобил „MAN FE
460 Н“ с per. № ., да го закачи за товарно ремарке „САМПО ЦД20 РАЛА“ с
per. № ... В това време свидетелят Г. стоял от лявата страна на камиона и го
навигирал /давал указания на шофьора/, а пострадалият Г З. се опитвал да
насочи и повдигне теглича на ремаркето, който заради наклона на пътя и
тежината си се самонасочвал надолу. Подсъдимият постепенно приближил
камиона към ремаркето и когато му оставали само около 10 см. Разстояние
между тях, той решил да придвижи ремаркето към товарния автомобил,
ползвайки наклона на пътя. В изпълнение на взетото решение, в нарушение на
чл. 20 ал.1 от ЗДвП и чл. 96 ал.1 от ЗДвП, а именно - вместо да контролира
непрекъснато управляваното превозно средство, който контрол следвало да
засяга не само техническото състояние на ППС и показанията на съответните
негови уреди, а и възможността пътното превозно средство да се задвижи
само спрямо пътя или терена, включително ако се намира в покой и въпреки,
че бил длъжен да вземе мерки намиращото се в покой ППС/ товарна
композиция / да не може да се приведе в движение или да потегли само, не
взел такива мерки, а включил маркуча за въздух на ремаркето за камиона, като
не уведомил пострадалия З. и свид. Г. за действията си и какво цели с тях. В
резултат на тези му действия и това, че включил маркуча за въздух на
ремаркето за камиона, налягането в спирачната система се повишило, заради
което спирачките/ спирачните апарати/ на товарното ремарке се освободили, и
същото започнало да се движи безконтролно и неуправляемо към товарния
автомобил. В резултат от извършените от М. действия се стигнало до
3

реализиране на пътно - транспортно произшествие, изразяващо се в удар/
блъскане / между товарното ремарке и товарния автомобил, при който удар
бил притиснат пострадалият Г.И.З., намиращ се в това време между двете
ППС / товарен автомобил „MAN FE 460 Н“ с per. № . и товарно ремарке
„САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. № ../.
Веднага, след като възприел случващото се, подсъдимият изместил
товарния автомобил и освободил притиснатото тяло на Г З.. В следствие на
силното притискане на тялото на пострадалия от двете ППС, всяко от тях
тежащо повече от 10 тона, от устата и носът му потекла кръв. М. и свидетелят
Г. незабавно натоварили тялото на З., който все още бил в съзнание, в
управлявания Г. джип и предприели транспортирането му. По пътя
подсъдимият се обадил на тел. 112 и сигнализирал за случилото се. Веднага се
изпратил екип на ФСМП - Сандански, който пресрещнал управлявания от св.
Г. джип и тялото на Г З. било преместено в специализирани автомобил –
линейка, с който го закарали във ФСМП. Впоследствие З. е бил
транспортиран до болница „Пирогов“ в София, където на 06.05.23 година
починал.
За случилото се били уведомени органите на МВР при РУ - Сандански и
Районна прокуратура Благоевград, ТО – Сандански, като на
местопроизшествието се извършил оглед от дежурен разследващ полицай, при
който се иззела намерената зъбна протеза като веществено доказателство.
От заключението по СМЕ, назначена в хода на образуваното досъдебно
производство по отношение на покойния Г З., се установили следните
травматични увреждания:
Комбинирана травма: съчетана тежка гръдно коремна травма и асфиксия
от притискане на снагата:
Тежка гръдно коремна травма - охлузвания на гръдния кош в дясно;
кръвонасядане в дясната поясна област; кръвонасядане на междуребрената
мускулатура в лявата половина на гръдния кош отпред и странично; масивно
кръвонасядане с оформен травматичен джоб в средната трета на дясната
гръдна половина задно леко външно и върху гръбнака; счупвания на ребра
двустранно - в ляво по две линии, в дясно- по една фрактурна линия; масивно
кръвонасядане на меките тъкани около счупванията; разкъсвания на
пристенната плевра в ляво на нивото на счупванията на ребрата; счупване на
бодилестия израстък на петия гръден прешлен; контузия е разкъсвания на
левия бял дроб; излив на въздух и кръв в лявата половина на гръдната кухина;
кръвонасядане на лявата диафрагма; счупване на левия напречен израстък на
първия поясен прешлен; разкъсване на слезката. с излив на кръв в коремната
кухина; контузия на панкреаса; масивно кръвонасядане на мастната капсула
на левия бъбрек с отслояване; отслояване с контузия на хилуса. на левия
бъбрек; множество радиерни. повърхностни разкъсвания при хилуса по
предната повърхност на левия бъбрек; кръвонасядане на мастната капсула на
десния бъбрек в долната трета; повърхностни разкъсвания на долната, трета
на десния бъбрек по предната и задната му повърхности; кръвонасядане на
левия надбъбрек; охлузвания, кръвонасядания и рани на горните крайници;
счупване в областта на лявата предмишница;
Асфиксия от притискане на снагата - изразена цианоза по лицето и
главата; оток на клепачите на двете очи; масивни кръвоизливи под очните
4

лигавици; точковидни кръвоизливи по серозите;
Усложнения: травматичен шок; тромбоза на артерията и вената на левия
бъбрек; исхемични участъци в левия бъбрек; исхемични промени в главния
мозък и в мозъчния ствол; мозъчна смърт; слабо изразена мастна емболия в
белите дробове.
Състояние след оперативна евакуация на кръв и въздух от лявата
половина на гръдната кухина: състояние след оперативно отваряне на
коремната кухина с отстраняване на слезка и евакуация на кръв от коремната
кухина;
Сравнително слабо изразена генерализирана атеросклероза със засягане
на венечните артерии на сърцето и на аортата; хипертонични промени в
сърцето; псориазис;
Според медицинското заключение смъртта на Г.И.З. се дължи на
установената комбинирана травма и настъпилите от нея усложнения.
Изброените травматични увреждания се дължат на действието на твърди
тъпи предмети и добре отговарят да са получени при притискане между
такива в резултат на реализирано ПТП.
Налице е пряка и непрекъсната причинно следствена връзка между
установените увреждания и настъпилата смърт.
За изясняване на механизма на станалото ПТП, както и на причините за
него, разследващият орган е назначил в хода на разследването автотехническа
експертиза. Според представеното от вещото лице заключение се установява,
че мястото на удара се намира в задната част на товарния автомобил изместен
в ляво. Скоростта на движение на товарния автомобил марка и модел „MDN
33.464 DFS", c per. № . към момента на удара е била 0 км/ч., а скоростта на
ремаркето, марка и модел „САМРО ПД20 РАПА" с per. № .., е била 5,24 км/ч.
Причината от техническа гледна точка за станалото ПТП е, че
подсъдимият закачил товарното ремарке към товарния автомобил чрез
придвижване на ремаркето към него, включвайки маркуча за въздух към
ремаркето, като по този начин освободил спирачките му. В резултат на тези му
действия ремаркето става неуправляемо и това довело до неконтролируемото
му придвижване и сблъсък с товарния автомобил. Правилният начин на
закачане на ремарке към товарен автомобил е чрез придвижване на товарния
автомобил към ремаркето, а самото ремарке е осигурено срещу
самопридвижване.
За да избегне случилото се, водачът е следвало да извърши закачане
/прикачане/ на ремаркето към товарния автомобил като придвижи последният
към ремаркето, а не обратно. Преди това е трябвало да инструктира двамата
си помощници. Единият помощник е трябвало да стои отстрани на огледалата
и да насочва водача. Другият помощник е трябвало да направлява теглича чрез
помощни средства, стоейки отстрани на същия, а не между автомобила и
ремаркето. В разглежданият случай Г З. не е бил предупреден от водача и не е
знаел, че ремаркето е освободено от спирачките. Именно водачът е бил длъжен
да инструктира помощниците по закачането какво да правят и къде да стоят.
Възприетата фактическа обстановка намира своето доказателствено
5

потвърждение от събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, както и от заключенията по изпълнените експертизи.
Направеното от страна на подсъдимия Т. М. признание на фактите по
обвинителния акт се подкрепя напълно от доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство. Последните са годно събрани и при съблюдаване
на изискванията на НПК, отчетено в определението на съда по чл.372, ал.3 от
с.з. В този смисъл и съобразно постоянната съдебна практика подробен анализ
на значението на събраната доказателствена съвкупност не се налага. Следва
да се отбележи, че показанията на разпитаните свидетели и изброените по-
горе експертни заключения, ведно с писмените и веществени доказателства,
по един безпротиворечив начин установяват приетото за установено. В
заявеното от разпитаните свидетели няма противоречива информация и
показанията им взаимно се допълват. Казаното от очевидеца В Г. се
припокрива с дадените от подсъдимия обяснения. С особено съществено
значение е заключението по АТЕ, установила механизма на станалото ПТП,
както и допуснатите от техническа гледна точка нарушения на правилата за
движение, допуснати от М., който се явява единствено отговорен за
причинения престъпен резултат. От заключенията по СМЕ се установяват
причинените на починалия З. увреждания, причината за смъртта и пряката й
връзка със станалото ПТП.
Въз основа на изложеното Окръжният съд прави следните правни
изводи:
Срещу подсъдимият Т. Г. М. е повдигнато обвинение по чл. 343, ал.1, б.
„в”, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК вр. с чл.20, ал.1 и чл.96 от ЗДвП.
Бланкетните норми на чл.342 и чл.343 от НК препращат към съответните
нормативни изисквания, установяващи правилата за движение по пътищата и
задълженията на водачите на ППС за тяхното съблюдаване. Изхождайки от
безспорно установените и изложени по-горе факти, съдът приема, че М.
следва да бъде признат за виновен в това, че на 03.05.2023 г., около 14:30 часа,
по път отворен за обществено ползване С – И - М, на около 15 км от табелата
за с. И, общ. С, обл. Благоевградска, в местността „К“, като правоспособен
водач с категории „В“, „СЕ“, „М“, „С“, „ТКТ“, „АМ“ и „ВЕ“, при управление
на товарен автомобил „MAN FE 460 Н“ с per. № .. и товарно ремарке
„САМПО ЦД20 РАЛА“ с per. № ... е нарушил правилата за движение,
установени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: чл.20, ал.1 от
ЗДвП, съгласно който „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и чл.96 от ЗДвП, съгласно
който „Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение
или да потегли само“, като не контролирал непрекъснато управляваното
превозно средство, който контрол следвало да засяга не само техническото
състояние на ППС и показанията на съответните негови уреди, а и
възможността пътното превозно средство да се задвижи само, спрямо пътя
или терена, включително ако се намира в покой, и въпреки ,че бил длъжен да
6

вземе мерки намиращото се в покой ППС да не може да се приведе в
движение или да потегли само, не взел такива мерки, а включил маркуча за
въздух, като по този начин освободил спирачката на товарното ремарке и
същото станало неуправляемо, като започнало да се движи безконтролно към
товарния автомобил, вследствие на което е допуснал реализиране на пътно -
транспортно произшествие, изразяващо се в удар между товарния автомобил и
товарното ремарке, при който е притиснат между двете ППС Г.И.З. от с.К,
общ.П, и по непредпазливост е причинил смъртта му, като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия -
престъпление по чл.343а, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.343 ал.1, б. „в“, вр. чл.342
ал.1 пр.3 от НК, във вр. с чл.20, ал.1 и чл.96 от ЗДвП. По първоначалната
квалификация на вмененото му престъпление подсъдимият беше оправдан. В
случая приложението на закон за по-леко наказуемо престъпление, без
съществено изменение на обстоятелствената му част, се дължи на безспорно
установеното поведение на подсъдимия след ПТП, което междувпрочем е
отразено и в самия обвинителен акт. Приложението на привилегированата
разпоредба на чл.343а от НК е свързано с установеното поведение на дееца
непосредствено след ПТП. Две са изискванията на законодателя за по-
благоприятното му третиране – да е направил всичко възможно да помогне на
пострадалия и последният да е бил жив след произшествието, за да има
смисъл оказаната му помощ. В разглежданият казус М. незабавно е предприел
действия по качване на пострадалия в друго превозно средство и
транспортирането му до града, като същевременно уведомил на тел.112 за
случилото се и поискал помощ, като помогнал за прехвърлянето на З. в
пресрещналия ги специализиран автомобил на ЦСМП – Сандански. Тези му
действия са били напълно адекватни на създалата се ситуация и
безапелационно насочени към оказване на помощ на пострадалия, който се
нуждаел от нея. Затова и поведението му беше преквалифицирано по по-
лекия състав на същото престъпление, данните за което според съда са били
налични изначално. С направените уточнения може да се заключи, че от
обективна страна поведението на подсъдимия М., извършил двете безспорни
нарушения на правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.96 от ЗДвП, е довело
до причинения престъпен резултат, който се явява пряка и непосредствена
последица от действията му. С чл.20, ал.1 от ЗДвП е въведено изискване
управляваното превозно средство да бъде непрестанно контролирано -
водачът да бъде фокусиран в максимална степен върху управлението му, да
следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението на МПС
по пътя и в хода на процеса да не отклонява вниманието си. Контролът, който
се има предвид според законодателя, представлява владеене на управляваното
превозно средство във всяко отношение и той обхваща всички действия на
водача, които засягат не само техническото състояние на пътното превозно
средство и показанията на съответните негови уреди, но и възможността
същото да се задвижи само или да бъде задвижено или ползвано от трети лица,
както и положението му спрямо останалите участници в движението, спрямо
7

пътя или терена, включително ако се намира в покой. М. е нарушил и
разпоредбата на чл.96 от ЗДвП, който го задължава да вземе мерки
паркираното ППС да не може да се приведе в движение или да потегли само.
От обективна страна са налице и безспорни действия от негова страна по
оказване на помощ на пострадалия, посочени по-горе.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост във
формата на небрежност – подсъдимият не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед знанията си и опита си е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Налице е и изискуемата от закона пряка
причинно следствена връзка между поведението на дееца и причинения
вредоносен резултат.
За вида и размера на конкретните наказания, които Т. М. следва да
понесе за извършеното престъпление, Окръжният съд съобрази следното:
Съгласно чл.54 от НК наказанието на дееца се определя в пределите на
предвиденото в приложимата правна норма като се отчетат степента на
обществена опасност на дееца и деянието, подбудите за извършването му и
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. За
извършеното от М. престъпление законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” в рамките от три месеца до 4 /четири/ години. Безспорно степента на
обществена опасност на дееца в случая е ниска, което се извежда от събраните
в хода на досъдебното производство данни. М. е неосъждан, с добри
характеристични данни, ангажиран с обществено полезен труд. Изразеното
съжаление за стореното беше очевидно и възприето от съдебния състав. На
срещуположната страна следва да се отчетат допуснатите повече от едно
нарушения на правилата за движение, както и подценяването от страна на
подсъдимия на опасността от управлението на тежкотоварни МПС.
Съотношението между двете групи обстоятелства, както и при отчитане на
възрастта и семейното положение на пострадалия, позволяват на първата
съдебна инстанция да заключи, че справедливо би било наказание, определено
около средния му размер, посочен в приложимата правна норма. Проведеното
съкратено съдебно следствие съгласно чл.373, ал.2 от НПК дава възможност
на съда да избере един от двата варианта /този по чл.58а, ал.1 или по чл.58а,
ал.4 от НК/, който третира дееца по-благоприятно. Основания за
приложението на чл.55 във вр. с чл.58а, ал.4 от НК съдът не съзира.
Отчитайки тежестта на причинения престъпен резултат и нелепостта на
инцидента, изброените по-горе смекчаващи обстоятелства не могат да бъдат
определени като многобройни или изключителни и съответно да е налице
явна несправедливост и на най-лекото предвидено от закона наказание. Затова
и при условията на чл.58а, ал.1 от НК наказанието „лишаване от свобода“
беше определено малко над средния му размер в рамките на 2 /две/ години
„лишаване от свобода“, което се намали с една трета на 1 /една/ година и 4
/четири/ месеца „лишаване от свобода“.
В конкретният казус не може да има правен спор относно
8

необходимостта от приложението на чл.66, ал.1 от НК. Налице са всички
предпоставки за това и изхождайки от липсата на необходимост подсъдимият
да бъде отделен от нормалната си среда за неговото превъзпитание, съдът
отложи ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода” за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Отчитайки императивния характер на разпоредбата на чл.343г от НК,
съдът постанови Т. М. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1
/една/ година и 6 /шест/ месеца, считано от влизане в сила на присъдата. В
посочената комбинация определените на подсъдимия наказания са в
състояние да изиграят определената им в чл.36 от НК роля като въздействат
предупредително и възпитателно както върху него самия, така и върху
останалите членове на обществото. По снизходителното му третиране е не
само неоправдано заради тежкия престъпен резултат, но и поради изискването
на чл.43, ал.2 от НК към лишаването от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК, което
не бива да бъде по-малко от „лишаването от свобода”.
Последица от постановената осъдителна присъда спрямо Т. М. съгласно
чл.189, ал.3 от НПК е възлагането в негова тежест и на сторените по делото
разноски, които следва да бъдат изплатени по сметка на разследващия орган и
са в размер на 1 029,60 лева. Той дължи в полза на БлОС и държавна такса от
5 /пет/ лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Приобщената като веществено доказателство по делото зъбна протеза
следва да бъдат унищожена по предвидения ред като вещ без икономическа
стойност.
Причините за извършване на престъплението съдът съзира в
неглижиране от страна на подсъдимия на изискванията на ЗДвП към водача на
МПС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

9

Съобщи за изтекли лични данни