№ 2151
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20221100502997 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20216528 от 27.11.2021 г., постановено по гр. дело № 60031/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 87-ми с-в е признато за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на К. Р. Р., ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
със Заповед № 1318/05.10.2020 г. на Изпълнителния директор на „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново
наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК *******, и е отменено, като е възстановен на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ К. Р. Р., ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност „Стюард
Инструктор КС“ в същото дружество; осъден е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК ******* да заплати на К. Р.
Р., ЕГН **********, сумата от 6058 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 05.10.2020 г. до 05.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за горницата
над тази сума до пълния предявен размер от 7358 лв., като погасен чрез прихващане със
сумата от 1300 лв., платена на ищеца като обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ; осъден е на
основание чл. 128 т.2 от КТ „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК *******
да заплати на К. Р. Р., ЕГН **********, сумата от 5006,20 лв., представляваща дължимо
брутно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода
от 01.11.2017 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане,
като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 5605,20 лв.,
като неоснователен; осъден е на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново
наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК ******* да заплати на К. Р. Р., ЕГН ********** сумата от
618,96 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.12.2017 г. до 02.12.2020 г.,
като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 871,49 лв.,
1
като неоснователен.
С решението е отхвърлен предявения от К. Р. Р. срещу дружеството иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата в общ размер от 3705 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., 2019 г. и
2020 г., като неоснователен.
С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново
наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК *******, да заплати на К. Р. Р. сумата от 999,13 лв. –
разноски по делото и е осъден на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. Р. Р., да заплати на
„Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК *******, сумата от 801,39 лв. –
разноски по делото.
С решението е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново
наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК *******, да заплати в полза на Софийски районен съд сумата
от 547,33 лв., представляваща държавна такса върху уважените искове, както и сумата от
260,11 лв., представляваща част от изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Ю. Eър Чартър ЕАД“ (с предишно
наименование „Б.Е.Ч.“). Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно. Неправилно било прието, че извършването на подбор не е необходимо, тъй
като броят на служителите, които реално изпълняват длъжността не надхвърлял
предвидената след съкращаване на щата бройка – а именно 27. Твърди, че съкращаването на
щата се налага заради наложеното пълно спиране на полетите през 2020 г. заради
пандемията от Covid – 19. Поддържа, че работодателят е извършил подбор между всички
служители, които реално изпълняват длъжността, тъй като един от служителите освободен
на друго основание, а другата бройка била свободна. Намаляването на разходите не би
могло да бъде премахнато чрез премахване на свободните бройки. Твърди, че наличието на
свободни бройки не пречи на законосъобразното упражняване на подбора. Според
жалбоподателя, първоинстанционният съд не бил обсъдил всички доказателства по делото.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - отхвърлени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата К. Р. счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че работодателят не е доказал законността на уволнението. Твърди,
че по делото не е представен документ колко и кои са били действително назначените на
процесната длъжност служители (поименно щатно разписание, списъчен състав, ведомост за
заплати или каквото и да било друго), а само твърдение на ответника, че на тази длъжност са
27 служители. Дори и да се приеме, че това твърдение е вярно, поддържа, че е налице
фиктивно съкращаване на щата. Поддържа, че ищецът е информиран, че е съкратен преди
провеждане на подбора, което се установявало от свидетелските показания на Х.. От
доказателства от НАП се установявало, че при ответника са назначени над 100 служители
със същата длъжност, а подборът бил проведен от 27 човека. Освен това, изразява
несъгласие с поставените оценки за образование – доколкото не било доказано, защо всички
останали са получили за образование 5, а ищецът 4, както и за ниво на изпълнение на
работата – при положение, че имал опит около 20 години при ищеца. Отправя искане за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. Р. Р. с искова молба, с която срещу
„Б.Е.Ч.“ ЕАД са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на уволнението на
ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, със
Заповед №1318 от 05.10.2020 г. на ответника и за възстановяване на ищеца на заеманата
2
преди уволнението длъжност "стюард/еса инструктор" при ответното дружество. В исковата
молба се твърди, че уволнението било незаконно, тъй като не е налице съкращаване на щата,
нито са спазени изискванията за осъществяване на подбор по чл. 329 КТ. Предявени са още
и осъдителни искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл.224,ал.
1 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е по делото, а и от представените по делото трудов договор от 20.04.2001
г. и допълнителни споразумения, се установява, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
"стюард инструктор“, с основно месечно трудово възнаграждение от 1300 лв.
Това трудово правоотношение било прекратено със заповед № 1318 от 05.10.2020 г.
на „Б.Е.Ч.“ ЕАД издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ поради съкращаване на
щата с изтичане на едномесечно предизвестие, получено от ищеца на 04.09.2020 г.
Заповедта била връчена на ищеца на 05.10.2020 г. - обстоятелство, което същият е
удостоверил лично с подписа си и което не оспорва. В заповедта се съдържа нареждане за
изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, за периода, за който ответникът е останал
без работа, но за не повече от месец, като не се спори, че такова е платено за един месец в
размер на 1300 лв.
С протокол от 14.08.2020 г. на заседание на съвета на директорите на „Б.Е.Ч.“ ЕАД
било утвърдено ново длъжностно разписание на „Б.Е.Ч.“ ЕАД, считано от 01.10.2020 г.,
съгласно приложение № 1 към заповедта.
Представено е и посоченото щатно разписание в сила от 01.10.2020 г., от което е
видно, че числеността на персонала в сектор "кабинен състав – стюард/стюардеса
инструктор" е 27 щатни бройки. По делото е приета и заповед № 75 от 21.08.2020 г. на
изпълнителния директор на дружеството, с която е наредено да се назначи комисия за
подбора: С.Е., на длъжност „началник КС“ – председател и членове: М.Й. на длъжност
„стюард инструктор“ и М.Х. –Г., на длъжност „ръководител – отдел човешки ресурси“.
Подборът следвало да се завърши в срок до 02.09.2020 г., като е приложена и методика за
оценяване на работници/служители при извършване на подбор по чл. 329 КТ по следните
критерии: професионална квалификация, включваща образование, знания и умения и ниво
на изпълнение на работата.
Като доказателство по делото е приет протокол от 02.09.2020 г. за извършен подбор
съгласно чл. 329 КТ, с който тричленна комисия, назначена с горепосочената заповед е
приела следното: 21 служители са оценени с максимален брой точки – 15, 4 –ма служители
са оценени с общ брой точки – 14 и двама (ищеца и Д.С. Х.) са оценени с 11 точки, от
които:образование – 4, знания, умения- 5 и ниво на изпълнение на работата - 2. Към
протокола е представена и методика за оценяване на работници/служители при извършване
на подбор по чл. 329 КТ, конкретно по всеки един от заложените критерии: професионална
квалификация, включваща образование, знание, умения и ниво на изпълнение на работата.
Представена е и длъжностна характеристика за длъжността "Инструктор КС",
„старши стюард/еса“ и „младши стюард/еса“.
По делото е представен и протокол от заседание на съвета на директорите на
дружеството от 25.10.2019 г. с приложено щатно разписание на персонала, в сила от
28.10.2019 г., видно от което на длъжност „кабинен състав – стюард/еса инструктор“,
щатните бройки са 29.
Като част от доказателствената съвкупност са ангажирани и предизвестие за
прекратяване на трудов договор до Анелия Цекова на длъжност „стюардеса инструктор“ на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, получено на 31.08.2020 г. , уведомление от НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение от 02.10.2020 г. и заповед от 01.10.2020 г. за
прекратяване на трудовото й правоотношение на това основание. Между страните не е
спорно, че една от бройките за длъжност „стюард/еса инструктор“ е била свободна към
датата на подбора.
По делото е приета и справка от НАП към датата на извършване на подбора
3
/02.09.2020 г./ , от която е видно, че на длъжност „Стюард“ са били назначени 105 – ма
служители, а на длъжност „Главен стюард“ са били назначени 3 – ма служители. По
отношение на длъжността „стюард инструктор“ се установява, че няма отделен код по
НКПД.
От представеното трудово досие не се установява на ищеца да са налагани
дисциплинарни наказания. От представената трудова книжка се установява, че същият
работи на длъжност „стюард“от 1995 г. до 24.03.2000 г. в Авиокомпания Балкан, а считано
от 03.05.2001 г. до 05.10.2020 г. в Б.Е.Ч. ЕАД.
Съгласно констатация на съда в съдебно заседание от 26.05.2021 г. в оригинала на
трудовата книжка на ищеца е установено, че след датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните, ищецът не е започнал работа при друг работодател.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че: следващото се обезщетение по чл.
225, ал. 1 ГПК е в размер на 7424,89 лева, размерът на допълнителните трудови
възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 от НСОРЗ за
периода 01.11.2017 г. до 30.09.2020 г. е 5006,20 лева, размерът на законната лихва върху
допълнителните месечни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2020 г. е в размер на 618,96 лева,
както и плащане на „бонус“ в размер на 5260 лева в периода 11.2017 г. до 09.2020 г. в
конкретни месеци: м. 12.2017 г., м. 07, 08, 09. 2018 г., м. 12.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019
г. , м. 09.2019 г. , м. 12.2019 г.,, като настоящият състав кредитира заключението на ССчЕ
като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено.
По делото са изслушани свидетелски показания на св. Десислава Х./ води съдебно
дело с ответното дружество/ и св. М. /длъжност „ръководител – кабинен състав“, напуснала
ответното дружество в началото на 2019 г./, от които се установява, че са колеги с ищеца
още от „Балкан“ от 1995 г. Ищецът бил опитен стюард, преподавал в института по авиация
и бил обучавал много голяма част от младшите стюарди в дружеството. От показанията на
св. М. се установява, с ищеца заедно са ходили на акции в чужбина за по-продължителни
периоди. Знае, че до момента на напускането й, атестациите на К. били винаги отлични.
Винаги когато имала възможност да избира кого да вземе на акция, ходела с К., тъй като бил
опитен, обективен, уравновесен и бил отлично подготвен, включително бил завършил
теоретична подготовка за пилот, което също имало отношение към работата му на борда.
Според свидетелката около 10-12 служители от протокола за подбор имат около 1-2 години
стаж като инструктори. Свидетелските показания на М. и Х. в горепосочените части, съдът
кредитира като логични, последователни и достоверни, доколкото взаимно се подкрепят и
допълват от събрания доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е
правилно в обжалваната част. Във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият
състав приема следното:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаляване,
премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и
служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и наличието им се преценява
от работодателя или от компетентния за утвърждаването на щатното разписание орган.
Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на
съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Това, което
е от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или
4
органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално - да има
фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва процесната
длъжност.
В конкретния случай, решението за съкращаване на щата е взето от надлежен орган
и по съответния ред. Съгласно чл. 39, ал. 2, т. 3 от Устава на дружеството, Съветът на
директорите утвърждава щатното разписание на дружеството, а съгласно чл. 44, ал. 2, т. 1 от
Устава, изпълнителният директор организира изпълнение на решенията на съвета на
директорите и сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите.
Следователно решението за съкращаване на щата взето от СД на дружеството и заповедта от
изпълнителния директор са издадени от компетентни органи. Същите представляват частни
диспозитивни документи с необорена формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК и се
преценяват с оглед всички доказателства по делото, които взаимно се допълват.
Следователно неоснователно е възражението на въззиваемата страна в този смисъл.
Според разпоредбата на чл. 329 КТ "при закриване на част от предприятието, както и
при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на
подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и
служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по- добре". Разпоредбата носи заглавието "право на
подбор". Въпреки това обаче трайната съдебна практика приема, че извършването на подбор
е задължение на работодателя в случаите, когато се съкращават една или няколко щатни
бройки измежду всички заемащи еднаква длъжност работници или служители, а е негово
право, когато се съкращават щатни бройки измежду заемащи сходна длъжност. Доказването,
както на неговото извършване, така и на останалите въпроси - включването в подбора на
всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното
съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални
качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената
работа при оспорване e допустимо с всички доказателствени средства. В този смисъл са
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК.
Първоинстанционният съд е приел, че уволнението по чл. 328, ал.1, т.2, предл.второ
КТ е незаконно, доколкото в подбора не са участвали всички служители, заемащи същата
длъжност/ следвало да участва още едно лице, което всъщност било свободна бройка/, а от
друга страна подбор не бил необходим, доколкото оставащите бройки били точно толкова,
колкото били предвидени по щатното разписание понеже с друго лице било прекратено
трудовото правоотношение на друго основание/чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ/. Крайният извод на
първоинстанционния съд за незаконност на уволнението на това основание е правилен, но
по различни мотиви.
Константната съдебна практика приема, че наличието на незаета към момента на
съкращението щатна бройка, вкл. и за длъжност, която е същата или сходна с определените
за съкращение длъжности в щата на предприятието, не препятства законосъобразното
упражняване на правото по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и не сочи на извод за фиктивност
на съкращението, или за противоречие с целите на закона. Без да е задължен да премахне
първо незаетите щатни бройки, или да предложи заемането им на определените за
съкращение работници и служители предвид отмяната на чл. 328, ал. 3 КТ е отменен, отм.,
ДВ, бр. 100/1992 г., работодателят има право да упражни подбор спрямо тези свои
работници и служители, които са назначени, да освободи от работа толкова на брой
работници, колкото е броят на щатните длъжности, които се съкращават. Без значение е
дали в предприятието е имало незаети щатни бройки и към кой момент, тъй като
изискването е подборът да се извърши между заемащи длъжност. Така решение № 299 от
25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2638/2013 г., III г. о., ГК, решение № 351 от 17.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1944/2010 г., IV г. о., ГК. Следователно при съобразяване на дадените
разрешения в цитираната съдебна практика, приетото от първоинстанционния съд за кръга
необходими участници в подбора и изобщо за липсата от необходимост да бъде извършен
5
такъв е неправилно.
Доводите на въззиваемия, че в подбора е следвало да участват всички стюарди, а не
само „стюард/еса инструктор“ не се споделя от настоящия състав. Действително, от справка
НАП се установява, че на длъжност „стюард“ са назначени към датата на подбора 105
служители, но това е така, тъй като по НКПД не са предвидени отделни кодове за
„инструктор КС“. Според представеното щатно разпределение, преди съкращаването на
щата, на длъжност „стюард/еса“ са били предвидени 35 бр., на длъжност „старши
стюард/еса“ са предвидени 40 бр., на длъжност „КС - стюард инструктор“ са предвидени 29
бр., а след съкращаването са предвидени щатове за „стюард/еса“ – 17 бр., „старши
стюард/еса“ – 32 броя и „КС –стюард инструктор“ – 27 бр. Видно от представените
длъжностни характеристики на „младши стюард/еса“, „стюард/еса“ и „инструктор КС“,
последният освен задълженията на старшия стюард има и други задължения, които са
съществено различни: провежда наземна теоретична подготовка и практическо летателно
обучение на самолета на кабинен състав, провежда летателни проверки на кабинен състав,
участва в разработване на брифинги/разбори, занятия и тестове и др. При задължителност
на подбора, работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия - между работници и
служители, чиито длъжности се съкращават или в по-широк кръг, чрез включване на
работници и служители, които заемат близки или сходни длъжности / виж ТР № 3/16.01.2012
г., ВКС/. Следователно правилно е извършен процесния подбор само между служители на
длъжност „стюард инструктори“.
Наред с горното следва да бъде обсъден и доводът на въззиваемата страна относно
това дали М.Й. е следвало да бъде включен в подбора. От справка в НАП се установява, че
същият е регистриран като „главен стюард“. По делото е прието допълнително
споразумение № 609/01.06.2019 г., видно от което М.Й. е назначен на длъжност „главен
стюард инструктор/зам. н-к Кабинен състав“. От щатното разписание се установява, че има
предвидени длъжности „зам. началник – отдел „производствен“ и началник отдел „кабинен
състав“, но няма предвиден щат „зам. н-к Кабинен състав“. В щатното разписание също така
няма длъжност „главен стюард“. По делото не е доказано, че „зам.н-к отдел производствен“
и „зам. н-к кабинен състав“ представляват една и съща длъжност. Същевременно по делото
не е доказан обема на трудовите му задължения като главен стюард, за да бъдат преценени
трудовите му функции и задължения. В противовес на горните противоречиви
доказателства, самият работодател е посочил длъжността на М.Й. като стюард инструктор
/протокол за подбор/. Следователно, твърдението на ответника, че М.Й. е „зам.началник
кабинен състав“ при липсата на такава щатна бройка в разписанието остава недоказано.
Налага се извода, че не е установено по несъмнен начин каква длъжност е заемал и дали е
следвало да участва в подбора или не, оттук не е доказано, че в подбора са взели участие
всички необходими участници.
По отношение на спорния между страните въпрос, свързан с това дали е извършен
законосъобразен подбор по чл. 329 КТ във връзка с поставените оценки на ищеца следва да
бъде даден отговор на въпроса дали в процедурата по извършване на подбора оценките,
поставени от комисията по тези критерии, са били обективни и в съответствие с
действително притежаваните от служителите квалификация и качества.
Във връзка с подбора са представени протокол от комисията, съставен въз основа на
оценки от началника на кабинния състав. Следва да бъде отбелязано, че само двама
служители, един от които е ищеца са получили оценка „4“ за образование, но по делото няма
представени никакви доказателства нито за образованието на ищеца, нито за образованието
на другите, получили най- висока оценка по този критерий. Съгласно методиката за
оценяване по този критерий, комисията следва да съпостави образованието на същия с
образованието, което се изисква по квалификационна степен за заеманата от него длъжност.
Видно е от длъжностните характеристики по делото, че за длъжностите: „младши“/“старши
стюард/еса“ и „стюард/еса инструктор“ се изисква завършено средно образование.
Следователно недоказана остава по делото поставената оценка на ответника по този
критерий.
6
По отношение критерия „ниво на изпълнение на работата“, началникът на кабинния
състав е поставил на ищеца и още един служител оценка „2“, а на всички останали „5“.
Съгласно методиката за оценяване по този критерий, комисията следва да оценява начина на
изпълнение на работа от съответния работник/служител по показатели – срочност, качество,
количество, самостоятелност, поемане на отговорност при изпълнение на преките трудови
задължения, като съобрази наличието или липсата на дисциплинарни наказания,
постигане/непостигане на установени показатели за представяне на допълнително
възнаграждение. По делото обаче не са събрани от работодателя доказателства, какво е
наложило поставяне на такава ниска оценка. В полза на ответника е бил допуснат един
свидетел, но в съдебно заседание от 15.09.2021 г. ответникът се е отказал от събиране на
това доказателство по делото. Отделно от това, от представеното трудово досие се
установява, че на ищеца не са налагани дисциплинарни наказания. От събрани гласни
доказателства се установява, че ищецът е опитен, уравновесен, преподава на младите
стюарди и в института по авиация. Гласните доказателства са в унисон с дългогодишния му
опит в авиационния сектор като стюард – считано от 1995 г., от които почти двадесет години
е работил при един и същи работодател. Следователно ниската оценка за ниво изпълнение
на работата остава недоказана по делото.
Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и при спор се проверява от
съда дали приетите от работодателя оценки по критериите действително отговарят на
притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа/виж ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГК /. В случая
не е доказано, че така поставените оценки отговорят действително на притежаваните от
работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Доказателствената тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение при
недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.
Налага се извода, че по делото не е доказана законосъобразността на извършения подбор,
оттам и на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 , пр. второ КТ.
Решението се обжалва и в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но в тази част жалбата има
бланкетен характер. Конкретно по исковете:
Налице са материалните предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ: с оглед основателността на иска за незаконност на
уволнението и установеното по делото, че ищецът е останал без работа в резултат от
уволнението за процесния период. Правилно първоинстанционният съд е приел, че искът е
основателен в размер на 6058 лева въз основа на установеното от ССчЕ, а поради уважено
възражение за прихващане в размер на 1300 лева, представляващо платено обезщетение по
чл. 222, ал. 1 КТ е отхвърлил претенцията до пълния размер от 7424,89 лева.
Правилно първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от
5006,20 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ работодателят е
длъжен да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно
чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и
служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната
работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 15, ал. 1 от
НСОРЗ, допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12 има постоянен характер.
Съгласно ССчЕ, дължимият размер е 5006,20 лева, като правилно искът е уважен от
първоинстанционния съд до този размер. Ответникът не е доказал плащане на
претендираното допълнително трудово възнаграждение.
Същевременно неоснователно е възражението на ответника за прихващане с платени
суми в размер на 5260 лева, представляващи „бонус“ съгласно твърденията му в отговора на
исковата молба. ССчЕ установява плащане на „бонус“ в посочения размер в определени
месеци : м. 12.2017 г., м. 07, 08, 09. 2018 г., м. 12.2019 г., м. 07.2019 г., м. 08.2019 г. , м.
7
09.2019 г. , м. 12.2019 г. Съгласно чл. 13, ал.1, т. 1 НСОРЗ с колективен трудов договор, с
вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда -
текущо, за година или за друг период. Това възнаграждение може да се изплаща периодично
- текущо, за година или за друг определен от страните период, като същото по своето
естество представлява целева награда /премия, бонус/, която поради предназначението си да
стимулира трудово участие не спада към допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер /решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр.д. 1558/2009 г. /, какъвто е
и настоящия случай, поради което същите не са платени без основание, нито подлежат на
връщане или възстановяване. Следователно правилно възражението за прихващане е прието
за неоснователно.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на иска по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с оглед основателността на главната претенция по чл. 128, т. 2 КТ и установения
от ССчЕ размер – 618,96 лева.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, макар и с различни мотиви по
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски. Право на разноски
има въззиваемия-ищец в размер на 1500 лева съгласно договор за правна защита и
съдействие и банков документ, удостоверяващ плащането му.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20216528 от 27.11.2021 г., постановено по гр. дело №
60031/2020 г. по описа на СРС, ГО, 87-ми с-в В ЧАСТТА , с която е признато за незаконно
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на К. Р. Р., ЕГН **********, извършено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,пр.второ от КТ със Заповед № 1318/05.10.2020 г. на
Изпълнителния директор на „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК *******, и
е отменено, като е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ К. Р. Р., ЕГН **********,
на заеманата до уволнението длъжност „Стюард Инструктор КС“ в същото дружество; В
ЧАСТТА, с която осъден е на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ „Б.Е.Ч.“
ЕАД /с ново наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК ******* да заплати на К. Р. Р., ЕГН
**********, сумата от 6058 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 05.10.2020 г. до 05.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.12.2020 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА, с която е осъден на основание чл.
128 т.2 от КТ „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК ******* да заплати на К.
Р. Р., ЕГН **********, сумата от 5006,20 лв., представляваща дължимо брутно трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 01.11.2017 г.
до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.12.2020 г. до окончателното й изплащане; В ЧАСТТА , с
която е осъден на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново наименование
„Ю.Е.Ч.“/, ЕИК ******* да заплати на К. Р. Р., ЕГН ********** сумата от 618,96 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит за периода от 01.12.2017 г. до 02.12.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.Е.Ч.“ ЕАД /с ново наименование „Ю.Е.Ч.“/, ЕИК
******* да заплати на К. Р. Р., ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща
разноски за възнаграждение за един адвокат за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9