Р Е
Ш Е Н
И Е № 261250
гр. Бургас, 30.12.2021 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8077 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
с чл.93, ал.2 и по
чл.86, ал1 от ЗЗД, предявени от Х.С.Т. от гр.Н, срещу Г.Д.Ч. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е
било образувано ч. гр. дело № 3962/2020г. на РС Б. По него e била
издадена такава за връщане на сумата от 500 лв., представляваща даден задатък
по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от
страните на 15.11.2019г. и развален от купувача по вина на продавача. Твърди и
че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414
от ГПК и му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска
от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че му дължи горната сума. Претендира законната лихва, считано от
17.07.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение до окончателното плащане и деловодните разноски.
Ответникът оспорва иска. Излага
съображения, че процесният предварителен до-говор е развален по вина на
купувача – ищец в настоящото производство, поради което продавачът не дължи
връщане на получения задатък. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника за исковата сума – по ч. гр. дело № 3962/2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК Ч. е подал възражение срещу нея.
Горното обуславя наличието на правен интерес у Т. от воденето на предя-вения
установителен иск.
По делото е представен Предварителен договор за
покупко-продажба на недви-жим имот, сключен между страните на 15.11.2019г., по
силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца, в срок до 30.01.2020г., правото
на собственост върху жилище, находящо се на адрес: гр.Б, ЖК ”, за цена, платима
както следва: 500 лв. – в същия ден и служещи като задатък, и 67 745 евро
– при сключването на окончателната
сделка.
С оглед предмета на спора, следва да се посочи, че в процесния договор
изрично са уредени хипотезите, при които продавачът дължи връщането на
получения задатък на купувача, а именно: в чл.5.7, вр. с чл.5.2, чл.5.3 и
чл.5.4, в чл.6.5, в чл.6.6 и в чл.6.7.
Доколкото в случая не се твърди, а и не се доказа от ищеца, да е налице
някоя от тях, то евентуално следва да се разгледа и тази, уредена в чл.93, ал.2,
изр.2, вр. с ал.1 от ЗЗД.
Съгласно цитирана разпоредба, задатъкът е парична сума или друга
имуществе-на ценност, която едната страна дава на
другата при сключване на договора, като
дока-зателство, че той е сключен, и за
обезпечаване на неговото изпълнение. Има гаранцион-на
и обезщетително-наказателна функция. Тя се изразява в правото на изправната
стра-на да иска в двоен размер дадения от нея
задатък, ако получилата го е неизправна, кое-то
тя може да упражни само след като се откаже
или развали сключения договор – така Решение
№ 37/23.03.2021г. по гр. дело № 2189/2020г. на ВКС, ГК, III
г. о.
Както беше посочено, страните са се уговорили да сключат окончателната
сдел-ка в срок до 30.01.2020г. – чл.6.3 от предварителния договор.
В чл.7.1 е предвидено, че в същия срок продавачът следва да осигури всички
до-кументи за продажбата и да се споразумее с купувача за дата и часа, в които
да се явят пред съответния нотариус за сключване на окончателния договор.
Съгласно чл.7.2, ако страните не се споразумеят за датата и часа за явяване
пред нотариус, следва да се явят пред такъв, независимо от степента си на
готовност за окон-чателната сделка, за да я сключат или за да се констатира коя от тях е виновна за раз-валянето на
предварителния договор. Клаузата, обаче, е бланкетна и в нея липсва кон-кретика
относно в коя нотариална кантора и кога следва да се направи това.
Безспорно по делото е, че в уговорения срок – до 30.01.2020г., страните не
са се споразумели за дата и час, когато да се явят пред нотариус, респективно –
и не са склю-чили окончателен договор за покупко-продажбата на процесния
недвижим имот.
Не се установява и купувачът да е
поканил продавача да сключат окончателната сделка. Напротив, няколко месеца
след това – на 12.06.2020г., той е изпратил уведомле-ние, че разваля
предварителния договор и претендира връщане на задатъка, което не е било
получено от ответника, видно от приложената по делото
обратна разписка.
Според константната съдебна практика, за да бъде поставен в забава
продавачът по предварителен договор, то следва да не се яви при нотариус на
уговорената дата или след покана от
купувача, евентуално – да откаже или препятства сключването на окон-чателната
сделка, които обстоятелства следва да
бъдат отразени в надлежено изгот-вен констативен протокол.
В случая такъв няма, поради което
твърденията на ищеца, че е изправна страна, а ответникът – неизправна, т. е. че
последният виновно не е изпълнил задълженията си по предварителния договор и така
е дал повод за развалянето му, на които се основава и искът, останаха
недоказани – пълно и главно.
Обстоятелството, че в края на месец ноември 2019г., т. е. два месеца преди изти-чането на крайния срок за сключване на окончателната сделка Ч. устно е заявил, че се отказва от предварителния договор, дори и да
беше доказано, е ирелевантно – въз-можно е било към последваща дата, да е
променил становището си, например.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск за установяване съществуването на вземане в полза на Т. за връщане на полу-чения от ответника по
процесния предварителен договор задатък е неоснователен и ка-то
такъв – следва да се отхвърли изцяло.
Като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорният иск за законната
лихва върху главницата.
По делото не е представен договор за правна защита и съдействие – според
отра-зяването в приложеното по ч. гр. дело и към писмения отговор пълномощно на
адвокат М., същият служи като разписка за платеното от ответника адвокатско възна-граждение,
поради което такова на Ч. не следва да бъде присъждано.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.Т., ЕГН: **********,***, иск за установяване по отношение на Г.Д.Ч., ЕГН: **********,***, че същият дължи връщане на сумата от 500 лева, представляваща
даден задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен от тях на 15.11.2019г. и развален от купувача по вина на продавача, за
която е издадена запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3962/2020г. на РС Б, както и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата считано от 17.07.2020г. до окончателното й
изплащане, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връч-ването му на страните.
Съдия:
/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.