РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Перник, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500546 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от С. З. против Решение № 260135/5.5.2022г. по гр. д. №
8957/2017 г. на РС – Перник, с което са отхвърлени предявените от С. З. срещу З. Е. и П. З.,
положителни установителни искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за установяване
правото й на собственост въз основа на упражнявано давностно владение върху реална част
от имот с идентификатор 55871.502.2, находящ се в *** на адрес ул. „***“, която реална част
е разположена между буквите АБВГД от скицата на вещото лице по СТЕ, находяща се на л.
120 от делото, представляваща неразделна част от решението, която не е заснета като
самостоятелен имот в кадастралната карта за ***, одобрена със заповед РД-18-91/13.10.2008
г. на изп. директор на АГКК.
В жалбата по подробни доводи се поддържа, че обжалваното решение е неправилно
като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон, както и е необосновано – събраните доказателства
установяват, че след сключването на договора за доброволна делба процесната част от имота
са владени от жалбоподателката и към настоящия момент. На приложената към исковата
1
молба комбинирана скица на имота е видно, че същият е с площ от 500 кв.м, така както е по
договора за доброволна делба и е предвиден път за останалите два имота,които се ползват
съвместно от ответниците; така е предвидено и по проекта за нанасяне па имота на КККР на
гр.***, който е оспорен от ответниците. Реалната част на жалбоподателката по проекта за
нанасяне на КККР отговаря по площ и лице на изискванията за образуване на самостоятелен
парцел съгласно чл.200 ал.1 от ЗУТ. Чл.200 ал.2 от ЗУТ представлява изключение от
правилото на чл.200 ал.1 от ЗУТ и се прилага по изключение,когато частта от поземления
имот се присъединява към съседен имот при условията на чл.17 от ЗУТ, а оставащата част
отговаря на изискванията на чл.19 или се присъединява към съседен имот. В случая частта
от имота-собственост на жалбоподателката отговаря по площ и лице на изискванията за
самостоятелен имот и е предвиден достъп до имотите на ответниците. Така е и по проекта за
нанасяне на имота на КККР на гр.***, поради което съдът неправилно и приложил
изключението на чл.200 ал.2 от ЗУТ и неправилно е отхвърлил иска. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемите З. Е., В. З. и Г. Е., последните двама в качеството им на
правоприемници-законни наследници на П. Е. З. /поч. на *** след постановяване на
обжалваното решение/, възразяват на наведените твърдения във въззивната жалба за пороци
на съдебния акт и изразяват становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване
на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства
факти, че страните са били съсобственици на УПИ *** с площ от 1500 кв.м., находящ се в
кв. *** по регулационния план на ***, урегулиран със Заповед № III - 6343/28.03.1977 г. и
Заповед № 1508/27.08.1999 г., който е заснет с идентификатор № 55871.502.2 в КККР на гр.
***.
Съгласно договор за доброволна делба на недвижим имот, сключен на 05.10.2001 г. с
нотариална заверка на подписите на страните, поземлен имот- незастраено дворно място с
площ от 1500 кв.м. в землището на гр. *** и съставляващо имот пл. № *** в кв. *** по
действащия КП, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., е сключен договор за
доброволна делба при следните условия: П. Е. З. получава Дял I-ви на следния недвижим
имот: ПИ, находящ се в землището на гр. *** и представляващ незастроено дворно място с
площ от 500 кв.м., заемащо северната част от имот пл. № *** в кв. ** а по сегашния КП на
гр. ***- „***“, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500
кв.м., при граници поземления имот: от юг - централната част на имот пл. № *** -
собственост на З. Х. Е., от запад - имот пл. № ***, от север - имот пл. № *** и от изток -
имот пл. № *** а и при граници на целия имот пл. № ***: от юг - улица с ОК 118 - 118 а, от
2
запад - имот пл. № ***, от север - имот пл. № *** и от изток - имот пл. № *** а. С. Е. З.
получава Дял II-ри на следния недвижим имот: ПИ, находящ се в землището на гр. *** и
представляващ незастроено дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо южната част от имот
пл. № *** в кв. *** по сегашния КП на гр. ***- „***“, утвърден със заповед № 1508 от
27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500 кв.м., при граници поземления имот: от юг -
улица с ОК 118 - 118 а, от запад - имот пл. № *** от север - централната част на имот пл. №
*** - собственост на З. Х. Е. и от изток - имот пл. № *** а и при граници на целия имот пл.
№ ***: от юг - улица с ОК 118 - 118 а, от запад - имот пл. № ***, от север - имот пл. № *** и
от изток - имот пл. № *** а. З. Х. Е. получава Дял III-ти на следния недвижим имот: ПИ,
находящ се в землището на гр. *** и представляващ незастроено дворно място с площ от
500 кв.м., заемащо централната част от имот пл. № *** в кв. *** по сегашния КП на гр. ***-
„***“, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., с площ на целия имот от 1500 кв.м.,
при граници поземления имот: от юг - южната част на имот пл. № *** - собственост на С. Е.
З., от запад - имот пл. № ***, от север - северната част от имот пл. № *** - собственост на П.
Е. З. и от изток - от изток - имот пл. № *** а и при граници на целия имот пл. № ***: от юг -
улица с ОК 118 - 118 а, от запад - имот пл. № ***, от север - имот пл. № *** и от изток -
имот пл. № *** .
С нот. акт за собственост върху недвижим имот № **, том ***, per. № ***, дело 363
от 2001 г., С. Е. З. е призната за собственик на поземлен имот, представляващ незастроено
дворно място с площ от 500 кв.м., заемащо южната част от имот пл. № *** в кв. *** по
сегашния КП на гр. ***- „***“, утвърден със заповед № 1508 от 27.08.1999 г., съгласно
Договор за доброволна делба.
Съгласно удостоверение изх. № 17/ТР-4470 от 21.11.2017 г. на община Перник, ПИ
*** по отменения КП на гр. ***, кв. *** от 1977 г., изменен със Заповед № 1508/27.08.1999
г., описан в НА № ***, том *, р. ***, д. 1499/2001 г. е идентичен с ПИ *** по цифровия
модел на гр. *** и е идентичен с УПИ *** в кв. *** по действащия регулационен план,
одобрен със Заповед № III-233 от 28.03.1977 г.
Съгласно техническите експертизи пред РС и ОС за първи път в рег. план на гр. ***
УПИ ***, с площ по графични данни от 1541.34 кв.м., отреден за жилищно строителство от
РЗП на гр. Перник, е включен със Заповед № III - 233/28.03.1977 г. и ПУП, одобрен със
Заповед № 1508/27.08.1999 г. на кмета на община Перник. Дяловете, получени от
съделителите при делбата, не са нанесени в рег. план на гр. ***. Отделните дялове не са
нанесени в КККР на гр. *** от 2008 г. С процедираното изменение на КККР гр. *** по
заявлението на ищцата, подадено в СГКК Перник с вх. № 01-194589/28.06.2017 г., имотът на
З. Е. не е нанесен така, както този имот е описан в договора за доброволна делба и така,
както се владее от З. Е.. С процедираното изменение на КККР по заявлението на ищеца се
предвижда разделянето на имот *** на проектен имот 502.2026 с площ от 1007.19 кв.м. и
проектен имот 502.2027 с площ от 500.15 кв.м. Със същото не се предвижда нанасяне на
улица. Съгласно действащия ПУП-ПР не е предвидена такава улица и не е изградена на
място. Имотът е включен в регулационния план на гр. *** одобрен със Заповед III-233 от
3
28.03.1977г. и последващо изменение заповед №1508/27.08.1999г. и не се касае за
2
първоначална регулация. Владяната от С. Е. З. част от имота е 458м и лице на улица 16,60м
2
и отговаря на чл.19, ал. 1 от ЗУТ или 300м-площ и лице на улица 14м. На това условие I и
III дял отговарят само по площ, а нямат лице на улица. Не е искано изготвяне на вариант,
при който процесиите три дяла да отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице и площ.
Един такъв вариант поради конфигурацията на поземления имот би наложило обособяване
на улица тупик от площта на дял II и III и това ще доведе до намаляване на площта на всеки
един дял и промяна на конфигурацията на трите дяла /спрямо доброволната делба/.
Проектът за нанасяне в КК на гр.*** предвижда общ достъп с тупик широк 3.5м до дялове I
и III, но не и поотделно достъп до двата дяла I и III. Т.е разработеният вариант е за общо
ползване/достъп/ до дялове I и III, а самите дялове заедно с тупика са едно цяло - ПИ с
2
идентификатор 55871.502.2026 с площ 1007м Имота на ищеца е ПИ е идентификатор
2
55871.502. 2027 с площ 500м.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че в случая фактическата власт от
ищцата е осъществявана от 2001 г. върху реална част от имот, включен в рег. план на гр.
***, одобрен със Заповед III-233 от 28.03.1977г. и предстявлаващ парцел, образуван при
действието на ЗТСУ (отм.), респ. УПИ при действието на ЗУТ. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗТСУ
(отм.) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места могат
да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на изискванията за
минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона.
Изключение от това правило е предвидено в ал. 2 на разпоредбата, която предвижда, че
придобиването по давност е допустимо само когато частта от поземления имот се
присъединява към съседен имот, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални
размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот. Чл. 200 ЗУТ също
създава ограничение за придобиване чрез правни сделки или по давност реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания във
връзка с предвидените в чл. 19 ЗУТ минимални размери на имотите, освен когато частта от
поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата
част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. Целта на
забраната е да се избегне създаването на пречки за осъществяване на предвиденото със
застроителния план строителство както в урегулирания поземлен имот, частта от който е
предмет на правната сделка или на придобивната давност, така и в съседните урегулирани
поземлени имоти. По приложението на чл.59, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ в практиката
на ВС и ВКС /решение № 60108 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 123/2021 г., I г. о., ГК,
решение № 102 от 30.05.2016г на ВКС по гр. д. № 5728/2015 г., I г. о., ГК и др./, в която
изхождайки от посочената цел на закона се приема, че реални части от урегулиран поземлен
имот могат да бъдат придобивани по давност само ако отговарят на изискванията за
самостоятелен УПИ и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен
урегулиран поземлен имот съгласно правилата на ЗТСУ /отм./, съответно ЗУТ. Съдът е
длъжен служебно да прилага чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като разпоредбите са
4
императивни /решение № 34 от 17.07.2018 г. по гр. д. № 2022 от 2017 г. на първо г. о.,
решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/17 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 154 от
21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4689/2019 г., I г. о., ГК и др./.
С оглед чл. 200, ал. 1 ЗУТ и цитираната съдебна практика, настоящият въззивен
състав достига до извод, че в случая макар ищцата да е осъществявала фактическа власт
2
върху спорната реална част от имота от 458м и лице на улица 16,60м, ищцата не е могла да
я придобие по давност, тъй като спорната реално определена част от УПИ не отговаря на
изискванията за самостоятелен обект, защото при обособяването на тази част, то останалите
имоти на ответниците нямат лице на улица, което не покрива кумулативното изискване на
чл. 19 ЗУТ за минимални размери на дяловете-имотите на ответниците за лице и
повърхност.
Не е налице възможност за придобиване на спорната реално определена част и при
приложение на изключението от забраната по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, въведено с чл. 200, ал. 2
ЗУТ. Това изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен
имот по реда на чл. 17, ал. 2, т. 2 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията - само
ако и двата имота не са урегулирани /решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г.
на ВКС, I-во г. о.; решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, II-ро г. о.,
решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д. № 3109/2017 г. на ВКС, I-во г. о. /, а според решение
№ 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о. и решение № 102/30.05.2016 г.
по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о. - и в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ при
присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот. Или,
както е прието в решение № 154/21.12.2020 г. по гр. д. № 4689/2019 г. на ВКС, I-во г. о. - на
давността по чл. 200, ал. 2 ЗУТ може да се позове само собственикът на този имот, към
който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3
ЗУТ. Само той е длъжен да заплати придаваемите части въз основа на предварителния
договор по чл. 17, ал. 3 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ и само той има правото да се позове на
придобивната давност по чл. 200, ал. 2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен,
но е владял 10 години придаваемите части от съседния имот; по-специално - не може да се
позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ съсобственик на УПИ, който е завладял реална част от УПИ и
е осъществявал владение повече от 10 години; изискването на закона е да има придаваеми
части при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ към имота на лицето, което се
позовава на придобивната давност. В разглеждания случай спорната реално определена част
от имота няма статут на придадена по регулация към съседни имоти, нито се касае за
първоначално урегулиране на територията, поради което и ищцата не може да се позовава
на придобивна давност при предпоставките на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
Без значение е в процесния случай, че ищцата е внесла проект за нанасяне в КК на
гр.***, предвиждащ нанасяне на улица - общ достъп с тупик широк 3.5м до дялове I и III на
ответниците. Съгласно решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г.
о. вещноправният ефект, т.е. целяната промяна в принадлежността на правото на
собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само ако
5
по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се
променят границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка
дали с проекта за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон
разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи /чл.15, ал.9 ЗУТ/ и дали
не се предвижда създаване на урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под
минимално установените по закон /чл.15, ал.10 ЗУТ/, след което бъде сключен и
окончателен договор. Следователно законът допуска промяна в границите на веднъж
урегулирана територия само при определени предпоставки, като вещноправният ефект
настъпва след одобряване на промяната по административен ред. Недопустимо е
следователно първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и
след това да се извършва промяна на плана за регулация, която да отрази вече настъпилата
промяна в принадлежността на правото на собственост. В този смисъл в ал.3 (Отм. - ДВ, бр.
36 от 2004 г.) на чл.200 от ЗУТ изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани,
кметът на общината одобрява изменението на плана за регулация преди издаването на
нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по давност. За да
бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от урегулиран
поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок
по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде
одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на отговарящата на
изискванията на чл.19 ЗУТ реална част в самостоятелен УПИ, след което въз основа на
надлежно позоваване на изтеклата придобивна давност да бъде издаден нотариален акт по
реда на чл.587, ал.3 ГПК.
В обобщение: урегулирането на съсобствения имот на страните през 1977 г. е
променило статута на имота от неурегулиран в урегулиран поземлен имот, като този
регулационен план е заварен от ЗУТ, в резултат на което проявление е намерила забраната
по чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и впоследствие чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на
реално определени части от такива имоти, които не отговарят на изискванията за
минималните размери по чл. 19, както е в разглеждания случай. Установеното през 2001 г.
от ищцата владение върху процесната реална част е ирелевантно, поради забраната по чл.
200, ал. 1 ЗУТ, като по гореизложените причини чл.200, ал.2 ЗУТ не може да намери
приложение, и следователно не може да се приеме, че фактическият състав на придобивната
давност е осъществен и завършен и ищцата е придобила по давност правото на собственост
върху процесната реална част от УПИ. Поради което и ищцата не установява, че е
собственик на заявеното основание придобивна давност върху процесната реална част от
УПИ и следователно предявеният иск с пр. осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР е неоснователен.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
6
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемите З. Е., В. З. и Г. Е. претендират и доказват разноски по въззивното
производство, първият - 700 лв., а другите двама - по 300 лв. – заплатени адв.
възнаграждения (съгласно представените договори за правна защита, в които е отбелязано,
че уговореното адв. възнаграждение от 700 лв., съответно по 300 лв. са платени в брой
изцяло, и списък по чл. 80 ГПК). Заплатеното от въззиваемите адв. възнаграждение от 700
лв., съответно по 300 лв., при минимален размер от 1500 лв., съгл. чл. 7, ал. 5 от Наредба №
1/2004 г., вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г., е под минималния размер, поради което
съгласно ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът не е свободен да намали
възнаграждението под предвидения в същата наредба минимален размер, поради което
преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е изключена, съотв. възражението на жалбоподателя по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Доказаните от въззиваемите разноски с оглед изхода на спора
жалбоподателят дължи на въззиваемите изцяло, съгласно чл. 78, ал.3 ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260135/05.05.2022г. по гр. д. № 8957/2017 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА С. Е. З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З. Х. Е., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата 700 лв. – разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Е. З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В. Г. З., ЕГН
********** с адрес ***, сумата 300 лв. – разноски по въззивното производство.
ОСЪЖДА С. Е. З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г. П. Е., ЕГН
********** с адрес ***, сумата 300 лв. – разноски по въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7