№ 833
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110140021 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „******“ АД срещу И. Т. К., с
която са предявени осъдителни искове за следните суми: 5 859.73 лв. – главница по Договор
за потребителски кредит № МК158772, ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до
окончателното плащане; 740.07 лв. – договорна лихва за периода от 03.02.2023 г. до
12.06.2024 г.; 723.08 лв. – мораторна лихва за периода от 03.02.2023 г. до 12.06.2024 г.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че договорът е сключен между него и ответника, но на 03.02.2023 г.
последният преустановил плащанията на вноските за главница и лихва, поради което
изпаднал в забава. Поради това счита, че е възникнало основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, като с исковата молба изразява воля за това.
В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба, но в
молба с вх. № 382258/27.11.2024 г. оспорва настъпването на предсрочна изискуемост по
кредита, като същевременно релевира възражение за плащане на задълженията и моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения предявените искове са с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и и чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Основателността им се обуславя от доказването от ищеца на следните предпоставки:
наличието на действително правоотношение между страните по Договор за потребителски
1
кредит № МК158772, и неговото съдържание, включително наличието на валидна уговорка
за възнаградителна лихва; усвояване на кредита в твърдения размер от ответника;
изискуемост на вземанията за главница и възнаградителна лихва и техния размер;
изпадането на ответника в забава; размера на обезщетението за забава.
В случая страните не спорят относно сключването на Договор № МК158772. От
писменото доказателство на л. 11 – 41 е видно, че се касае за сключен между тях на
04.08.2020 г. Договор за издаване на кредитна карта № МК158772.
Сключеният между страните договор има характера на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, който не е сред изрично изключените хипотези в чл. 4 ЗПК,
поради което този закон е приложим за кредитното правоотношение между страните, респ.
то попада в обхвата и на ЗЗП. При изпълнение на задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК за
извършване на служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора съдът не
установи наличието на уговорки във вреда на потребителя, които да не отговарят на
изискването за добросъвестност и да водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно чл. 1 от договора банката предоставя на картодържателя револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава като средство за отдалечен
достъп до средствата по кредитния лимит персонална и допълнителна кредитни карти
Mastercard World. Според чл. 3 разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на
договора е в размер на 6 000 лв.
В чл. 2 от договора е уговорено, че неразделна част от него са Заявлението за
издаване на кредитна карта, Общите условия за издаване и използване на кредитни карти
VISA, MASTERCARD и AMERICAN EXPRESS на банката и всички техни приложения, в
това число и Приложение № 1, съдържащо приложимата към договора тарифа на банката.
Съгласно чл. 7.1. от общите условия кредитният лимит представлява общия размер
на потребителския кредит, предоставен за ползване на картодържателя от банката
посредством извършване на трансакции с картата, посочени в чл. 5.1. В чл. 10.1. за
предоставянето на кредита и за другите услуги, свързани с ползване на картата, които се
предоставят от банката, картодържателят заплаща на банката възнаграждения, включително,
но не само, лихви, посочени в Приложение № 1 към общите условия, като всички дължими
възнаграждения по договора се начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит
на картата през съответния месечен отчетен период и се посочват в месечното извлечение.
Според чл. 10.2. лихва се дължи, считано от съответната дата, посочена като дата на
трансакция в месечното извлечение, върху всички начислени задължения по кредитния
лимит на картата, като начислени задължения от такси лихва се дължи само за определени
видове такси.
Видно е от Приложение № 1, че в случая е уговорен годишен лихвен процент при
покупки, при теглене на пари в брой и при превод чрез ePay.bg/B-Pay, както и при
начисляване на такси, в размер на 17.90 %. В приложението е вписан ГПР в размер на 33.46
%, като са посочени допусканията, при които той е изчислен.
2
Съгласно чл. 9.1. от общите условия картодържателят може да изплати
задълженията си по договора, възникнали при използването на картата, в срок до датата за
издължаване /краен срок за плащане/, посочена в последното издадено от банката месечно
извлечение, изцяло или на части, като в последния случай усвоената и непогасената част от
кредитния лимит /всички покупки, тегления в брой и др. трансакции, начислени равни
месечни вноски, лихви, такси и други разходи по договора/ остава дължима и се олихвява
по реда и условията на чл. 10, и в този случай картодържателят трябва да изплати най-малко
минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с
която е превишил разполагаемия кредитен лимит, най-късно до съответната дата на
издължаване, посочена в месечното извлечение. Видно е от Приложение № 1, че в случая е
уговорена минимална месечна вноска в размер на 3 % от общо дължимата сума, но минимум
15 лв. Съгласно чл. 9.2. при погасяване изцяло на пълния размер на всички текущи
задължения по договора до съответната дата на издължаване, посочена във всяко месечно
извлечение, банката не начислява и освобождава картодържателя от заплащане на
дължимата лихва за текущия отчетен период върху определени конкретно посочени в тази
клауза задължения.
В случая в извлечението от счетоводните книги на банката е посочено, че
ответникът е усвоил кредит в общ размер на 6 437.30 лв. и че е пропуснал плащания по 17
бр. месечни извлечения, включващи главница и възнаградителна лихва. По делото не са
представени съответните месечни извлечения, но ответникът не оспорва извлечението от
счетоводните книги на банката, а освен това липсват доказателства, които да опровергават
отразените в него факти. Горното, наред с представените от ответника доказателства за
плащания по договора на 18.06.2024 г., на 12.09.2024 г. и на 16.09.2024 г. на суми в общ
размер на 7 600 лв., сочи еднозначно на извод, че той е извършил усвояване на главница
поне в претендирания от кредитора размер от 5 859.73 лв., че за него е възникнало
задължение да заплати възнаградителна и мораторна лихви за периодите и размерите,
очертани в исковата молба, както и че не ги е платил в срок. Ето защо съдът приема, че по
делото е установено възникването за банката на процесните вземания в претендираните
размери и за претендираните периоди.
Съгласно чл. 20.2. от общите условия при непогасяване на минималните месечни
вноски по две последователни месечни извлечения банката може да обяви задължението на
картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. В случая не се спори, че ответникът не е
погасил месечните си задължения по 17 бр. месечни извлечения, от което следва, че за
ищеца е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това право банката е
упражнила надлежно, което е видно от представената от самия ответник Покана за
изпълнение с вх. № 3040/12.04.2024 г. по описа на ЧСИ *****, която е получена от него по
собствените му признания в молба с вх. № 382258/27.11.2024 г. през м. 06.2024 г.
С протоколно определение от 19.12.2024 г. е обявено за безспорно получаването от
ищеца на всички плащания, отразени в представените от ответника документи, от което
следва, че вземанията са изцяло погасени. Извършените преди и в хода на процеса плащания
3
следва да бъдат съобразени от съда при постановяване на съдебното решение и водят до
извод за неоснователност на исковете.
По разноските:
След като едното плащане е постъпило при ищеца преди завеждане на исковата
молба, но не е било съобразено от него при формиране на претенциите му, а другите
плащания са направени в хода на процеса, което е видно от платежните документи, то
ответникът е станал повод за завеждане на делото само за разликата над 1 200 лв. до пълния
сбор от цената на предявените искове, поради което той следва да понесе съразмерно
отговорността за разноските. Възражението му, че заплатеният от ищеца адвокатски хонорар
е прекомерен е основателно, защото съобразно актуалната съдебна практика /включително
тази на СЕС/ съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случая заплатеното адвокатско
възнаграждение не съответства на пълната липса на фактическа и правна сложност на
делото и на минималните положени от адвоката на ищеца усилия по делото, поради което
следва да бъде намален до сумата от 400 лв. Следователно ответникът дължи на ищеца
разноски в общ размер на 616.89 лв. /280.89 лв. – държавна такса, 336 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение/.
Независимо че не е дал повод за завеждане на делото за сумата от 1 200 лв., на
ответника не се дължат разноски, защото не е доказал извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, срещу И. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 5 859.73 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит № МК158772, ведно със законната лихва от 28.06.2024 г.
до окончателното плащане; 740.07 лв. – договорна лихва за периода от 03.02.2023 г. до
12.06.2024 г.; 723.08 лв. – мораторна лихва за периода от 03.02.2023 г. до 12.06.2024 г.
ОСЪЖДА И. Т. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на „******“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от 616.89 лв. – разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4