МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23
постановена на 30.10.2017г.
по НОХД № 186 / 2017г. по описа на Районен Съд – Г.
Обвинението е срещу подсъдимия М.М.Г. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, с
основно образование, не работи, неженен, неосъждан, за това, че на 26.03.2017г.
в гр.Г. се съвкупил с ненавършилата 14 /четиринадесет/ годишна възраст Д.Я.М. –
родена на *** година, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК и същия, макар непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.151, ал.1, във вр.
чл.63, ал.1 от НК.
След направено искане от подсъдимия М.Г. и
защитника му за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма и по –
специално по чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството по
делото да се разгледа по реда на тази глава.
Гражданско-правни претенции в наказателното производство не са приети
за съвместно разглеждане в съдебното производство.
Представителят
на Районна прокуратура - Г. поддържа обвиненията срещу подсъдимия М.Г. - както по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната
квалификация на деянето, като излага доводи за
доказаност, както от обективна, така и от субективна страна на престъпленията.
Счита, че с оглед признанието на фактите от страна на подсъдимия и спецификата
на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо него следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, като се съобрази редукцията
на чл.63 от НК..
Подсъдимия М.М.Г.
с ЕГН ********** призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника си, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия
М.Г.– адв.М.К. – АК – С.З., моли съда да наложи наказание в минималния
предвиден размер, съобразно чл.63, ал.1, т.3 НК - при условията на чл.58а от НК.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанията му, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимият М.М.Г.
е роден на ***г. и живее в дома на майка си М.Г.А. ***. Свидетелката Д.Я.М. е
родена на ***г. През м.Март 2017г., живеела в дома на майка си - св.Я.М.М. ***.
На 19.03.2017г.,
майката на подс.Г. - М.Г.А. отишла в дома на св.Я.М., като и предложила
малолетната свидетелка Д.М. да заживее съпружески с непълнолетният подс.Г..
Майката на подс.Г. дала на св.Я.М. сумата от 300.00 лева, като обещала в
последствие да й даде още 200.00 лева, като откуп за това, св.Я.М. да разреши
на малолетната Д.М. да заживее съпружески с непълнолетния подсъдим Г..
На 20.03.2017г.,
малолетната св.Д.М. отишла да живее в дома на подс.Г., където останала до
23.03.2017г. На същата дата, след намесата на служители от РУ гр.Г.,
малолетната св.Д.М. се върнала в дома на майка си – св.Я.М..
На 26.03.2017г.,
майката на подс.Г. отишла до дома на св.Я.М.. Св.Я.М. по това време не била в
дома си, като там се намирала малолетната св.Д.М.. Майката на подс.Г. убедила
малолетната св.Д.М. да тръгне с нея, като я отвела в дома си.
В една от
стаите на жилището, в което живее, непълнолетният подс.Г. осъществил
съвкупление с малолетната св.Д.М..
Подс.Г. не упражнил принуда по
отношение на малолетната св.Д.М. за съвкуплението. Въпреки, че не желаела
съвкуплението малолетната св.Д.М. се примирила с това, като знаела, че майка й –
св.Я.М. е получила откуп от майката на подс. Г..
След
осъщественото съвкупление от подс.Г. с малолетната Д.М., майка му М.А. отишла в
дома на св.Я.М., като и показала чаршафа с петна от кръв, като доказателство,
че подс.Г. е осъществил съвкупление с малолетната и дъщеря – св.Д.М. и че
последната е била девствена. Св.Я.М. отишла до дома на подс.Г. и отвела малолетната си дъщеря в домът си.
С протокол за
доброволно предаване от 28.03.2017г., подс.М.Г. *** бял чаршаф с тъмни петна с
неправилна форма върху него с обяснението, че с този чаршаф е бил застлан на
леглото, където, той осъществил съвкупление с малолетната св.Д.М..
Видно от
назначената при разследването съдебно-медицинска експертиза при прегледа на
малолетната Д.Я.М. на 28.03.2017г., не са установени видими травматични
увреждания по главата, шията, тялото, крайниците и половия орган. Установено е,
че девствената й ципа е здрава, без щърбини свободно допускаща полово сношение,
без разкъсване. Съгласно същото заключение петната върху предадения с протокола
за доброволно предаване от подс.Г. чаршаф са от менструална кръв, а не от
разкъсване на девствената ципа.
По описания начин с деянието си
от субективна и обективна страна обвиняемият Г. е осъществил престъпният състав
на чл.151, ал.1 във вр.чл.63, ал.1, т.З от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимия М.Г. - по реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост
на М.М.Г. с рег. № 305/11.09.2017г, изд от БС при РС-Г.; Писмо с вх.№
447000-1148/31.03.2017г. на РП-Г. до РУ Г.; Уведомление на основание чл.212,
ал.2 от НПК с рег.№ 447000-1083/28.03.2017г. на РУ-Г. до РП-Г.; Протокол за
разпит на свидетел – 4 /четири/ броя; Протокол по ЧНД № 71/2017г. от
30.03.2017г. по описа на РС-Г.; Справка за съдимост с рег.№ 92/28.03.2017г. на М.М.Г.,***;
Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№ 447000-1084/28.03.2017г. от
разсл.полицай П.П. при РУ-Г. до БС при РС-Г.; Справка за съдимост с рег.№
91/28.03.2017г. на М.Г. А., издадена от БС при РС-Г.; Искане за изготвяне на
справка за съдимост с рег.№ 447000-1085/28.03.2017г. от разсл.полицай П.П. при
РУ-Г. до БС при РС-Г.; Постановление за назначаване на експертиза на живо лице
от 28.03.2017г. на РУ-Г.;
Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 58/2017г. от д-р Т.Г.Т. –
съдебен лекар; Постановление за определяне възнаграждение на вещо лице; Разписка с рег.№ 447р-2824/31.03.2017г. на
РУ-Г.; Писмо с рег.№ 447000-1105/29.03.2017г. на Началника на РУ-Г. до Директора
на „ЦНСТ“ гр.С.З.; Обяснение от М.М.Г.;
Протокол за доброволно предаване;
Обяснение от М.Г.А.; Докладна
Записка относно проведена беседа с малолетно лице Д.Я.М. с УРИ:
4473ЗМ-68/28.03.2017г. от И.К., служител в РУ-Г.; Карта състояние на
наказателно производство; Искане за
провеждане на разпит на свидетел-пострадал пред съдия с рег.№
447000-1124/30.03.2017г. от разсл.полицай П.П. при РУ-Г. да Председателя на РС-Г.;
Искане с рег.№ 447000-1106/29.03.2017г. от разсл.полицай П.П. при РУ-Г. до
Председателя на АК- гр.С.З.; Постановление за допускане на правна помощ; Постановление за назначаване на особен
представител от 30.03.2017г.;
Заключително мнение; Постановление с № 1429/2017г. от 14.06.2017г. на АП-
П. до РП-Г. с копие до ОП-С.З.; Писмо с № 433/2017г. от 19.06.2017г. на РП-Г.
до РУ-Г. – 2 /два/ броя; Постановление за назначаване на служебен
защитник; Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение;
Протокол за разпит на обвиняем;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от М.М.Г.;
Искане от резсл.полицай П.П. при РУ-Г. до Председателя на АК гр.С.З.;
Постановление за допускане на правна помощ;
Докладна записка с УРИ: 2594м/23.06.2017г. относно връчване на призовка
от мл.инсп.Д.Петков при РУ-Г. до Началника на РУ-Г.; Протокол от разсл.полицай П.П. при РУ-Г.; Протокол за предявяване на разследване и
Заключително мнение, а така също и от показанията на свидетелите Д.Я.М., Я.М.М.
и Ф.Л.С. - дадени в хода на досъдебното производство.
В
съвкупността си показанията на всички свидетели са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
По делото не се установиха доказателства противни на така възприетата
фактическа обстановка, което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимия, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор – подсъдимия М.М.Г. с ЕГН ********** е автор на процесното
деяние, което мотивира съда да приеме, че обвиненията срещу него са доказани по
несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият М.М.Г. с ЕГН
********** е извършил престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият М.Г. е осъществил полово съвкупление с малолетно
лице от женски пол – Д.Я.М., на 13 години, след съгласието на последната,
поради което деянието му не съставлява престъпление по чл.152 от НК. М.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.151, ал.1 от НК. Съгласно чл.151 ал.1 от НК, полов
контакт с лице под 14 годишна възраст е наказуемо деяние. Съгласието на малолетната Д.М., в случая е
ирелевантно.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл, тъй като подс.Г. е бил наясно с факта, че Д. М. е
на 13 години, т.е. е малолетна. Подсъдимия М.Г. е
съзнавал обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е обществено - опасните
му последици и е искал и пряко е целял тяхното настъпване.
М.М.Г. с ЕГН ********** е бил непълнолетен, към
момента на извършване на деянието, но е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Реализирането на наказателната му отговорност следва да
се извърши след редукцията на чл.63, ал.1, т.3 от НК
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление, съдът
се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно - правната
ни система - принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, а така също и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Подсъдимият М.М.Г. с ЕГН **********, роден на ***г***, българин,
български гражданин, с основно образование, не работи, неженен. Подсъдимият
М.Г. е неосъждан.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК е
предвидено наказание: лишаване от свобода за срок от 2 /две/ до 6 /шест/
години, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.3 от НК - до 3 /три/
години „лишаване от свобода”.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия М.Г., мотивите му за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието
на подсъдимия М.М.Г., съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –
младата му възраст, изказаното съжаление за извършеното и проявената
критичност, тежкото му материално положение и имотно състояние, ниския социален
статус и липсата му на предходно осъждания. Отегчаващи – обстоятелството, че
същия е извършил деянието по изключително дързък и циничен начин - напълно
съзнателно, знаейки, че деянието е престъпление, предвид младата й възраст -
само три дни след като с помощта на полицейски служители пострадалата е
отведена от дома му и върната в дома на родителите си, той се е съвкупил с нея.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и
предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден от
гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимия М.М.Г., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към средния размер, предвиден за престъплението, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, което намали с 1/3 по
реда на чл.58”а”, ал.1 НК.
Затова и на
основание чл.54, вр. чл.58”а”, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия М.М.Г., наказание – „лишаване от свобода” за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
Съдът, на
основание чл.69, вр. чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното
общо наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години.
С така
определеното наказание, съдът отчете, че в пълна степен ще бъдат изпълнени
целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната
превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО и
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимия М.Г. за виновен по повдигнатото
му обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото
за вещо лице, следва да бъдат присъдени в негова тежест. Ето защо същия бе
осъден да заплати сумата от 30 /тридесет/ лева по сметка на РС – Г. и сумата от
105 /сто и пет/ левапо сметка на ОД на МВР – С.З..
Веществените
доказателства, намиращи се на съхранение в РУП гр.Г.: 1 /един/ брой чаршаф /плик/, на основание чл.53,
ал.1, б.”а” от НК, следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи
като малоценна вещ.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на
подсъдимия и незачитане на елементарни морални норми.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Хр.Ангелов /