Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 11.11.2022 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ………....……………....….. в публично заседание ……….......
на
тринадедести октомври ................................…………………….......….………………..……….............…………
през
2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
………………………………………………………….
Мариана
Кадиева, .........................................
като
разгледа докладваното от .........................................
съдията Виктор Атанасов ….............................
административно
дело ........... №336
…...... по описа за .................... 2022 година ................................
и
за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.211 от ЗМВР.
Делото е образувано по
жалба от Д.М.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез адв.В.Т. от АК-***, против Заповед №4072з-30 от 02.08.2022
год., издадена от началника на Гранично полицейско управление – Ивайловград при
РД „Гранична полиция” – Смолян, за налагане на дисциплинарно наказание на
държавен служител в РД „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция
„Гранична полиция” в МВР, с която, на основание чл.204, т.4 и чл.198, ал.2, във
вр. с ал.1 и във вр. с
чл.197, ал.1, т.1 и във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на жалбоподателя, държавен служител – *** Д.М.Л. – *** от Гранично
полицейско управление – Ивайловград при при РД
„Гранична полиция” – Смолян, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене”, за срок от 3/три/ месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
Жалбоподателят заявява в жалбата, че
обжалва така издадената заповед, тъй като счита същата за незаконосъобразна
поради съществени нарушения на административно производствените правила и
противоречието й с материалноправните разпоредби. На
първо място, счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради наличие
на съществени нарушения на административно-производствените правила при
провеждане на дисциплинарната процедура предвид това, че при издаването й не бил
спазен двумесечният преклузивен срок по чл.195, ал.1
от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, който започвал да тече от
откриване на нарушението. Сочи, че видно от оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган приел, че двумесечният срок за
налагане на дисциплинарното наказание започва да тече на 31.05.2022 год.,
когато материалите по дисциплинарното производство постъпили при началника на
ГПУ -Ивайловград и изтичал на 31.07.2022 год., а в същото време, въпреки тази
своя констатация, наложил дисциплинарното наказание на 02.08.2022 год., т.е. след
изтичане на двумесечния преклузивен срок за налагането
му. Сочи, че дори и след като се вземе предвид, че 31.07.2022 год. е неделя -
неработен ден и крайният срок за налагане на дисциплинарното наказание е
първият работен ден след 31.07.2022 год., а именно 01.08.2022 год., то срокът
отново не бил спазен и заповедта била издадена един ден след този срок. Счита
също, че с изтичането на който и да е от двата срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР е
отпаднала възможността на дисциплинарнонаказващия
орган да наложи дисциплинарно наказание за вмененото дисциплинарно нарушение и
издаването на заповедта след изтичането им представлява самостоятелно и
достатъчно основание за отмяната й. На следващо място жалбоподателят счита, че
издадената заповед е материално незаконосъобразна, тъй като при издаването й
грубо е погазен основен принцип на чл.10, ал.2 от АПК, а именно - този на безпристрасността. Сочи, че от заповедта е видно, че в
проведеното дисциплинарно производство е участвал и самият дисциплинарнонаказващ
орган - *** Г. Г. - началник на ГПУ - Ивайловград, който е присъствал на
извършената по случая проверка и е възприел лично извършването на вмененото
дисциплинарно нарушение. Счита, че това обстоятелство е достатъчно, за да внесе
съмнение както в обективността на констатациите и изводите на проверяващата
комисия, така и при преценката на наказващия орган за наличие на дисциплинарно
нарушение и виновното му извършване, в което се изразява „установяването му” по
смисъла на чл.196, ал.2 от ЗМВР. Твърди, че присъствието на дисциплинарнонаказващия
орган при проверката по случая и личното възприемане на вмененото нарушение,
опорочава заповедта поради нарушение и на разпоредбата на чл.11, ал.2 и ал.3 от
Инструкция №8121з-877 от 6 юли 2021 год. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, според която „(2) Служител на
ръководна длъжност не може да бъде дисциплинарно наказващ орган, когато е
възприел лично извършването на дисциплинарното нарушение.”. (3) В случаите по
ал. 2 дисциплинарно наказващ орган е горестоящият
ръководител на възприелия дисциплинарното нарушение служител.”. Жалбоподателят
счита също, че издадената заповед е немотивирана и издадена при неизяснена
фактическа обстановка, както и че са му вменени нарушения, които не е извършил,
като намира, че поведението му по време на извършената проверка не обосновава
ангажиране на дисциплинарната му отговорност, тъй като не представлява
нарушение на визираните в заповедта разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове. С оглед на изложеното, жалбоподателят
моли да бъде призован на съд и след като съдът се увери в изложеното, на
основание чл.145, във вр. с чл.148 от АПК, моли да
бъде отменена изцяло Заповед №4072з-30/02.08.2022 год. на началника на Гранично
полицейско управление - Ивайловград при Регионална дирекция „Гранична полиция”
- Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР. С жалбата моли също така,
да му бъдат присъдени и направените съдебни и деловодни разноски, както и
заплатен адвокатски хонорар.
Призован редовно за
съдебно заседание, жалбоподателят Д.М.Л. ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения си
процесуален представител - адв.В.Т. от АК-***, която
поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли същата да бъде уважена.
Счита, предвид приетото в съдебно заседание заявление за ползване на отпуск,
подадено от жалбоподателя, ведно с резолюцията за разрешението и в случай, че
по настоящото производство се приеме, че заповедта е издадена при спазване на
двумесечния преклузивен срок, че е налице друго
съществено процесуално нарушение, а именно - грубо бил погазен принципът на
чл.10, ал.2 от АПК, а именно принципът на безпристрастността. От оспорената
заповед било видно, че в проведеното дисциплинарно производство участва и
самият дисциплинарнонаказващ орган - *** Г. Г. –
началник на ГПУ – Ивайловград, който е присъствал на извършената по случая проверка
и е възприел лично извършването на вмененото нарушение. Счита, че това
обстоятелство е достатъчно, за да внесе съмнение, както в обективността на
констатациите и изводите на проверяващата комисия, така и при преценката на
наказващия орган за наличие на дисциплинарно нарушение и виновното му
извършване, в което се изразява установяването по смисъла на чл.196, ал.2 от ЗМВР. Сочи, че присъствието на дисциплинарнонаказващия
орган при проверката по случая и личното възприемане на вмененото нарушение,
опорочава заповедта поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.2 и ал.3 от
Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 год. за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР, според която: „Служител на ръководна длъжност не може да бъде
дисциплинарно наказващ орган, когато е възприел лично извършването на
дисциплинарното нарушение. В случаите по ал.2, дисциплинарнонаказващ
орган е горестоящият ръководител на възприелия
дисциплинарното нарушение служител”. Счита, че дори само на това основание,
оспорената заповед следва да бъде отменена. Моли за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя, за които представя списък на разноските.
Ответникът по жалбата – началник
на Гранично полицейско управление – Ивайловград при РД „Гранична полиция” -
Смолян, редовно призован, не се явява и
не се представлява. От редовно упълномощения
му процесуален представител - главен юрисконсулт М. Х., преди съдебното
заседание са депозирани писмени бележки, в които заявява, че счита за
неоснователни и недоказани изложените в жалбата твърдения за допуснати в хода
на дисциплинарното производство нарушения на административнопроизводствените
правила и неспазване на закона, като са изложени доводи и съображения в тази
насока. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, както и моли да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция. В случай, че жалбоподателят се представлява от редовно
упълномощен адвокат, който претендира адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум, на основание чл.78, ал.5 от ГПК,
в писмените бележки претендира прекомерност и моли адвокатското възнаграждение
да се определи под законоустановения минимум (!?),
предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните приема за
установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Съгласно нормата на
чл.211, предл.І/първо/ от ЗМВР, заповедта за временно
отстраняване от длъжност по чл.214, ал.1, т.1, ал.2 и 3 и за налагане на
дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. в
14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването им, съгласно нормата на чл.149,
ал.1 от АПК. Обжалваната Заповед №4072з-30 от 02.08.2022 год., издадена от началника
на РПУ – Ивайловград към РД „Гранична полиция” – Смолян, е била връчена, срещу
подпис, лично на жалбоподателя Д.Л., видно от оформената и подписана разписка на
последната й страница/л.15/, на датата 02.08.2022 год., в 10:00
часа. Жалбата срещу нея е подадена по пощата, на датата 12.08.2022 год., видно
от клеймото на пощенския плик/л.9/, направо в Административен съд –
Кърджали, а не по установения ред - чрез началника на РПУ – Ивайловград към РД
„Гранична полиция” – Смолян, като е постъпила в съда на 15.08.2022 год., регистрирана
в деловодната система с Вх.№1956 от 15.08.2022 год./л.2/. От това следва, че жалбата
е подадена на точно на 10-ия/десетия/ ден след връчването на заповедта, с което
е спазен законоустановения срок за обжалване на
заповедта по съдебен ред. Същата, освен това, е подадена против акт, подлежащ
на съдебен контрол по смисъла на чл.211 от ЗМВР, макар и не по предвидения в
закона ред, в предвидената писмена форма и от лице – неин пряк адресат, на
което лице, с тази заповед е наложено дисциплинарното наказание „мъмрене” и за
което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото, между
страните не се спори, а и от приложената кадрова справка Рег.№4074р-7971
от 19.06.2022 год. на РД „Гранична полиция” – Смолян/л.17/ е видно, че оспорващият заповедта Д.М.Л., към
датата на издаване на оспорената заповед, е държавен служител, на длъжност *** в ГПУ – Ивайловград към РД
„Гранична полиция” – Смолян.
По административната
преписка са представени докладна записка с Рег.№4072р-5015 от 18.05.2022 год.,
дадена от жалбоподателя *** Д.Л. до началника на ГПУ – Ивайловград/л.25/ и докладна записка с
Рег.№4072р-5484 от 30.05.2022 год., изготвена от *** Н. З. Б. –
заместник-началник на ГПУ – Ивайловград, до началника на ГПУ – Ивайловград/л.23/, от които е видно, че на
18.05.2022 год., за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, *** Д.Л. - *** и *** Ч.
Л. - *** в ГПУ - Златоград са били назначени в граничнополицейски
наряд „пеши патрул”/ГПН „ПП”/, носещ службата по маршрут: ***, със старши на
ГПН: *** Д.Л. Съгласно инструктажа, служителите изпълнявали задачи по проверка
на държавната граница и наблюдение в указания район. Около 10:30 часа нарядът бил
проверен от директора на РДГП - Смолян - *** И. С., придружен от *** Г. Г. - началник
на ГПУ - Ивайловград и *** Н. Б. - заместник-началник на ГПУ - Ивайловград. В
хода на извършената проверка от страна на *** С. било констатирано, че старшия
на граничнополицейски наряд/ГПН/ - *** Д.Л. изпълнява
служебните си задължения в неопрятен външен вид,
изразяващ се в разкопчани копчета на ризата от униформеното облекло, служителят
освен това бил необръснат, не се представил като старши на граничнополицейския
наряд и не докладвал за изпълнението на задачите към момента на проверяващите
органи.
Във връзка със резолюция
на началника на ГПУ - Ивайловград върху докладна записка с
Рег.№4072р-5015/18.05.2022 год., относно извършване на проверка срещу *** Д.Л.
- *** от ГПУ – Ивайловград, съдържаща предварителни данни за извършено
дисциплинарно нарушение, от последния, с писмена покана с Рег.№4072р-5328 от
26.05.2022 год. на ГПУ – Ивайловград, връчена на 26.05.2022 год., в 19:30 часа/л.24/, е поискано в срок до
27.05.2022 год., да представи писмените cи обяснения,
като посочи и доказателствата за твърдените факти и обстоятелства, като в
поканата са му отправени четири конкретни въпроса, касаещи случая. *** Д.Л. е
депозирал писмени обяснения до началника на ГПУ – Ивайловград, с
Рег.№4072р-5432 от 30.05.2022 год./л.22/, в който е потвърдил описаното по-горе,
а като причина за допуснатото нарушение е посочил, че към момента на извършване
на проверката не познавал визуално *** И.
С. и затова не извършил съответното обръщение. В обясненията е заявил, че е бил
запознат, че той е директор на РДГП – Смолян, но не го познавал визуално, както
и че проверката е била извършена в присъствието на *** Г. Г. и *** Н. Б.. По
преписката са приложени и писмени обяснения от *** Ч. С. Л. – *** *** при ГПУ –
Рудозем, в същия граничнополицейски
наряд, с Рег.№4072р-5433 от 30.05.2022 год., до началника на ГПУ – Ивайловград/л.21/, в които обяснения е
посочил, че при извършената проверка на наряда от страна на директора на РДГП -
Смолян, старшият на наряда - *** Д.Л., не се е представил съгласно нормативните
изисквания, бил е със разкопчани копчета на униформената си риза и не е бил
избръснат.
Така, в крайна сметка, в
изпълнение на резолюция от началника на ГПУ – Ивайловград върху докладната
записка с Рег.№4072р-5015/18.05.2022 год. от мл. инспектор Д.М.Л., относно
извършване на проверка по описаните в нея обстоятелства и проверка, дали са
налице данни за нарушение на служебната дисциплина, съгласно чл.194, ал.2 от ЗМВР, от страна на *** Л., от *** при ГПУ – Ивайловград - С. К., в указания
срок е изготвена и Обобщена справка с Рег.№4072р-5518 от 31.05.2022 год. на ГПУ
– Ивайловград/л.19-л.20/. В справката е описана
установената фактическа обстановка, описана и по-горе, като въз основа на нея
са направени и изводи, а именно – че посочените пропуски съставляват нарушения
на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР и формално
представляват пропуск в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност, за което се предвижда дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение”/чл.199, ал.1, т.5 ЗМВР/ и нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, за което се
предвижда дисциплинарно наказание „порицание”/чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР/, но предвид
обстоятелството, че отклоненията от изискванията са незначителни в справката е
прието, че е налице маловажно дисциплинарно нарушение/чл.198, ал.2 от ЗМВР/,
поради което със същата е предложено,
на *** Д.М.Л.,
заемащ младша изпълнителска длъжност – *** на ГПУ - Ивайловград, на основание
чл.198, ал.3, във връзка с ал.1 от ЗМВР, да бъде наложено дисциплинарно наказание
„мъмрене”, за срок от 3/три/ месеца.
За запознаване с изготвената обобщена
справка и материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни писмени обяснения и възражения, на *** Д.М.Л. – *** в ГПУ - Ивайловград към РДГП – Смолян, е била връчена
писмена покана с Рег.№4072р-5690 от 03.06.2022 год. на ГПУ – Ивайловград/л.18/, получена от него
срещу подпис на същата дата – 03.0.2022 год., в 08:00 часа/л.18/. В поканата изрично му е било
указано, че на основание чл.207, ал.11, във вр. с ал.8 от ЗМВР, следва
да се яви на 03.06.2022 год., в 20:00 часа, в ГПУ – Ивайловград, за да се
запознае с обобщена справка с Рeг.№4072р-5518/31.05.2022
год. и всички материали от извършената проверка, съгласно резолюция на
началника на ГПУ - Ивайловград върху докладна записка с Рeг.№4072р-5015/18.05.2022
год., като с поканата му е указано, че в срок 24 часа след запознаването с
обобщената справка, има право да даде допълнителни обяснения или възражения,
адресирани до началника на ГПУ - Ивайловград относно посочената в обобщената
справка фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното
наказание, както и да представите доказателства за твърденията си. В поканата
му е указано също, че ако на указаната дата, час и място не се яви да се
запознае с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство или не
дадете допълнителни обяснения или възражения, това ще бъде считано за отказ по
зависещи от него причини.
С изготвената обобщена
справка с Рег.№4072р-5518 от 31.05.2022 год. на ГПУ – Ивайловград, *** Д.Л. се
е запознал срещу подпис, на датата 03.06.2022 год., с посочен час 20:05 часа,
видно от оформената към същата саморъчно изписана разписка/л.20/. По административната
преписка липсват данни до 05.06.2022
год. в деловодството на ГПУ - Ивайловград да са постъпили допълнителни
обяснения или възражения от *** Д.Л.
Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената в настоящото
производство Заповед №4072з-30 от 02.08.2022 год. на началника на Гранично
полицейско управление - Ивайловград към РДГП – Смолян/л.14-л.16/, с която, на основание чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1,
т.1 и чл.198, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗМВР, на жалбоподателя Д.М.Л., като
държавен служител, *** - *** от ГПУ -
Ивайловград към РДГП - Смолян, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене”, за срок от 3/три/ месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта е изключително подробно и обстойно мотивирана, като
в същата е възпроизведена приетата за безспорно установена и доказана фактическа
обстановка, описана в обобщената справка с Рег.№4072р-5518 от 31.05.2022 год. на ГПУ –
Ивайловград. В мотивите към
заповедта е прието, че с
поведението си *** Д.М.Л. не е изпълнил разпоредбите на точки 1 - 3 от Указания
Рег.№8121р-8846/05.05.2022 год. на главния секретар на МВР/представени по
преписката и приети като доказателство по делото-л.28/ - не е носил
униформеното си облекло закопчано и не е дал точен и обективен отчет пред
своите ръководители за изпълнение на възложените му задачи, с което е извършил
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР -
„Неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители”, съставомерно по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР „Пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност”, за което е предвидено налагането на дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение” и по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „Неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР”, съставомерно по чл.200, а.1, т.12 от ЗМВР „Нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР”, за което е
предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание” , но същевременно
е прието, че тъй като отклонението от изискванията е незначително, описаното
деяние е съставомерно по чл.198, ал.2 от ЗМВР, за
което, на основание чл.198, ал.1 от ЗМВР, е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „мъмрене”, за срок от 1 до 3 месеца.
В мотивите са обсъдени дадените писмени обяснения от
служителя и основно доводите на служителя, а именно - че *** Д.Л. не познавал
визуално директора на РДГП - Смолян *** И. С., като тези доводи не са приети,
като е посочено, че освен *** С., по време на проверката са присъствали *** Г.
Г. - началник на ГПУ - Ивайловград и *** Н. Б. - заместник-началник на ГПУ -
Ивайловград, също ръководни служители, които *** Л. познава и на които не е дал
точен и обективен отчет за изпълнение на служебните си задължения.
В мотивите е посочено също, че след анализ и оценка на
всички съотносими материали от извършената проверка,
в изпълнение на изискването по чл.206, ал.2 от ЗМВР, при определяне вида и
размера на наказанието, дисциплинарнонаказващият
орган е взел предвид: - тежестта на нарушението - не е спазено носенето на разпореденото униформено облекло; не са настъпили вредни
последици; обстоятелствата, при които е извършено деянието - по време на
изпълнение на служебните си задължения; формата на вината - деянието се явява
маловажно нарушение на служебната дисциплина; цялостното поведение на Д.Л. през
време на службата му - че до момента на издаване на настоящата заповед няма дисциплинарни
наказания, които да не са заличени по чл.213, ал.1 от ЗМВР, както и е
отбелязано, че служителят не е награждаван и не са му налагани дисциплинарни
наказания.
В мотивите е посочено също, че сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, в които може да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, не
са изтекли и че едногодишният срок от извършване на деянието изтича на
18.05.2023 год., а относно двумесечния срок от установяване на нарушението е прието,
че е започнал да тече на 31.05.2022 год., когато първоначално материалите от
дисциплинарното производство са постъпили при началник ГПУ - Ивайловград и
изтича на 31.07.2022 година.
В мотивите към заповедта дисциплинарнонаказващият
орган се е обосновал, че при спазване на изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР,
като е взел предвид изброените обстоятелства и е съобразил факта, че за времето
на службата му в МВР, на служителя не са налагани дисциплинарни наказания, за
постигане целта на закона, при спазване принципа на съразмерност, че наказание „мъмрене”,
наложено за срок от три месеца, ще съответства на тежестта на извършеното от ***
Д.М.Л. - *** от ГПУ – Ивайловград, дисциплинарно нарушение.
Така, при тези мотиви и на основание чл.204, т.4, чл.194,
ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.1 и чл.198, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗМВР, с
оспорената заповед, на *** Д.М.Л. - *** от ГПУ - Ивайловград към РДГП – Смолян,
е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене”, за срок от 3/три/ месеца, считано
от датата на връчване на заповедта, като със заповедта същият е предупреден, че при
извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му
бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
В хода на производството по делото, от ответника по жалбата
е представено и е прието като доказателство заявление с Рег.№4072р-7379 от
12.07.2022 год., подадено от Д.М.Л. до началника на ГПУ – Ивайловград/л.36/, с което е поискал да ползва платен годишен отпуск в
размер на 8/осем/ работни дни за 2022 год., считано от 13.07.2022 год. до
22.07.2022 год. включително, като на същото има резолюция, с подпис и печат, с което му
е разрешено ползване на отпуск, в размер на 8 (осем) работни дни, считано от
13.07.2022 год. до 22.07.2022 год. включително.
При така
установената фактическа обстановка и като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорения административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Процесната заповед е издадена от
компетентен по смисъла на чл.204, т.4 (изм. – ДВ, бр.14 от 2015
год.)
от ЗМВР дисциплинарнонаказващ орган. Съгласно тази
разпоредба, наказанията по чл.197, ал.1, т.1 – 3 от ЗМВР се налагат със
заповеди на служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Съгласно чл.37,
ал.1, т.1 от ЗМВР, основни структури на МВР са главните
дирекции, като съгласно чл.38, т.4 от ЗМВР, една от тези главни дирекции е
Главна дирекция „Гранична полиция”/ГДГП/, която, съгласно чл.39, ал.3, предл.1/първо/ от ЗМВР, е национална специализирана
структура за осъществяване на дейностите по чл.6, ал.1, т.1 – 3, 6 – 9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове,
международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното
море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и
другите гранични реки и водоеми. Съгласно
чл.7, ал.1 от Правилника за устройството и дейността МВР/ПУДМВР/, в Главна
дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) може да се създават дирекции, отдели,
сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността й,
а съгласно чл.7, ал.4 от ПУДМВР, в Главна дирекция „Гранична полиция” се
създават териториални звена, които се ръководят от директора на главната
дирекция и не се включват в структурата на областните дирекции на МВР, като
съгласно чл.7, ал.5 от ПУДМВР, териториалните звена на ГДГП са регионалните
дирекции „Гранична полиция” (РДГП), в които могат да се създават гранични
полицейски управления (ГПУ), бази гранично-полицейски кораби (БГПК), гранични
контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), сектори и други звена от по-нисък
ранг. Такова звено от по-нисък ранг в Регионална дирекция „Гранична полиция” –
Смолян е Гранично полицейско управление/ГПУ/ - Ивайловград, като съобразно
разпоредбата на чл.28, ал.1 от ПУДМВР, граничните полицейски управления, базите
гранично-полицейски кораби и СОВН се ръководят от началници, като едно от
техните правомощия, съгласно т.6 на същата ал.1 на чл.28, е да налагат
административни наказания и прилагат принудителни административни мерки в
предвидените от закон случаи, като
съгласно чл.28, ал.3 от ПУДМВР, в изпълнение на функциите си началниците по
ал.1 издават заповеди. От изложеното следва, че процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарнонаказващ орган – началника на ГПУ -
Ивайловград - *** Г. Г., който съгласно правомощията си по чл.204, т.4 от ЗМВР,
в качеството му на служител, заемащ ръководна длъжност, има компетентност да
налага наказанието по чл.197, ал.1, т.1 от ЗМВР – „мъмрене”, на служителите,
заемащи изпълнителска длъжност, каквато длъжност заема жалбоподателят - *** Д.М.Л.
Съдът
намира, че са спазени и регламентираните в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове, в
които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Съгласно посочената
разпоредба, дисциплинарното наказание следва да се наложи не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. Според настоящия съдебен състав, нарушението, за което е ангажирана
отговорността на оспорващия, е „открито” по смисъла на чл.196, ал.1 от ЗМВР, на
31.05.2022 год., когато обобщената справка относно
проведеното дисциплинарно производство срещу държавен служител и събраните материалите
по това дисциплинарното производство са постъпили при ДНО – началника на ГПУ –
Ивайловград, което се установява и от положения подпис и дата от същия върху
обобщената справка, и съответно изтича на 01.08.2022 год. включително, т.к.
датата 31.07.2022 год. е неприсъствен ден – неделя. Съдът намира, че това е
така, т.к. именно в този документ - обобщената
справка относно проведеното дисциплинарно производство срещу държавния
служител, се
съдържат точни, ясни и категорични данни относно твърдяното дисциплинарно
нарушение и конкретните обстоятелства, свързани с извършването му, както и
относно дееца. Отделно от това, в случая следва безспорно да се има предвид и
разпоредбата на чл.195, ал.3 от ЗМВР,
която ясно регламентира, че сроковете по ал.1 и 2 не текат, когато държавният
служител е в законоустановен отпуск или му е наложена
мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Както бе посочено
и по-горе, в конкретния случай държавният служител Д.Л. е бил законоустановен платен годишен отпуск за времето от
13.07.2022 год. до 22.07.2022 год. вкл./8 работни дни – 10 календарни дни/,
през който период сроковете по ал.1 на чл.195 от ЗМВР не текат. При това
положение, на това основание срокът за налагане на дисциплинарно наказание
спрямо държавния служител - *** Д.Л., се удължава до 11.08.2022 год.
включително, а процесната заповед е издадена на
02.08.2022 год., т.е. 9/девет/ календарни дни преди този срок да е изтекъл,
т.е. оспорената заповед се явява издадена в установения двумесечен срок от
откриване на нарушението, като същевременно, към датата на издаването й - 02.08.2022
год., не е изтекъл и едногодишният срок от датата на извършването на твърдяното
нарушение, т.е. считано от датата 18.05.2022 година. Предвид горното съдът
намира, че оспорената заповед е издадена при спазване на сроковете,
регламентирани в нормата на чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съдът в
настоящия състав намира, че е спазено и императивното изискване на чл.206, ал.1
от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган,
преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, от държавния
служител Д.Л., с писмена покана с Рег.№4072р-5328 от 26.05.2022 год. на ГПУ –
Ивайловград, връчена на 26.05.2022 год., в 19:30 часа, е било поискано в срок
до 27.05.2022 год., да представи писмените cи
обяснения, като посочи и доказателствата за твърдените факти и обстоятелства,
като в поканата са му отправени четири конкретни въпроса, касаещи случая. *** Д.Л.
е депозирал писмени обяснения до началника на ГПУ – Ивайловград, с
Рег.№4072р-5432 от 30.05.2022 год., в който е потвърдил фактическата обстановка
по случая, а като причина за допуснатото нарушение е посочил, че към момента на
извършване на проверката не познавал
визуално *** И. С. и затова не извършил съответното обръщение.
Отделно от това, след регистрирането в деловодството на ГПУ
– Ивайловград към РДГП – Смолян, на обобщената справка с Рег.№4072р-5518/31.05.2022
год.
относно резултата от извършена проверка по
резолюция на началника на ГПУ – Ивайловград върху докладна записка с
Рег.№4072р- 5015/18.05.2022 год. и след като жалбоподателят Д.Л. е бил запознат със
съдържанието, й срещу подпис, на датата 03.06.2022 год., същият е бил поканен,
с надлежно изготвена и връчена писмена покана, да даде писмените си обяснения
или възражения, в указания в поканата срок. Жалбоподателят Л. обаче
не се е възползвал от това си право и не е дал допълнителни писмени обяснения
или възражения в посочения в поканата срок.
Относно
формата и съдържанието на оспорения
административен акт, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена
заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени;
доказателствата, въз основа на които
то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът
на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се
обжалва заповедта. В конкретната хипотеза съдът намира, че
оспорената Заповед №4072з-30
от 02.08.2022 год., издадена от началника на ГПУ – Ивайловград
към РДГП – Смолян, съдържа всички тези изискуеми се реквизити, посочени в разпоредбата
на чл.210, ал.1 от ЗМВР, като заповедта
за дисциплинарното наказание е връчена на държавния служител
лично и срещу подпис, като е
отбелязана датата и часа на връчване – 02.08.2022 год., 10:00
часа, съгласно изискването на чл.210, ал.2 от ЗМВР. В заповедта ясно е
посочено, каква длъжност е заемал жалбоподателят към датата на извършване на
твърдяното нарушение, посочена е датата на извършване на нарушението, като
същото е описано и словесно в достатъчна степен, така, че да стане ясно и на
наказаното лице, и на контролиращата съдебна инстанция, за какво се налага
дисциплинарното наказание, ясно е посочено конкретното разпореждане, което е
нарушено - точки 1-3 от Указания с
Рег.№8121р-8846 от 05.05.2022 год. на главния секретар на МВР/приложени
по делото – л.27/,
а от тези указания е видно, че същите са издадени с оглед създаване организация
за стриктно спазване на реда и правилата за носене на униформено облекло,
съгласно разпоредбите на Наредба №8121з-1010 от 24.08.2015 год. за униформеното
облекло и работното облекло за служебно ползване в Министерството на вътрешните
работи, издадена от министъра на вътрешните работи, както и подробно е описано,
в какво се изразява извършеното от полицейския служител нарушение на посочената
разпоредба. В мотивите към заповедта е дадена квалификацията на нарушението, която съдът намира за
правилна, а освен това, изрично е посочено, че са
оценени направените в обобщената справка констатации, изводи и предложения приети са и са оценени
писмените обяснения на служителя (обяснение
с Рег.№4072р-5432 от 30.05.2022 год.)
и събраните доказателства, взета е предвид тежестта на нарушението, настъпилите
от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, като от дисциплинарнонаказващия орган е прецецено,
че наред с констатираното виновно
поведение, са налице и смекчаващи дисциплинарната отговорност факти, които
надделяват като тежест спрямо неблагоприятните такива за служителя и именно
поради това е прието, че отклонението от изискванията е незначително. Правилно и в съответствие със събраните доказателства
и направената преценка е прието, че при
приложението на чл.198 от ЗМВР, извършеното от служителя дисциплинарно
нарушение е такова по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1, предл.1 от ЗМВР - неизпълнение
на разпоредбите на този закон
и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите
и главния секретар на МВР и на преките
ръководители, в случая - на посочените точки 1-3 от Указания с
Рег.№8121р-8846 от 05.05.2022 год. на главния секретар на МВР. Правилно е прието, като
това е в достатъчна степен и обосновано, че описаното деяние е съставомерно по чл.198, ал.2 от ЗМВР, т.е. че нарушението е маловажно,
т.к. в случая, при това нарушение отклонението от изискванията е незначително и че за него е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „мъмрене”, което е най-лекото наказание, за срок от един до три
месеца. По отношение на определения срок на това
наказание, а именно – три месеца, следва да се посочи,
че в мотивите на оспорената заповед, ДНО се е
обосновал и защо наказанието „мъмрене” следва да се наложи за такъв срок. В мотивите
изрично е посочено, че при спазване на изискванията
на чл.206, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган, като е взел предвид
изброените обстоятелства и
е съобразил факта, че за времето
на службата му в МВР, на служителя не са налагани
дисциплинарни наказания, за
постигане целта на закона и при
спазване принципа на съразмерност, че наказание, наложено
за срок от
три месеца, ще съответства на тежестта на извършеното
от *** Д.М.Л. дисциплинарно
нарушение. Предвид това съдът в настоящия състав намира, че дисциплинарнонаказващият
орган се е съобразил с формата на вината и цялостното поведение на жалбоподателя
по време на службата му в МВР, при
определянето на вида и размера на дисциплинарното наказание.
Независимо
от всичко изложено по-горе обаче, съдът намира за основателно инвокираното в жалбата оплакване, поддържано и в хода по
същество от процесуалния представител на жалбоподателя, за това, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
издадена в нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.2 и ал.3 от Инструкция №8121з-877 от
06.07.2021 год. за
дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи,
издадена от министъра на вътрешните работи (Обн.,
ДВ, бр.59 от 16.07.2021 год.). Съгласно §3 от ПЗР на
тази Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 год., Инструкцията е издадена на основание
чл.215а от Закона за Министерството на вътрешните работи,
според която норма, организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни
наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция
на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.1, предл.1/първо/ от Инструкцията, с нея се урежда организацията
на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания на държавни
служители по чл.142, ал.1,
т.1 и ал.3 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(ЗМВР), а според чл.2, т.2 и т.3 от същата, дисциплинарната
практика обхваща: 2. проверките за
изясняване на данни за дисциплинарни
нарушения и дисциплинарните
производства за тяхното установяване и 3. упражняването на
дисциплинарната власт. В
разпоредбата на чл.3, ал.1 от същата Инструкция изрично е регламентирано, че административното производство за търсене на
дисциплинарна отговорност от служители в МВР по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 от
ЗМВР се извършва при условията и по реда на
ЗМВР, Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) и настоящата инструкция,
при спазване на изискванията на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители
на Министерството на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от същата Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 год., служителите по чл.143, ал.1, т.1 и
3 от ЗМВР/т.е. служители на висши ръководни длъжности
и на ръководни длъжности/ при търсене
на дисциплинарна отговорност от техните подчинени са длъжни да
спазват основните принципи, прогласени в АПК, а
съгласно чл.7, ал.1, т.6 от същата Инструкция, са длъжни да осигуряват
извършване на проверките по чл.205, ал.2 от ЗМВР и провеждане на дисциплинарните производства при спазване на ЗМВР, АПК, настоящата инструкция и съответните вътрешноведомствени актове. От така посочената нормативна уредба е безспорно
ясно, че при търсене на дисциплинарна отговорност от държавните служители в МВР
и при провеждане на дисциплинарните производства и
налагане на дисциплинарните наказания, съответните служители на висши ръководни
длъжности и на ръководни длъжности в МВР категорично са длъжни да спазват
разпоредбите на тази Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 год. за дисциплината
и дисциплинарната практика
в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра
на вътрешните работи. Така, в чл.11, ал.2 от Инструкцията ясно е разписано, че „Служител на ръководна длъжност
не може да
бъде дисциплинарно наказващ орган, когато е възприел лично извършването на дисциплинарното нарушение.”, а в ал.3 на същия чл.11 също ясно е
регламентирано, че „В случаите
по ал.2 дисциплинарно наказващ орган е горестоящият ръководител на възприелия дисциплинарното
нарушение служител.”. В
случая, както от мотивите към процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, така и от писмените доказателства,
приобщени по делото - докладна записка с Рег.№4072р-5015 от 18.05.2022 год.,
дадена от жалбоподателя *** Д.Л. до началника на ГПУ – Ивайловград; докладна
записка с Рег.№4072р-5484 от 30.05.2022 год., изготвена от *** Н. З. Б. –
заместник-началник на ГПУ – Ивайловград, до началника на ГПУ – Ивайловград; писмените
обяснения до началника на ГПУ – Ивайловград, с Рег.№4072р-5432 от 30.05.2022
год., депозирани от жалбоподателя Д.М.Л.; писмените обяснения, дадени от *** Ч.
С. Л. – *** *** при ГПУ – Рудозем, в същия граничнополицейски
наряд, с Рег.№4072р-5433 от 30.05.2022 год., до началника на ГПУ – Ивайловград,
а и в обобщената справка с Рег.№4072р-5518/31.05.2022
год., еднозначно и безпротиворечиво е посочено, че *** Г. Г. - началник на ГПУ – Ивайловград към РДГП - Смолян, който в случая е дисциплинарнонаказващият орган, е
присъствал на извършената проверка на датата
18.05.2022 год., около 10:30 часа и е възприел лично извършването на вмененото дисциплинарно
нарушение на жалбоподателя Д.М.Л., като по този
въпрос всъщност не се и спори между страните. От това категорично следва, че в
конкретния случай безспорно е била налице хипотезата на чл.11, ал.2 от Инструкция №8121з-877 от
06.07.2021 год. за
дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи,
издадена от министъра на вътрешните работи. Независимо от това обаче, в
нарушение на тази разпоредба, процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание е издадена от началника на ГПУ –
Ивайловград, вместо да се изпълни правилото, разписано в следващата ал.3 на
чл.11 от Инструкцията, съгласно която, в този случай дисциплинарнонаказващ
орган е горестоящият ръководител на възприелия дисциплинарното нарушение служител. Така, при
издаването на оспорената заповед са нарушени и двете посочени разпоредби –
чл.11, ал.2 и ал.3 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 год. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, а тези
разпоредби, както бе отбелязано и по-горе, са императивни, т.е. те са задължителни
за съответните служители на висши ръководни длъжности и на ръководни длъжности
в МВР, осъществяващи правомощия на дисциплинарно наказващи органи, при търсене
на дисциплинарна отговорност от държавните служители в МВР и при провеждане на дисциплинарните
производства и налагане на дисциплинарните наказания.
Предвид гореизложеното съдът в настоящия състав намира, че неизпълнението на
тези две императивни разпоредби от Инструкция
№8121з-877 от 06.07.2021 год.
за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което е самостоятелно и достатъчно
основание, което обуславя незаконосъобразност на така издадената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител в РД „Гранична
полиция” – Смолян и съответно, съставлява и самостоятелно и достатъчно
основание за отмяната й.
При това
положение, съдът не намира за необходимо да обсъжда материалноправната
законосъобразност на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Ето защо,
по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Кърджали
намира, че обжалваната Заповед №4072з-30 от 02.08.2022 год., издадена от началника
на Гранично полицейско управление – Ивайловград при РД „Гранична полиция” – Смолян, е незаконосъобразна, т.к. същата е издадена
при спазване на изискуемата се писмена форма
и с изискуемото се съдържание, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – основание за отмяната й по
смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Поради това, жалбата на
Д.М.Л. *** се явява основателна и доказана, а оспорената заповед, като незаконосъобразна, следва с решението по настоящото дело, да бъде
отменена.
При този
изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Д.М.Л. ***,
изразена в жалбата и в хода по същество чрез процесуалния му представител, за
присъждане на направените по делото разноски, които възлизат общо в размер на 610.00/шестстотин и десет/ лева, представляващи
внесената държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно
представената и приложена по делото разписка №*** от *** год. на „Изи Пей”/л.5/,
както и изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в размер на
600.00/шестстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от един
адвокат, платени от жалбоподателя, съгласно представения и приложен по делото Договор
за правна защита и съдействие от 11.08.2021 год./л.4/ и подписано пълномощно към него от същата дата –
11.08.2021 год. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на това
адвокатско възнаграждение в депозираните писмени бележки от процесуалния
представител на ответника, съдът в настоящия състав съобрази, че разпоредбата
на чл.8, ал.2, т.3 (нова, ДВ, бр.68 от 31.07.2020) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която разпоредба, в приложимата й за случая редакция – към
11.08.2022 год. регламентира, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, по Закона
за Министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, каквато е и настоящото дело, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 400.00/четиристотин/ лева. В случая,
заплатеното по настоящото дело адвокатско възнаграждение значително надвишава
този минимален размер – с една втора, като предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото, а и предвид факта, че по делото е проведено само
едно и то кратко открито съдебно заседание, съдът намира, че направеното
своевременно възражение за прекомерност е основателно и съответно, така претендираният размер на адвокатското възнаграждение следва
да бъде редуциран от 600.00/шестстотин/ лева, на 400.00 /четиристотин/ лева,
като този размер се явява напълно справедлив и адекватен на оказаната по делото
правна защита и съдействие от ангажирания от жалбоподателя процесуален
представител – адвокат от АК - Кърджали. Така, в полза на жалбоподателя Д.М.Л. ***
следва да бъдат присъдени деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин
и десет/ лева.
За
дължимите на жалбоподателя Д.М.Л. деловодни разноски, сторени в настоящото
производство, следва да бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Главна
дирекция „Гранична полиция” на МВР, към структурата на което принадлежи
административния орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт и
това е така предвид нормата на чл.37, ал.2 от ЗМВР, която регламентира, че
главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция”, дирекция
„Международни проекти”, дирекция „Управление на собствеността и социални
дейности”, дирекция „Комуникационни и информационни системи”, Академията на МВР
и Медицинският институт са юридически лица.
Мотивиран
от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №4072з-30 от 02.08.2022 год., издадена
от началника на Гранично полицейско управление – Ивайловград при РД „Гранична
полиция” – Смолян, за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител
в РД „Гранична полиция” – Смолян към Главна дирекция „Гранична полиция” в МВР,
с която, на основание чл.204, т.4, чл.198, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.197, ал.1, т.1 и във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на Д.М.Л. ***, като държавен
служител – ***, *** от Гранично полицейско управление – Ивайловград при РД
„Гранична полиция” – Смолян, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене”, за срок от 3/три/ месеца,
считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” - МВР, с
адрес: ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Л. ***, с ЕГН **********,
направени по делото съдебни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин и десет/ лева.
Преписи от настоящото решение, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл.211, предл.ІІІ/трето/ от ЗМВР, е окончателно и не подлежи на касационно оспорване или протестиране.
С Ъ Д И Я: