Решение по дело №2662/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. чл.57а, ал.3, вр. чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ, вр. чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ /Наредбата по чл.56 ЗУТ/.

Образувано е по жалбата на „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], представлявано от изп.д-р Н. Н. Р., против Заповед № 3842/31.10.2024г. на директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ /УСКОР/ към Община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, вр. чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ, вр. чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, на дружеството е разпоредено да демонтира собствения си павилион № 2, разположен в гр. Варна, [улица] П., на осем метра от уличното платно на ул. Г.Б, граничещ с павилион № 1 и павилион № 3, съгласно утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005г., и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят твърди нищожност на обжалваната заповед поради издаването й от некомпетентен орган. Твърди, че разпоредбата на чл.57а, ал.3 ЗУТ изрично указва компетентността на органите, оправомощени да постановяват актове за премахване на обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ и това са кметът на общината и началникът на ДНСК, или упълномощено от него лице, като синтактичното и граматическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че същата позволява делегиране на правомощия само от началника на ДНСК, не и от кмета на общината. Твърди, че обжалваната заповед е постановена и при допуснати съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел. В тази връзка сочи, че служителите, съставили КА № 78/25.10.2024г., въз основа на който е издадена заповедта, не са такива по чл.223, ал.2 ЗУТ. Навежда доводи и че заповедта е постановена в нарушение на изискванията за форма – в частта, относно фактическите основания за издаването й, т.к. ПИ с ид.10135.1503.140.1 не съществува и павилион № 2 не е ситуиран върху тротоара на ул.Д-р П., а евентуално в съседен имот, поради което не би следвало по какъвто и да е начин да бъде засегнат от инвестиционното намерение - Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев. Отделно, като едно от правните основания за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ - преместваемият обект не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията, но липсва фактическа констатация в нарушение на кои точно правила и нормативи същият е поставен. Твърди нарушение на чл.146, т.5 АПК - разпореденото не съответства на целта на закона, т.к. премахването е разпоредено във връзка с реализацията на инвестиционното намерение на общината за извършването на основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев, но обектът не попада в границите на улицата. Твърди се и нарушение на материалния закон, т.к. разполагането на преместваемия обект е в резултат на издадено Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002г. на кмета на Район Одесос. В самото разрешение изрично е посочено, че на „ПАЗАРИ“ ЕООД (чийто правоприемник е „ПАЗАРИ“ ЕАД) е разрешено поставянето на 108 бр. преместваеми обекти /павилиони/, които да бъдат разположени на терена около паркинга по бул.Пискюлиев, в отсечката от ул.Г.Бенковски до ул.Дрин, който терен е предоставен в оперативно управление на „ПАЗАРИ“ ЕООД със Заповед № 1405/23.09.1999г. на председателя на временния изпълнителен комитет на ОбНС-Варна. Позовава се и на Заповед № 0456/12.03.2003г. на кмета на Община Варна и твърди, че павилион № 2 попада върху терен, който е определен за „пазарна площадка“, поради което приложима е Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, а не Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ. Иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Е. С., която поддържа жалбата на наведените с нея основания. Моли съдът да прогласи нищожност на обжалваната заповед, а в условията на евентуалност да отмени същата като незаконосъобразна. Излага подробни съображения в представени писмени бележки С.д. № 9007/29.05.2025г. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – Директор на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, чрез юрк.А. Т., оспорва жалбата по подробни съображения в писмен отговор С.д. № 19575/23.12.2024г. Във връзка с твърденията за нищожност на заповедта се позовава на Заповед № 4153/28.11.2023г., с която кметът на Община Варна е делегирал на А. Д. – директор на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ в Община Варна правомощията си по чл.57а, ал.3 ЗУТ за обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ, като делегацията е валидна, т.к. разпоредбите на чл.57а, ал.3 ЗУТ и § 1, ал.3 ДР ЗУТ изрично указват такава възможност. Относно възражението – че КА № 78/25.10.2024г. е съставен от некомпетентен орган сочи, че актосъставителят - инж.Н. А. К., заема длъжност главен инспектор „Строителен контрол“ в дирекция „УСКОР“, чиито преки задължения изрично включват контрол по строителството по смисъла на чл.223, ал.2 ЗУТ. Относно твърдението, че в заповедта е посочен несъществуващ [идентификатор], сочи, че е допусната техническа грешка при изписване на идентификатора, който следва да е 10135.1503.140 и представлява терена, на който се намира определения за премахване преместваем обект. Посочването му в заповедта не е направено за индивидуализация на територията, предмет на проверката, а за да се акцентира, че наред с осъществяване на преките си задължения, служителите са имали и друг формален повод за извършване на проверка – относно реализиране на инвестиционни намерения на общината. Счита, че тази грешка не води до неяснота в обжалваната заповед и до нейната необоснованост, т.к. не се отразява на индивидуализацията на обекта. Местоположението на павилион № 2 е описано ясно и в достатъчна степен в констативната част на заповедта, като в същата ясно са разграничени фактическите и правните основания за издаването й. Относно оплакването за липса на мотиви за приложението на чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ сочи, че преместваемите обекти следва да бъдат разположени съгласно действащите към момента на поставянето им правила и в случая липсата на валидно издадено разрешение за поставяне е напълно достатъчно основание да се приеме, че павилион № 2 е поставен в противоречие на правилата и нормативите за устройство на територията. В тази връзка сочи и че заповедта е съобразена с целта на закона, т.к. съгласно чл.56, ал.2, изр.2 ЗУТ схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал.1, т.1 и 2, а видно от представената от жалбоподателя схема, одобрена на 15.02.2002г., приложена към Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., в същата липсва определяне на вида и типа на всички посочени павилиони, както и тяхното предназначение, т.е. тази схема е в противоречие с действащите правила и нормативи за разполагане на преместваеми обекти. Твърди, че жалбоподателят неправилно се позовава на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., т.к. същото противоречи на изискването на чл.6, ал.5, т.2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно чл.56 ЗУТ, приета с Решение № 1780-5 от Протокол № 34/16.05.2002г. – срокът за ползване да не е по-дълъг от 3 години. Т.к. в разрешението за поставяне не е посочен срок, следва да се приеме, че същото е издадено за максимално възможния такъв – 3 години, който е изтекъл през м.май 2005г., след който период обектът се държи и управлява от жалбоподателя без правно основание, и без валидно издадено разрешение за поставяне – основание за премахване по чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ. Намира за неоснователно и оплакването, че теренът е отреден за „пазарна площадка“ и Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно чл.56 ЗУТ е неприложима, т.к. за да се изключи приложението на Наредбата следва теренът да е отреден регулационно за пазарна площадка, а Заповед № 0456/12.03.2003г. не може да замести или отмени необходимостта от провеждане на цялата процедура по одобряване на ПУП съгласно ЗУТ. Отделно сочи, че Заповед № 0456/12.03.2003г. е издадена след Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. и няма как да се приеме, че същата е основание за издаване на това разрешение. Сочи и че Наредбата на ОбС Варна за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД – на която се позовава жалбоподателя, е отменена с Решение № 250-2(12)/27.06.2024г. на ОбС Варна, поради което приложим норматив е Правилника за организацията и дейността на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, а в същия липсва посочване на специфичен ред за определяне на терени за пазарни площадки, поради което следва да се приеме, че приложими са общите правила на ЗУТ, които предвиждат отреждането на предназначението на урегулиран имот да става с ПУП.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк. А. Т., която оспорва жалбата, поддържа писмения отговор и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В пледоария по същество моли съдът да приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на вменените му правомощия, в установената от закона писмена форма и със съдържание съгласно чл.59 АПК. В заповедта са изложени всички фактически обстоятелства, както и съответните правни основания, които преценени в съвкупност са довели до обоснован извод, че павилион № 2 – както е индивидуализиран в заповедта, следва да бъде демонтиран. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

1. Със Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. /л.24/ Община Варна дала съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в гр.Варна, ул.Д-р П., ъгъла с ул.Г. Б., представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1330 кв.м., съдържащ 46 паркоместа (т.1), със срок - до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна, съгласно ЗОС, Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ (т.2).

2. Със Споразумение № 02-9200/824/16.12.2002г. /л.174/ Община Варна дала съгласие „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в гр.Варна, ул.А. К., ъгъла с ул.Д. и по протежението на улицата до ул.Д-р П., представляващ незастроен терен, върху който да бъдат разположение временни преместваеми съоръжения за търговия (съгласно приложена схема за разполагане), със срок - до провеждане на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на Община Варна.

3. С Решение по т.10 от Протокол № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ, назначен със Заповед № 01/07.01.2002г. на кмета на Район „Одесос“ - Община Варна /л.16/, на основание чл.56, ал.1 ЗУТ и съгласно Заповед № 1405/23.09.1991г. на председателя на Временния изпълнителен комитет на Общински народен съвет Варна - предоставяща терена около района на паркинга, находящ се на ул.Д-р Пискюлиев в отсечката между ул.Г.Бенковски и ул.Дрин, на оперативно управление на „Пазари“ ЕООД – е приета представената с писмо № АГ1-0501-170/07.06.2002г. схема за разполагане на преместваеми обекти – павилиони с размери 2,00/2,00м. за търговия и др.обслужващи дейности при спазване изискванията на Устава на „Пазари“ ЕООД, приет с Решение № 185-4/27.03.1996г. – Протокол № 8 на ОбС, с указание – Схемата да бъде съгласувана с КАТ.

4. Приетата от РЕСУТ схема е одобрена от гл.архитект на гр.Варна на 15.10.2002г. /л.20/.

5. На основание протоколното решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ и в съответствие с одобрената от главния архитект схема, на основание чл.56, ал.1 ЗУТ кметът на Район „Одесос“ издал на „Пазари“ ЕООД Разрешение № О-6/17.10.2002г. /л.14/ за поставяне на преместваеми съоръжения – 108 бр. преместваеми обекти /павилиони/ с размери 2,00/2,00м. и площ от по 4,00кв.м. всеки от тях, разположени на терена около паркинга по бул.Пискюлиев в отсечката от ул.Г.Бенковски до ул.Дрин, предоставен в оперативно управление на „Пазари“ ЕООД със Заповед № 1405/23.09.1991г. на Председателя на временния изпълнителен комитет на ОбНС-Варна. В т.1 от Раздел „Задължения“ е посочено, че обектите имат временен характер.

6. Със Заповед № 0401/27.02.2003г. /л.198/ кметът на Община Варна -– прекратил действието на споразумения № Д-2-9200/399/15.07.2002г. и № Д-2-9200/824/16.12.2002г. сключени между Община Варна и „Пазари“ ЕООД, и разпоредел терените, предмет на тези споразумения, да бъдат освободени от „Пазари“ ЕООД в 7-дневен срок от получаване на заповедта. Прекратяването на споразуменията е обосновано с противоречието им с чл.12, ал.3, вр. чл.3, ал.2 ЗОС и Раздел І, чл.7 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, а именно - отдадените за ползване по споразуменията площи не са индивидуализирани съгласно изискванията на ЗУТ, не представляват самостоятелни имоти, за тях липсват представени актове за общинска собственост и по характера си са обекти на публична общинска собственост

7. Със Заповед № 0456/12.03.2003г. /л.22/ на основание чл.44, ал.1 ЗМСМА и „в съответствие с приетите промени в приетата с решение № 2231-10(40)/06.11.2002г. от Общински съвет - Варна „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл.56 ЗУТ“ и „Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество“, и във връзка с изпълнение на Заповед № 0401/27.02.2003г., кметът на Община Варна разпоредил:

- Действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. и Споразумение № Д-2-9200/824/16.12.2002г. сключени между кмета на Община Варна и „Пазари“ ЕООД, да се счита за прекратено от 27.02.2003г.

- Терените, предмет на посочените споразумения, които отговарят на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл.56 ЗУТ, се определят за „пазарни площадки“. Разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях да бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие „Пазари“ ЕООД.

- Режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти, да бъде съобразен с приетите промени в Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл.56 ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

- Отменена е Заповед № 0401/27.02.2003г. в частта, с която е разпоредено терените, обхванати от посочените споразумения, да бъдат освободени от „Пазари“ ЕООД в 7-дневен срок.

8. Видно от Препис извлечение от Инвентарна книга на „Пазари“ ЕАД /л.36/, с МО № 41/31.08.2003г. под инв.№ 2030061 са заведени: 122 бр. преместваеми обекти – Павилиони с номера от № 1 до № 122 вкл., разположени в [ПИ] и в част от междублоковото пространство между бл.66 на ул.П.. Фр.[жк], с обща площ 488кв.м. Активът е въведен в експлоатация на 01.09.2003г.

9. С Решение № 1839/1840/26.02.2007г. /л.26/ на Окръжен съд – Варна по ф.д. № ***/2007г. на основание чл.490, ал.2 ГПК, вр. чл.264 и сл. ТЗ, по ф.д. № ***/96г. е вписано прекратяването на „Пазари“ ЕООД без ликвидация, поради преобразуването му чрез промяна на правната форма в еднолично акционерно дружество с наименование „Пазари“ ЕАД. Целият капитал на дружеството е собственост на Община Варна. Новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се дружество „Пазари“ ЕООД на основание преобразуване чрез промяна на правната форма.

10. Съгласно справки по КК на л.28, 30 и 32 от делото: [ПИ] е с площ 1353кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс; [ПИ] е с площ 9562кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица; [ПИ] е с площ 8888кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за първостепенна улица;

11. Съгласно АЧОС № 7546/22.10.2013г. /л.105, 144/, [ПИ] с площ 1353кв.м. е частна общинска собственост, а съгласно скица № 8913/29.03.2013г. /л.145/ [ПИ] е с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс.

12. Със Заповед № 3626/10.10.2013г. /л.178/, кметът на Община Варна предоставил [ПИ] за ползване на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – за срок до реализация на мероприятията, но не по-дълъг от 5 години.

13. На заседание на Съвета на директорите на „Пазари“ ЕАД от 02.08.2022г. /л.251/ е взето решение за утвърждаване разполагането на 115 бр. преместваеми обекти в терен на ул.Д-р Пискюлиев, определен за пазарна площадка и съставляващ [ПИ], от които 113 бр. с номера от № 1 до № 43 вкл. и от № 53 до № 122 вкл. – собственост на „Пазари“ ЕАД – павилиони с размери 2/2,30м. всеки от тях и 2 бр. собственост на наематели, разположени в границите на терена на обособените Търговско място № 1 и Търговско място № 2. Преместваемите обекти са пространствено разположени в съответствие със схемата, одобрена на 15.10.2002г. от главния архитект на Община Варна и с номерация съгласно Схема, утвърдена от изп.д-р на Пазари ЕАД, съставляваща неразделна част от този протокол – л.252.

14. На 14.11.2022г. Главният архитект на Община Варна издал Разрешение за строеж № 252/ТИ/14.11.2022г. с възложител – Община Варна, за обект: „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев от ул.А. К. до [улица]ти м.р., гр.Варна“.

15. С писмо рег. № ИИБ24000232ВН/22.01.2024г. /стр. 28 от пр./ директорът на Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ /ИИБ/ уведомил директорите на Дирекция УСКОР, ОП „Общински паркинги и синя зона“, „Пазари“ ЕАД и Дирекция ОСИСД, за това че: от Министерство на финансите са отпуснати средства за обект „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев по плана на 10 м.р., р-н Одесос“; в обхвата на обекта попадат преместваеми обекти, които се намират на тротоарната настилка и застрашават живота и безопасността на преминаващите пешеходци, които са принудени да слизат по пътното платно за да се придвижват, поради което е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти, намиращи се в [ПИ].

16. Във връзка с писмото от 22.01.2024г. началникът на отдел „Контрол по търговската дейност и туризма“ изготвил до директора на Дирекция УСКОР доклад /стр.29/, според който в [ПИ] са разположени над 100 бр. павилиони и платен паркинг. Някои от павилионите са обединени в един търговски обект, а към момента на проверката повечето не функционират. Пред павилионите с лице към ул.Д-р Пискюлиев има изграден тротоар, а обектите, разположени от вътрешната страна на парцела, граничат с улица от междублоковото пространство. Теренът между павилионите се използва за платен паркинг. Всички обекти са разположени съгласно схема за пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 х 2,30 м.“ и се отдават под наем от „Пазари“ ЕАД.

17. С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_004ВН/15.03.2024г. /л.180/ директорът на Дирекция ИИБ уведомил директора на Дирекция „УСКОР“ и директора на „Пазари“ ЕАД, за това, че в Дирекцията са постъпили писма от 25.01.2024г. и 15.02.2024г. относно преместваеми обекти, които се намират на тротоарната настилка и застрашават безопасността на преминаващите пешеходци, като в тази връзка Община Варна има инвестиционни намерения да изгради тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти и е необходимо да се предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти намиращи се в [ПИ].

18. С писмо рег. № ИИБ24001339ВН/29.04.2024г. /л.181/ директорът на Дирекция ИИБ уведомил директора на Дирекция „УСКОР“ и директора на „Пазари“ ЕАД, за това, че: от Министерство на финансите са отпуснати средства за обект: „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев, по плана на 10 м.р., район Одесос, гр.Варна“; в обхвата на проекта попадат преместваеми обекти, които се намират върху тротоарната настилка и застрашават живота и безопасността на преминаващите пешеходци, които са принудени да слизат на пътното платно за да се придвижват, поради което е необходимо да предприемат действия по компетентност за премахване на преместваемите обекти намиращи се в [ПИ] и ****.

19. На 25.10.2024г. инж.Н. К. – главен инспектор „СК“ в Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“, с участието на: Б. Н. – главен инспектор в Дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ и Г. К. – старши инспектор в дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“, съставила КА № 78/2024г. относно преместваем обект за търговия – павилион № 2, собственост на „Пазари“ ЕАД, разположен на терен – общинска собственост – „Пазарна площадка - „Платен паркинг и павилиони с р-ри 2.00 х 2,30 м.“ на ул.Д-р Пискюлиев, съгласно схема № 1553/06.10.2005г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД. В хода на проверката, приключила със съставянето на КА е установено, че теренът е общинска собственост и че павилионът е разположен върху него без разрешение за поставяне за 2024г. В КА е отразено, че павилионът е разположен на ъгъла на [улица] Пискюлиев, на осем метра от уличното платно, граничи с павилион № 1 и № 3. Обектът е метална конструкция, остъклен с алуминиева дограма, електрозахранен, не е водоснабден. Установени са (т.6) следните нарушения: „Обектът няма издадено Разрешение за поставяне, съгл. чл.56, ал.1, т.2 и ал.2 във връзка с чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, както и основание чл.68, ал.1, т.6 от Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти, съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ“. В КА е отразено, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, същият е основание за издаване на заповед за демонтаж по реда на чл.57а, ал.1 и ал.3 ЗУТ. КА да послужи за уведомление по чл.26 АПК. Възражения по акта може да се правят в тридневен срок от връчването му.

20. Видно от трудов договор № 00008/24.01.2018г. /л.106/, Н. А. К. е назначена на длъжност - Главен инспектор „Строителен контрол“, в Дирекция „УСКОР“, Отдел „Строителен контрол“. Според длъжностната характеристика за тази длъжност /л.107/, основната цел на същата е да извършва проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна (т.3). Според т.5 от длъжностната характеристика, сред преките задължения са включени: т.5.2 - извършване на проверки на територията на Община Варна, като за строежите от четвърта, пета и шеста категория: констатира незаконни строежи и строежи с нарушения; установяване на др.нарушения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на Наредбата за обществения ред на Община Варна и на ЗУЧК. Със Заповед № 0694/11.03.2022г. на кмета на Община Варна /л.109/, издадена от зам.кмета Х. И. в хипотезата на заместване съгласно Заповед № К-019/10.03.2022г. /л.111/, на основание чл.223, ал.2, вр. чл.57а, ал.2 ЗУТ и чл.70, ал.1 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, т.II, за Община Варна са оправомощени длъжностните лица от Дирекция „УСКОР“ да съставят констативни актове в предвидените в чл.57а ЗУТ случаи, сред които по т.3 – инж.Н. А. К. – главен инспектор „Строителен контрол“. Представени са и длъжностни характеристики за „старши инспектор „Контрол по търговската дейност“ и „главен инспектор“ в отдел „Контрол по търговската дейност“ – дирекция „УСКОР“ /л.281-286/, според които едни от основните задължения за тези длъжности (т.5.6) са: извършване на проверки относно правомерността на разполагане на преместваеми обекти и рекламно-информационни елементи, съгласно разпоредбите на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ и Наредбата за рекламна дейност на територията на Община Варна (т.5.5) и извършване на дейности по премахване на преместваеми обекти и рекламно-информационни елементи, съгласно чл.57а ЗУТ, спазвайки нормативните изисквания.

21. Изготвено е писмо рег. № ИИБ24000232ВН_013ВН/25.10.2024г. /л.193/ от зам.-кмета на Община Варна до изп.д-р на „ПАЗАРИ“ ЕАД за това, че във връзка със стартиране на процедурата за демонтаж и премахване на 53 бр. преместваеми обекти, разположени в [ПИ] на ул.Д-р Пискюлиев, му се изпращат 53бр. Констативни актове от № 78 до № 130, които да послужат като уведомление по чл.26, ал.1 АПК и като основание за издаване на заповеди за демонтаж по реда на чл.57а, ал.1 и ал.3 ЗУТ.

22. Видно от писмо рег. № Д24001733ВН_002ВН/30.10.2024г. /л.197/ на директора на Дирекция ИИБ до „Спато“ ООД, във връзка с провели се срещи между директора на дирекция ИИБ, кмета на Община Варна и ПК „Собственост и стопанство“ към ОС – Варна, е взето решение да бъдат премахнати първи ред от преместваеми обекти, намиращи се на кръстовището на ул.Д-р Пискюлиев и ул.Г. Б., и на тяхно място да бъде проектирана велоалея, която да свързва вече изградените на ул.Г. Б. и ул.Б.Т. Необходимо е към проекта за „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев от ул.А. К. до бул.Х. Б., по плана на 10 м.р., район Одесос, гр.Варна“ да бъде изготвена проектна документация за промяна на инвестиционните намерения по чл.154 ЗУТ, като тази промяна е необходимо да включва премахване на преместваеми обекти на първи ред в имот с ид.*** и на тяхно място да бъде проектирана велоалея, която да свързва вече изградените на ул.Г. Б. и ул.Б.Т.

23. Видно от КП № 611/31.10.2024г. е извършено залепяне на съобщения за съставени КА от № 78/31.10.2024г. до № 130/31.10.2024г. Съобщенията са залепени на павилиони от № 1 до № 43, разположени на пазарна площадка, съгласно утвърдена схема № 1553/06.10.2005г.

24. Със Заповед № 3842/31.10.2024г. /стр.24/ - във връзка с възникнало инвестиционно намерение на основание РС № 252/ГИ/14.11.2022г. за обект „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев от ул.А. К. до бул.Христо Ботев“ и писма от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ с рег. № ИИБ24000232ВН/15.03.2024г. и рег. № ИИБ № 24001339ВН/29.04.2024г. относно премахване на преместваеми обекти, които се намират върху тротоарната настилка в [ПИ] и КА № 78/25.10.2024г. – срещу който в 3-дневния срок не са постъпили възражения, на основание чл.57а, ал.3, вр. чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ и във връзка с чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ – директорът на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна разпоредил на „ПАЗАРИ“ ЕАД да демонтира собствения си павилион № 2, разположен в гр.Варна, [улица]. Пискюлиев на осем метра от уличното платно на ул.Г.Бенковски, граничещ с павилиони № 1 и № 3, съгласно Утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005г., предоставена на Дирекция „УСКОР“ в отговор на писмо рег. № ИИБ 24000232ВН_009ВН/20.08.2024г.

25. Заповедта е издадена от директора на Дирекция УСКОР в изпълнение на правомощията, предоставени му със Заповед № 4153/28.11.2023г. на кмета на Община Варна /стр.22/.

26. С КП № 597/04.11.2024г. /стр.30/ е удостоверено залепяне на съобщения за издадени заповеди от № 3841/31.10.2024г. до № 3883/31.10.2024г. по реда на чл.57а ЗУТ - на входните врати на преместваемите обекти, а също и на информационното табло на община Варна. Съобщението за павилион № 2 е приложено на стр.27 от преписката.

27. Във връзка със съставен Акт Приложение № 12 от 18.11.2024г., с Протокол № 1 от 27.11.2024г. между Община Варна – възложител и Хидрострой АД – изпълнител /л.246/ са приети извършени СМР по полагането на нова тротоарна настилка по западния тротоар на ул.Д-р Пискюлиев в участъка от ул.Г.Бенковски до подхода към паркинга в [ПИ] – обект „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев от ул.А. К. до бул. Х. Б., по плана на 10 м.р.“.

28. Видно от отговор с рег. № РД24030328ВН_007ВН/20.01.2025г. на директора на Дирекция „АГУП“ при Община Варна до Дирекция „Правно-нормативно обслужване“ /л.194/, съгласно действащия ПУП на 10 подрайон на гр.Варна, одобрен със Заповед № 51/20.07.1971г. на председателя на ИК на ГНС, имот [ПИ] (идентичен със сграда *** представляваща в КК съвкупност от процесните преместваеми обекти) изцяло попада в кв.363, отреден за „жилищен комплекс“. Със Заповед № РД-12-557/30.12.1981г. на първи зам.-министър на Министерство на строителството и архитектурата е одобрен ЗРП на централна градска част на гр.Варна (където попада процесния имот), според който около 2/3 (по дължината) от [имот номер] са попадали в трасето по регулация на бул.А. С.(сега ул.Д-р Пискюлиев), а останалата около 1/3 част от имота – в УПИ І _{за жилищно строителство, магазини и трафопост} от кв.363. Заповедта е обявена за нищожна с Решение № 11477/20.12.2005г. на ВАС по адм.д. № 6371/2005г.

29. Видно от отговор на кмета на Район „Одесос“ до Директора на Дирекция ПНО рег. № ПНО25000037ВН_005ВН/29.01.2025г. /л.199/, съгласно одобрената схема за разполагане на преместваеми обекти за търговия на територията на Район Одесос за периода 2022-2028г., на територията на [ПИ] няма нанесени позиции за преместваеми обекти.

30. По делото са събрани редакциите на „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл.56 ЗУТ“, действащи към 17.10.2002г., към 15.10.2008г. и към 13, 14.12.2013г. /л.70-99/, както и съгласно решения на Общински съвет – Варна: № 1780-5(34)/16.05.2002г. – първа редакция /л.189 – 193/; № 2231-10(40)/06.11.2002г., № 2454-4(44)/05,06.03.2003г., № 2645-7(46)/21.05.2003г. /л.146 - 171/. Приет е Общински вестник бр.5/17.03.2003г., в който е публикувано Решение на ОбС Варна № 2454-4(44)/05,06.03.2003г. /л.208 – 214/.

31. По делото е работила Съдебно техническа експертиза, по която са приети основно заключение със С.д. № 6428/15.04.2025г. и допълнително със С.д. № 7995/14.05.2025г. – двете изготвени от арх.Н. С., от които се установява следното:

- Според писмо изх.№ РД24030328ВH007ВХ/20.01.2025г. на директора на Дирекция „АГУП“ арх. Д. Б. /л.194/, [идентификатор] се отнася за групата преместваеми обекти, които са разположени в обхвата на [ПИ]. За същия са относими следните планове: Регулационен план от 1962г. (действащ), одобрен със Заповед № 11/16.02.1962г. на Председателя на ИК на ГНС; Застроителен план на гр.Варна от 1971г. (действащ), одобрен със Заповед № 51/20.07.1971г. на Председателя на ИК на ГНС; Застроителен и регулационен план на централната градска част на гр.Варна от 1981г. (отменен 2005г.), одобрен със Заповед № РД-12-557/30.12.1981 на Първи заместник-министър на Министерството на строителството и архитектурата (МСА), отменен с решение №11477/20.12.2005г. на ВАС; Кадастрална карта на гр.Варна от 2014г. (действаща), одобрена със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК, а за имот [ПИ] актуализация от 2014г. При изслушване на заключението в с.з. на 22 май 2025г. в.л. уточнява, че предвижданията на устройствените планове за имота са били „за жилищно строителство“. Не е имало отреждане за пазарни площадки.

- Преместваем обект № 2 (павилион № 2) попада в обхвата на [ПИ] - Комбинирана скица Приложение № 1 към заключението, в мащаб 1:1000, между актуалното изменение на КК от 2014г. и дигитализираната схема, одобрена от арх.Л. на 15.10.2002г. (л.20).

- Павилион № 2, предмет на Заповед № 3842/31.10.2024г., попада в обхвата на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., издадено на основание протоколно решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ и одобрената на 15.10.2002г. схема от главния архитект. Павилион № 2 е разположен в съответствие с одобрената на 15.10.2002г. схема. Объркването - че павилионът не е бил в обхвата на [ПИ], вероятно се дължи на различието на настилката, върху която са били поставени различните преместваеми обекти. На схемата на л.20 може да бъде разчетено, че късата редица преместваеми обекти по южната граница на паркинга, е разположена върху тротоарна настилка, за разлика от дългата редица павилиони в западната част на паркинга, започваща от павилион №1, павилионите в която са поставени върху асфалтовата настилка.

- При издаването на Заповед № 0456/12.03.2003г. актуално е било изменението на ЗУТ, съгласно ДВ. бр.20/4, март 2003г. Общинският съвет заседава на следващите две дати 5-6.03.2003г. и приема Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 от ЗУТ (л.163-гръб и л.164), според която всички обекти, за които се отнасят споразуменията, цитирани в Заповед № 0456/12.03.2003г., са обявени за „пазарни площадки“, каквото определение се приема с наредбата. [ПИ] отговаря на схемата, приета на РЕСУТ и одобрена от арх.К.Л. на 15.10.2002г. [ПИ] отговаря на изискванията на чл.2а от действащата към 12.03.2003г. Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.56 от ЗУТ (редакция, съгласно Решение на ОбС – Варна № 2454-4 по Протокол № 44/05,06.03.2003г.) (л.163 гр.). Теренът е определен за „пазарна площадка“ със Заповед № 0456/12.03.2003г. (л.22). На л.182 от делото е представено графично решение, озаглавено „ПАЗАРНА ПЛОЩАДКА – „Платен паркинг и павилиони с р-ри 2.00х2.30 м“. с подпис за утвърдил управител М.Т. и входящ номер 1553/06.10.2005г. (не се чете дали е входирано в р-н „Одесос“ или в общината). В делото не се намира съпътстващ тази разработка текстови документ – решение или др., но подписването на графичното решение за разполагане на преместваемите обекти от управителя на „Пазари“ ЕООД, отговаря на чл.2в от Наредбата в горепосочената редакция (л.164).

- Според Решение на ОбС – Варна № 2645-7 по Протокол № 46/21.05.2003г. (л.171) наименованието „Пазарни площадки“ се променя на „Площадки за разполагане на времени преместваеми обекти“, като за краткост се въвежда абревиатура ВПО. Чл.2а въвежда изискването тези площадки да се определят със заповед на кмета на община Варна след одобряване от гл. архитект на община Варна на схемите за разполагане на ВПО. Чл.2в дава правомощия на районните кметове да издават разрешенията за поставяне на ВПО. Вещото лице не е установило заповед за одобряване от кмета на община Варна и разрешение (или разрешения) за разполагане на ВПО от кмета на р-н „Одесос“ след изработката на схемата от 2005г., подписана от управителя на „Пазари“.

- На графичното решение - „ПАЗАРНА ПЛОЩАДКА – „Платен паркинг и павилиони с р-ри 2.00 х 2.30 м“, подписано от управител М.Т. (л.182), ясно се вижда местоположението на павилион №2. Номерацията на павилионите започва по късата южна страна на [ПИ], от югозападния ъгъл на имота в посока североизток. Павилион №1 е в самия ъгъл, а вторият, до него, е павилион № 2. Следват павилиони № 3, № 4 и № 5 по късата страна. Павилиони № 6 и № 7 оформят диагоналния скос на изток. Оттам с павилион № 8 започва дългата редица по [улица].

- Към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на Павилион № 2 по-актуалната от двете налични схеми е тази от 2005г., подписана от управителя на „Пазари“ ЕООД (л.182). Предишната схема от 2002г. (л.20) е одобрена от главния архитект на р-н „Одесос“. Няма данни за одобряване на схемата от 2005г., нито на по-нова схема от гл. архитект на Община Варна и заповед на кмета на общината - както е заложено в чл. 2а от изменението на наредбата за ВПО с Решение на ОбС – Варна № 2645-7 по Протокол № 46/21.05.2003г. (л.171).

- Павилион № 2 е преместваем обект според чл.56, ал.2 ЗУТ. Павилионът е включен в разрешение № О-6/17.10.2002г. за поставяне на 108 временни преместваеми обекта. Съгласно Заповед №0456/12.03.2003г. (л.22) режимът на съществуващите обекти трябва да бъде съобразен с промените на наредбата, приета от ОбС – Варна на 5-6.03.2003г. и с изработените схеми. При сравнение на двете схеми – тази, за която е издадено разрешение № О-6/17.10.2002 и по-новата, от 2005г. (л.182), е видно, че няма промяна в конфигурацията на разполагане на павилионите.

- Павилион 2 е засегнат от процесната заповед № 3842/31.10.2024г., издадена във връзка с инвестиционно намерение на основание Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022 за обект „Основен ремонт на ул.“Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица], по плана на 10-ти м.р. район „Одесос“, гр. Варна“. Към настоящия момент тротоарната настилка пред мястото, на което е бил поставен преместваемият обект Павилион № 2, е нова. Зад него се вижда неремонтирана асфалтова настилка на паркинга. На мястото на павилиона липсва настилка. На Комбинираната скица Павилион № 2 е показан в син цвят, а останалите – в червен. Павилион № 2 е извън границите на охраняемия паркинг с площ 1330 кв.м, който по силата на Споразумение 229200/399/15.07.2002г. се предоставя за безвъзмездно ползване на „Пазари“ ЕООД (л.24), но е в границите на [ПИ] по Акт №7546/22.10.2013г. за частна общинска собственост с площ 1353 кв.м (л.144), който е отразен в изменението на кадастралната карта от 09.05.2014г.

- Според допълнителното заключение по СТЕ със С.д. № 7995/14.05.2025г., инвестиционният проект „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев от ул.А. К. до [улица] м.р. на Район „Одесос“, гр.Варна“, е съгласуван и одобрен от Гл.архитект на Община Варна на 07.10.2022г. и е издадено РС № 252/14.11.2022г. На 15.10.2024г. е издаден протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия. Към датата на издаване на процесната Заповед № 3842/31.10.2024г. не са налице данни за процедирани изменения на инвестиционния проект. След датата на издаване на заповедта е изготвен проект „Основен ремонт на ул. Д-р Пискюлиев по плана на 10 м.р., район Одесос, гр.Варна – Промяна по време на строителството съгласно чл.154 ЗУТ от о.т. 0 до о.т. 39“. По данни от Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ на Община Варна, към момента документацията е в РДНСК и се очаква разрешението за строеж да влезе в сила на 21 май 2025г. В промяната по време на строителството няма изменение по отношение на павилион № 2. Велоалеята е с ширина 2,50м. и не засяга този павилион.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресатът на Заповед № 3842/31.10.2024г. на д-ра на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ и срещу акт по чл.57а, ал.3 ЗУТ – от категорията на обжалваемите по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, без допуснати в производството особено съществени процесуални нарушения, които да съставляват самостоятелни основания за отмяна, и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията на настоящия състав са следните:

Съгласно чл.57а, ал.1 ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато: са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение (т.1); не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията (т.3).

Обстоятелствата по ал.1 се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, а за обекти по чл.56, ал.1, поставени на територията на националните курорти, определени с решение на Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на територията на морските плажове - от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал.1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му (чл.57а, ал.2).

В 7-дневен срок от връчване на констативния акт по ал.2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на обекта. Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал.1, който може да я обжалва по реда на чл.215, ал.1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а (чл.57а, ал.3).

Съдът споделя тълкуването на разпоредбата на чл.57а, ал.3 ЗУТ дадено от жалбоподателя – че уточнението „…или оправомощено от него длъжностно лице“ се отнася само до началника на ДНСК. В подкрепа на този извод е старата редакция на разпоредбата – към ДВ, бр.103/23.12.2005г., която е предвиждала заповедите за премахване на преместваеми обекти да се издават от кмета на общината. С изменението на ЗУТ - ДВ, бр.25/26.03.2019г., е добавено „…съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице“, което, както е видно от § 3 от проекта за ЗИД на ЗУТ (сигнатура 854-01-21) за създаване на чл.57б, в частта по ал.3 касае преместваемите обекти, поставени върху имоти държавна собственост или имоти съсобствени между държавата и общината - [интернет адрес]. В този смисъл е и Решение № 1857/28.12.2023г. по адм.д. № 1343/2023г. на Адм.съд – Варна, на което се позовава жалбоподателя.

Независимо от това, съгласно § 1, ал.3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. В случая обжалваната заповед е издадена от директора на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, който със Заповед № 4153/28.11.2023г. на кмета на Община Варна /стр.22/ - т.II.1, на основание чл.223, ал.1, т.1 - 10 ЗУТ, вр. § 1, ал.3 ДР ЗУТ е оправомощен да издава мотивирани заповеди по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, за обекти по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ при констатирани нарушения по чл.57а, ал.1, т.1 – 7 ЗУТ. При това положение Заповед № 3842/31.10.2024г. се явява издадена от материално компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма съгласно чл.59, ал.1 АПК и съдържа изискуемите по ал.2 на с.р. реквизити. В контекста на оплакванията в жалбата за липса на мотиви следва да се посочи, че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на засегнатите/заинтересованите от акта лица да се запознаят с основанията за издаване на акта, а на съда - да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В случая тези изисквания са спазени като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правни основания за разпореденото премахване. Посочен е адресата на акта и произтичащите му от акта задължения, налице е яснота относно волята на издателя, обектът е индивидуализиран в достатъчна степен посредством местонахождение и разположение (извършено е изрично препращане към конкретна схема на поставяне), конструкция, площ, граници. Безспорно от заключението по СТЕ – Комбинирана скица Приложение № 1, се установява, че процесният павилион попада в обхвата на [ПИ], както и че има характеристиките на преместваем обект по чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ. Безспорно е и че при изписване на идентификатора на ПИ, в който е разположен процесния павилион, е допусната техническа грешка, като е посочен идентификатора на сграда – съвкупност от процесните преместваеми обекти (вж.отговора на директора на Дирекция „АГУП“ от 20.01.2025г. на л.194), като тази техническа грешка по никакъв начин не препятства идентификацията на разпоредения за премахване (демонтиране) преместваем обект, съответно – не ограничава правото на защита на адресата на заповедта.

Неоснователно е оплакването в жалбата – че не е спазена процедурата по чл.57а, ал.3 ЗУТ, т.к. констативният акт, въз основа на който е издадена заповедта, е съставен от некомпетентни длъжностни лица.

Констативният акт по чл.57а, ал.2 ЗУТ е типичен констативен акт с две основни функции в административното производство – сезираща и доказателствена. Както следва от чл.57а, ал.3 ЗУТ, констативният акт сезира административния орган да издаде заповед за премахване, но същевременно се явява и доказателство за наличието на обстоятелствата по чл.57а, ал.1 ЗУТ както и за осъществените от длъжностните лица процесуални действия, чрез които са установени релевантните за производството факти и обстоятелства. При условие че констатациите в акта се възприемат от кмета на общината, респ. от оправомощеното от него лице, те не отменят необходимостта от мотиви в заповедта за премахване, а само ги допълват. Макар че констативният акт по чл.57а, ал.2 ЗУТ е основен акт във фазата на производството по издаване на акта по ал.3, той е процесуален акт по смисъла на чл.21, ал.5 АПК, поради което пороците при съставянето му не рефлектират върху валидността на заповедта за премахване. Доколкото обаче в качеството на процесуален акт, констативният акт е процесуална предпоставка за издаването на заповедта по чл.57а, ал.3 ЗУТ, то липсата на редовно съставен такъв сочи на неспазване на процедурата по издаване на индивидуалния административен акт.

Съгласно чл.57а, ал.2 от ЗУТ, обстоятелствата по ал.1 при които се премахват обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Компетентни съгласно чл.223, ал.2 от ЗУТ са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район).

В случая КА № 78/25.10.2024г. е съставен от инж.Н. К. – Главен инспектор „Строителен контрол“ в Дирекция „УСКОР“, с участието на: Б. Н. – главен инспектор в Дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“ и Г. К. – старши инспектор в дирекция „УСКОР“, Отдел „Контрол по туристическата дейност и туризма“. Заеманата от актосъставителя длъжност се установява безспорно от трудов договор № 00008/24.01.2018г. /л.106/ и длъжностната характеристика за длъжността /л.107/. От същите недвусмислено следва, че инж.К. е служител по чл.223, ал.2 ЗУТ, в преките задължения на който е възложено да извършва проверки, свързани със строителството на територията на Община Варна и да установява незаконни строежи, строежи с нарушения, както и установяването на други нарушения по ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че липсват доказателства инж.К. да е имала право да установява нарушения на чл.57а, ал.1 ЗУТ, както и че зам.кметът не е имал правомощия да извършва такова оправомощаване, т.к. не били представени доказателства за отсъствие на кмета на общината към датата на издаване на Заповед № 0694/11.03.2022г. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.38 ЗМСМА, кметът на общината е орган на изпълнителната власт, който се избира пряко от населението за срок от 4 години, при условия и по ред, определени със закона. При отсъствие на кмета от общината, същият определя заместник-кмет, който го замества – чл.39, ал.2 ЗМСМА. След като се касае за изборна длъжност, ползването на отпуск не се разрешава с акт по чл.173 КТ, т.е. прилага се само уведомителен режим и издаването на заповед по чл.39, ал.2 ЗМСМА е достатъчно за валидното упражняване на правомощия от страна на посочения заместник – за целия посочен период на отсъствие. В този смисъл Заповед № 0694/11.03.2022г. е валиден акт. Независимо от това следва да се посочи, че разпоредбите на чл.223, ал.2 и чл.57а, ал.2 ЗУТ не дават възможност на кмета на общината да определя длъжностните лица, компетентни да съставят констативни актове по чл.57а, ал.2 от ЗУТ, доколкото предвид изричната законова разпоредба на чл.223, ал.2 от ЗУТ, това са само служителите за контрол по строителството в администрацията на съответната община – което условие в случая е спазено.

Безспорно длъжностните лица, присъствали на проверката – гл.инсп. Б. Н. и ст.инсп.Г. К., не са такива по смисъла на чл.223, ал.2 ЗУТ и включването в преките им задължения – извършването на проверки относно правомерността на разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, както и на дейности по премахване на преместваеми обекти съгласно чл.57а ЗУТ, не ги прави служители по чл.57а, ал.2, вр. чл.223, ал.2 ЗУТ. Независимо от това, подписването на КА и от други длъжностни лица, извън кръга на тези по чл.223, ал.2 ЗУТ, не опорочава същия до степен на нищожност, респ. не води до нарушение на процедурата по чл.57а, ал.3 от ЗУТ поради липсата на валиден констативен акт.

Неоснователно жалбоподателят поддържа и че служителите – актосъставители по чл.57а, ал.2 ЗУТ, трябва да са поне двама, т.к от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.223, ал.2 ЗУТ следва извод, че служителите могат да бъдат един или повече от един. Безспорно инж. Н. К. притежава това качество, поради което са спазени изискванията на чл.223, ал.2 ЗУТ и образуваното със съставяне на КА административно производство не е опорочено – така в Решение № 1511 от 29.12.2010 г. по адм.д. № 1987/2010г. на Административен съд Бургас, Решение № 6562 от 29.05.2024 г. по адм.д. № 4768/2024г. на Върховен административен съд, Решение от 20.12.2022 г. по адм. д. № 217/2022г. на Административен съд – Разград.

КА № 78/25.10.2024г. е съставен в отсъствие на представител на „Пазари“ ЕАД и жалбоподателят основателно твърди, че не му е надлежно връчен. Не са ангажирани никакви доказателства дружеството да е търсено за връчване на КА, като видно от КП № 611/31.10.2024г. /стр.31/ констативният акт е съобщен по реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ - чрез залепяне на съобщение на павилион № 2 (конкретното съобщение за процесния павилион не е представено по преписката), което е допустимо само в случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес. Освен това съобщаването на КА по реда на § 4, ал.2 ДР ЗУТ е на 31.10.2024г., на която дата е издадена и процесната заповед, т.е. преди изтичане на срока за възражения.

Съставянето на КА в отсъствие на адресата на заповедта, нередовното му връчване и издаването на заповедта преди изтичане на срока за възражения, обаче не са съществени процесуални нарушения и основания за отмяна. ЗУТ не съдържа процесуални правила, които да изискват предварително уведомяване на лицето за извършената проверка на място и със съставянето на КА и заповедта, не се преклудира възможността да се подават възражения срещу констатациите на органа, вкл. в съдебното производство, което в случая е сторено – така в Решение на ВАС № 13153/07.10.2019г. по адм.д. № 280/2019г; Решение на ВАС № 5133/08.04.2019г. по адм.д. № 11946/2018г; Решение на ВАС № 3515/22.03.2017г. по адм.д. № 11040/2016г; Решение на ВАС № 3901/18.03.2019г. по адм.д. № 9519/2018г.

Освен това КА по чл.57а, ал.2 ЗУТ се издава в изпълнение на процедурата по издаването на акт за премахване на преместваем обект на основанията, посочени в чл.57а, ал.1 ЗУТ. Този акт няма самостоятелен характер, а е само част от производството по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, т.5 АПК. КА слага началото на административното производство и установява вида и характера на нарушението по чл.57а, ал.1. Невръчването му не съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяна на заповедта само на това основание, т.к. всички възражения, които е могъл да направи жалбоподателя, са релевирани с жалбата срещу заповедта – така в Решение на ВАС № 13182/30.10.2018г. по адм.д. № 5179/2018г; Решение на ВАС № 9605/09.07.2014г. по адм.д. № 6173/2014г; Решение на ВАС № 4757/28.04.2015г. по адм.д. № 3314/2015г.; Решение на ВАС № 5107/24.04.2017г. по адм. д. № 13814/2016г.

Основателно жалбоподателят твърди, че в обжалваната заповед по никакъв начин не е обосновано основанието по чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ, според което обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията. Противно на застъпеното от ответната страна становище, констатираната липса на валидно издадено разрешение за поставяне не обосновава хипотезата на чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ, а тази на т.1 от с.р. – която също е посочена като нарушение, обосноваващо премахването. Нарушението по чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ е свързано с изискванията на чл.56, ал.7 ЗУТ – поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти да се разрешава само ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. Констатации в този контекст обаче не са направени с КА № 78/25.10.2024г. – със същия по отношение процесния павилион № 2 е констатирана само липса на издадено разрешение за поставяне – чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ, не и че павилионът не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията. Това основание е посочено в обжалваната заповед, но при липсата на каквато и да било обосновка, поради което нарушение на чл.57а, ал.1, т.3 ЗУТ не е доказано от страна на административния орган.

Освен това в КА № 78/25.10.2024г. само е цитирана разпоредбата на чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата на ОбС Варна по чл.56 ЗУТ, без обаче да е посочено как същата се отнася към проверявания обект – павилион № 2. За пръв път в обжалваната заповед е посочено, че се касае за инвестиционни намерения на Община Варна на основание РС № 252/ГИ/14.11.2022г. за обект „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев от ул.А. К. до бул.Христо Ботев“, без обаче по никакъв начин да е обосновано как тези инвестиционни намерения засягат процесния обект.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата на ОбС Варна по чл.56 ЗУТ, преместваемите обекти подлежат на премахване при реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда.

Основателно жалбоподателят твърди, че това основание също не е доказано, тъй като видно от приетите по делото основно и допълнително заключение по СТЕ, процесният павилион № 2 не се засяга от изпълнението на инвестиционен проект „Основен ремонт на ул.Д-р Пискюлиев от ул.А. К. до [улица] м.р. на Район „Одесос“, гр.Варна“, съгласуван и одобрен от Гл.архитект на Община Варна на 07.10.2022г. и РС № 252/14.11.2022г., както и процедираното впоследствие изменение. В промяната по време на строителството няма изменение по отношение на павилион № 2. Велоалеята е с ширина 2,50м. и не засяга този павилион.

Отделно от изложеното съдът намира за необходимо да посочи изрично и следното:

Съгласно чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности. Съгласно чл.56, ал.2, изр.3 ЗУТ, условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите по ал.1, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.

Съгласно чл.57а, ал.1 ЗУТ, обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 се премахват, когато: 1. (изм. - ДВ, бр.25 от 2019г.) са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение; …; 3. не отговарят на правилата и нормативите за устройство на територията; …; 8. (предишна т.7, изм. - ДВ, бр.25 от 2019г.) не отговарят на други изисквания, определени с нормативен акт.

На основание чл.56, ал.2 ЗУТ с Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г. на ОбС Варна е приета Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (Загл. изм. - Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021г.)

Съгласно чл.68, ал.1 от същата, обектите се премахват по заповед на Кмета на Община Варна в следните случаи: 1. (изм. - Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021г.) при наличие на предпоставките на чл.57а, ал.1, т.1- 8 от ЗУТ; …; 6. при реализация на инвестиционни проекти, осигуряващи достъпна транспортно-комуникативна среда; ….

Разпоредбата на чл.68, ал.1 от Наредбата, в частта по т.2 – 8 вкл. (в които попада и цитираната като основание за разпореденото премахване т.6), противоречи на чл.56, ал.2 и чл.57а, ал.1, т.8 ЗУТ, поради което на основание чл.15, ал.3 ЗНА следва да се остави без приложение.

Редакцията на чл.68, ал.1, т.1 – т.8 от Наредбата, преди изменението й с Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021г. е кореспондирала с редакцията на чл.57а, ал.1, предишна т.7 ЗУТ към ДВ, бр.61/27.07.2007г., която е предвиждала премахване на обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ, когато не отговарят на други изисквания, определени с наредбата по чл.56, ал.2 ЗУТ.

След изменението на чл.57а, ал.1, т.8 (предишната т.7) ЗУТ – ДВ, бр.25/26.03.2019г., е предвидено обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗУТ да се премахват когато не отговарят на други изисквания, определени с нормативен акт.

Видно мотивите към Законопроекта за ЗИД на ЗУТ (обединен), сигнатура 853-04-21, постъпил в Народното събрание на 14.06.2018г. – публично достъпен на сайта на НС - [интернет адрес], предложеното изменение и допълнение (предвидено като нова разпоредба – чл.57б) е в отговор на незадоволителната дейност на общинските администрации, осъществяващи контрол върху обектите по чл.56, ал.1 ЗУТ и се налага с оглед актуализиране и усъвършенстване на действащите разпоредби на ЗУТ за засилване на контрола на държавата в лицето на ДНСК върху същите.

След отпадането в чл.57а, ал.1 ЗУТ на изричната препратка към изискванията, определени с Наредбата по чл.56, ал.2 ЗУТ, очевидно законът вече не визира същите като основание за премахване на преместваемите обекти, а има предвид изисквания, определени със закон, който се явява специален по отношение на ЗУТ – каквито са например: чл.13, ал.3 и ал.4 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие; чл.83, ал.1, т.1, буква „г“, т.2, буква „в“, вр. чл.84 Закона за културното наследство; чл.112р, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ; чл.43, ал.3, т.3 и чл.150, ал.4 от Закона за горите.

В тази връзка следва да се съобрази и че законовата делегация по чл.56, ал.2, изр.3 ЗУТ е само за определяне на условията и редът за издаване на разрешението за поставяне, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация, и законът не делегира на ОбС правомощия да регламентира и други основания за премахване, различни от установените със закон (чл.8 ЗНА).

Безспорно обаче е доказано нарушението по чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ, а именно, че за процесния преместваем обект – Павилион № 2, жалбоподателят не разполага с действащо разрешение за поставяне.

От събраните по делото доказателства, вкл. заключението по СТЕ, безспорно се установява, че Павилион № 2, предмет на Заповед № 3842/31.10.2024г., попада в обхвата на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., издадено на основание протоколно решение № 30/11.10.2002г. на РЕСУТ и е разположен в съответствие с одобрената на 15.10.2002г. схема от главния архитект, съответно в съответствие със схемата от 2005г., подписана от управителя на „Пазари“ ЕООД (л.182).

Независимо от това, Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. на кмета на Район „Одесос“, на което се позовава жалбоподателя, не е действащо към датата на издаване на обжалваната заповед. Действително в това разрешение не е посочен срок на действие, но в същото изрично е посочено, че „обектите имат временен характер“. Към този момент е била в сила Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., съгласно чл.56 ЗУТ, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002г.

Наредбата, в редакцията съгласно това решение, надлежно заверена с печати на Общински съвет Варна, е представена от ответната страна със С.д. № 3388/25.02.2025г. /л.189/. Съгласно чл.3, ал.1 от същата, схемите за разполагане на преместваеми обекти за търговия и др. дейности върху общински терени се изработват служебно от техническата служба на съответната районна администрация. Според ал.2, т.2 на с.р., схемите се изготвят по инициатива на физически или юридически лица след сезиране на органите по ал.1. Съгласно ал.3, т.1 – 3 от с.р., схемите се включват за разглеждане в ОбЕСУТ до 14 дни от внасянето им, следва предварително да бъдат съгласувани с КАТ и да съдържат схематични данни за съществуващите временни обекти и срока за разрешението им и след решение на общинския ЕСУТ се одобряват от главния архитект на общината. Според чл.6, ал.1 от Наредбата, разрешението за поставяне на преместваеми обекти за търговия /ПОТ/ се издава от кмета на съответния район. Според чл.6, ал.5, разрешенията по ал.1 се издават по образец /Приложение № 2 изготвено от ЕСУТ в 7-дневен срок от приемане на наредбата/ приет от ОЕСУТ и одобрен от Кмета на Общината, и в него задължително се посочват обстоятелствата по т.1 – т.6. Според т.2 на ал.5 към чл.6, за общински и държавни терени се посочва и срока за ползване, който не може да бъде по-дълъг от 3 години.

Със С.д. № 18204/29.11.2024г. от Общински съвет Варна са представени съхраняваните в ОбС – Варна редакции на Наредбата по чл.56 ЗУТ, действащи към 17.10.2002г., 15.10.2008г. и към 13,14.12.2013г., като редакцията към 17.10.2002г. (на която дата е издадено Разрешението за поставяне № О-6/17.10.2002г.) съдържа различни от горецитираните предвиждания. Заради начина, по който решенията на ОбС се обявяват на сайта на Общинския съвет и на поддържане на архива, не може да се провери коя е достоверната /актуалната редакция на Наредбата, действаща към датата на издаване на разрешението за поставяне. На последна страница от наредбата /л.82/ са цитирани всички решения на ОбС, с които са извършвани изменения по нея, като след приемането й с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002г., първото изменение е с Решение № 2231-10(40)/06.11.2002г. (след издаване на разрешението), т.е. обосновано може да се предположи, че към датата на издаване на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. е била в сила първоначалната редакция на наредбата – както е представена със С.д. № 18204/29.11.2024г. – л.71-82. Текстът на представената от ОбС Варна Наредба към 17.10.2002г. обаче не кореспондира с представения от ответника и цитиран по-горе.

Според представената от ОбС – Варна редакция на Наредбата по чл.56 ЗУТ – чл.2, ал.1, т.1, по своето предназначение преместваемите обекти могат да бъдат: т.1 – целогодишни – разположени по схема, одобрена от Главния архитект на Община Варна. Съгласно чл.2а, имоти, общинска собственост, които не са включени в капитала на общинска фирма „Пазари“ ЕООД и в които, съгласно одобрените по чл.3 от Наредбата схеми, се предвижда изграждането на преместваеми обекти, могат да бъдат определени като пазарни площадки по смисъла на тази Наредба. Площадките за разполагане на ПОТ се определят със Заповед на кмета на Община Варна, съобразно одобрените от Главния архитект на Община Варна схеми. Разрешение за разполагане на ПОТ, върху пазарни площадки, предоставени на „Пазари“ ЕООД със Заповед на кмета на Община Варна, се издава от Кмета на съответния район (чл.2б). Търговската дейност на площадките за разполагане на ПОТ се организира от „Пазари“ ЕООД при спазване на разпоредбите на Наредбата на ОбС Варна за Вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕООД (чл.2в). Съгласно чл.3, ал.1, преместваемите обекти за търговия се разполагат съгласно схема, одобрена от Главния архитект на Община Варна, в която следва да фигурират под точно определен номер. Към архитектурните схеми за поставяне на ПОТ се изготвят при необходимост и проекти за мероприятия за осигуряване на прилежащата инфраструктура и благоустрояване, които са съгласувани със съответните органи и организации, в т.ч. с ОДП – С-р Пътна полиция. Схемите се изготвят по решение на ОбС след предложение на ПК по „Архитектура, строителство, устройство, организация и развитие на територията на Общината и населените места“ и ПК „Туризъм и търговия“ при ОбС (ал.2). Схемите за разполагане на ПОТ по чл.2, ал.1, т.1, т.2 и 4 се изработват служебно от техническата служба на съответната районна администрация, а по т.3 – от техническата служба на Община Варна (ал.3). Схемите се включват за разглеждане в ОбЕСУТ до 14 дни от внасянето им (ал.5). Съгласно чл.4, ал.8, разрешителните за поставяне на ПОТ по чл.2, ал.1, т.1 се издават за срок от 1 година. Съгласно чл.6, ал.1, разрешението за поставяне на ПОТ се издава от Кмета на района въз основа на решения на комисията по чл.4, ал.3 в съответния район. Разрешението се издава по образец, одобрен от Кмета на общината, като в него задължително се посочват: …; 5…както и срока за ползване (ал.5). Съгласно § 7 от ПЗР на Наредбата, в месечен срок от приемане на настоящата Наредба, главния архитект на Общината одобрява схемите за разполагане на ПОТ, предложени от главните архитекти на районите, с изключение на тези в § 1 от ПЗР на Наредбата. Съгласно § 8 от ПЗР на Наредбата, обектите, изградени по реда на чл.197 ЗТСУ и чл.120а от ППЗТСУ, включени в схемата по чл.3 от Наредбата, да се запазят с разрешената квадратура, съгласно първичния документ за разполагане, на името на ползвателя – собственик на обекта.

С Решение на ОбС – Варна № 2231-10 по Протокол № 40/06.11.2002г. – посочено като решение, с което се внасят изменения в Наредбата, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002г., на практика е приета нова Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 ЗУТ, т.к. решението гласи: „приема Наредба…..“ /л.147 – 154/. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата, по своето предназначение преместваемите обекти могат да бъдат: т.1 – целогодишни – разположени по схема, одобрявана веднъж в годината. Съгласно чл.6, ал.2 разрешението се издава от Кмета на района в 10 дневен срок от вземане на решението на Комисията по чл.4, ал.3. Според ал.4 на с.р., разрешенията по ал.1 се издава по образец, одобрен от Кмета на Общината, като в него задължително се посочват обстоятелствата по т.1 – т.7, вкл. срока за ползване, който не може да бъде по-дълъг от 3 години. Според § 1 ПЗР на Наредбата, същата отменя приетата от ОбС Варна Наредба за поставяне на временни преместваеми съоръжения за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл.197, ал.1 ЗТСУ, вр. чл.120а ППЗТСУ. Според § 8 от ПЗР, съществуващите обекти по реда на отменения чл.197 ЗТСУ и чл.120а ППЗТСУ, които са с изтекъл срок на разрешението и не са включени в схемата, подлежат на премахване.

Прави впечатление, че Наредбата – в редакцията към Решение на ОбС – Варна № 2231-10(40)/06.11.2002г. не регламентира т.н. „пазарни площадки“, а в същото време именно това решение е цитирано като основание за издаване на Заповед № 0456/12.03.2003г. – на която се позовава жалбоподателя.

С Решение на ОбС - Варна № 500-10(9)/04,05.07.2012г. е приета нова Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ – л.88. Съгласно чл.3 от същата, преместваемите обекти могат да бъдат годишни - по искане на заявителя за срок до 3 години, разположени по схема, която се одобрява от Главния архитект. Съгласно чл.4, до реализирането на ПУП незастроени ПИ могат да се ползват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра и др. подобни открити обекти. Разполагането на ПО на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД при спазване на разпоредбите на Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД (чл.6). Преместваемите обекти по чл.2, ал.1 (за търговия и други обслужващи дейности) се разполагат съгласно схема, одобрена от главния архитект на Община Варна, в която следва да фигурират под точно определен номер (чл.7, ал.1). Разрешението за поставяне на преместваеми обекти по чл.2, ал.1 и др. се издава от Кмета на района (чл.10, ал.1). Разрешенията се издават по образец, одобрен от кмета на общината като задължително се посочват обстоятелствата по т.1 – т.8, в т.ч. срока за ползване (чл.10, ал.3, т.5). Съгласно § 8 ПЗР на Наредбата, обектите, изградени по реда на чл.197 ЗТСУ и чл.120а ППЗТСУ, включени в схемата по чл.7, ал.1 от Наредбата, да се запазят с разрешената квадратура, съгласно първичния документ за разполагане, на името на ползвателя – собственик на обекта. Съгласно § 9 ПЗР на Наредбата, същата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др., като издадените за разрешения за поставяне на преместваеми обекти за търговия се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са издадени разрешенията.

С Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г. на ОбС Варна е приета действащата към момента Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ (Загл. изм. - Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021г.) – публикувана на интернет сайта на Общински съвет - Варна. Съгласно чл.15, ал.1 от същата, не са предмет на регламентиране в настоящата наредба преместваеми обекти, разположени в терени, регулационно отредени за пазари или определени за пазарни площадки със заповед на Кмета на Община Варна. (2) Поставянето на ПО на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД, при спазване на разпоредбите на Наредбата на Общински съвет - Варна за Вътрешен ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД – Варна (ал.2). Съгласно чл.24, ал.1, преместваемите обекти в общински и държавни имоти се поставят съгласно схема, в която следва да фигурират под точно определен номер. Схемите за разполагане на преместваеми обекти по чл.21, ал.1, т.1 и т.2 (преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности като павилиони, кабини, маси за извършване на търговия) в общински и държавни имоти се изработват служебно от техническата служба на съответната районна администрация до 30-и ноември на предходната година (чл.25, ал.1). След съгласуване от ОбЕСУТ, схемите се одобряват от Главния архитект на Община Варна в срок от 14 дни, но не по-късно от 31-ви януари на съответната година (чл.27, ал.1 и ал.2). Разрешенията за поставяне на целогодишни преместваеми обекти в имоти - държавна и общинска собственост се издават на името на ползвателя от кмета на съответния район в 14-дневен срок от вземане на решението на съответната комисия, като в разрешението фигурира и името на собственика на терена (чл.52, ал.1). Съгласно чл.62, ал.1 – в първоначалната редакция, сроковете, за които се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, в зависимост от вида на обектите, са, както следва: т.1. за целогодишни обекти - до три години. Съгласно § 4 от ПЗР на Наредбата, обектите, изградени по реда на чл.197 от ЗТСУ и чл.120а от ППЗТСУ, които са включени в схемата по чл.24, ал.1 от настоящата наредба, се запазват с разрешената квадратура съгласно първичния документ за разполагане на името на ползвателя (собственика) на обекта. Съгласно § 5 от ПЗР, Наредбата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от Закона за устройство на територията (приета с решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г.), като за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията.

Видно е, че във всички действали Наредби на ОбС Варна по чл.56 ЗУТ е заложено обектите, изградени по реда на чл.197 ЗТСУ и чл.120а ППЗТСУ, включени в съответната схема, да се запазят с разрешената квадратура, съгласно първичния документ за разполагане, на името на ползвателя – собственик на обекта. Макар разполагането на павилиони на части от тротоари, улични платна и свободни обществени места да попада в обхвата на чл.197 ЗТСУ, от страна на жалбоподателя нито се твърди, нито се представят доказателства този режим да е бил приложим по отношение на процесния павилион № 2. Отделно, видно от приложеното извлечение от инвентарна книга, активът – 122бр. павилиони, е заведен с МО № 41/31.08.2003г. и въведен в експлоатация на 01.09.2003г. – т.е, обосновано може да се предположи, че павилионите, в т.ч. и процесния № 2, не са съществували към момента на издаване на разрешението за поставяне от м.10.2002г. и не са „заварени“ по смисъла на § 8 от ПЗР на Наредбата по чл.56 ЗУТ, приета с Решение № 1780-5(34)/16.05.2002г. – вариантът, представен от ОбС – л.81.

Така, и доколкото в Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е посочен срок, основателно ответната страна твърди, че приложим е разрешения срок по Наредбата, действала към датата на издаването му – т.е. в случая или 3 години или 1 година (в зависимост от достоверната редакция), и тези срокове безспорно са изтекли към датата на издаване на процесната заповед. Не са събрани доказателства, а и липсват твърдения от страна на жалбоподателя, след изтичане на тези срокове за процесния павилион № 2 кметът на Район „Одесос“ да е издавал друго разрешение за поставяне, респ. за този обект да е одобрявана друга схема, по реда на Наредбата – извън тази, одобрена от управителя на „Пазари“ ЕООД през 2005г.

Неоснователно в писмените бележки жалбоподателят поддържа, че на практика Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е обвързано със срок, т.к. съгласно Заповед № 1405/29.09.1991г. на председателя на ВРИК на ОБНС, Заповед № 0456/12.03.2003г. и Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. теренът бил предоставен на „Пазари“ ЕООД безвъзмездно и безсрочно, поради което е логично и разрешението за поставяне да не е обвързано със срок. Както вече бе посочено, в самото разрешение за поставяне изрично е указано, че обектите имат временен характер. Освен това, видно от § 5 от ПЗР на действащата към момента Наредба на ОбС Варна, приета с Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г., в сила от деня, следващ датата на приемането й – 15.12.2013г., същата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от Закона за устройство на територията (приета с решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г.), като за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията. Аналогично § 9 от ПЗР на Наредбата, приета с Решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г., но не е посочено коя е отменената Наредба и дали това е Наредбата, действала към датата на издаване на разрешението за поставяне.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на Заповед № 0456/12.03.2003г. на кмета на община Варна /л.22/ и твърди, че след като процесният павилион попада върху терен, който е определен за „пазарна площадка“, не е приложима Наредбата на ОбС Варна по чл.56 ЗУТ, а Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД.

Действително с посочената заповед е предвидено, че терените, предмет на споразуменията от 15.07.2002г. и 16.12.2002г. /л.24 и л.174/, които отговарят на изискванията на Наредбата по чл.56 ЗУТ се определят за „пазарни площадки“ и разполагането на преместваеми обекти върху тях следва да бъде извършвано от „Пазари“ ЕАД. Макар в заповедта да е цитирано решението на ОбС Варна от 06.11.2002г., същата по време кореспондира с Решение № 2454-4 на ОбС Варна по Протокол № 44/05,06.03.2003г., с което са приети изменения в Наредбата за разполагане на преместваеми обекти по чл.56 ЗУТ. Създаден е нов раздел III в Глава I, с наименование „Пазарни площадки“. Съгласно чл.2а, имоти, общинска собственост, които не са включени в капитала на общинска фирма „Пазари“ ЕООД и в които, съгласно одобрените по чл.3 схеми се предвижда изграждането на преместваеми обекти, могат да бъдат определени като пазарни площадки по смисъла на тази наредба. Пазарните площадки се определят със заповед на кмета на Община Варна. Съгласно чл.2б, търговската дейност на пазарните площадки по чл.2а се организира от „Пазари“ ЕООД при спазване разпоредбите на Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕООД. Решенията за разполагане на преместваеми обекти на пазарните площадки се издават от управителя на общинска фирма „Пазари“ ЕООД (чл.2в). Създаден е нов § 9 от ПЗР, според който заварените обекти по смисъла на чл.1, ал.5 от тази наредба, могат да бъдат премахнати след изтичане на предоставените им разрешения за поставяне.

При така извършеното изменение на Наредбата и с издаването на Заповед № 0456/12.03.2003г. от кмета на Община Варна, действително е въведен специален режим за преместваемите обекти, разположени на „пазарни площадки“ определени със заповед на кмета и стопанисвани от „Пазари“ ЕООД. Неоснователно ответната страна отрича последиците от тази заповед с довода, че наредбата има предвид регулационно отреждане за пазарна площадка – т.е. отреждане с ПУП. Всички редакции на Наредбата по чл.56 ЗУТ изрично са предвиждали, че същата не се отнася обекти, разположени на терени, регулационно отредени за пазари (а в последващ период и за базари) – напр. чл.1, ал.6, т.6.1. от първоначалната редакция на Наредбата от 2002г. /л.72/. С изменението на Наредбата съгласно Решение № 2454-4 на ОбС Варна по Протокол № 44/05, 06.03.2003г. това правило не се засяга, но за целите на Наредбата се въвежда специално понятие – „пазарна площадка“, като е предвидено пазарните площадки да се определят със заповед на кмета на Община Варна. Очевидно Наредбата прави разграничение между „регулационно отреждане за пазар“ и „определяне на пазарна площадка“, което недвусмислено следва и от разпоредбата на чл.15, ал.1 на действащата към момента Наредба.

Независимо от това, с последващото изменение на Наредбата – с Решение № 2645-7(46)/21.05.2003г. /л.165/, тези предвиждания са променени, като наименованието на новия раздел III в глава I, от „Пазарни площадки“ е променено на „Площадка за разполагане на временни преместваеми обекти“. Според чл.2а, площадките за разполагане на ВПО се определят със заповед на кмета на община Варна, съобразно одобрените от Главния архитект на Община Варна схеми. Съгласно чл.2в, разрешенията за разполагане на ВПО върху площадки за разполагане на ВПО, се издават от Кмета на съответния район на „Пазари“ ЕООД.

Видно от заключението по СТЕ, след изменението на Наредбата от 21.05.2003г., вещото лице не е установило заповед за одобряване от кмета на Община Варна и разрешение (или разрешения) за разполагане на ВПО от кмета на р-н „Одесос“ след изработката на схемата от 2005г., подписана от управителя на „Пазари“.

Освен това според СТЕ, павилион № 2 е извън границите на охраняемия паркинг с площ 1330 кв.м, който по силата на Споразумение 229200/399/15.07.2002г. се предоставя за безвъзмездно ползване на „Пазари“ ЕООД (л.24), но е в границите на [ПИ] по Акт № 7546/22.10.2013г. за частна общинска собственост с площ 1353 кв.м (л.144), който е отразен в изменението на кадастралната карта от 09.05.2014г. Заповед № 0456/12.03.2003г. на кмета на Община Варна – за определяне на пазарна площадка, се отнася за терена по Споразумение 229200/399/15.07.2002г. При това положение щом павилион № 2 е извън обхвата на този терен, неоснователно жалбоподателят поддържа, че попада в обхвата на „пазарна площадка“, одобрена със Заповед № 0456/12.03.2003г.

В същото време, съгласно Заповед № 3626/10.10.2013г. на кмета на Община Варна, [ПИ] е предоставен за ползване на ОП „Общински паркинги и синя зона“ за срок – до реализация на мероприятията, но не по-дълъг от 5 години и това изрично е отбелязано в АЧОС № 7546/22.10.2013г. /л.105/. Към датата на издаване на тази заповед е действала Наредбата по чл.56 ЗУТ, приета с Решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г., която в чл.4 от Раздел III „Площадки за разполагане на временни преместваеми обекти“ от Наредбата, приета с Решение № 500-10(9)/04, 05.07.2012г., е предвиждала до реализирането на подробен устройствен план незастроени поземлени имоти могат да се използват за временни открити паркинги, пазари за сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра и др. подобни открити обекти. Разрешение за поставяне на ПО върху незастроени поземлени имоти се издава въз основа на разрешение за поставяне, издадено при условията и по реда, определени с Наредбата (чл.5). Разполагането на ПО на пазарните площадки се организира от „Пазари“ ЕАД при спазване на разпоредбата на ОбС за Вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД. При това положение обосновано може да се приеме, че стопанисването на „ПАЗАРНА ПЛОЩАДКА – „Платен паркинг и павилиони с р-ри 2.00х2.30м“ – както същата е идентифицирана на схемата, утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД М.Т. с входящ номер 1553/06.10.2005г. и в доклада на н-ка на Отдел „Контрол по търговската дейност и туризма“ /стр.29/ - е предоставена за стопанисване на ОП „Общински паркинги и синя зона“, а „Пазари“ ЕООД само организира разполагането на преместваемите обекти при спазване на разпоредбите на Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки“.

Жалбоподателят неоснователно се позовава на тази Наредба, т.к. същата е отменена с Наредба за отмяна, приета с Решение на ОбС Варна № 250-2(12)/27.06.2024г. на Общински съвет – Варна.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.3 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 ЗПП, вр. чл.24 НЗПП, а именно в размер на 100 (сто) лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от изп.д-р Н. Н. Р., против Заповед № 3842/31.10.2024г. на директора на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към Община Варна, с която на основание чл.57а, ал.3, вр. чл.57а, ал.1, т.1 и т.3 ЗУТ, вр. чл.68, ал.1, т.6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ, на дружеството е разпоредено да демонтира собствения си павилион № 2, разположен в гр. Варна, [улица] Пискюлиев, на осем метра от уличното платно на ул. Г.Бенковски, граничещ с павилион № 1 и павилион № 3, съгласно утвърдена от Управител на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005г., и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение.

ОСЪЖДА „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от изп.д-р Н. Н. Р. да заплати на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните!