РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Разград, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253300600300 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 1 от 16.01.2025г по нохд № 225/2024г. на РС-Кубрат съдът е признал
подсъдимия Ш. З. И. за невиновен в това, че на неустановени дни и дати в периода месец
юни 2022 г. – месец август 2023 г. в с. ***, обл. Разград, действайки в условията на
продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – М. Д.
А., родена на *** от с. ***, обл. Разград и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по
повдигнатото обвинение по чл. 149, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Против присъдата е постъпил въззивен протест вх. №171 от 17.01.2025г. от прокурор
в Районна прокуратура – Разград, териториално отделение – ***. С протеста се атакува
присъдата като неправилна, иска се от въззивния съд да я отмени и постанови нова такова, с
която да осъди подсъдимия по повдигнатото обвинение.
В допълнителни съображения към протеста се изтъква, че мотивите на присъдата не
отговарят на изискванията на НПК, поради липса на правни съображения. Нарушени са
чл.13 ал.1 и чл.14 ал.1 НПК, довели до грешни фактически изводи и неправилно приложение
на материалния закон, поради което е направен незаконосъобразен извод, че подсъдимия И.
не е осъществил състава на престъпление по чл.149 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. Счита, че
1
присъдата е неправилна, като извършеното престъпление се доказва въпреки показанията на
М. А. дадени в съдебното заседание, тъй като се опровергават по безспорен начин от
дадените от същата показания пред два съдебни състава на РС-*** от 05.06.2024г. и
04.12.2023г., които са дадени малко след извършване на престъплението спрямо нея и в
които подробно е описала деянието извършено от подсъдимия. Същите кореспондират с
показанията дадени от св.В. Х.-С.***, която първа е започнала проверка по подадените
сигнали и пред която А. е описала извършените спрямо нея деяния от страна на подсъдимия.
Именно прочетените показания дадени пред съдебните състави имат доказателствена
стойност. Съдът не се е опитал да разкрие причините за тези противоречия, да прецени кои
показания са по-достоверни и ги сравни.
Предвид на това се предлага въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение, като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
С протеста не са направени доказателствени искания.
Препис от протеста е връчен на подсъдимия, като от последния не са постъпвали
писмени възражения срещу протеста.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград
поддържа протеста на основанията изложени в него. Счита, че първия съд е следвало да
обсъди по-подробно показанията на пострадалата, които са били дадени в хода на ДП скоро
след деянията, че същите са подробни, хронологично подредени и поседователни. Както
това, че се подкрепят от показанията на св.С. и КСППЕ. Пледира за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като бъде наложено съответното
наказание.
Защитникът на подсъдимият Ш. З. И. - адв. А. М. счита протеста за неоснователен, а
присъдата за правилна и законосъобразна, като пледира за потвърждаването й. Сочи, че
обвинението е за неустановен период, а разпита на пострадалата пред съдия е извършен без
присъствието на подзащитния му, който е бил известен от по-рано, предвид дадени в
полицията от него обяснения. Намира показанията дадени от пострадалата в съдебното
производство за правдиви, подкрепени и от тези на нейния баща, който казал, че тя лъже.
Както това, че е имала неморално поведение, в момента същата била малко над 15 години,
живеела извън страната и през м. август е родила дете.
Подсъдимият И. поддържа казаното от защитника си. Заявява, че още при първия
разпит казал, че това не било вярно и поискал ДНК анализ, но нещата се задействали след 6-
7 месеца. Търди, че пострадалата многократно е лъгала и полицията, както и кмета на селот,
който я прибирал от някакви адреси през нощта. Тогава тя му казала, че не иска да се
прибира в къщи, защото баща и щял да я бие и той с мисълта за помощ я закарал при
някакви роднини. Твърди също така, че майката на момичето „натискала“, зада откопчат
някакви пари. В последната си дума казва, че е невинен.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
2
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Процесуалната дейност на първостепенният съд не страда от попълването на делото с
доказателства, така и при тяхната оценка. Изведените от анализа им фактически положения,
изложени в мотивите към проверяваната присъда, намират подкрепа в доказателствена
съвкупност и в този смисъл са обосновани. В случая не е налице липсата на анализ на
представената от пострадалата свидетелка разнопосочна и коренно различаваща се
информация относно извършеното от подсъдимия, за да се приеме, че фактическите
констатации на първия съд относно авторството на инкриминираните деяния не са
направени в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 от НПК. На стр. 3 от мотивите към
присъдата, са изложени съображения, защо се приема, че първоначалните показания на св.М.
А. са изцяло недостоверни, като съдът се е аргументирал със становището на вещите лица
по СППЕ, посочил е също така, че показанията на св. В. С. са косвени и разчитат единствено
на заявеното пред нея от пострадалата.
При собствения анализ на доказателствата настоящият състав не установи основания
да се отклони от възприетите от районния съд съставомерни факти и по - конкретно намира,
че по делото е установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ш. З. И. е роден на ***. в гр. ***, обл. Разград, с постоянен адрес в с.
***, обл. Разград, ул. „*** ***“ ***, с българско гражданство, женен, неосъждан, с основно
образование, безработен, ЕГН **********.
Подс.Ш. З. И. живеел в с.***, обл.Разград и познавал семейството на св.М. А. - бил
приятел на баща й Д.А.Д.. Св.М. Д. А. - родена на *** от майка Г.Н.О. и баща Д.А.Д..
Непълнолетната живее в с.***, обл.Разград, като М. била най-голямо дете сред петте деца в
семейството, като децата се отглеждат само от бащата Д.Д.. В периода 2022-2023г. били
получени редица сигнали от Д., че малолетната М. е избягала от дома си. Такива сигнали са
били регистрирани и в отдел „Закрила на детето" към ДСП-***. Установено било, че тогава
малолетната М. Д. по собствено желание се е срещала с момчета и мъже от различна
възраст. През лятото на 2022 г. св.А. започнала да излиза и да се среща с приятели в центъра
на село *** по различно време от денонощието. Тогава тя била на 12 години. Св. В. Х.-С. –
инспектор ДПС в РУ *** често работила по повод бягствата на М. от дома и, за което
родителите подавали сигнал на 112.
На неустановен ден и дата през лятото на 2022г. имало събиране на приятели на
центъра на с.***, където били св.М. А. и подс.Ш. И., при което всички употребили алкохол.
На друга неустановена дата през средата на 2023г., подс.И. и св.М. А. отново била в
с. *** - на беседка, заедно с други лица където употребявали алкохол. Към сутринта понеже я
било страх да се прибере, св.А. помолила подсъдимия да я закара с неговия автомобил
„Дожд Рам" с белгийска регистрация до неин приятел в с.Годжево, което и сторил. За
отсъствието от дома и родителят подал сигнал на тел.112. По повод на него св. Х.-С., която
работела като инспектор ДПС в РУ-*** извършила проверка. При разговор с нея, св. А.
разказала къде е била, като отрекла да е имала каквито и да било интимни отношения с
3
подсъдимия.
Във връзка с разпространен видеоклип с порнографско съдържание през 2023г. в
училището, където учила св.А. и на който било очевидно, че лицето на клипа е тя, св. С.-Х.
извършила проверка и разговаряла с нея, за да установи кой го разпространява. При този
разговор св. А. и казала, че била излъгала за подсъдимия и са били интимни, тя му правила
„фелацио“ и това бил втория път. Споменала и няколко други лица, с които била интимна.
На 19.01.2024 г. М. Д. А. била прегледана от съдебен лекар в гр.Разград. При
освидетелстването на пострадалата се установила стара дефлорация, чиято давност не може
да се определи.
Видно от заключението на комплексната съдебно психиатрично психологична
експертиза, М. А. не страда от психично заболяване, възприема правилно фактите, имащи
значение за делото и може да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Преживеният
инцидент не е имал психотравмиращ ефект върху нея, същият не е преживян като
стресогенно събитие. Не са установени патопсихологични белези, в клиничния смисъл на
понятието, за склонност към преувеличаване или фантазиране на факти, касаещи
преживяното. Същата не е склонна към преувеличаване на събития от действителността, на
фантазии и лъжи. У пострадалата е налице незряла личностова структура, нормална за
възрастта, което я прави склонна да действа импулсивно и да остава некритична към
последствията от постъпките и действията си.
В с.з. пред първоинстанционния съд вещите лица поясняват, че при М. А. е налице
абнормност в поведението, изразяваща се в хиперсексуалност във влечението и въобще в
половата изява. Практиците и теоретиците го обясняват като обсесия и компулсия, т.е. тя
има в главата такава нужда и съответно компулсивно поведение - удовлетворяване на тая
нужда. Лицето няма типичните психологични маркери и поведение на субект преживял
сексуално насилие, тъй като обикновено жертвите на сексуално насилие имат ясно
изградено поведение след насилствен акт. От наблюденията на вещите лица М. А. не е с
нарушени годности и може да дава достоверни показания ако желае, но е склонна във всеки
един момент на промени версията си, или да откаже да отговори. При провеждане на
беседите М. не е изпитвала притеснения да разказва за преживяното, включително в
присъствието на непознато лице от мъжки пол.
В дадените обсянения в с.з. пред първоинстанционния съд, подсъдимият И. сочи, че
преди съдебното заседание му се обадил бащата на М. и му поискал пари „за да приключат
нещата“. За това отишъл в полицията, с цел за съдействие при предаването на парите, където
предоставил запис на разговора им. Казали му, че ще обърнат внимание и това ще отнеме
време докато се организира СРС-та.
В хода на съдебното дирене е приложена докладна записка от 24.10.2024г. на РУ-***
във връзка със сведение от лицето Ш. З. И., който съобщил, че разполага с аудиозапис
относим към делото - на турски език, който бил неразбираем. Същият обаче отказал да даде
обяснения без присъствието на адвокат.
4
Така установената фактическа обстановка е установена от събраните гласни и
писмени доказателства и докателствени средства от досъдебното и съдебно производство,
експертните заключения. Първоинстанционният съд е извършил анализ на събрания на
съдебното следствие доказателствен материал, дал отговор на въпроса въз основа на кои
доказателства е приел установените факти, с което настоящия въззивен състав се
солидаризира. Не е кредитирал показанията на св. А. дадени на досъдебното производство,
които е счел за недостоверни, поради категоричното и отричане в в дадинети такива в
съдебното заседание по отношение на обстоятелството за извършени блудствени действия от
страна на подсъдимия. Също така не се е доверил на възпроизведеното в показанията на
св.В. С. за заявеното пред нея от пострадалата, тъй като първоначалната версия на св.А.
била, че между нея и подс.И. не е имало никакви полови или интимни контакти. Подкрепил
е изводите си и със заключението на вещите лица по СППЕ – пострадалата М. А. не е с
нарушени годности, може да дава достоверни показания, ако пожелае, у нея не е налице
типичното поведение на жертва на сексуално насилие, не изпитва притеснение. Не е
кредитирал заключението по изслушаната СМЕ, тъй като касае обстоятелства извън
предмета на делото. Заключението по приетата по делото СТЕ също е счел за неотносимо по
делото, тъй като доказва единствено наличието на проведени телефонни разговори между
подс.И. и бащата на пострадалата, което не се отрича и от двамата.
При така приетата фактическа обстановка се установява това, че по делото не е
доказано по несъмнен начин вмененото на подсъдимия обвинение за извършено
престъпление по чл.149 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК - на неустановени дни и дати в периода
месец юни 2022 г. – месец август 2023 г. в с. ***, обл. Разград, действайки в условията на
продължавано престъпление е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление, по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – М. Д.
А., родена на *** от с. ***, обл. Разград.
Настоящият състав не намира, че показанията на пострадалата дадени на досъдебното
производство могат да се ползват с необходимата степен на достоверност, в какъвто смисъл
са доводите в прокурора в протеста, както и изложените в съдебното производство пред
настоящия състав. За проверката им са събрани доказателства чрез показанията на св. Х. -
С., пред която първоначално пострадалата отрекла да е имала интимни контакти с
подсъдимия, показанията на бащата на пострадалата – св. Д. посочил, че е склонна да
излъже и че му казала, че е излъгала пред полицията. Предвид и потиворечивата
информация, която е дала на първата свидетелка по време на извършваната от нея проверка
след сигнал за бягство от дома и през 2023г. В хода на съдебното следствие св.А. зявява, че
не поддържа казаното от нея при разпита си на досъдебното производство като е обяснила,
че не отговаряло на истината поради това, че е била пияна и не помни точно какво се е
случило. Заявява, че не е била интимна с Ш. както това, че е излъгала изцяло за двата случая
през 2022г. и 2023г. Действително по-близки до процесния период от време са показанията
на св.А. дадени на досъдебното производство чрез разпита и пред съдия на 05.06.2024г., а
преди тези показания още по-близо до този период същата при разговор със св. Х.-С. е
5
отрекла всякакви интимни контакти с подсъдимия. Поради което становището на
прокурора, че следва да се имат предвид показанията пред съдия дадени на досъдебното
производство, тъй като са по-близки по време е разколебано от противоречивата и
непоследователна информация предавана от страна на св.А.. При това поведение на
свидетеля, не би могъл да се направи категоричен извод, че отговаря на обективната
действителност, информацията заявена от пострадалата на досъдебното производство. Такъв
извод не може да се изведе и предвид становището на вещите лица, които макар да
заключват, че пострадалата може да дава достоверни показания, то това е при положение, че
желае, т.е. в зависимост от субективното и желание към дадения момент. Тази
противоречивост на заявеното от пострадалата се установява и от показанията на сочения от
прокурора св. Х. – С., която е възпроизвела дадените при извършените от нея проверки
противоположни обяснения на малолетната по повод отношенията и с подсъдимия.
Назначената в съдебно заседание СТЕ също не допринася за изяснаване предмета на
доказване, а единствено установява осъществени телефонни разговори между бащата на
пострадалата и подсъдимия, които безспорно се познавали, но не е ясно съдържанието на
тези разговори, съответно относимоста им към предмета на делото.
При липсата на други доказателства, то събраната доказателствена съвкупност не е
достатъчна, да обоснове несъмнено доказване на обвинението в какъвто смисъл е
разпоредбата на чл.303 НПК. Присъдата не може да почива на предположения, а съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, а в
случая не е така.
С оглед всичко изложено дотук въззивната инстанция приема, че изводът на
първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението спрямо подсъдимия е
законосъобразен, като правилно е приложил правото и го е оправдал в извършване на
престъплението по чл. 149 ал.1във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
При извършената цялостна проверка на присъдата, извън конкретните доводи развити
в протеста и жалбата, въззивният съд не установи основания за отмяна или изменение на
проверяваната присъда.
Водим от горното на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №1 от 16.01.2025г по нохд № 225/2024г. на РС-Кубрат.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7