№ 1311
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501268 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1456 от 13.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 12399/2023 год. по описа на
СГС, ГО, 11 състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да
заплати на И. Н. М. сумата от 9 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
08.03.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2023 год. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 60 000 лева. Със
същото решение са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца И. Н. М., чрез процесуален представител в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 9 000 лева до сумата от 40 000
лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение
на чл. 52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими
към размера на обезщетението. Поддържа, че сумата е занижена и не е в състояние да
репарира причинените болки и страдания. Твърди още, че определения размер на
обезщетение не е съобразен с практиката на съдилищата по сходни случай, както и с
лимитите на отговорност, действали към датата на събитието. Иска се отмяна на решението
в обжалваната част и уважаване на иска за неимуществени вреди до посочения размер от
40 000 лева. Претендира разноските по делото.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуален представител оспорва наведените от
1
въззивника доводи и моли за потвърждение на решението. Претендират се разноските във
възивното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустимо. Разгледана по същество е и частично основателна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищецът И. Н. М. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие станало на
08.03.2023 год. и причинено виновно от водача В. М. В., който е управлявал лек автомобил
„БМВ” с ДК № ***. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение
на водача Велев, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с
произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и по тях
не се спори.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетите пред първоинстанционният съд единична и тройна съдебно-медицинска
експертиза, които се кредитират от съда се установява, че ищеца вследствие на
произшествието е получил контузия на китка и длан и счупване на втора метакарпална кост,
което е наложило болнично лечение за периода от 02.08.2023 г. до 05.08.2023 г.
Медикобиологичният характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на
левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Проведено е консервативно лечение с гипсова
имобилизация на лява ръка за 38 дни. След сваляне на имобилизацията е проведена
физиотерапия и рехабилитация в УМБАЛ „Света Анна“, за периода от 14.05.2023 г. до
30.05.2023 г.. Установява се, че през периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания,
като първите 30 дни след инцидента и 20 дни, след оперативното лечение, болките са били с
по голям интензитет. Установено е наличие на оперативен белег с надлъжен ход по
вътрешната страна на лява гривнена става с надлъжен ход и дължина 4 см. без
функционален дефицит на лява ръка. След извършен преглед на ищеца, експертите не са
установени индикации за допълнителни оперативни интервенции и дават заключение, че
пациентът е възстановен по отношение на получените травматични увреждания и не е
налице функционален дефицит на ръката. Към момента не е необходимо пациентът да
2
провежда рехабилитация занапред, тъй като възстановителният период е приключил
благоприятно.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел С. Ц., която живее на семейни
начала с ищеца и чийто показания съдът следва да цени при условията на чл.172 от ГПК се
установява, че след инцидента отишла при ищеца в болница „Света Анна“, като същия
нямал никакви външни наранявания, но споделил, че не може да движи ръцете си.
Установили, че ръката му е подута, но няма наранявания, прибрал се в къщи, но изпитвал
болки. Посочва, че първия месец след инцидента лявата ръка много го боляла и имал нужда
от помощ за ежедневни неща - къпане, обличане, обуване. Посещавал различни лекари,
ръката му била надута, но не можели да установят причината. Едва след месец, при
изследване със скенер било установено счупване. Поставили му гипсова шина за около 40
дни. Провеждал адекватно лечение, не ходел на работа, имал нужда от помощ и
емоционална подкрепа. След оперативната намеса, не можел да работи 6 месеца, което
много го травмирало, понеже има и банков заем. Към момента не бил толкова жизнен,
колкото преди инцидента.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – март 2023 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване, обстоятелството, че не
се установиха трайни увреди на здравето и оздравителния период е напълно приключил,
както и че е търпял засягане на всекидневния му бит и начин на живот, но следва да отчете,
че не е бил обездвижен и е имал нужда от помощ за конкретни неща – къпане, обличане,
обуване и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от
9 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В необжалваните части решението е
влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, въззивникът следва да заплати на
въззиваемото дружество разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 2 500 лева, съобразявайки ги с материалния интерес по делото и извършените
процесуални действия.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1456 от 13.03.2025 год., постановено по гр.д.№ 12399/2023
год. по описа на СГС, ГО, 11 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА И. Н. М. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД разноски за пред въззивия съд в размер
на 2 500 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
3
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4