Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Добрич, 31.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти
състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар:
Диана Й.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №1255/2019 г. по описа на Добричкия
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба на „Водоснабдяване и канализация - Добрич” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич,
бул. „Трети март” № 59, с която против П.С.П.
с ЕГН **********, с адрес: ***, по реда
на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№323/22.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 656 по описа на ДРС за 2019 г., а именно: 738,31
лв., представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 29.05.2018 г. до
21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2019 г. до окончателното
ѝ плащане; 34,86 лв., представляваща сбор от обезщетенията за забава в
изплащането на всяка една предоставена и незаплатена В и К услуга, изчислени в
размер на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден
след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на
услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена В и К,
услуга за периода от 01.08.2018 г. до 21.02.2019 г. Претендират се сторените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Ответникът е ползвател на предоставяни от ищеца В и К услуги,
като същият има открита партида кл. № *** за обект с адрес: гр. Д., ул. „****”
№***. ап.***. В обекта е монтиран водомер, според показанията, на който се
отчитат потребените количества вода. Твърди се, че ищецът е изпълнявал
задължението си да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на
ответника, като ежемесечно е отчитал потреблението и е отбелязвал в карнета
извършената консумация. За процесния период от 29.05.2018 г. до 21.12.2018 г.,
ищецът е изпълнил задълженията си за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги на ответника - абонат, а последният не е заплатил
стойността на същите. Твърди се, че са издадени следните фактури: №№
*********/02.07.2018 г. за сумата от 613,16 лева; *********/26.07.2018 г., за
сумата от 56,32 лева; *********/26.09.2018 г. за сумата от 15,65 лева;
********* от 17.10.2018 г. за сумата от 21,90 лева; ********* от 28.11.2018 г.
за сумата от 6,25 лева и ********* от 21.12.2018 г. за сумата от 25,03 лева. Ответникът
не е заплатил ползваните услуги по издадените фактури, поради което върху всяко
главно задължение е начислена лихва за забава, като сборът от начислените лихви
възлиза на сума в размер на 34,86 лева.
Въз основа на
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 656 по описа на ДРС за 2019 г., по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №323/22.02.2019
г. за заплащане на следните суми: 738,31 лв., представляваща стойността на
предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води
за периода от 29.05.2018 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
нея от 21.02.2019 г. до окончателното ѝ плащане; 34,86 лв.,
представляваща сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една
предоставена и незаплатена В и К услуга, изчислени в размер на законната лихва,
считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния
срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено
фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга за периода от
01.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г., както и
сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Въвежда
възражение за недължимост на сумите. Твърди, че е изряден платец, като до м.
юли 2018 г. е изплатил стари задължения, за които със съдебно решение е било
отречено, че ги дължи на оператора. Оспорва начисленото количество вода.
Твърди, че огромно потребление на вода, в размера сочен от ищеца е практически
невъзможно да бъде осъществено. Заявява, че месечно потребява около 1-2 куб. м
вода. Сочи, че е поискал да му бъде монтиран нов водомер, но ищецът е отказал.
В съдебно заседание страните поддържат изразените становища по
възникналия между тях правен спор.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа, и правна
страна следното:
Исковата молба е допустима, поради което същата
подлежи на преценка по основателност.
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба, с която са предявени искове по реда на чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД. Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 ГПК, в
срока, предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.2 ГПК.
В полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №323/22.02.2019
г. по .гр.д.№ 656 по описа на ДРС за 2019 г., за заплащане на следните суми:
738,31 лв. /седемстотин тридесет и осем лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща стойността на предоставената услуга – водоснабдяване, отвеждане
и пречистване на отпадни води за периода от 29.05.2018 г. до 21.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху нея от 21.02.2019 г. до окончателното й
плащане; 34,86 лв. /тридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една
предоставена и незаплатена ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва,
считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния
срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено
фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга за периода от
01.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г., както и
сторените в заповедното производство разноски.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът представя
писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като с разпореждане съдът
указва на заявителя възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено
на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД на 07.03.2019 г., а исковата молба е
постъпила в съда, в законоустановения едномесечен срок - на 04.04.2019 г. /дата
на пощенското клеймо - 03.04.2019 г./
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил абонат
за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е
доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената
стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен период; периода и
размера на обезщетението за забава. При въведено възражение от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е изтекла
погасителна давност по отношение задължението за заплащене претендираните от
ищеца суми, че извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми
или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за
плащането им.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б.
„а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги е определен кръгът на лицата /юридически
и физически/ – потребители на ВиК
услуги. Същите са собствениците или ползвателите на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги.
Не се оспорва от страните, че е ответникът е наемател на
имот с наемодател „Жилфонд - инвест” ЕООД с едноличен собственик на капитала
Община Добрич. Ищецът и ответникът не спорят, че обектът е присъединен към
водопреносната мрежа и в същия се доставят и ползват ВиК услуги. Не се спори,
че процесните суми не са заплатени.
По делото не е представена нито една от фактурите, за
които ищецът сочи, че обективират вземането му.
Представен е лист, за който се твърди, че представлява
карнет. Същият е без каквито и да е идентификационни данни по отношение на
съставител. Не са вписани номер и абонат. Налице е ръкописно изписване на
имената „П.С.П.” и адрес ***. В представения документ са налице следните
записвания: на датите: 23.05.2017 г., 22.06.2017 г., 24.07.2017 г., 22.08.2017
г., 21.09.2017 г., 24.10.2017 г., 24.11.2017 г., 22.12.2017 г., 29.01.2018 г.,
22.02.2018 г., 28.03.2018 г. 27.04.2018 г. 29.05.2018 г., не е извършено реално
отчитане, тъй като до имота не е осигурен достъп – налице са записи „б.д.” при
показания на водомера – 189 куб. м. На 29.06.2018 г. е отчетено потребление от
196 куб.м и е съставен КП № 010342/18 и 29.06.2019 г. През следващите месеци от
процесния период – юли, август, септември и октомври, достъп до имота не е
осигурен и не е извършено реално отчитане. Записано е потребление от общо 25
куб. м, като ищецът не сочи на какво основание е начислено потреблението. На
26.11.2018 г. е извършено отчитане като е вписано, че са потребени 2 куб. м
вода. На последната дата на отчитане за процесния период – 21.12.2018 г. достъп
до имота не е осигурен, но в листа, за който ищецът твърди, че представлява
карнет, е записано потребление на 8 куб.м вода. Доколкото за периода от
23.05.2017 г. до 29.06.2018 г. реално отчитане в имота не е било извършвано, а
ищецът не представя карнети със записи касаещи период преди 23.05.2017 г., то
не може да се установи кога е било е извършено последното отчитане на място и
за какъв период от време е била потребена вода в размер на 390 куб. м.
Представен е КП № 010342/18 и 29.06.2019 г., видно от
който, към датата на съставяне на протокола /съдът приема, че това е по-късната
от двете записани дати/, водомерът отчитащ потреблението на вода в имот с
адрес: гр. Д., ул. „***” №****, собственост на „Жилфонд” с наемател П.С.П., е с
показание 0389,990 куб. м.
С предписание № 19.07.2018 г. издадено от ищцовото
дружество, на ответника е указано в срок до 30 дни, да смени водомера, „по
желание на наемателя”. Не е посочено на какво основание е издадено
предписанието, в т.ч. дали е налице предположение, че водомерът не съответства
на метрологичните изисквания и е негоден за употреба.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, на която, неоспорено от страните, е прието от съда
като обективно и компетентно. Съгласно същото, осчетоводените задължения на
ответника към ищеца, за периода от 29.05.2018 г. до 21.12.2018 г., за адрес:
гр. Д., ул. „***” №***, ап.***, са в размер на 738,81 лева, а обезщетението за
забава е в размер на 39,19 лева. Ответникът не е извършвал плащания по главните
и/или по акцесорните задължения.
Ищецът представя по делото Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД – гр. Д., приети с решение на ДКЕВР /сега КЕВР/ № ОУ-09 от
11.08.2014 г. Същите не са оспорени от ответника. Съгласно чл.2, ал.1, т.1 ОУ,
потребители на В и К услуги са юридически или физически лица – собственици,
ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се
предоставят В и К услуги.
Текстът на чл.2, ал.3 ОУ определя, че потребител може
да бъде и наемател на имот, за времето на наемното правоотношение, при условие,
че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред В и К оператора или да бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, наемателят да бъде потребител на В и К услуги
за определен срок.
Според нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените от
КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от
договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл.7, т.1 ОУ, В и К операторът е длъжен да
доставя на потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води, а
съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в плащането
съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.
За да се приеме, че за ответника е налице възникнало
задължение за плащане, в тежест на ищеца е да установи, че страните се намират
във валидно облигационно отношение; че ответникът има качеството потребител на
В и К услуги, както и че претендираните и осчетоводени В и К услуги
реално са доставени на ответника.
Съдът намира, че в процесния случай ищецът не установи
облигационната си обвързаност с ответника, както и че последният има качеството
на потребител на В и К услуги.
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.
88 от 08.10.2004 г., изчерпателно сочи потребителите на В и К услуги, а именно: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /чл. 3, ал.1/.
Наемателят не е сред лицата, определени като В и К
потребители. Съгласно чл.8, ал.9 от Наредбата, наемателят на водоснабдяван имот
може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на Наредбата и на договора. В случаите, когато наемателят не
спазва задълженията съгласно ОУ и договора, отговорен за тях е наемодателят.
Ищецът не доказа, а и не твърди наемодателят да е
изразил пред него съгласие или да е представил изискваната по силата на чл.2,
ал.3 декларация с нотариално удостоверяване на подписа му, че именно наемателят
ще бъде потребител на В и К услуги. При липса на съгласие за откриване на
партида на името на наемателя, задължението за заплащане на доставените В и К
услуги следва да се носи от собственика на имота. Договорът между наемодателя и
ищцовото дружество, а и приетите ОУ не обвързват ответника, доколкото
последният не е страна по тях /чл.21, ал.1 ЗЗД/. Наличието на открита служебна
партида за ответника не може да се отчете като правопораждащ за ищеца факт
/така Р №61/16.03.2016 г. по в.гр.д. №68/2016 г. по описа на ДОС, постановено
по сходен, между същите страни, правен спор/.
При горните доводи, съдът намира, че между страните по
делото не е налице облигационна обвързаност, по силата, на която за ответника
да е възникнало задължение за заплащане на В и К услуги, доставени за обект с
адрес: гр. Добрич, ул. „Цар Петър” №3, ап.1, за периода от 29.05.2018 г. до 21.12.2018 г. Ответникът не е
потребител на В и К услуги, поради което отговорността му за заплащане на
същите не следва да бъде ангажирана от дружеството – оператор. Искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора по главния иск, акцесорният
иск за заплащане на обезщетение за забава също се явява неоснователен и като
такъв, същият подлежи на отхвърляне.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се
следват разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, но доколкото такива не
се претендират, а и не се твърди да са били извършени, разноски в полза на
ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация
- Добрич” АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, против П.С.П. с ЕГН ********** ***, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД, искове за установяване
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №323/22.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 656 по описа на ДРС за 2019 г., а
именно: 738,31 лв., представляваща стойността на предоставената услуга –
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
29.05.2018 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху нея от
21.02.2019 г. до окончателното ѝ плащане; 34,86 лв., представляваща сбор
от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и
незаплатена В и К услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от
изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за
плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано
месечно задължение за предоставена В и К, услуга за периода от 01.08.2018 г. до
21.02.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Добрич, в двуседмичен срок от съобщаването.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: