МОТИВИ
към решение по
н.а.х.д. № 426/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница
Районна
прокуратура – гр. Сливница е внесла постановление за разглеждане в Районен съд
– гр. Сливница, с което се предлага обвиняемият Д.И.Д., с ЕГН **********, роден на *** ***, лична карта
№ **** издадена на 11.09.2018 год. от МВР София обл., с постоянен адрес:***, да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 21.06.2018
год. около 10.15 часа в с.А., общ.Сливница, обл.Софийска, на втори етаж на къща,
находяща се на ул. „А.“ № 46, на маса в прозрачна пластмасова кутия в помещение
тип „спалня“, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично
вещество - растителна маса, представляваща коноп с нетно тегло 2,45 (две цяло и
четиридесет и пет) грама и със съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол 14,83 % (четиринадесет цяло и осемдесет и три процента) на
стойност за един грам 6.00 (шест) лева и на обща стойност 14.70 лева (четиринадесет
лева и седемдесет стотинки), включено в Списък I „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към
Приложение № 1 към Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични (НРКРВН) към чл.3, ал.1, т.1 от ЗКНВП, който гласи: Законът се
прилага: 1. за препаратите, в които те се съдържат, като случаят е маловажен – чл.354а, ал.5 във връзка с ал.3, т.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – гр. Сливница, изразява становище, че от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства се установява.
Обвиняемият
Д.И.Д. не оспорва фактическите
констатации, отразени в предложението на РП – гр. Сливница, заявява, че е
осъзнал сериозността на деянието, което е извършил и изразява съжаление.
Защитникът
на обв. Д. – адв. П. от САК моли съда да постанови решение съобразно събраните
поделото доказателства и при отчитане на социалния статус и добрите
характеристични данни на подзащитния му, като му наложи глоба в предвидения в
закона минимален размер.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Обвиняемият Д.И.Д. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***.
На 21.06.2018 г. във връзка с получена информация свидетелите Е.М.С., К.Н.А. и Д. Г.А. - служители в „Криминална полиция“ при ОДМВР София, посетили дома на обв. Д. ***. Обвиняемият Д.
бил в дома си. Преди да преминат към
претърсване на помещенията, последният
споделил на полицейските служители, че държи наркотично вещество - марихуана, на втория етаж на къщата, в помещение тип „спалня“, обитавано от него. С оглед заявеното от обв. Д., на място били повикани разследващ полицай и поемни лица и около 10.15 часа било предприето претърсване и
изземване в двеутажна
жилищна сграда на адреса на обвиняемия. На втория етаж на сградата, който разполага
отделен вход, в помещение тип „спалня“ на маса в
прозрачна пластмасова кутия била намерена суха зелена тревиста маса, която при
изпробване с полеви наркотест реагирала на канабис. Стаята, в която била намерена
тревистата маса,
била посочена от обв. Д. като мястото, на което той съхранявал наркотично вещество. Претърсването продължило
в двора на къщата, където в оранжерия и намираща се до нея градина били
намерени три броя стръка, отговарящи при проведения на място полеви наркотест,
на марихуана. Единият от стръковете бил с дължина 120см., а другите два с
дължина 55см.
От заключението на съдебно
физикохимичната експертиза се установява, че иззетата по делото от дома на
обвиняемия растителна маса е с нетно тегло 2,45 (две
цяло и четиридесет и пет) грама и представлява коноп
със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 14,83 %. Според експертното заключение „конопът“ е
поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП. Стойността на наркотичното
вещество възлиза на 14.70 лева.
Видно от заключение на изготвена по делото
комплексна съдебнопсихиатрична експертиза е, че към инкриминираната дата
обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си.
Съдът възприема експертните
заключения като компетентно и обективно депозирани и установяващи
обстоятелства, за които са необходими специални знания, поради което ги
кредитира изцяло.
Съдът прецени като годно
доказателствено средство протоколът за претърсване и изземване от 21.06.2018 г.
и фотоалбум (л. 10-12, л.12-31 ДП), тъй като същия формално отговаря на
изискванията, залегнали в чл.161 и сл. от НПК за неговото съставяне, както и
при извършване на това действие по разследването, което той обективира, не са
допуснати процесуални нарушения.
Обвиняемият Д.И.Д. е безработен. Преди това е бил трудово
ангажиран в ЕТ „Рубин П.Иванов“. Налице са положителни характеристични
данни за личността му. Видно от представената справка за съдимост от Районен
съд – гр. Сливница, Д.И.Д. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни
доказателства, установени чрез показанията на свидетелите Е.М.С., К.Н.А., Д. Г.А.,
А.С.Ц., М.И.Д., И. Д. Ц., А.Д.М., К.Н.А., К.К.Г. и П.Е.Г., дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК, и останалите документи, имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а именно:
протокол за претърсване и изземване от 21.06.2018 г. и
фотоалбум (л. 10-12, л.12-31 ДП); протокол за оглед на веществени доказателства
от 26.06.2018 г. (л.44 - 50, от ДП); заключение на съдебно-психолого-психиатрична
експертиза (л.63 – 67 от ДП); заключение на съдебно – физикохимическа
експертиза (л.74-78 от ДП); приемателно-предавателен протокол (л.81 от ДП);
удостоверения за настоящ адрес (л.108 – 113 от ДП); справка от служба по
вписванията (л.124-139 от ДП); справка за съдимост за обвиняемия (л. 141 от
ДП); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 148 от
ДП); характеристика за обвиняемия (л.20,21 от н.о.х.д.);
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Е.М.С., К.Н.А., Д. Г.А., А.С.Ц., М.И.Д., И. Д. Ц., А.Д.М.,
К.К.Г. и П.Е.Г., тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия,
същите са последователни, логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво
са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към
предмета на доказване по делото. При проверката чрез способите по НПК на
показанията на свидетелите С., А., А., Ц.а, Д., Ц., М., Г. и Г., които са лица
незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани доказателства съдът
констатира точност, правдивост, еднозначност. В хода на досъдебното
производство свидетелите С., А., А., Ц.а, Д., Ц., М., Г. и Г. възпроизвеждат
обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено. Показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели установяват фактът, че
на 21.06.2018 г. обвиняемият Д. без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество - растителна маса, представляваща коноп с нетно тегло 2,45
грама и със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 14,83 % на
стойност за един грам 6.00 лева и на обща стойност 14.70 лева. Съдът кредитира
като достоверни показанията на свидетелите С., А., А., Ц.а, Д., Ц., М., Г. и Г.,
чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства. Показанията на
посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по делото писмени
доказателства, установяват по категоричен начин релевантните по делото
обстоятелства.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
От така
установената и изложена по-горе фактическа обстановка и от събраните както на
досъдебното производство по делото, така и в хода на съдебното следствие
доказателства съдът приема за доказано, че обвиняемият Д. на 21.06.2018 год. около 10.15 часа
в с.А., общ.Сливница, обл.Софийска, на втори етаж на къща, находяща се на ул. „А.“
№ 46, на маса в прозрачна пластмасова кутия в помещение тип „спалня“, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - растителна
маса, представляваща коноп с нетно тегло 2,45 грама и със съдържание на
активния компонент тетрахидроканабинол 14,83 % на обща стойност 14.70 лева,
включено в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ към Приложение № 1 към Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН)
към чл.3, ал.1, т.1 от ЗКНВП. Горното не се оспорва
нито от обвиняемия Д.И.Д., нито от неговия защитник адвокат С.П. от САК,
напротив същите признават изложената в постановлението на прокурора фактическа
обстановка.
Съдът счита обаче, че макар и формално извършеното от обвиняемия деяние да
осъществява елементите на фактическия състав на престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК, същото не представлява престъпление, тъй
като е малозначително. Съгласно текста на чл.
9, ал. 2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са
категорични, предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за
малозначително, иначе казано-непрестъпно, е възможно да стане по линия на два
варианта- липса на обществена опасност поради малозначителност
на същото /деянието/; извеждане на обществена опасност на деянието, но с
характеристиката на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да
се изследват деянието и обществената опасност - два от признаците, правещи кое
да е престъпление такова. При направен извод за малозначителност,
се изключват обществената опасност и противоправността на деянието.
За да бъде признат един обвиняем за виновен, респ. за да съставлява едно
деяние престъпление, не е достатъчно то само формално да осъществява
субективните и обективните признаци на съответен състав на престъпление по НК.
В настоящият случай съдът приема, че е налице първата хипотеза на чл.9, ал.2 от НК, а именно малозначителност на обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът приема, че с разпоредбата на чл.354а от НК се защитават важни обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите, както и че понастоящем е налице
една своеобразна динамика на този вид престъпни прояви, особено сред младите
хора, които обстоятелства също следва да бъдат отчетени. За да бъде определено
като престъпно конкретно поведение, то следва да покаже типичната за този тип
прояви степен на засягане на обекта на деянието, което да обоснове използването
на санкционните средства на наказателното право и да ги направи обществено
приемливи. Действително обвиняемият е предаден на съд за обвинение по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК, а именно за маловажен случай. Съдът не
счита, че са налице предпоставките на чл. 93, т.
9 от НК, а тези на чл. 9, ал. 2 от НК. Касае се за държано от обвиняемия
Д. изключително малко количество наркотично вещество - коноп с нетно тегло 2,45
грама и със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол 14,83 % на
обща стойност 14.70 лева. От доказателствата по делото се установява, че това
наркотично вещество е предназначено за лична употреба от обвиняемия. В този
смисъл вредните последици от деянието биха рефлектирали и настъпили единствено
и само върху обвиняемия. Съдът счита, че степента на обществена опасност на
деянието е тясно зависима и от личността на обвиняемия Д.. Безспорно при
преценката дали се касае за малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, следва да се държи сметка и
за обстоятелствата и данните, свързани със степента на обществена опасност на
личността на дееца. В този смисъл е налице и съдебна практика (Решение № 237/04.05.1971 г. по н.д. № 192/1971 г. на
ВС, Решение № 870/17.10.2005 г. по н.д. № 242/2005 г. на ВКС, Решение №
110/14.02.2007 г. по н.д. № 786/2006 г. на ВКС). В конкретният случай безспорно
е налице изключително ниска степен на обществена опасност на дееца. Обвиняемият
Д.И.Д. е човек, без противообществени прояви, с много добри характеристични
данни. Освен това от доказателствата по делото се налага извода, че се касае за
една абсолютно инцидентна проява в поведението на обвиняемия, като до момента Д.
няма асоциални прояви, обусловени от употреба на наркотични вещества. Той сам е
заявил на служителите на полицията, че в дома му има канабис и е посочил
мястото, където се е намирал той. Става дума за лека дрога - коноп (марихуана)
в пренебрежимо малкото количество от 2,45 гр. и на нищожната стойност от 14,70
лв. Става дума за коноп, държан от подсъдимия, без данни наоколо да има други
лица, които би могло да бъдат въвлечени в употреба. Освен това липсва и
най-малък намек той да участвува в схема като разпространител на наркотични
вещества. С оглед всички доказателства по делото съдът счита, че неправилна
преценка на ситуацията от страна на обвиняемия Д., наред с възможността за
безпрепятствено снабдяване с наркотични вещества, е надделяла при обмисляне на
вредните последици вследствие на придобиване и употреба на обявените извън
закона наркотици - както в план на липса на контрамотив за извършване на
престъплението, така и в план на лично негативно здравословно повлияване, е
мотивирало същия да държи това минимално количество марихуана, като е подценил
последствията на това свое поведение. Именно предвид всичко изложено по-горе
съдът счита, че извършеното от обвиняемия Д. деяние е малозначително по смисъла
на чл. 9, ал. 2 от НК. В този смисъл е
налице богата съдебна практика на ВКС, обективирана в решение
№ 414/26.10.2009 г. по к.н.о.х.д. №
429/2009 г. на ВКС, решение №
123/19.03.2010 г. по н.д. № 744/2009 г. на ВКС, решение № 241 от 11.06.2014 г.
по н.д. № 679/2014 г. на ВКС, решение № 78 от 09.06.2017 г. по н.д. № 134/2017
г.).
Изложеното дотук дава възможност на съда да стъпи на плоскостта на малозначителност на деянието, извършено от
подсъдимия, в неговата първа форма. Безспорно от формална страна са налице
признаците на престъпление по чл. 354а, ал.
5 НК. Но обусловителните за същото
фактори формират извода за малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2, алт. 1 НК, водещ до пълна липса
на обществена опасност. Защото въздействието на деянието в конкретния случай е
толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално
обществените отношения, предмет на защита.
Предвид
изложеното по-горе съдът счита, че обвиняемият Д.И.Д. не е извършил
престъплението по чл.
354а, ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК, за което е предаден
на съд, поради което го е признал за невиновен и оправдал.
С
решението съдът е постановил вещественото доказателство по делото да се отнеме
в полза на държавата и да се унищожи.
По тези съображения съдът
постанови решението си.
Районен съдия: