Р Е Ш Е Н И Е №278

 

Гр. С., 27.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията  АНД №659 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на Т.Г.Г. против НП №20- 0804- 000601/10.03.2020г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЧЕТИРИ месеца за нарушение на чл.103 от същия закон. Моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Не се явява и упълномощения процесуален представител.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли съда да го потвърди.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 20.02.2020г. свидетелите Х.К. и В.Ч. се намирали до болница „Ева”. Били дежурни и получили обаждане от друг патрулен екип, сред които бил св. Д.Д.. Той им съобщил, че лицето Т.Г. по прякор „главата” се е качило в моторно превозно средство и е потеглило към мястото, където те са спрели със служебния автомобил. За това лице служителите на реда имали информация, че е лишен от право да управлява МПС. След около 5 минути св. Ч. видял приближаващия се към тях автомобил, управляван от жалбоподателя. Той разпознал водача, подал му знак със стоп палка тип „МВР” и му посочил къде да спре, но вместо това жалбоподателят ускорил и не спрял. Двамата със св. К. предприели действия да го настигнат, но не успели. На следващия ден св. К. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение като приел, че е са извършени две нарушения, а именно по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е спрял плавно на посоченото място и затова, че управлява моторно превозно средство след като е лишен от това право по съдебен или административен ред- нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Впоследствие, въз основа на този акт за установяване на административно нарушение началникът на РУ на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като приел също, че жалбоподателят Г. е извършил описаните по- горе две нарушения. Наложил за нарушението по чл.103 от ЗДвП наказание „Глоба” в размер на 150 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЧЕТИРИ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от същия закон. Относно нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.103 от ЗДвП, тъй като съгласно тази разпоредба водачът е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Жалбоподателят Г. не е сторил това, а е ускорил и е избягал. След като не е спрял автомобила си на указаното от св. Ч. място, а е продължил движението си той е извършил нарушението, за което му е потърсена административнонаказателна отговорност.

Правилно е описано и другото нарушение, а именно, че управлява моторното превозно средство лек автомобил „Мерцедес СЛ 600” с рег. №……. в срока на лишаване от правоуправление. Правилно е посочено, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в атакуваното наказателно постановление, че спрямо него има издадено НП №18 -0804- 003943/29.08.2018г., което наказателно постановление му е било връчено на 28.03.2018г. Същото е било обжалвано пред Районен съд- гр. С. и е било потвърдено като е влязло в сила на 14.10.2019г. Деянието по настоящото производство жалбоподателят е извършил на 20.02.2020г., т. е. в срока на лишаване от правоуправление. Доказа се по несъмнен начин, че именно той е управлявал автомобила, тъй като както св. Д.Д., така и двамата свидетели Х.К. и В.Ч., които са се опитали да го спрат подавайки му сигнал със стоп палка тип „МВР” са видели, че именно той управлява лекия автомобил. Съдът кредитира техните показания изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, взаимно допълващи се и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

 Правилно са описани нарушенията и в наказателното постановление.  От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят Г. не е спрял на указаното му от св. Ч. място, а е ускорил движението на автомобила и е избягал. Съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. за това нарушение като началникът на РУ на МВР- С. му е наложил наказанията предвидени в разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, а именно „Глоба” в размер на 150 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЧЕТИРИ месеца. Правилно са определени тези две наказания като наказващият орган се е съобразил с предишната деятелност на жалбоподателя и съдът намира, че в тези размери наказанията съответстват на извършеното нарушение и с тях ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

За другото нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП в закона има предвидено наказание глоба от 100 до 300 лева. Административнонаказващият орган е наложил глоба в средния размер от 200 лева. Това наказание съдът счита също за справедливо. Съобразено е с предишната деятелност на жалбоподателя и съдът намира, че с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.  

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на последното. Административните наказания са правилно определени и съответстват на вината на жалбоподателя и на извършените от него нарушения.

Ето защо съдът счете, че наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да го потвърди.  

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП №20- 0804- 000601/10.03.2020г. на началника на РУ на МВР- С., с което на Т.Г.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 150 (сто и петдесет) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 (четири) месеца за нарушение на чл.103 от същия закон и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: