№ 466
гр. Разград, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20253330100230 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.493А от Кодекса за
застраховането.
Предявена е искова молба И. К. И., с която е предявен иск /частичен/ срещу
„Алианц България” ЗАД, ЕИК ********* за заплащане на сумата 12 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди над вече платените 3 000 лв. от
ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Претендира и за заплащане на направените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че на 17.10.2024 г., около 17:00 ч. в гр.Разград на път ПП I-2 и
кръстовище с път III-205 , при управление на л.а. Шкода Фамилия с ДР *** е
бил блъснат от л.а. Шкода Октавия с ДР *** при нарушаване на правилата за
движение от страна на последния автомобил; че в резултат на ПТП-то е
получил сътресение на мозъка /комоцио/, загубил съзнание, получил и редица
травматични увреждания в областта на главата, „мозъчно сътресение“ без
открита вътречерепна травма, с прояви на световъртеж, зрителни смущения и
залитания, обуславящо временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; че ползвал отпуск по болест от 31.10.2-24 г. до 08.12.2024 г.; че в
периода 13.01.2025 г. – 17.01.2025 г. му е преведено лечение в МБАЛ „Св.И.
Рилски – Разград“ с диагноза „световъртеж от централен произход“; че към
датата на депозиране на исковата молба все още трудно се обслужва сам, има
неспокоен сън, страх го е да ходи по улиците и рядко управлява МПС, че е
предявил застрахователна претенция и е получил от ответника сумата 3000 лв.
като обезщетение за неимуществени вреди, които счита, че не обезщетяват
напълно тези вреди. Твърди, че по повод произшествието е съставен
Констативен протокол за ПТП с №1872586 от 17.10.2024 г.; че водача на
другия автомобил Я.Г. И. е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ к ъ м „Алианц България” ЗАД със срок на валидност 09.07.2024
г. – 08.07.2025 г.; че на водача е бил съставен АУАН.
1
Ответникът оспорва иска. Оспорва причинно следствената връзка между
посоченото от ищеца ПТП и описаните от него увреждания. Конкретно сочи,
че в протокола за ПТП са посочени само материални щети, че ищецът е
отказал медицинска помощ на мястото на инцидента, а по-късно и
хоспитализация; че ищецът страда от съпътстващи заболявания с множество
усложнения, които имат връзка с неговите оплаквания. Твърди наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал/управлявал лекия
автомобил без предпазен колан, поради което счита, че обезщетението следва
да бъде намалено. По отношение на лихвата сочи, че застрахователят дължи
такава след изтичане на максималния срок за произнасяне по претенцията от 3
месеца, в случая след изплащане на определеното му обезщетение от 3 000 лв.
Иска присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка: На 17.10.2024 г., около 17:00 ч. в гр.Разград на път
ПП I-2 и кръстовище с път III-205 е настъпило ПТП с участие на л.а. Шкода
Фелиция с ДР ***, управляван от ищеца и л.а. Шкода Октавия с ДР ***,
управляван от Я.Г. И., последната собственост на „Еуратек Финанс“АД. В
съставения протокол за ПТП в раздел „Обстоятелства, причини и условия ца
ПТП“ е записано, че Участник 1 /управляващия л.а. Шкода Октавия с ДР ***
не пропуска движещият се по пътяс предимство участник 2 /л.а. Шкода
Фелиция с ДР ***, управляван от ищеца/ и става причина да Бъде блъснат от
него; вследствие на удара участник 2 се отклонява вдясно в участък 3, който
го изчаква.
Непосредствено след инцидента ищецът е прегледан в МБАЛ „Св.И.
Рилски“АД. При снемането на анамнезата ищецът е обяснил, че при ПТП-то е
получил удар в лявата половина на главата, непосредствено след инцидента
отказал предложеното повикване на екип от ЦСМП поради липса на
симптоми, но скоро след прибирането му в дома започнало главоболие в
дясната половина на главата, световъртеж и зрителни смущения. На
следващия ден – 18.10.2024 г., на 21.10.2024 г. и на 05.11.2024 г. ищецът
посетил общопрактикуващ лекар. В амбулаторните листи е записано, че се
оплаква от главоболие, гадене и световъртеж. На 12.12.2024 г. при друг
специалист се оплакал от намалено зрение.
Съответно ползвал отпуск за временна нетрудоспособност от 18.10.2024 г. до
31.10.2024 г. от 05.11. до 18.11.2024 г. и от 19.11.2024 г. до 08.12.2024 г.
В издаденото съдебно медицинско удостоверение по представена медицинска
документация е записано, че в резултат на ПТП-то ищецът е получил мозъчно
сътресение, без открита вътречерепна травма с прояви на главоболие,
световъртеж, зрителни смущения, залитане.
Представените от ответната страна експертни заключения от лекар с дата
18.11.2024 г. и 26.11.2024 г. сочат, че травмата, причинена от ПТП-то обуславя
медикобиологичните критерии на временно леко разстройство, неопасно за
живота с продължителност над 10 дни, както и че описаните придружаващи,
хронични заболявания не се влияят и не корелират с последствията от ПТП.
В представеното по делото експертно решение на ТЕЛК от 17.02.2022 г. е
записано преосвидетелстване на ищеца от 50 ТНР на 60% ТНР за период до
01.02.2025 г.
Представените по делото епикризи от лечението на ищеца както и останалите
документи за медицинското състояние са предмет на изследване от
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. Същата е ползвала и
информация, извлечена от масивите, обработвани от РЗОК/НЗОК за ищеца за
2
периода от 01.01.2020 г. /л.71 и сл./ до датата на получаване. В заключението
на същата е записано, че При ПТП от 17.10.2024г. пострадалият е получил:
мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма с прояви на главоболие,
световъртеж, странично Залитане /Ромберг (+)/ и Зрителни смущения
/хоризонтален нистагъм - неволево ритмично и с висока честота движение на
очната ябълка/, които към момента на причиняване на травмата са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия.Същите могат да са резултат от удар/и на лявата половина на
главата в детайл/и от вътрешния интериор на автомобила, претърпял ПТП.
Получената закрита вътречерепна травма на 17.10.2024г, субективните
оплаквания и обективно установената до към 12.05.2025г, остатъчна
патологична неврологична симптоматика дават основание да се приеме
диагноза: Посттравматична церебрастения с голяма продължителност, която
по своята медико-биологична характеристика обуславя постоянно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Според заключението заболяването се е проявило след претърпяното мозъчно
сътресение и продължава към момента с картината на:Неврологични прояви
/лесна уморяемост, нарушена и затруднена концентрация, несистемно
главоболие, бързоизчерпващо се внимание, нарушение в съня, нестабилност в
походката, вегетативни прояви/ и психични смущения /емоционална
лабилност, намаляване на психичната продуктивност, нарушена
работоспособност/.
Експертизата счита, че е налице причинно-следствена връзка между
получената на 17.10.2024г. травма на главата и клинично изявената
Посттравматична церебрастения,
Според в.л. проявеният посттравматичен неврологичен и психичен дефицит, е
влошил качеството на живот на пострадалия. Същата не може да се посочи
оздравителен период за Посттравматичната церебрастения, но и към момента,
при постоянно провеждане на медикаментозно лечение, не е настъпило
значително подобрение в състоянието. Не изключва това да продължи още
дълго време, вкл. и да остане перманентно. Същевременно няма данни за
настъпили усложнения в оздравителния процес, а само за продължаваща
симптоматика.
Според същото заключение оплакванията на ищеца, посочени в исковата
молба, не се дължат на влошаване или прогресиране на предхождащите
заболявания, посочени в заключението по ЕР на ТЕЛК общи заболявания
№90311/17.02.22г, МБАЛ-Разград и поставените диагнози от предоставената
справка, извлечена от масивите, обработвани от РЗОК/НЗОК: , а са следствие
на получената при ПТП закрита вътречерепна травма и развилата се
Посттравматична церебрастения.
Експертизата е категорична, че установените при ищеца травми са получени
при ползването на предпазен колан, който е възпрепятствал свободното
инерционно движение на тялото при сблъсъка от другото МПС, както и че ако
И. е пътувал без такъв, уврежданията щяха да са много повече и по- изразени.
На зададени от процесуалния представител на ответника въпроси в о.с.з. в.л. е
посочила, че в медицинската документация няма данни за депресивно
състояние на ищеца, както и за далекогледство; че е възможно закритата
травма на главата да е получена и без удар в интериора, а само от
инерционното движение при лашкането да се е получил удар на мозъка във
вътрешната страна на черепната кухина; както и че диабета с неврологични
усложнения по никакъв начин не уврежда мозъчната структура.
3
По искане на ищеца са разпитани като свидетели С. И.а и В. В.. Първата от
тях, като съпруга на ищеца, съобщава, че след ПТП-то на 17.10.2024 г.
съпругът й се прибрал с помощта на свид.В. много разстроен, почти
неадекватен, с оплаквания от главоболие и световъртеж, трудно се изправял,
забелязали проблем със зрението. След лекарския преглед получил
предписание да лежи, да почива, да не прави резки движения, и преди да
тръгне да ходи, да постои седнал, след което да стане и да се придвижва с
бавни движения. Тъй като и самата свидетелка по същото време била със
счупен крак, разчитали на помощта на втория свидетел. Според същата, преди
ПТП-то съпругът й не е имал оплаквания от главоболие и проблеми със
зрението, а хроничното си заболяване – диабет, контролирал с прием на
медикаменти. Като подробности обяснява, че световъртежът се проявявал на
моменти и същият, както и проблемите със зрението, отшумявали поетапно,
като световъртежът продължил и след изтичане на отпуска за временна
нетрудоспособност, а главоболието продължавало и към датата на съдебното
заседание /07.05.2025 г./.
Проблемът в състоянието на ищеца веднага след инцидента бил забелязан от
свид.В., който посетил местопроизшествието по негова молба. На място И.
помолил свидетеля да стои до него, т.к. му „причернявало“. Същият ден към
8,30 часа същият свидетел го завел в спешния център, където в продължение
на 3 часа го прегледали и му предложили настаняване в болница. След
седмица ищецът споделил със свидетеля за „примъгляване“ на погледа,
особено привечер. Около 2-3 месеца се нуждаел от помощ, която свидетеля и
неговата приятелка /и дъщеря на ищеца/ му оказвали в пазаруване и
транспортиране.
Не се спори между страните, че ищецът е предявил претенция на 13.11.2024 г.,
по която ответникът е определил и заплатил сумата 3 000 лв. в изпълнение на
задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.
Шкода Октавия с ДР ***. За определения размер е изпратено съобщение на
02.12.2024 г. от ответника до ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи: Правната квалификация на предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е по чл.493, ал.1 т.1 от КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗДог.
Първият текст сочи, че Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на използването на моторно
превозно средство по време на движение, като изрично е посочено, че тази
отговорност се отнася и за неимуществените вреди вследствие на телесно
увреждане, каквито се претендират в случая.
В случая не се спори за наличието на застрахователно правоотношение между
ответника и другия участник в процесното ПТП, както и по отношение на
една част от елементи от състава на непозволеното увреждане, така както
същите са регламентирани в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД - извършеното
деяние, противоправността му и вината на водача на застрахования
автомобил, наличието на неимуществени вреди и причинната връзка между
деянието и последните.
Основание за последния извод е фактът, че ответникът е изплатил
обезщетение в размер на 3 000 лв. на ищеца за такива вреди. Същият доказва
несъстоятелността на тезата на ответника, че не е възможно да са настъпили
4
неимуществени вреди тогава, когато в протокола за ПТП са отразени
единствено материални такива.
Така основаният въпрос в настоящото производство остава за причинната
връзка между пътно-транспортното произшествие и всички, посочени в
исковата молба страдания на ищеца.
Вещото лице бе категорично, че оплакванията, появили се малко след
инцидента, но в рамките на същия ден и продължаващи в някаква степен и
към настоящия момент, не са вследствие на заболяванията, за които ищецът е
бил диагностициран и лекуван преди инцидента.
По делото не бяха представени никакви доказателства за това, че по-
интензивна лекарска намеса в болнична обстановка би предотвратила или
намалила болките на ищеца /с оглед довода на ответника за отказаната от
ищеца хоспитализация, която вероятно е обяснима със здравословното
състояние на съпругата му към този момент/.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че оплакванията на ищеца в
дните и месеците след инцидента - гадене, световъртеж и зрителни
смущения, главоболие и залитане са в причинна връзка с претърпяното на
17.10.2025 г. Всичко това е наложило ползването на 48 дни отпуск за временна
нетрудоспособност. Субективните оплаквания и обективно установената при
извършването на прегледа от съдебния лекар патологична неврологична
симптоматика водят до извод за посттравматична церебрастения с голяма
продължителност, която дава основание за класифициране като постоянно
разстройство за здравето, неопасно за живота.
При определяне на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид
принципът на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД. При определяне на това
обезщетение в настоящия случай съдът взе предвид сравнително високия
интензитет на болките в продължение на периода, в който е ползван отпуск за
временна нетрудоспособност и продължаващите такива, а именно
неврологични прояви /лесна уморяемост, нарушена и затруднена
концентрация, несистемно главоболие, бързоизчерпващо се внимание,
нарушение в съня, нестабилност в походката, вегетативни прояви/ и психични
смущения /емоционална лабилност, намаляване на психичната
продуктивност, нарушена работоспособност/, макар и с по-малък интензитет
към настоящия момент. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът
намира, че справедливият паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди е в размер на 15 000 лв., от които 3 000 лв. вече са
платени от ответника на ищеца. Следователно така предявения иск за
заплащане на сумата 12 000 лв. като обезщетение за болките и страданията на
ответника, получени в резултат на ПТП-то на 17.10.2024 г. е основателен и
доказан.
По отношение на възражението на ответната страна за съпричиняване на
вредоносния резултат- извършено нарушение на чл.137а от ЗДвП, като
пострадалия е бил без поставен обезопасителен колан, поради което е
допринесъл значително за травмите, съдът намира, че заключението на
съдебно-медицинската експертиза е категорично, че при липса на
обезопасяване с колан на ищеца неговите травми от процесното ПТП щяха да
бъдат много по-сериозни и същото не са опровергава от други доказателства
по делото. Ето защо възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
е недоказано, респ. не са налице снования за намаляване на горепосочения
размер на обезщетението.
Възражението на ответника, направен в условията на евентуалност, че при
5
уважаване на иска, законната лихва за забава не се дължи от датата на
увреждането е основателно. Разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ
регламентира, че застрахователят плаща само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следователно в случая
главницата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 13.11.2024
г.
За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА,
следва да е представен договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищцата и процесуалния й представител, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от
основанията по т.1-3 на чл.38 ал.1 от ЗА. В случая такъв договор е
представен. Поради което на адвокат А. М. се следва сумата 1480 лв.
съразмерно уважената част от иска на основание чл.7 ал.2 т. 3 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 480 лв. за д.т. и 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, респ. общо 980 лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление район Лозенец, ул.“Сребърна“, №16 ДА ЗАПЛАТИ на
И. К. И., ЕГН ********** с адрес гр.Разград, *** сумата 12 000 лв.
/дванадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за необезщетената с
плащането на сумата от 3000 лв. част от неимуществени вреди, причинени от
ПТП на 17.10.2024 г. от застрахован от ответника лек автомобил, ведно със
законната лихва от 13.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 980 лв. л /деветстотин и осемдесет лева/ разноски по делото и
отхвърля претенцията за заплащане на законната лихва върху така
определената главница за периода 17.10.2024 г. – 12.11.2024 г. вкл.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление район Лозенец, ул.“Сребърна“, №16 ДА ЗАПЛАТИ на
адв. А. Р. М. от АК – Разград , с адрес гр. Разград, личен адвокатски
№********** сумата 1480 лв. / хиляда четиристотин и осемдесет лева /
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6