№ 147
гр. Стара Загора, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Търговско дело №
20215500901309 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от ЗЛ. АНГ. Т. и Т. Д. Т.
против „ЗАД Д.“АД, която първоначално е предявена пред РС-*, но след
допуснато увеличение на исковете над 25000 лв, е изпратена по подсъдност на
ОС-Стара Загора.
В Им се посочва, че ищците са родители на загиналия при ПТП на
11.11.2019 г. Д.Т. Т.. Твърди се, че на 11.11.2019г., около 21.00 ч., по път II-
57, на км 12+800, е настъпило ПТП, при което л.а. „**“ с per.№ ******,
управляван от водача Д.Г.Е., блъска с предна част пешеходците А.Т.Д. и Д.Т.
Т., след което продължава движението си напред и блъска движещия се на
заден ход, перпендикулярно на осовата линия, л.а. „***“ с per. № *******, в
неговата странична лява част. В резултат на удара, Д.Т. Т. е починал. За
случилото се е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1228р-12464/13.11.2019 г. от РУ на МВР – * и е образувано наказателно
производство - ДП № 243 по описа на РУ - *, което към настоящия момент не
е приключило с краен акт.
Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите
от водача на л.а. „**“ с per. № ****** нарушения на правилата за движение по
пътищата и че съществува пряка причинна връзка между деянието на
виновния водач Д.Г.Е. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта
1
на Д.Т. Т.. Посочва се, че за увреждащия л.а. „**“ с per. № ******,
управляван от водача Д.Г.Е. има сключена с ответника застраховка
“Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/30/119001960628,
със срок на валидност от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованото лице за
причинените от него неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв.,
за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2019 г.
Твърди се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците Т.
и З. Т.и са предявили претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение пред ЗД “Д.“ АД, получена от застрахователя на 10.12.2019 г. и
са представили всички документи, с които са разполагали. При ответника са
образувани преписки по щети с № 0801- 005582/2019-02 и № 0801-
005582/2019-03, но към настоящия момент, на ищците не е изплатено
застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, се поддържа, че за
ищците са налице предпоставките за предявяването на настоящите искове за
ангажиране отговорността на ЗД “Д.“ АД за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техния син Д.Т. Т..
Посочва се, че в резултат на инцидента е загинал сина на ищците Д.Т.
Т., на 30 години. Той е получил тежки несъвместими с живота телесни
увреждания, довели до смъртта му. Загиналият е бил млад мъж, в разцвета на
силите си, в много добро здравословно състояние. Бил е отговорен и
трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство. Твърди
се, че ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя син. Тя е била
неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката помежду им е била
изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност,
като винаги са си помагали и подкрепяли. Д. е бил отгледан с много любов и
търпение, близостта между него и родителите му не се е загубила, когато е
станал зрял мъж, а напротив - засилило се е приятелството между тях. Вече не
само Д. е можел да разчита на своите родители за подкрепа, но и той за тях се
е превърнал в опора, помагал им е с каквото можел, очаквали са, че на
старини ще могат да разчитат на неговата помощ. Д. е поддържал постоянен
контакт с майка си и баща си, били са много близки. Внезапната му смърт -
неочаквана и насилствена, е причинила на ищците неописуема мъка, душевни
2
болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата
на дете е сред изпитанията, които най - тежко се понасят от човек.
Несвоевременната смърт на сина им се отразява крайно негативно върху
психическото и здравословно състояние на доверителите ми. Моралните
страдания на ищците, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт
на Д.Т. Т. ще ги съпътстват през остатъка от живота им. Независимо от
изминалото време, болката от загубата не утихва, в резултат на което
доверителите ми продължават да страдат и скърбят. Несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на Д.Т. Т. е особено трагично
обстоятелство, което завинаги променя живота на ищците. Мъката на ищците
е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо. С оглед на изложеното, в
Им се поддържа, че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалите следва да бъдат компенсирани. Безспорно, неимуществените
вреди имат по- голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното
обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би
могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания,
неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото трагично
събитие. Неимуществените вредите, претърпени от ищците, са в резултат на
виновното поведение на водача на лекия автомобил Д.Г.Е., а за причинените
от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД “Д.“ АД. Съгласно чл. 432 от
КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания,
отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради
което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на
справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени
вреди. Предявените искове са съобразени, от една страна, с принципа на
справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената смърт, а от друга страна, с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Въз основа на изложените, ищците молят да се постанови решение, с
което съдът да приеме, че предявените граждански искове са основателни и
3
доказани по размер и да осъдите ответника ЗД “Д.“ АД да заплати на всеки от
тях по 190 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт
на техния син Д.Т. Т..
Претендира се лихва върху присъдените суми от датата 18.11.2019 г. -
съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до
окончателното изплащане на сумата за обезщетение.
В законния срок, ответникът ЗАД „Д." АД е подал отговор на ИМ, в
който оспорва исковете като неоснователни, алтернативно като завишени
по размер.
В отговора се признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна гражданска отговорност на
автомобилистите за лек автомобил „**" с per. № ***** - полица
BG/30/119001960628 със срок на застрахователно покритие от 17.07.2019 г. до
16.07.2020 г. Оспорват се всички останали, описани в исковата молба,
обстоятелства.
Твърди се, че водачът на „**” с per. № ***** Д.Г.Е. не е нарушил
правилата за движението по пътищата, не е причинил процесното ПТП,
поради което липса противоправно поведение от водача и вината му може
само да се презюмира. Оспорва се водачът Д.Г.Е. да е имал вина за
настъпване на ПТП, както и да има причинно-следствена връзка между негово
деяние и вредоносния резултат. Твърди, че в случая е налице случайно деяние
по смисъла на чл. 15 НК, тъй като водачът Д.Г.Е. не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди наличието на пешеходец на пътното платно, който се
намирал там в нарушение на правилата по ЗДвП. в тъмна част от
денонощието, без светлоотразителна жилетка, на необозначено за пешеходци
място, навлизайки внезапно в опасната зона на автомобила. Твърди, че
оспорва механизма на ПТП, описан в ИМ. Възразява, че претендираните
обезщетения са необосновано завишени съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД
и оспорва да са възникнали твърдените неимуществени вреди в
претендирания обем. Твърди, че пешеходецът Д.Т. Т. съпричинил в
изключителна степен вредоносния резултат поради грубо нарушение на
разпоредбите на ЗДвП, а именно:
- чл. 32, ал. 2 от ЗДвП - преди да навлезе на пътното платно не се е
4
съобразил с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение;
-чл. 108, ал. 2 от ЗДвП - не се е движел по платното противоположно
на движението на автомобила;
- чл. 113, ал. 2, вр. чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП - при пресичане
на извънградски път не се е съобразил с придвижващите се по пътното
платно автомобили, като е удължил ненужно престоя си на пътното
платно;
- чл. 101, ал. 1 от ЗДвП - не е бил с поставена светоотразителна
жилетка.
Твърди още, че при Д.Т. Т. са били налице предхождащи ПТП
заболявания. които са спомогнали за настъпване на смъртта. Оспорва
искането за заплащане на законна лихва от 18.11.2019 г„ тъй като ищците не
са посочили банкова сметка.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид твърденията и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
прие следното:
Всеки от ищците е предявил иск по чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 190000 лв (първоначално
исковете са предявени като частични, всеки за сумата от 24000 лв, от общо
190000 лв, но впоследствие е допуснато изменение до пълния им размер),
съставляваща обезщетение за претърпени от всеки от тях имуществени вреди
поради смъртта на сина им Д.Т. Т. при ПТП на 11.11.2019г. , ведно с
акцесорно искане по чл.86 ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 КЗ за присъждане на
законната лихва върху претендираните суми от 18.11.2019г., до
окончателното изплащане. С оглед посоченото в ИМ правно основание
относно претендираната законна лихва, съдът приема, че се касае за
дължимата такава от застрахования/делинквента, за която застрахователят
отговаря съгласно чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, т.е. касае се за обезщетението
за забава, дължимо от причинителя на вредата съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, за
което застрахователя отговаря при условията на чл.429, ал.3 КЗ.
5
Предявените искове са допустими, вкл. с оглед нормата на чл.498, ал.3,
вр. ал.1 и 2 от КЗ. От доказателствата по делото е видно, че ищците са
отправили към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на
чл. 380 КЗ, подадена при застрахователя на 10.12.2019г., относно заплащане
на всеки от тях на обезщетение за неимуществени вреди.
С доклада по делото, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ответното дружество е сключило валидна застраховка
..Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „**" с
per. № *****, обективирана в полица BG/30/119001960628, със срок на
застрахователно покритие от 17.07.2019 г., до 16.07.2020 г. Тези факти се
установяват и от докщазателствата по делото (справка от информационната
система на Гаранционен фонд).
Видно от представеното с ИМ удостоверение за родствени връзки,
ищците са родители на Д.Т. Т., ЕГН:**********, който е починал на
11.11.2019г. в с.С. община *, обл.Стара Загора, съгласно представения
препис-извлечение от акт за смърт, издаден на 12.11.2019г. Следователно,
ищците са материално легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, същият е съставен от дежурен по ПТП полицай Р.К. от
сектор ПП при ОД на МВР-Стара Загора на 11.11.2019г, около 21,00ч,
относно посетено от същия ПТП на път II-57, км.12+800 на територияна на
община *. Според данните от протокола, участници в ПТП са, както следва -
Участник №1: ППС „**“ с per.№ ******, собственост на Р.Г.Р., управляван от
водача Д.Г.Е., с валидно СУМПС и сключена за автомобила застраховка ГО
при ЗАД„Д.“АД; участник №2 - „***“ с per. № *******, собственост на
К.Г.И., управляван от собственика; Участник №3 - А.Т.Д., ЕГН:**********
от с.С.; Участник №4 – Д.Т. Т., ЕГН:**********. Като подстрадали лица, в
протокола са посочени участник №2, 3 и 4, като относно Д.Т. Т., на 30 г., е
отразено, че е загинал. Така описаните факти са възприети непосредствено от
съставителя на протокола, действащ в рамките на службата и
компетентността си, поради което, в тази част констативния протокол за ПТП
е официален документ с материална доказателствена сила, съгласно чл.179,
ал.1 ГПК и съставлява доказателство за извършените от длъжностното лице и
6
пред него действия. респ. отразените в него факти и обстоятелства, възприети
от съставителя на местопроизшествието, касаещи местоположението,
участниците, състоянието им след ПТП, са обвързващи за съда. Относно
отразени в протокола за ПТП обстоятелства и причина за ПТП, а именно –
„Участник №1 с предна частна МПС блъска престояващите на пътното
платно пешеходци Участник №3 и Участник №4, след което продължава
движението си напред в посока изток и блъска движещия си на заден ход,
перпендикулярно на осовата линия, участник №2, в неговата странична лява
част“, същият няма материална доказателствена сила, тъй като, доколкото
няма твърдения и доказателства съставителят да е присъствал при настъпване
на ПТП, констатациите в протокола относно механизма и причините за
възникване на същото не са база негови преки впечатления.
На общо основание, фактите и възраженията относно механизма на
настъпване на ПТП и причините за това подлежат на доказване от страните,
които ги твърдят, съобразно чл.154 ГПК и разпределената от съда
доказателствена тежест.
В тази връзка, по делото е допусната и приета съдебна автотехническа
експертиза. Съгласно заключението на същата, ПТП е осъществено при
следния механизъм:
На 11.11.2019 година, около 21:00 часа, при ясно време, в тъмната
част на денонощието, по сух неизносен асфалт, по гл. път II- 57 от гр.
Стара Загора за гр. *, се е движел лек автомобил „** ЦДИ” с per. № СТ 75-
06 ВС, собственост на Р.Г.Р. и управляван от Д.Г.Е.. В зоната около км
12+800, лекият автомобил, при движение със скорост от около 82 км/ч и
опасна зона за спиране около 79 м, застига движещите се в дясната част на
пътната лента на лекия автомобил пешеходци - А.Д. и Д. Т.. А.Д. се е движел
преди Т., гледано спрямо посоката на движение на лекия автомобил.
Реализира се приплъзващ контакт между страничната дясна част на лекия
автомобил ** и лявата странична част на тялото на Демирев. Малко по-
късно настъпва удар между движещият се пред Демирев - Д. Т., като
мястото на удара между лекия автомобил ** и пострадалия по делото Д. Т.
е на около 25,2 м преди линията на ориентира и около 0,70 м северно от
южната граница на платното за движение. Скоростта на движение на
лекия автомобил към този момент е била около 82 км/ч. Тялото на Т. е
7
отхвърлено напред и надясно в крайпътното пространство, като преди
това нанася масивни деформации по челната част на лекия автомобил и
чупи челното стъкло в две зони с отлагане на големи концентрични кръгове
по него. Счупването на стъклото след удара с тялото на Т. определя за
водача на ** почти пълна загуба на видимост. Малко по-късно настъпва
удар между лекия автомобил ** и лекия автомобил ***, като по вид ударът
е челен за ** и страничен за ***, между цялата челна част на ** и лявата
страница на *** в областта на предния ляв калник, предната лява колонка и
предната лява врата. След удара, л.а. ** продължава движението си напред
и надясно, преобръща се върху дясната спрямо посоката си на движение
мантинела и се установява южно извън платното за движение.
Според САТЕ , водачът на л.а. ** е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като се движи със скорост, технически
съобразена с осветената пред автомобила зона при движение с включени,
технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете.
Технически съобразената скорост на движение на автомобила с далечината на
осветената зона в границите на полагащата му се пътна лента е около 63 км/ч
и по-ниска от нея. Скоростта на автомобила, при реакция на водача му към
момента на навлизане на пострадалия във видимата зона, с отчитане на
движението на пострадалия в напречно направление и попътното му
движение спрямо посоката на автомобила, при движение с която не би
настъпило ПТП, е около 72 км/ч и по-малка от нея.
Пострадалите при ПТП пешеходци, в това число и синът на ищците Д.
Т., са имали техническата възможност да предотвратят настъпването на ПТП,
като се движат по банкета в зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено до
пътната мантинела.
Съгласно заключението, техническите причини за настъпване на ПТП
са:
• Движение на пострадалите върху платното за движение от запад
на изток, при наличие на достатъчно за това движение пространство на
южния банкет.
• Движение на лекия автомобил със скорост, технически
несъобразена с далечината на осветената пред автомобила зона, при движение
в полагащата му се пътна лента с включени, технически изправни и правилно
8
настроени светлини на фаровете.
Според САТЕ, мястото, на което се е намирал Д. Т. към момента на
удара с лекия автомобил **, не е било обозначено с пешеходна пътека и/или
светофарна уредба. Съгласно заключението, движението на пострадалия Т.
малко преди настъпване на удара е технически неправилно, понеже той е
имал техническата възможност да се движи по банкета, в зоната от 0,8 м по
широчина, непосредствено до пътната мантинела. Мястото на удара между
лекия автомобил ** и пострадалия по делото Д. Т. е на около 25,2 м преди
линията на ориентира и около 0,70 м северно от южната граница на платното
за движение. Към момента на удара, тялото на Д. Т. е било с гръб към челната
част на автомобила. Разположението на тялото на пострадалия към момента
на първоначалния контакт спрямо автомобила е било на около 0,4-0,5 м на
ляво от дясната страница на автомобила, гледано от позицията на водача.
Скоростта на движение на лекия автомобил към този момент е била около 82
км/ч. След удара, тялото на Т. е отхвърлено напред по посока на ударната за
него сила и се е установило южно извън платното за движение на разстояние
около 4-5 м след установеното положение на лекия автомобил.
Съгласно заключението, пострадалият Т. е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се движи по банкета в
зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено до пътната мантинела. Той
също така е имал техническата възможност да възприеме приближаващия лек
автомобил ** на повече от 300 м, като за времето за движението на
автомобила от това си положение, до достигане на мястото на удара, е имал
достатъчно време да заеме южния банкет и да се движи по него. Към момента
на удара, тялото на пострадалия Т. е било в изправено положение и с гръб
към автомобила.
Съдът кредитира заключението като компетенто и обосновано. То не е
оспорено от страните, освен от ищеца, в частта, с която се приема, че
пострадалият Т. се е движил на 0,7 м в пътното платно, измерени от южната
му граница.
Във връзка с механиза на ПТП, по делото е допуснато събиране на
гласни доказаталства
Като свидетел е разпитан шофьорът на л.а. ** Д.Г.Е.. Същият посочва,
че инцидента се е случил на 11.11.2019г., около 19,30-20.00ч., когато се
9
прибирал от Стара Загора към с-Новоселец, точно след надлеза на магистрала
Тракия, преди с.С.. Било тъмно, свидетелят управлявал автомобила в
платното си за движение, с пуснати къси светлини. Както си карал, изведнъж
блъснал нещо, но не разбрал какво. При сблъсъка, еърбегът му се отворил и
след това нищо не си спомня. Нямало дъжд, участъкът бил сух и прав,
неосветен, имало движение по пътя. Преди инцидента, свидетелят се движел
в собствената си лента за движение, не е навлизал в банкета, тъй като там
нямало банкет, имало мантинела веднага след платното. Участъкът от пътя не
бил с въведено ограничение, допустимата скорост била 90 км/ч. Посочва, че
не е видял сенки, или нещо друго пред него, вкл. светлоотразителна жилетка.
Пред него не се движел друг автомобил, нито имало такъв в насрещното
платно.
Съдът кредитира показанията на св.Е., доколкото кореспондират със
заключението на САТЕ относно механизмът на ПТП. На заключението
противоречи единствено посоченото от свидетеля, че в зоната на инцидента
нямало банкет, което обаче се опровергава от данните от протокола за оглед
на местопроизшествието, с който експертизата е работила при изготвяне на
заключението, както и със снимковия материал от ПТП (стр.26 от
експертизата), където е видно, че мантинелата не започва веднага след края
на пътното платно, а действително има разстояние около 0,80-1м., което има
характер на пътен банкет по смисъла на §6, т.5 от ДР на Закона за движение
по пътищата ("Пътен банкет" е надлъжна част от пътя, ограничаваща
платното за движение. Банкетът може да бъде укрепен или неукрепен.)
Относно механизма на ПТП, са разпитани също свидетелите Е.А.Б. и
К.Г.И..
Св.Б. посочва, че вечерта преди ПТП, около 20-20,30 ч., тя, заедно с
няколко човека, между които й пострадалия Д. Т., тръгнали с автомобил на
гости в с.**. Вече се било стъмнило, а малко след като тръгнали, се спукала
гума на автомобила. Те спрели на пътя, без да се поставя триъгълник зад
автомобила, като никой от лицата в автомобила не сложил и отразителни
жилетки. Автомобилът им работел и бил с включени фарове. А. и Д. слезли да
видят какво става, като вървели до мантинелата, докато свидетелката
останала вътре в автомобила. Авариралият автомобил бил паркиран в отбивка
на пътя. Било тъмно, като А.и и Д. си светели с фенерчетата на телефоните, за
10
да видят какво се е случило. Свидетелката посочва, че в този момент не е
забелязала други фарове да идват и че тя обрящала внимание на детето си,
което плачело и което трябвало да кърми. Според нея, А. и Д. вървели плътно
до мантинелата, като в този момент, шофьорът на автомобила, в който тя
била, се движел назад. Докато се движили назад с автомобила, друг
автомобил блъснал А. и Д.. Свидетелката не възприела моментът, в който
двамата били блъснати, тъй като в в този момент обръщала внимание на
детето си.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, освен в частта им, в
която същата посочва, че А. и Д. се движели плътно до мантинелата, в която
част, показанията й са вътрешно противоречиви и неправдоподобни. Явно е
от разпита й, че след спукването на гумата, свидетелката е била само вътре в
автомобила и е трябвало да обръща внимание бебето си, което изключва
възможността да е възприела в коя точно част на пътя са се движили слезлите
от автомобила Антел и Д.. Още повече, предвид факта, че навън е било тъмно
и че двамата мъже са били зад автомобила, от който са слезли и в който
свидетелката се е намирала с бебето си, с което в този момент е била
ангажирана. А и самата свидетелка признава, че не е видяла момента, в който
двамата били блъснати, което означава, че няма как да се даде вяра на
показанията й, че са се движили плътно до мантинелата.
Според показанията на св.К.И., той управлявал автомобила, с който,
заедно със св.Б., синът на ищците Д. и брат му А., отивали на гости в с.**.
Окол 2 км след като тръгнали, спукали гума. Свидетелят паркирал колата в
отбивка, със задната част към нивите, а предницата – до мантинелата, в
посока пътното платно, с включени фарове и аварийни светлини. Не видял да
има коли. А. и Д. слезли да видят какво става, светили си със телефоните, не
били със светлоотразителни жилетки. Зад автомобила не бил поставен
триъгълник, тъй като нямало никакво време, всичко се случило много бързо.
Докато свидетелят се качи в автомобила, за да го паркира и се случило
произшествието. Посочва, че не помни нищо и че се свестил едва когато
дошли полиция, пожарна и линейки. Преди сблъсъка, докато паркирал, видял
фарове на приближаващ автомобил, но не може да посочи дали това е
автомобилът, който ги е блъснал. Също така, заявява, че не е видял момента
на блъскането на Д. и брат му А..
11
Показанията на свидетеля И. ще бъдат кредитирани, доколкото
съответстват на останалата доказателствена съвкупност относно настъпването
на процесното ПТП и обстоятелствата преди същото, възприети от свидетеля.
От тях се потвърждава информацията от разпита на св.Б., че след спукването
на гумата, Д. Т. и брат му А. слезли от автомобила, за да видят какво става, че
зад автомобила не бил поставен светлоотразителен триъгълник, както и че са
били без светлоотразителни жилетки. В същите обаче липсва конкретни и
непосредствени възприятия относно момента на блъскането на Д. Т.,
местоположението на последните, вкл. къде точно са се движили, както и за
мястото, където е настъпил контакта между Д. Т. и л.а. **.
В заключение, показанията на св.Б. и св.И. не опровергават
установените в заключението на САТЕ факти относно движението на
пострадалия Д.Т. по пътното платно, в което се е движил л.а. **, мястото на
удара помежду им, както и причините за настъпване на ПТП от гледна точка
поведението на пострадалия Т. и водачът Д. Е..
Въз основа на коментираните по-горе заключение на САТЕ и анализът
на показанията на свидетелите, съдът приема, че ПТП е настъпило при
посочения в заключението на САТЕ механизъм. Според съда, при така
установения механизъм, вина за настъпване на същото, от една страна, носи
пешеходецът Д. Т., който в нарушение на чл.108, ал.1 ЗДП, въвеждащ
задължение на пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно, се е движил по самото пътно платно, с което сам се е поставил в
опасност, въпреки възможността да се придвижва в участъка от 0,80 см
между края на пътното платно и мантинелата, който има характер на пътен
банкет. Изключението на ал.2 на чл.108 ЗДП в случая не е налице, първо
защото банкет е бил наличен и на второ място, защото, в тази хипотеза,
пешеходецът трябва да се движи по платното за движение, противоположно
на посоката на движение на пътните превозни средства, а пострадалият се е
движил в платното за движение по посоката на движение на лекия автомобил,
който го е блъснал.
От друга страна, вина за ПТП има и водачът на л.а. ** Д. Е., който е
карал с технически несъобразена с пътните условия скорост (в тъмната част
от деня, при включени къси светлини, ограничаващи видимостта му само до
осветената от същите част от пътното платно), непозволяваща му да реагира
12
своевременно и да намали скоростта и при необходимост да спре при
възникване на опасност на пътното платно, в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДП,
според който: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“ В резултат на нарушаването на посочените
законови изисквания, той се е поставил в невъзможност да реагира
своевременно на възникналата опасност на пътното платно – движещите се по
платното му на движение пешеходци, въпреки че е бил длъжен, при
конкретните пътни условия, да подбере скоростта си на движение така, че да е
съобразена с по-ограничената видимост при движение на къси светлини в
тъмната част от денонощието.
По изложените по-горе съображения, съдът намира ча неоснователни
възраженията на ответника за липса на противоправно поведение от водача
Д.Г.Е., че същият не е имал вина за настъпване на ПТП, както и че не е
налице причинно-следствена връзка между негово деяние и вредоносния
резултат.
Съвсем необосновано е и възражението на ответника, че се касае за
случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, понеже водачът Д.Г.Е. не е могъл и
не е бил длъжен да предвиди наличието на пешеходец на пътното платно,
който се намирал там в нарушение на правилата по ЗДвП, в тъмна част от
денонощието, без светлоотразителна жилетка, на необозначено за пешеходци
място, навлизайки внезапно в опасната зона на автомобила. Тази теза се
опровергава от заключението на САТЕ, което доказа, че водачът Е. е
управлявал автомобила си с технически несъобразен скорост, както и че ако
бе съобразил скоростта си с пътните условия (придвижване в тъмната част от
денонощието, на къси светлини, при видимост, ограничена в рамките на
действието на късите светлини), е могъл да избегне настъпването на ПТП,
независимо от придвижване на пешеходеца в нарушение на правилата за
движение.
13
Следва да се отбележи, че в ЗДП няма норма, която задължава
пътниците в аварирал през тъмната част от денонощието автомобил да бъдат
с поставени светлоотразителни жилетки (такова задължение е вменено само
на водача на автомобила, при отстраняване повреда на пътното платно). Ето
защо, неоснователно е възражението на ответника, че пострадалият е
нарушил разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира и че в случая, от пострадалия не е извършено нарушение
на чл. 32, ал. 2 от ЗДвП, а именно - преди да навлезе на пътното платно, не
се е съобразил с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение, тъй като от доказателствата по делото не се
установява, непосредствено преди ПТП, от пострадалия Д. Т. да е било
осъществено навлизане на пътното платно пред автомобила, което да е
причината за същото. Както се посочи по-горе, причина за ПТП е
неправилното му движение по самото платно, вместо по банкета или по края
на платното в насрещната лента за движение, което е довело до блъскането
му от автомобила на застрахования.
В тази връзка, основателно е възражението на ответника за допуснато
от пострадалия Т. нарушение на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, тъй като се установи,
че същият не се е движил по платното, противоположно на движението на
автомобила.
Доколкото не се установява по делото пострадалият да е извършвал
маневра пресичане в момента, в който е станало ПТП, неоснователно е
възражението на ответника за допуснато от него нарушение на чл. 113, ал. 2,
вр. чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, а именно - при пресичане на извънградски
път, не се е съобразил с придвижващите се по пътното платно автомобили,
като е удължил ненужно престоя си на пътното платно.
Според допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ),
причината за смъртта на Д. Т. е получена при ПТП шийна травма, изразяваща
се в прекъсване на гръбначния мозък, което, заедно с нарушената
биомеханика на гръдния кош поради счупването на почти всички ребра
двустранно, е довело до дихателна недостатъчност. Съгласно заключението на
СМЕ, находките при аутопсията на пострадалия не сочи данни за
предхождащи хронични заболявания, които да имат значение за смъртния
изход.
14
С оглед заключението на СМЕ, установения механизъм и причини за
настъпване на ПТП, съдът приема, че смъртта на синът на ищците Д. Т. е
настъпила като пряко следствие от настъпилото на 11.11.2019г. ПТП, при
което същият, като пешеходец, е бил блъснат от л.а. „**“ с per.№ ******,
управляван от водача Д.Г.Е.. За настъпването на ПТП, еднаква вина имат и
пешеходецът Т., и водачът Е., доколкото и двамата безспорно са нарушили
правилата за движение, установени в ЗДП, като същевременно всеки от тях е
имал възможност да осуети настъпването на ПТП (между лекия автомобил и
пешеходеца Т.), ако бе спазил правилата за движение, установени с
горепосочените норми от ЗДП – чл.108, ал.1 ЗДП от пешеходеца и чл.20, ал.2
ЗДП от водачът на л.а. „**“ с per.№ ******, управляван от водача Д.Г.Е..
Поради това, съдът приема, че от страна на пешеходеца Д. Т. е налице 50%
съпричиняване на ПТП, респ. на вредоносния резултат от същото, изразяващ
се в получени телесни увреждания, причинили смъртта му.
Във връзка с твърденията в ИМ за претърпените от ищците
неимуществени вреди – болки и страдание заради смъртта на сина им Д.Т. Т.,
по делото са разпитани св. Н.П.Н. и св. Р.А. И.а.
Св.Н. посочва, че от 20 години живее в с. С. и познавам добре ищците З.
и Т., както и тримата им сина А., С. и Д., с които дори е работил на
определени места заедно. Тримата братя живеели в едно домакинство, докато
Д. не си купил къща. Шест месеца след това, станало ПТП-то. Тримата братя
живеели в добри отношения помежду си, били добри деца, винаги са си
помагали и на баща си и на майка си. Д. Т. починал след ПТП на 11.11.2019г.
Свидетелят разбрал за инцидента на следващия ден. Родителите на Д. видял
на по-следващия ден, те не били на себе си. Майката била на успокоителни.
Свидетелят им изказал съболезнованията си и по тяхното държание, разбрал,
че са направо сринати. Т. ревял, а със З. свидетелят даже не могъл да
разговаря, защото не била адекватна, била на успокоителни. Посочва, че Т. и
З. Т.и били в много добри отношения със синовете си. Особено с Д., си били
изградили много добри отношения. Помагали си във всичко - той винаги се
допитвал до тях, сплотено семейство си били. Д. винаги ги питал дали имат
нужда от нещо, помагал им с финансите. Майка му претърпяла операция и
всичко по лечението и възстановяването й било на негови разноски, защото
тогава баща му бил безработен. Преди живеели в една къща, в къщата на
15
бащата и майката. Преди да почине, Д. имал жена и деца, живеел с детето и
втората си жена. Д. бил добро момче, с добър характер - винаги учтив,
усмихнат, добър, културен, никога не е направил нещо дори за забележка.
Свидетеля посочва, че след смъртта на Д., родителите му са много отчаяни.
Детенцето на Д. останало при тях и сега те се грижат за него. Това, че детето
на Д. е при тях, много ги крепяло. Свидетеля посочва, че като говори със З. и
Т., те постоянно споменават Д., понякога плачат, постоянно, дори на идване
към съда, З. пак плачела и не е спряла до сега. Случилото се било голяма
травма за тях. Още не били преживели загубата на сина си. Постоянно ходели
на гробищата, раздавки давали за сина си. З., без да погледнела снимката на
Д., не ставала и не лягала. Бащата му също. Към момента, двамата
продължавали да скърбят, дори и пред свидетеля. Майката не е
превъзмогнала загубата. Ходят постоянно на гробищата. Преди присъствала
на събирания, но вече не и си стояла само вкъщи.
Св. И.а посочва, че познава ищците Т. и З. Т.и от много години.
Разбрала за инцидента на 11.11.2019г., защото живее на 4-5 къщи от тях, те
звъннали по телефоните и пламнала цялата махала, всички разбрали. Дори по-
младите отишли на място. Това се случило към 10.00 часа вечерта. За първи
път след инцидента ги видяла на погребението, били съсипани. При разговор
с тях, започвали да плачат. Преди смъртта на Д., те всички живеели в едно
домакинство. Д. бил много близък с майка си. Постоянно й помагал. Д. и
родителите му нямали скандали помежду си. Д. бил най-примерен от тримата
им сина. Преди инцидента, З. била оперирана от „миома”, синът й Д. се
грижел за майка си през това време, помагал й с пари. След смъртта на Д.,
имало голяма промяна и в двамата му родители. И Т. и З. били съсипани. Със
майка му не може да се говори нормално, особено ако стане въпрос за
катастрофата и тя веднага започва да плаче. След смъртта на Д., родителите
му постоянно го споменават - колко е бил добър, как се е грижил за тях,
колко им е помагал. Майката дори присъствала в съда по време на
заседанието, но не искала да влиза в делото, тъй като си връща всичко и й е
много тежко. Даже отвън човекът, който е бил шофьора, й се извинил и тя
веднага започнала пак да плаче. З. и Т. ходели постоянно на гробищата.
Свидетелката посочва, че към настоящия момент, те не са преживели
загубата на сина си.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и
16
незаинтересовани. От същите се установяват твърденията в ИМ за
претърпените от ищците душевни болки и страдания заради загубата на сина
им Д. Т. при процесното ПТП, поради което съдът приема за доказано, че
ищците са претърпели описаните в ИМ неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че предявените от ищците
искове за присъждане на всеки от тях на обезщетение за неимуществени
вреди поради смъртта на сина им, се явяват безспорно доказан по основание,
тъй като от доказателствата по делото категорично се установи настъпването
на процесното ПТП при описания в ИМ механизъм, виновното му
причиняване от водачът на л.а. „**“ с per.№ ******, Д.Г.Е., чиято гражданска
отговорност е била застрахована към датата на събитието при ответното
дружество, както и смъртта на сина на ищците, настъпила като пряко
следствие от ПТП-то.
Относно размера на следващото се на всеки от ищците обезщетение за
неимуществени вреди, същият следва да се определи по справедливост, на
основание чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид всички конкретни факти,
относими към настоящия случай, вкл. установеното съпричиняване на
вредоносния резултат от сина на ищците.
Съдът съобрази, че от доказателствата по делото се установи, че ищците
са претърпели описаните в ИМ неимуществени вреди, както и че още страдат
за сина си, който е бил тяхна опора, помагал им е винаги, имали са чудесни
отношения, на които внезапната му смърт завинаги е сложила край. Съдът
съобрази, че също синът на ищците е бил на 30г. към датата на ПТП,, вече е
имал семейство и самостоятелен живот, вкл. от 6 месеца е живеел отделно от
родителите си. Същевременно, независимо от това, помежду им още е имало
много силна връзка и той не спирал да им помага и да поддържа близки
отношения с тях. Съдът взе предвид и че към датата на ПТП (11.11.2019г.),
лимитите на отговорност на застрахователите по чл.492 КЗ са увеличени (от
07.12.2018 г) на 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са за всяко събитие и на 2 100
000 лв за вреди на имущество (вещи), което е индикация за обществено-
икономическата конюнктура в страната. Съдът съобрази също така и
съдебната практика по подобни случаи през 2019г., при които присъжданите
обезщетения са между 120 000 и 200 000 лв, в зависимост от конкретните
17
обстоятелства. Освен гореизложеното, по делото се установи, че синът на
ищците е съпричинил вредоносния резултат, като съдът е приел 50%
съпричиняване.
Предвид изложеното, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от всеки ищците неимуществени вреди е от
по 150000 лв, който следва, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, да се намали с 50 % до
сумата от по 75000 лв за всеки от ищците, до който размер се явяват
основателни исковете им. За разликата над сумата от 75000 лв, до пълния
предявен от всеки ищец размер от 1900000 лв, исковете се явяват
неоснователни и ще се отхвърлят.
По отношение на претендираната законна лихва върху присъдените
обезщетения, съдът съобрази, че се касае за дължимата такава от
застрахования/делинквента, за която застрахователят отговаря съгласно
чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, т.е. касае се за обезщетението за забава, дължимо
от причинителя на вредата съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, за което застрахователя
отговаря при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В случая, началната дата, от която
се иска присъждане на законната лихва, е 18.11.2019г., т.е. 1 седмица след
застрахователното събитие. Съгласно чл.429, ал.2, т.2 КЗ, в застрахователното
обезщетение по договора за застраховка "Гражданска отговорност" се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Съгласно чл.429, ал.3
КЗ, „Лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В тази връзка, ответникът възразява, че началната дата, от която може
да се присъди обезщетението за забава, не е 18.11.2019г., а датата на
завеждане на молба за изплащане на обезщетение от страна на ищците –
10.12.2019г. (с вх.№3976 от същата дата). Обстоятелство относно датата на
подаване на претенцията от ищците до застрахователя не е спорно, а и се
18
установява от доказателствата по делото (от самата молба – на л.231 от
делото, както и от кореспонденцията на ищците със застрахователя). Ето
защо и доколкото не се доказва по делото водачът Д.Г.Е. да е уведомил
застрахователя си по застраховката Гражданска отговорност за настъпилото
събитие на 18.11.2019г. или на друга дата, предхождаща датата на завеждане
на писмената претенция по чл.380 ГПК от ищците (10.12.2019г.), на
основание чл.429, ал.3 КЗ, законната липва върху присъдените на ищците
обезщетения ще се присъди, считано от 10.12.2019г., до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищците имат право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Претендира се присъждане на такива за
адвокатско възнаграждение в полза на представлявалия ги безплатно по
делото, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, адвокат П.Д. К. от САК-София,
(АДРЕС) От представения по делото договор за правна защита и съдействие
се установява, че адв.К. е представлявала безплатно ищците по делото, на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Ето защо, с оглед изхода на спора, в полза на
адв.К. ще се присъдят общо 5436 лв с ДДС за осъщественото безплатно
представителство на двамата ищци.
На ответника се следвад разноските съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Ето защо, при сторени такива от 830 лв за експертизи и разпит на
свидетел, на ответното дружество ще се присъдят 498 лв за тези разноски.
Поискано е и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но според
съда, не са налице основания за това, тъй като ответникът е бил
представляван от адвокат, в полза на който пък липсват доказателства за
изплатено възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответното дружество ще бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Старозагорския
окръжен съд, държавна такса по делото от 6000 лв върху уважения размер на
исковете.
Водим от горното, съдът
19
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.“АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление (адрес) представлявано от изп. директори Б. И. и Р.М. да заплати
на ЗЛ. АНГ. Т., ********** и Т. Д. Т., ЕГН:**********, двамата с адрес с.С.
община *, ул.“**“№28 по 75000 (седемдесет и пет хиляди) лева обезщетение
на всеки от тях за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, вследствие смъртта на техния син Д.Т. Т.,
настъпила при пътно-транспортно произшествие на 11.11.2019 г., причинено
виновно от от водача на л.а. „**“ с per.№ ******, Д.Г.Е., чиято гражданска
отговорност е била застраована към датата на произшествието при „ЗАД
Д.“АД по застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица №
BG/30/119001960628, със срок на валидност от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 10.12.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
на ЗЛ. АНГ. Т., ********** и Т. Д. Т., ЕГН:********** срещу „ЗАД Д.“АД,
ЕИК:********* за разликата над уважените им размери от по 75000 лв на
всеки от тях, до пълните им предявени размери от по 190000 лв на всеки от
тях, ведно със законната лихва върху посочената разлика, от 18.11.2019г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.“АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление (адрес) представлявано от изп. директори Б. И. и Р.М. да заплати
на адвокат П.Д. К. от САК-София, (АДРЕС) сумата от общо 5436 лв с ДДС за
осъщественото по делото безплатно представителство на двамата ищци.
ОСЪЖДА ЗЛ. АНГ. Т., ********** и Т. Д. Т., ЕГН:**********, двамата
с адрес с.С. община *, ул.“**“№28 да заплатят на „ЗАД Д.“АД,
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление (адрес) представлявано
от изп. директори Б. И. и Р.М. сумата от 498 лв сторени разноски по делото за
експертизи и разпит на свидетел, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.“АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление (адрес) представлявано от изп. директори Б. И. и Р.М. да заплати
в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Старозагорския окръжен
съд, държавна такса по делото от 6000 лв върху уважения размер на исковете.
20
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
21