МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 688/2017 год. по описа на Варненски окръжен съд.
Производството е
разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно
следствие.
Варненска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия П.И. ***, за това, че на 17.07.2015 г.од. в гр. Провадия, обл. Варна, по ул.„Цар
Освободител", след кръстовището с ул.„Н.Й. Вапцаров" в посока центъра
на града, при управление на МПС - л.а. марка „Тойота Селика"
с per. № *******, нарушил правилата
за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", като по
непредпазливост е причинил смъртта на Д. К. Г.- престъпление по чл.343 ал.1,
б. "в" от НК
Производството по
делото е протекло по реда на глава двадесет и седма и конкретно по чл.371, т.2
от НПК, по инициатива на съда.
С протоколно
определение в открито съдебно заседание от 14.07.2017 год. след предварително
изслушване на подсъдимия същият се възползва от особените правила в глава
двадесет и седма от НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират други доказателства за тези факти. Съдът след като установи, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира други
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Поради това и на основание чл.373, ал. 2 от НПК, съдът при провеждане на
съдебното следствие не извърши разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица
за деянието описано в обвинителния акт.
При
предварителното изслушване подсъдимият П.И.Н., както беше посочено по-горе призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, призна и
вината си. При последната дума по отношение на наказанието заявява, че съжалява
за извършеното и моли за снизходителна присъда.
Защитата
съобразно разпоредбата на глава 27 от НПК не оспорва така изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Заявява, че признават изцяло фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт, като пледира, съдът да постанови присъда с наказание под минималната санкция,
предвидена в закона за това деяние, което да намали с 1/3, чието изпълнение
бъде отложено с подходящ изпитателен срок, на основание чл.66 от НК
По
отношение на гражданския иск, счита, че същият е основателно предявен, но по
размер неоснователен. Счита, че следва да бъде уважен в размер на 1000 – 2000
лв.
Представителят на
прокуратурата в пледоарията си поддържа обвинението срещу подсъдимия, като
намира, че е доказано по несъмнен и категоричен начин, както от доказателствата
по делото, така и от направените самопризнания от подсъдимия.
При
определяне на наказанието, с оглед целите на чл. 36 от НК, счита, че следва да
бъде отчетено чистото му съдебно минало, тъй като наказанията по предходните
присъди с оглед изминалия период от време по чл.78а НК подсъдимият е бил
реабилитиран, а така също и съпричиняването на вина
от страна на пострадалия, което се установява от събраните доказателства по
отношение на неправомерното му движение.
Счита, че с оглед
направеното самопризнание и предвид процесуалното му поведение следва да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния размер, което на
основание чл.58а от НК бъде редуцирано с 1/3, като на
основание чл. 66, ал.1 от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
По
отношение предявения граждански иск счита, че същият е основателен и следва да
бъде уважен така както е предявен.
От събраните и
проверени в съдебно заседание гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед направеното от подсъдимия
самопризнание и съобразно императивната разпоредба на чл373, ал.3 от НПК съдът
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
П.И.Н. ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, работи, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
На 17.07.2015г. след
15.20 часа подс. Н. управлявал лек автомобил „Тойота Селика"
с рег.№ В1542 НК със скорост 30 - 35 км в час по ул. „Цар Освободител" в
гр. Провадия в посока центъра на града. Пътното платно, с ширина от около 8,06
метра, било с асфалтобетоново покритие и без пътна маркировка. Пътната настилка
била суха, без данни за надлъжен и напречен наклон на пътя. По същото време, в
същата част на пътното платно, но срещу лекия автомобил, се движел велосипед,
управляван от Д. К. Г.на 84 години. Подс. Н.
забелязал неправомерно движещия се срещу него велосипедист, но не предприел
спиране, а продължил движението си и като наближил кръстовището с ул.
„Вапцаров", се разминал с лек автомобил „ Опел Астра" с per. № * ******, управляван от св. Д. С. Д., в който на
предна дясна седалка се возел и св. М. И. Р.. След като двата автомобила се
разминали, велосипедистът се насочил срещу автомобила, управляван от подс. Н..
Подсъдимият завил волана в ляво, за да го заобиколи и
предприел спиране, но в този момент и велосипедистът променил посоката си в
ляво, като автомобилът го блъснал с десния си калник и дясното странично
огледало, което се счупило. Велосипедистът паднал на земята. Ударът на
велосипедиста бил забелязан в огледалото за обратно виждане от св. Д., който
спонтанно извикал „ ау", при което св. Р.също се обърнал назад и видял
велосипедистът да пада от дясната страна на управлявания от подс. Н. автомобил.
Св. Д. спрял своя автомобил и двамата със св. Р.отишли при пострадалия
велосипедист. Подс. Н. също излязъл от автомобила си
и отишъл при пострадалия. Звукът от удара на велосипедиста бил чут и от св. И.
Г.Д., която първоначално си помислила, че между двата автомобила станало пътнотранспортно произшествие. След това обаче видяла падналия
велосипедист и подс. Н., когото познавала по физиономия и знаела, че се казва П.,
който излязъл от автомобила си и отишъл до ударения възрастен мъж на земята.
Св. Д. се обадила на телефон 112 и сигнализирала за станалото пътнотранспортно
произшествие, след което се обадила на Спешен център в гр. Провадия и съобщила
за катастрофата и точното място, където да изпратят линейка за пострадалия. По
същото време, св. Т.И., на път за пенсионерския клуб, вървял по ул. „Цар
Освободител" и забелязал двете спрени коли преди кръстовището до Първо
училище и, че на земята лежи на лявата си страна негов познат - Д. К., който
също бил пенсионер, от устата му течала кръв, не мърдал, а пъшкал, а на земята
пред лицето му било колелото му. Местопроизшествието било запазено от дежурни
полицейски служители. Св. Дамян Неделчев бил дежурен хирург в ЦСМП - гр.
Провадия, който пристигнал с медицинския екип за оказване помощ на пострадалия,
който, разпоредил предвид констатираните наранявания, пострадалият да бъде
транспортиран в шокова зала в МБАЛ „Св. Анна" в гр. Варна. Около 16 часа
св. И. Ж.се връщал с колелото си от аптеката, в която бил за лекарства, движел
се по ул. „Цар Освободител" и забелязал струпани много хора, а на тротоара
имало колело, което той разпознал, че било на комшията му - Д.. Св. Ж.се спрял
да попита какво е станало и една от жените му казала, че комшията му го
блъснала кола, а един полицай му казал, че нямало опасност за живота му. Бил
извършен оглед на местопроизшествието, обективиран в
протокол от 17.07.2015г., с който били иззети велосипедът на пострадалия Г.и
автомобилът на подс. Н.. Впоследствие автомобилът бил върнат на П.Н. с
постановление на ПРП от 27.10.2015г./л.68/, а велосипедът е останал на
съхранение в РУ - Провадия. Вечерта около 20 - 20.30 часа от болницата се
свързали с дъщерята на пострадалия - св. Ж.К.,*** и й съобщили, че баща й бил
пострадал при ПТП и приет за лечение. На следващия ден св. К. отишла в
болницата, срещнала се с лекуващия лекар и баща си, който въпреки проведеното
лечение, починал на 04.08.2015г.
Видно от удостоверение
за наследници /л. 5 7/ изх.№ ГР/99 от 24.08.2015г. св. К. е единствен наследник
на починалия й баща.
Видно от заключението на
назначената СМЕ причината за смъртта на Д. К. Г.е черепно - мозъчната травма,
изразяваща се в контузия на мозъка в областта на слепоочния дял на лявото
голямо мозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно,
наложила продължителен постелен режим и довела до
развитие на двустранна хипостатична пневмония.
Настъпването на смъртта е в пряка причинно -следствена връзка с получените при
настъпилото ПТП травми.
Видно от заключението на
назначената допълнителна комплексна експертиза: „При огледа и аутопсията върху
трупа на Д. К. Г.- 83 г. са установени:
-възпалително заболяване
на белите дробове в резултат на залежаване - двустранна хипостатична
пневмония;
-черепно-мозъчна травма
в резултат на ПТП - контузия на мозъка в областта на слепоочния дял на лявото голямомозъчно полукълбо, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки двустранно, кръвонасядане по меките черепни обвивки в лявата
челно-слепоочна област на главата, околоочен хематом
в ляво, кръвонасядане в лявата слепоочна област на главата,
-счупване на шийката на
лявата бедрена кост, кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош в
ляво, по лявата мишница, по задната повърхност на двете лакътни
стави, ожулване по лявата предмишница, инжекционни бодове на обичайните места,
-оток на белите дробове
и мозъка,
-хронични заболявания - левостранна хипертрофия
на миокарда, коронаросклероза, миокардиосклероза, артериолосклеротична
нефросклероза, застойни промени
в черния дроб.
Пряката причина за
смъртта на Д. К. Г.е развилото се възпалително заболяване на белите дробове в
резултат на залежаване -хипостатична пневмония.
Настъпването на смъртта е в причинно-следствена с черепно-мозъчната травма.
Пациентите в кома или минимално съзнателно състояние в принудително лежащо
положение са високорискови за развитие на тежки респираторни заболявания,
включително хипостатична пневмония, поради силно
влошените дренажни способности на бронхиалното дърво и трахеята, с натрупване
на секрети и създаване на благоприятни условия за развитие на бактериална
инфекция. При пострадали с черепно-мозъчни травми рискът от възпалителни
усложнения от страна на белите дробове се повишава още повече, поради
наложителното интубиране и апаратна белодробна
вентилация. Хипостатичните пневмонии трудно подлежат
на профилактика и лечение и в редица случаи завършват неблагоприятно. При
възрастни и хронично болни пациенти, при които съпротивителните възможности на
организма са значително занижени, смъртността от възпалителни заболявания на
белите дробове е значително повишена спрямо пациенти без други съпътстващи
заболявания и в по-млада възраст."
Видно от назначената
допълнителна комплексна автотехническа трасологическа
и съдебно медицинска експертиза се установява следното:
„За провеждане на
техническите изчисления в настоящата автотехническа експертиза може да се приеме,
че скоростта на движение на л.а Тойота Селика с per. номер ******* е била в рамките на около 30-35 км/ч
(8,33-9,72 м/с)"
„Разстоянието, което е
необходимо на водача на л.а Тойота, да спре, от момента на възприемане на
опасността, до момента на окончателното си спиране, така наречената „опасна
зона за спиране", при конкретната приета скорост за движение на превозното
средство от 30-35 км/ч, е рамките на около 14,4-17,7 метра."
„Водачът на л.а Тойота,
ако е възприел движещия се срещу него велосипедист, като пречка за движението
си в момента, в който го е видял за първи път, когато велосипедистът се е
намирал между двете дървета в неговата пътна лента, е имало техническа
възможност да бъде предотвратено настъпването на произшествието, както ако и
двамата водачи предприемат едновременно спиране на управляваните от тях
превозни средства, така и ако само водачът на лекия автомобил предприеме
спиране, като запази праволинейното си движение без да отклонява автомобила
наляво, спрямо посоката си на движение, като в този случай л.а Тойота би
преустановил движението си в район, който е преди мястото на ПТП и водачът на
велосипеда, ще има техническа възможност, макар и теоретична, да напусне
коридора за движение на лекия автомобил и пътната лента, в която се намира моторното
превозно средство."
„В конкретната пътна
ситуация, технически правилното решение е било водачите на превозни средства да
предприемат спиране в момента, в който те са имали техническата възможност да
възприемат, че в коридора им за движение се намира движещо се срещу тях друго
ППС, като след установяването си в покой, всеки от водачите, спазвайки
регламентираните правила за движение по пътищата, да предприеме действия с цел
в коридора му за движение да не се намира друго превозно средство."
„Изхождайки от
извършения анализ, може да се опише следният механизъм на възникване на
произшествието:
Управляваният от П.И.Н.,***,
в посока към центъра на града, в дясната част на пътното платно, спрямо
неговата посока на движение, като пътното платно е с ширина от около 8,06
метра, същото е с асфалтобетоново покритие и е без пътна маркировка. Пътната настилка
е била суха и няма данни за надлъжен и напречен наклон на пътя. В същата част
на пътното платно, но срещу лекия автомобил, се движи велосипед, управляван от Д.
К. Г.на 84 години. Водачът на л.а Тойота е забелязал наличието на велосипедист
движещ се срещу него, в един по ранен етап на своето движение, когато
отстоянието между двете превозни средства е било в рамките на около 36,89-41,62
метра, но допуска закъснение да възприеме това двуколесно
превозно средство като пречка за движението си и в момента, в който предприема
мерки да заобиколи движещото се пред него подвижно
препятствие, като промени посоката на движение на автомобила наляво, мерки за
промяна на посоката на движение надясно, спрямо неговата посока на движение
предприема и водача на велосипеда, вследствие на което възниква съприкосновение
между двете превозни средства в района, който отстои на около 6,7 метра след
Ориентира и на около 3,5 метра вляво от дясна граница на пътното платно, спрямо
избраната посока на огледа, която посока съвпада с посоката на движение на л.а
Тойота, като лекият автомобил с областта на преден десен калник, се удря в
десния педал на велосипеда, като в момента на удара лекият автомобил почти се е
бил установил в покой. При такъв механизъм на удара, при първоначалното
съприкосновение се нарушава устойчивото вертикално положение на двуколесното превозно средство, тялото на велосипедиста
заедно с велосипеда се предвижва напред, както вследствие на посоката на
скоростта, която е имало двуколесното превозно
средство към момента на удара, така и вследствие евентуално минимално
предвижване на лекия автомобил напред към момента на спирането му, като при
това предвижване на велосипеда последва и съприкосновение на тялото на
велосипедиста с предно дясно странично огледало на лекия автомобил, след което
тялото на велосипедиста пада на лявата си страна върху прилежащата пътна
настилка."
Подсъдимият не е
употребил алкохол видно от съставения
констативен протокол за ПТП с пострадало лице / л. 63 д. пр./
От справката за
съдимост на подс. Н. е видно, че е осъждан с две отделни присъди като
непълнолетен но е реабилитиран, тъй като са изтекли сроковете по чл.88а от НК.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВОП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава двадесет и седма от НПК доказателства, а именно: направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК на всички факти изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и от подкрепящите ги писмени и
гласни доказателствени средства, събрани на досъдебното производство, а именно:
показанията на свидетелите Д. С. Д., М. И. Р., И. Г.Д., Т.П. И., И. И. Ж., и Ж.Д.К.,
съдебно - медицинската
експертиза, допълнителна
комплексна автотехническа трасологическа и съдебно
медицинска експертиза, както и другите писмени доказателства приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Доказателствата
са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те очертават една и
съща фактическа обстановка, а именно такава каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на
направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани в хода на
досъдебното производство, съдът приема за установени обстоятелствата посочени в
обвинителния акт. Съдът намира, че горепосочените обстоятелства, обсъдени
поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически
изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Анализът на
изброените доказателства обосновава у съда извода, че подсъдимият П.И.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б."в" от НК.
Правните изводи
на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа
обстановка и със закона.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА деянието е общественоопасно, противоправно и наказуемо, осъществено чрез
действие. На 17.07.2015 г.в гр. Провадия, обл.
Варна, по ул. „Цар Освободител", след кръстовището с ул.
„Н.Й.Вапцаров" в посока центъра на града при управление на МПС -л.а.,
марка „Тойота Селика" с per.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДП, като
по непредпазливост причинил смъртта на Д.
К. Георгиев,
СУБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО – подсъдимият е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е
наказателноотговорно.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА: Подсъдимият е действал при условията на непредпазливост по смисъла на чл.
11, ал.3, пр.1 от НК, под формата на небрежност, тъй като не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, като не е съобразил скоростта си на движение с нормите от ЗДвП
цитирани по-горе.
ПРИЧИНИ за извършване на
престъплението: Липса на постоянно внимание от страна подсъдимия по отношение
на пътната обстановка и неспазване изискванията на ЗДвП.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от
разпоредбата на чл.36 от НК, относно целите на наказанието, като съобрази
предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.343, ал.1,
б."в", вр. чл.342, ал.1 от НК. – лишаване
от свобода от две до шест години, както и императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е и
настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл.58а от НК.
Съгласно
редакцията на чл.58а, ал.1 от НК, при постановяване на присъда в случаите по
чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на общата част, т. е. при условията на чл.54 от НК и
намалява така определеното наказание лишаване от свобода с една трета.
А според
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, в случаите когато едновременно са налице
условията на ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК,
ако е по - благоприятен за подсъдимия.
В настоящия
случай при определяне на наказанието на подс. П.И.Н., съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието – изключително висока,
предвид настъпилите тежки обществено опасни последици.
Съдът се съобрази
и със степента на обществена опасност на подсъдимия – ниска, а освен това взе
предвид като :
- смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало, тъй като е осъждан но реабилитиран, съпричиняване от страна на пострадалия изразяващо
се в това, че се е движил в лентата за насрещно движение / т. е. в лентата за
движение на подсъдимия/. Не следва да се цени като смекчаващо отговорността
обстоятелство изявлението му в съдебно заседание с което признава фактите в обвинителния
акт, тъй като по никакъв начин не е спомогнал своевременно и съществено за разкрИ.е на престъпното посегателство още в хода на
досъдебното производство, а с това си процесуално поведение се ползва от
прилагане правилата на облекчената процедура на глава двадесет и седма от НПК,
като наказанието му се определя при условията на чл.58а от НК. /В този смисъл
Тълкувателно решение №1/2009 год. на ВКС/.
- отегчаващи отговорността обстоятелства
– недобрите характеристични данни намиращи израз в предходните осъждания за престъпления,
за които е бил реабилитиран
При така
отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени, че те нямат
характера на многобройни или изключителни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК.
Предвид на това
съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията
на чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК. Предвиденото
наказание за това престъпление е лишаване от свобода от две до шест. С оглед на
всички изброени по-горе обстоятелства съдът определи на подсъдимия наказание
при смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода. След редуциране на същото по правилата на чл.58а, ал.1 от НК с намаляване с 1/3 наложи на подсъдимия П.И.Н.
наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване
от свобода.
Съдът като
прецени обществената опасност на дееца, че е ниска, с чисто съдебно минало, че
нарушението на ЗДвП не е толкова грубо и
предвид съпричиняването от страна на пострадалия,
намери, че изпращането му в затвора и откъсването му от здрава социална среда
не е оправдано, нито от гледна точка на генералната, нито от гледна точка на
личната превенция. Целите визирани в чл.36 от НК, биха се постигнали и без
реалното изпълнение на наложеното наказание, каквото искане беше направено от
страна на защитата и от представителят на ВОП. Поради тези съображения съдът
приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, като отложи изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода на подсъдимия за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счете, че
така определеното наказание лишаване от свобода е достатъчно справедливо и е
съответно на извършеното от подсъдимият деяние, което ще изиграе както своята
превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да
коригира противоправното си поведение, така и за постигане целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
Съдът намери, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС”, въпреки, че прие, че обществената му опасност е ниска, но извършеното от
него деяние е с висока степен на обществена опасност. Периодът през който той
няма да има възможност да управлява МПС ще му даде възможност да преосмисли
случилото се и да осъзнае, че управлението на МПС е рискова дейност, изискваща
максимална концентрация във всеки един момент от упражняването, и, че
опазването на живота и здравето на пешеходците е основна грижа за всеки водач
на МПС.
Поради тези
съображения съдът лиши подсъдимия П.И.Н., на основание чл.343г от НК от
правото да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от влизане
на присъдата в сила.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Съдът в настоящият си състав счете, че предявеният граждански иск от Ж.Д.К. е с правно основание чл. 84 и следващите от НПК във вр. чл. 45 от ЗЗД и е доказан безспорно по своето
основание. Това е така, тъй като от доказателствата по делото по безспорен
начин се установява, че подсъдимият П.И.Н. е извършил деянието описано по –
горе с което и причинил неимуществени вреди. Гражданският ищец е от кръга на
лицата, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а
именно дъщеря на починалия Д. К. Георгиев.
От събраните по делото доказателства съдът установи, че между гражданският
ищец и пострадалият е съществувала връзка на дълбока обич и привързаност, и
безспорно неговата смърт представлява тежка загуба за нея.
Гражданската ищца - св. Ж.К. не е живяла в едно домакинство с пострадалия Г.но
е била много привързана към него, като са поддържали близки отношения. В резултат
на престъплението тя е изживяла голям психически стрес. Претърпените от нея
болки и страдания са изключително тежки, още повече, че тя и занапред е
разчитала на обич и подкрепата на баща си.
Предвид изложеното и след като съобрази трайната практика на ВКС, както и по
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът уважи частично предявения граждански
иск, като ОСЪДИ подс. П.И.Н., ЕГН ********** да заплати на Ж.Д.К., ЕГН **********
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 343,
ал.1, б.“в“ от НК – сумата в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2015 г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 300
лева, като го ОТХВЪРЛИ до
първоначално предявения размер за неимуществени вреди за разликата до 20 000
лв.,
Вещественото
доказателство - 1 брой велосипед,
намиращ се на съхранение в РУ – Провадия, след влизане на присъдата в сила ДА СЕ ВЪРНЕ на Ж.Д.К..
С присъдата си съдът осъди подс. П.И.Н. да заплати направените по делото разноски в размер на 1384.90
лв. по сметка на ОД на МВР-Варна, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 400 лева по сметка на ВОС
в полза на Държавния бюджет.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ
ВОС:……………