Р Е Ш Е Н И Е
Номер 598 03.01.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На двадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2172 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по трудов спор.
Депозирана е искова молба от Д.Т.Т., с която е
предявен иск срещу ОД на МВР Разград, за заплащане на сума в размер на 2181,60
лв. - допълнително възнаграждение за извънреден труд от над нормо часове в
размер на 336,34 часа за периода 01.09.2016г. – 31.07.2017 г., за който ищецът
счита, че следва да бъде получен като резултат на преизчисляване на положения
от ищеца за същия период нощен труд с коефициент 1.143. Сочи, че е бил назначен
на длъжност мл. инспектор в РУ-Лозница при ОД на МВР Разград и съгласно ЗМВР
бил със статут на държавен служител, че за процесния период полагал труд на
12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Счита, че съгласно
разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР допълнителното възнаграждение за
извънреден труд при работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен
отпуск. Твърди, че нощният труд следва да се
преобразува при изчисляване на работното време, но след въвеждане на
нова наредба относно работното време, тази методика е останала неуредена със
специална норма и се прилага общата такава, а именно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/. Твърди че за периода от 01.09.2016г.
до 30.06.2019г. е положил общо 2352 часа
нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2688,34 часа,
респ., че извънредният труд е 336,34
часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. В о.с.з. заявява
изменение на иска, като иска заплащане на сумата 2379,12 лв. за 354,21 часа
положен труд над норматива.
В предоставения срок е постъпил
отговор от ответника, който намира иска за неоснователен за процесния период.
Признава, че ищецът е бил в служебни правоотношения в този период и изпълнява
длъжността мл. оперативен дежурен в ОДЧ РУ Лозница при ОД на МВР Разград.
Твърди, че работното време се организира на двусменен режим-12 часова смяна по
график съгл. заповеди, като ищеца е работил и полагал труд и през нощта.
Твърди, че за ищеца са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл
и КТ, респ. че не е налице законен акт, с който да се допуска преизчисляването
на положения нощен труд с коефициент 1,143. НСОРЗ според ответника е приложима
за работниците и служителите по трудово правоотношение, а условията, редът и
максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение на държавни
служители в МВР по чл.179 от ЗМВР се определя с наредба от министъра на
вътрешните работи, а определянето на конкретния размер със заповед на
съответния ръководител.Сочи, че в процесния период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. за реда и организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режим на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в сила от 02.08.2016г. Съответно заповедите с които се определя
размера на допълнително възнаграждение за нощен труд са от 28.10.14г. и от
23.11.17г. - за всеки отработен нощен час между 22ч. и 06ч. се изплаща
допълнително за нощен труд в размер на 0,25лв. Твърди, че за положения от ищеца
нощен труд, той е получил допълнително заплащане, както и, че НСОРЗ е
неприложима за дежурствата на полицейските служители. Обосновава това с
обстоятелството, че в МВР е разрешено
полагане на 8 нощен труд, което води до неприложимост на посочения коефициент,
т.к. същият се получава от съотношението
на 8ч. дневен труд към 7ч. нощен. Твърди, че искането за заплащане на нощен
труд като извънреден е неоснователно, предвид чл.178 т.3 ЗМВР, където е
посочено възнаграждението за извънреден труд, като се прави ясно разграничение
между извънреден и нощен труд, като регламентацията за заплащане на нощен труд
е в чл.179 ал.1 ЗМВР, а в ал.2 сочи, че доп. възнаграждения за нощен труд се
определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а размерът на
извънредния труд е в чл.187 ал.6 ЗМВР. Също така твърди, че ищецът не може да
избира едновременно да иска допълнителни часове/извънреден труд/ поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получава за същия и
допълнително заплащане като за нощен. В о.с.з. представя и графика за м.юни 2019 г.,
който не е бил обработен до датата на депозиране на отговора.
След преценка на събраните по
делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: За времето от 01.09.2016 г. до 30.06.2019 г. ищецът като
държавен служител е изпълнявал функциите на полицейски орган съгласно чл.142,
ал.1 т.1 от ЗМВР. Като служител патрулно-постова дейност в РУ Лозница,
работното време на ищеца е организирано в двусменен режим - 12-часова смяна по
график съгласно т.2.3 от Заповед №330з-1682/26.08.2016 г., №330з-88/13.01.2017
г. и 330з-943/16.04.2018 г. на директора на ОД на МВР Разград.
В рамките на тези
графици за периода 01.09.2016 г. – 30.06.2019 г. ищецът Д.Т.Т. е работил на 12-часови смени и с
оглед характера на работа е полагал труд и през нощта в периода от 22.00 до
6,00 ч.
Със заповеди от
28.10.2014 г., 23.11.2017 г., 26.08.2016 г., 13.01.2017 г, 16.04.2018 г. е
регламентирано заплащането за отработените нощни часове, изготвянето на
графиците, организацията и отчитането на отработеното време. В т.VIII от Заповед №330з-1682/26.08.2016 г. изрично е посочено,
че положеният труд по време на дежурство се компенсира според часовете, които надхвърлят редовното
работно време. Съответно в т.VII.5 на Заповед №330з-88/13.01.2017
г. е посочено, че при сумирано отчитане на работното време общият брой на
отработените часове по график се сравнява
с нормата работни часове за отчетения период , получена от брой
календарни работни дни за периода, умножени по цифрата осем. Получените часове
над тази норма се отчитат като положен труд извън редовното работно време. В
тези заповеди обаче няма изрично регламентиране на превръщането на отработените
нощни часове в дневни.
Представените по
делото графици относно дежурствата в ОДЦ при РУ на МВР гр.Лозница за целия
процесен период са предмет на изследване от назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза. В
заключението на същата е посочено, че за периода 01.09.2016 г. – 30.06.2019 г.
ищецът е положил труд в размер на 3 924 часа. От тези часове 2 397 часа са положен
труд в интервала от 22,00 до 6,00 часа. Ако този нощен труд се преизчисли с
коефициент 1,143 тези нощни часове са 2 739,77 часа. При това положение за
ищеца се получават като отработени 342,77 часа над нормата като разлика между
преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд. Тези 218,65 часа
вещото лице е умножила по 6,08 лв., 7,31 и 8,04 лв. за отделните тримесечия в
периода, което е нетното трудово възнаграждение на ищеца на час, увеличено с
50% , при което е получена сумата 2287,15 лв. Съответно за представения
допълнително график за м.юни 2019 г.,
за 80-те часа нощен труд при прилагане на коефициента 1,143 се получават
91,44 часа, респ. от тях 11,44 часа са
разлика между отчетения като номинал нощен труд и преизчисления такъв. Тези
11,44 часа след умножаване с 8,04 лв. /за последното тримесечие/ дават сумата 91,97
лв. Така общо за целия период, ако се прилага
увеличението на часовете нощен труд, следва да се приеме, че ищецът е
положил 354,21 часа над нормата, за които, ако се приеме, че следва да бъдат
заплатени като извънреден труд, ищецът следва да получи сумата 2379,12 лв. В
счетоводството на ответника вещото лице не е намерило данни за такова
преизчисляване на часовете положен нощен труд.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Като държавен служител по смисъла на
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР на основание
ал.2 от същия текст статутът на ищеца във връзка с полагането на труда се
урежда от МВР.
Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично
сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00
часа, какъвто е и ищецът, се ползват със специалната закрила по Кодекса на
труда. Тази специална закрила в КТ е регламентирана от една страна с увеличено
заплащане за положения нощен труд,
уредено в чл.261 от КТ, каквото възнаграждение е изплащано и на ищеца, и от
друга страна – с намалена
продължителност на седмичното работно време за работа през нощта – 35 часа при
5-дневена работна седмица, респ. нормална продължителност на работното време
през нощта от 7 часа. Конкретният начин,
по който нощните часове се превръщат в дневни при работа на смени с цел
отчитане на работното време е регламентиран в чл.9 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Идеята на тези разпоредби е лицата, които
полагат труд изцяло или частично за времето от 22, до 6,00 часа да работят
по-малко часове, предвид обстоятелството, че в този период човешкият организъм
е по-непригоден за работа и респ. работата в тези часове води до разстройване
на биологичния ритъм на живот, на нервната система, на обмяната на
веществата и поддържането на нормален
метаболизъм и др. подобни, както сочи
проф.д-р на юрид.н.В. Мръчков в правната
консултация от 27.09.2019 г., приложена по делото.
Действително при тази регламентация на
отчитане на работното време е по-трудно осъществяването на 24-часов сменен
режим, но тази трудност е характерна не само за МВР, но и за други държавни
структури, както и за редица производствени предприятия и не следва да бъде
основание за неприлагане на закрилната разпоредба на трудовото законодателство.
Ответникът като работодател също следва да съобразява разпоредбата на чл.140 от КТ при изработване на графиците за дежурства и да съобразява продължителността
работното време по начина, посочен в чл.9 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Не се спори между страните, а и
представените доказателства, изследвани от съдебно-счетоводната експертиза
установяват, че такова съобразяване не е
направено. Ето защо ищецът е положил труд в повече от нормативно установеното за
процесния период и след изтичането на съответния период единственият начин той да бъде компенсиран е чрез заплащане на
допълнително възнаграждение в размерите, посочени в чл.187, ал.6 от ЗМВР, които
съвпадат с регламентираните в чл.262,ал.1, т.1 от КТ.
Твърдението на ответника, че този начин на
преизчисляване на работното време не следва да се прилага за служителите от МВР
е неоснователно. Служителите в МВР нямат различни биологични характеристики от
останалите работници и служители, поради което и те следва да се ползват от
възможността за намалено работно време тогава, когато полагат труд в нощните
часове. Идеята на този начин на изчисляване на работно време е съответно нощния
труд да се компенсира с повече почивни часове, за да може работникът или
служителят да се възстанови от неспецифичното натоварване, което следва от
полагането на нощния труд, но след като такава възможност не му е дадена,
остава единствено възможната компенсация – паричната.
Ето защо така предявеният иск за заплащане на
сумата 2379,12 лв. за 354,21 часа труд, положен над нормата е основателен и
доказан. Тази сума е компенсация за
неосигурената на ищеца почивка за периода 01.09.2016 г. – 30.06.2019 г. за
положения от него нощен труд. Това не е самото възнаграждение за положения
нощен труд, нито е възнаграждение за извънреден труд, който е планиран и
отчетен като извънреден по смисъла на чл.178, ал.1 т.3 от КТ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лв. за
адвокатско възнаграждение, респ.480 лв. с ДДС, които видно от представената операционна бележка са платени в брой. Искането за присъждане на
по-малко разноски от направените за адвокатско възнаграждение, съдът намира за
неоснователно. При тази цена на иска минималното възнаграждение, изчислено по
начина, посочен в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 396,54 лв., което почти доближава платеното такова от 400 лв.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Разград държавна такса за уважения иск, чийто размер
следва да бъде определен при условията на чл.1 от Тарифа за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, а именно 4% върху сумата, но не по-малко от 50
лв., респ. в случая 95,16 лв., както и направените по делото разноски в размер
на 100,80 лв. за възнаграждение на вещото лице.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Разград, адрес гр.Разград, ул.“Кирил и
Методий“, №8 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Т.,
ЕГН ********** със съдебен адрес ***, офис 318 сумата 2379,12 лв. /две
хиляди триста седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ възнаграждение за положен
труд от 354,21 часа над нормочасовете,
регламентирани в чл.140 от КТ и преобразувани по реда на чл.9 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата за периода 01.09.2016 г. – 30.06.2019 г. , ведно със
законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР Разград, адрес гр.Разград, ул.“Кирил и
Методий“, №8 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Разград държавна такса 95,16 лв.
/деветдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/,
както и сумата 100,80 лв. /сто лева и
осемдесет стотинки/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 03.01.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: