Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 13 ноември, 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети граждански състав, в публично заседание на 14.10.2020 г.
/четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 751 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, с която са предявени искове от В.С.Е.
с ЕГН **********,*** срещу К.С.Е., ЕГН **********, с адрес: *** за развод с
правно основание чл. 49, ал.1 от СК и иск по чл.53 от СК за
възстановяване на фамилното име, носено
от ищцата преди сключване на брака.
В
исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са сключили граждански
брак на 22.04.1990 г. в с.Расово, общ.
Медковец. От брака си нямат родени непълнолетни деца. В началото брачните
отношения били добри като съпрузите живеели в къщата на бащата на ищцата в с.
Расово, където се родили и двете им деца
и , които понастоящем са
пълнолетни. През 2000г. се преместили да живеят в гр. София, където ползвали
жилище под наем. Отношенията им се влошили и решили да се разделят като от
месец януари 2013г. не живеят заедно и не поддържат никакви контакти. Оттогава
освободили и ползваното от тях жилище под наем. В заключение ищцата заявява, че
повече от седем години не живеят заедно двамата като съпрузи и бракът е
непоправимо и дълбоко разстроен като съществува само по документ.
С
молбата се иска да бъде допуснат развод поради дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между страните без произнасяне по въпроса за вината като
се изказва становище относно уреждане на личните и имуществени отношения с
ответника касателно посочените в молбата моторни превозни средства. Моли се да
бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата – Илиева. Заявява се, че
ищцата не претендира деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Ищцата В.С.Е. в
съдебно заседание не се явява.
Представлява се от адв. В.И. ***, упълномощена с изрично нотариално
заверено пълномощно поради обективната невъзможност ищцата да се яви лично, тъй
като живее и работи в гр. Хейл, Корнуол, Англия, видно от представения документ
от работодател. Пълномощникът на ищцата поддържа исковата молба като разводът да
се допусне без съдът да се произнася по въпроса за вината. Не поддържа искането
за уреждане на имуществени отношения, както е било заявено с исковата молба.
Ответникът К.С.Е.
не се явява в съдебното заседание, не се представлява и не е изразил писмено
становище по делото.
Съдът, след
като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните
са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 22.04.1990 г.,
за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 2/22.04.1990г.
от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Медковец. От брака си имат
две родени деца – с ЕГН ********** и с ЕГН **********,
които са пълнолетни.
От ангажираните по делото гласни доказателства
посредством разпит на свидетеля се установява, че същият познава страните, тъй като са от
едно село. Заявява, че съпрузите не живеят заедно от около седем години като към момента
живеят в различни населени места. Съпругът
К. живее в столицата, а съпругата В. е в чужбина, доколкото му е известно.
Заявява, че децата на страните са пълнолетни. Споделя, че от около
четири-пет години не е виждал К. в
селото.
Това,
че съпругът живее в гр. София, се потвърждава от самия него, който в първото
съдебно заседание, при което ход на делото не е даден, се явява лично и заявява, че живее в гр.
София. А от представената Официална бланка на „Елит Лейбър Солушънс Лимитид“,
гр. Хейл, Корнуол, Англия се установява, че съпругата е служител в посоченото
дружество.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Предявени са иск
с правно основание чл. 49, ал. 1 СК,
невключващ искане по чл.49, ал.3 СК за произнасяне по вината, както и обективно
съединен с него небрачен иск с правно основание чл.53 СК.
От
показанията на разпитания свидетел, а и от това, че между страните няма спор,
че от около седем години те не живеят съвместно, като съпругата се е установила
да живее в Англия, а съпругът – в гр. София, става ясно, че съпрузите се
намират във фактическа раздяла. Съпругът живее в гр. София, а видно от
представената Официална бланка на „Елит Лейбър Солушънс Лимитид“, гр. Хейл,
Корнуол, Англия се установява, че съпругата е служител в посоченото дружество. Действително
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС
№10/1971 г., т. 3) и не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В настоящия случай обаче раздялата
е с не малка продължителност, през което време бракът им е съществувал само
формално. Не се събраха доказателства през този период съпрузите да са се събирали
да живеят заедно, да са поддържали общо домакинство, да са имали отношения като
съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на
живот, изключващ изцяло другия. През този период двамата не са били отдадени на
обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството поради
това, че фактически не са живеели в едно домакинство. Всякакви контакти между
тях са били прекъснати и те са се отчуждили един от друг. По делото не се
събраха доказателства, установяващи други факти и обстоятелства в посока,
противоположна на изложеното.
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните –
липсата на спор относно изложените факти в исковата молба, както и от липсата на изразено желание от
страна на ответника бракът да бъде запазен, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду
им е изчезнало общото чувство за дом, общност и единство, както и желание за
полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на
брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било
вредно за обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и
духовна близост, поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно
чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. По делото такова искане не е направено от съпрузите, поради което не е
необходимо съдът да изследва този въпрос.
Съгласно
разпоредбата на чл. 326 ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в
бъдеще. От страна на съпругата, по отношение на която по безспорен начин се
установява, че при сключването на гражданския брак тя е приела фамилното име на
съпруга, е поискано възстановяване на предбрачното фамилно име, поради което и
единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по
чл. 53 СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на
лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да
избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови
предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в
случая се явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи още, че
единствено от титуляра на това субективно, лично и неотчуждимо право зависи
дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ето защо,
следва да бъде постановено, след прекратяване на брака съпругата да възстанови
предбрачното си фамилно име.
Относно разноските.
Съгласно
чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния
или недобросъвестния съпруг като в случая за такъв не бе счетен нито един от
съпрузите, поради което разноските остават за всеки от тях, така както са
направени. На основание чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер до 50 лв., но не по-малко от 20 лева. Поради
това и на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателната държавна такса по делото за развод в общ размер на 50 лева, като
всяка от страните следва да заплати по сметка на Ломския районен съд сума в
размер на 25 лева. На основание чл.329, ал.1, изр.2 ГПК платената от ищеца държавна
такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за развод остава в негова
тежест. Също
така следва да се присъдят и по 5 лева за д. т. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49, ал. 1 от СК
във вр. с чл. 44, т. 3 СК гражданския брак между В.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***
и К.С.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е издаден Акт за сключен граждански брак № 2 от 22.04.1990 г. на
Община Медковец, обл. Монтана като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се
произнася по въпроса за вината.
Постановява
след прекратяването на брака съпругата В.С.Е. с ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име „И“ на основание чл. 53 СК.
ОСЪЖДА
В.С.Е. с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на РС - Лом 25,00 лева /двадесет и пет лева/ окончателна
държавна такса по иска за развод, както и 5 лева д. т. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
К.С.Е. с ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на РС – Лом 25,00 лева
/двадесет и пет лева/ окончателна държавна такса по иска за развод, както и 5
лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: