МОТИВИ по НОХД
№ 315/2009г. по описа на Районен съд-М.
Подсъдимият Т. С. Г. xxx е обвинен в това, че на
23.12.2008г., на път 10129 8+, в землището на с. М., обл. М., при управление
МПС- лек автомобил марка “Опел”, модел “Астра” с ДК № xxxxxx нарушил правилата
за движение- чл.20, ал.1 от ЗДвП-“Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.20, ал.2 от ЗДвП-“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност на движението”, чл.150, ал.1 от ЗДвП-“Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на И. И. С. xxx, изразяваща се в раздробено
многофрагментно счупване на дясното бедро на ниво горна трета, което е от
естество да води до трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок над един месец -престъпление по чл.343, ал.1, б. ”б”, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителя на Районна прокуратура-гр. М. поддържа обвинението
и неговата правна квалификация. Излага подробни съображения по същество в хода
на съдебните прения. Счита, че събраните по делото доказателства подкрепят по
безспорен и категоричен начин обвинението. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и вземайки предвид смегчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства, да наложи на подсъдимия наказание пробация,
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” от НК, със задължителните пробационни
мерки, за срок от половин година.
Гражданският
ищец, чрез процесуалния си представител твърди, че от признанието на подсъдимия
и от събраните в досъдебното производство доказателства, безспорно е установено
извършеното престъпление. Излага подробни съображения относно поведението и
вината на подсъдимия, както и настъпилия вредоносен резултат за пострадалата.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и уважи изцяло предявеният
граждански иск със законните последици.
Подсъдимият Г.
се признава за виновен. При условията на чл.371, т.2 от НПК дава съгласие да не
се събират доказателства за фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Договорният
защитник на подсъдимият Г. счита, че делото е изяснено от фактическа страна и с
оглед безспорно установената фактическа обстановка намира, че деянието от
правна страна е правилно квалифицирано и доказано по безсъмнен начин. В
пледоярията по същество изтъква, че пострадалата и нейният баща са знаели, че
подсйъдимият няма свидетелство за управление на МПС, още повече, че последният
е отправил молба към него да докарат майката на пострадалото момиче от града.
Моли съда, като признае подсъдимия за виновен, да му наложи наказание пробация,
със задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца.
Производството
се развива при условията и реда на чл.371, т.2 от НПК.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373, ал.1, във вр. с чл.283 от НПК съдът
ги прие и прочете, без да извършва разпит на свидетелите. Прочетоха се
протоколите от разпита на свидетелите и заключенията на вещите лица.
Съдът
след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
поотделно, и съобрази доводите, и становищата на страните, приема за установено
следното:
На
23.12.2008г., подсъдимият Т. С. Г. взел автомобила закупен от баща му, чиято
собственост не била прехвърлена от свидетеля И. Д., собственик на л. а. марка
“Опел”, модел “Астра” с ДК № xxxxxx и отишъл в питейно заведение в селото /в
барчето, собственост на бащата на пострадалата/, въпреки, че не притежавал
свидетелство за управление на МПС и не уведомил баща си за това. Там била и
приятелката му-свидетелката И. И. С. с която по това време били гаджета. Бащата
на момичето бил в заведението и го помолил да докара съпругата му от гр. М..
Подсъдимият се съгласил. Решили заедно с пострадалата да се повозят. При
тръгването си, не се обадили на бащата на момичето. Автомобилът бил управляван
от подсъдимия Г., а свидетелката С. седяла на предната седалка. Двамата не
поставили предпазни колани. По пътя за с. С. подсъдимият обърнал колата
обратно, за да вземат пари. Между селата М. и С., на път 10129 8+ поради
високата скорост и полепналата кал, автомобилът загубил устойчивост. Водачът не
успял да контролира движението на автомобила и същият се завъртял, напуснал
пътното платно и се ударил в дърво, намиращо се край пътя. Свидетелят С., който
се движел зад автомобила, управляван от подсъдимия, се притекъл на помощ на
пострадалата, чийто крак бил заклещен в автомобила. Свидетелят уведомил
органите на полицията, като междувременно пострадалата била придвижена с
линейка към МБАЛ “Д-р Ст. И. ”xxx.
От извършената
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че видимостта за водача на
лекия автомобил по време на произшествието е била намалена поради нощната
тъмнина. Мастото на удара било в дърво, намиращо се от дясната страна на
автомобила. На местопроизшествието не са намерени спирачни следиА скоростта на
движение на автомобила се изчислява между 70-80 км. /ч. Като причина за
настъпилото ПТП се изтъква непрофесионално управление на автомобила, при
намалено сцепление между гумите и асфалтовото покритие на платното за движение.
От заключението
на назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е
видно, че в резултат на пътно-транспортното произшествие, свидетелката И. С. е
получила следното увреждане:раздробено многофрагментно счупване на дясното
бедро на ниво горна трета. Механизма на горното увреждане е индиректна травма в
областта на десния долен крайник. Вещото лице е категорично, че горното
увреждане води до затрудняване на движението на десния долен крайник за повече
от 30 дни. А оздравителния период при подобна травма е около една година.
При така
установеното от фактическа страна, съдът с оглед на вътрешната си убеденост,
изградена на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото намира, че правната квалификация на деянието е такава,
по която е повдигнато и самото обвинение-престъпление по чл.343, ал.1, б. ”б”,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Налице са
всички условия на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано
по несъмнен начин за това, че на 23.12.2008г., на път 10129 8+, в землището на
с. М., обл. М., при управление на лек автомобил, марка “Опел”, модел “Астра” с
ДК № xxxxxx, подсъдимият нарушил правилата за движение- чл.20, ал.1 от ЗДвП-“Водачите са длъжни да окнтролират непрекъснато ППС, които управляват”,
чл.20, ал.2 от ЗДвП-“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, чл.150, ал.1 от ЗДвП-“Всяко пътно
превозно средство, което участва в движението по пътищата отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач” и причинил
по непредпазливост средна телесна повреда на И. И. С. xxx, изразяваща се в
раздробено многофрагментно счупване на дясното бедро на ниво горна трета, което
е от естество да води до трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок над един месец -престъпление по чл.343, ал.1, б. ”Б”, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
От субективна
страна, установените по делото обстоятелства сочат, че подсъдимият е действал
при условията на непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК- не е
предвиждал настъпване на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Причини за
извършване на деянието –безотговорност, не спазване на правилата за движение по
пътищата.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Г.,
съдът отчете смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства-, признание и
осъзнаване на вината, липсата на предходна съдимост, ниска възраст, степента на
обществена опасност на деянието, неправоспособен да управлява МПС.
Съдът намери,
че са налице предпоставките на чл.78а от НК спрямо подсъдимия Г. -същият не е
осъждан за извършено престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред. Няма конкретни данни от деянието да са настъпили
имуществени вреди, чието възстановяване подсъдимият е бил задължен да изпълни.
Ето защо съдът, на основание чл.78а от НК освободи подсъдимия Г. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание-глоба в размер на
600 лв.
Съдът намира,
че така наложеното наказание е от вид и характер да изпълни целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимият, като го мотивира занапред да спазва законите и установения правен
ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им
въздействат предупредително и възпитателно.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ
Приет е за
съвместно разглеждане с наказателната отговорност граждански иск предявен от И.
И. С. xxx срещу Т. С. Г. xxx., за сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 23.12.2008г. до окончателното изплащане
на сумата и разноски по делото.
Принципът за
определяне на неимуществените вреди, каквито се претендират от гражданският
ищец, са в съответствие с критерият за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Преценявайки правилата на справедливостта, болките и страданията, причинените
неудобства, младата възраст на пострадалата, времетраенето на лечението,
притесненията от близки и познати, стресът, съдът намери за основателен
гражданският иск за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв.
Съдът уважи горната сума, заедно със законната лихва, считано от 23.12.2008г.
до окончателното й изплащане, като отхвърли претенцията над тази сума до
предявения размер от 10 000 лв., каято неоснователна. Съдът уважи изцяло и
направените от пострадалата разноски по делото в размер на 200 лв.
Съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ВСС сумата от 105 лв. разноски по делото, държавна такса
от 200 лв. върху уважената част на гражданския иск 5.00 лв. държавна такса, при
служебно издаване на изпълнителен лист.
При така
изложените мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: