Определение по дело №54223/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3189
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110154223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3189
гр. София, 24.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110154223 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е дело по постъпила искова молба от „Комета III“ ООД срещу „КиГ
2018“ ООД, К. Д. М. и Г. В. С. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело
№ 30386/2022 г. по описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1 ГПК следва да бъде
приложено към настоящото дело.
Ищецът „Комета III“ ООД и ответницата Г. В. С. са представили писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Ответницата Г. В. С. е направила искане за допускане събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим но довеждане за
установяване на обстоятелството, че тя и ответникът ........... са били настанени в дома
на свидетеля, който е бил непрестанно с тях – както в дома, така и извън него, както и
за обстоятелството срещали ли са хора, които да им връчат документи или други
книжа. Искането следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба,
депозиран от Г. В. С., писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч. гр. дело № 30386/2022 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на
един свидетел при режим на довеждане от ответницата Г. В. С. за установяване на
обстоятелството дали тя и ответникът ........... са били настанени в дома на свидетеля,
който е бил непрестанно с тях – както в дома, така и извън него, както и за
обстоятелството срещали ли са хора, които да им връчат документи или други книжа.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок за водене на свидетеля в насроченото
открито съдебно заседание, като при неизпълнение без уважителна причина,
производството по делото ще продължи без събиране на допуснатото доказателство.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 16.03.2023
г. от 10:45 ч ., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца бъде изпратен и препис от писмените
отговори, подадени от ответниците, ведно с приложенията към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане субективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ вр. чл. 92, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Комета III“ ООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу „КиГ 2018“ ООД, К. Д. М. и
Г. В. С. за сумите от: 9750,00 лева (девет хиляди седемстотин и петдесет лева),
представляваща главница по запис на заповед от 29.01.2020 г. и предявен за плащане
на 15.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 07.06.2022 г. до изплащане на
вземането, както и държавна такса в размер на 195,00 лева (сто деветдесет и пет лева) и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).
В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Комета III“ ООД твърди да е поемател по запис на заповед, издаден от
ответника „КиГ 2018“ ООД на 29.01.2020 г. за сумата от 9750 лева. Сочи, че авалисти
по записа на заповед са ответниците К. Д. М. и Г. В. С.. Твърди се, че в ценната книга е
уговорен падеж за плащане на предявяване, като същата била предявена за плащане на
тримата длъжници на 15.04.2022 г., за което представя доказателство към записа на
заповед /подписан от ответниците документ за предявяването, приложен към
приобщеното ч. гр. дело № 30386/2022 г. по описа на СРС/. Счита, че записът на
заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане. Излага твърдения, че записът на заповед е издаден във връзка със сключен
между страните договор за доставка на кафе от 29.01.2020 г. и споразумение за реклама
и реализация на продукция към него от 29.01.2020 г. Договорите били сключени между
„Комета III“ ООД, като доставчик/продавач, и „КиГ 2018“ ООД, като купувач.
Ответниците К. Д. М. и Г. В. С. се задължили солидарно с „КиГ 2018“ ООД за
изпълнение на задълженията му по договора. Ответното дружество „КиГ 2018“ ООД
поело задължение за срок от 2 години да препродава и популяризира продуктите с
марка Молинари, като закупува не по-малко от 20 кг кафе Молинари Платино
/разфасовка от 1 кг./ месечно или 480 кг. за целия срок на договора. Твърди се, че
ищецът изпълнявал коректно договорните си отношения като предоставило на
купувача безплатна техника, както и гаранционен депозит за гарантиране на
своевременните и ритмични доставки на кафе в размер на 3250 лв. Сочи, че
гаранционният депозит е следвало да бъде върнат на ищеца при изтичане на срока на
договора, което се случило на 29.01.2022 г. Твърди се, че ответното дружество е било в
неизпълнение на условията на договора, като същото не е закупило договорените
количества кафе и не е върнало предоставения му гаранционен депозит. Сочи, че
съгласно чл. 6, ал. 2 от споразумението, при неизпълнение на което и да било
задължение на купувача /ответниците по делото/, същите се задължавали да заплатят
незабавно на продавача неустойка, равняваща се на тройния размер на договорения
депозит и търговските отстъпки по чл. 1/3/ и /4/. Именно за обезпечаване на
задълженията по споразумението била издадена процесната ценна книга. В случая
неустойката, обезпечена от ценната книга, се претендирала за неизпълнение на
2
договора в частта – липса на закупуване на уговореното количество кафе, както и
невръщане на предоставения гаранционен депозит
Моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в
заповедното производство, ведно със законната лихва върху, считано от подаването на
заявлението до погасяването. Претендира разноски.
В срочно постъпили отговори, ответниците оспорват изцяло основателността на
предявените против тях искове. На първо място сочат, че на датата, на която ищецът
твърди да е предявил за плащане процесния запис на заповед /15.04.2022 г./ и двамата
представляващи ответното дружество, а именно ответниците К. Д. М. и Г. В. С. са
били извън България. Сочат, че ценната книга не е предявена за плащане, поради което
е с ненастъпил падеж. Поради неизискуемост на вземането считат, че искът следва да
бъде отхвърлен само на това основание. На следващо място потвърждават факта, че
ценната книга е издадена във връзка с каузално правоотношение между страните -
договор за доставка на кафе от 29.01.2020 г. и споразумение за реклама и реализация
на продукция към него от 29.01.2020 г.
При условията на евентуалност твърдят, че уговорената в процесния договор и
споразумение клауза за заплащане на неустойка е нищожна, поради което считат, че
каузалната сделка не е възникнала. Излагат съображения за нищожност поради
накърняване на добрите нрави, тъй като клаузата за неустойка предвижда заплащане в
размер от 300 % от предоставения депозит, поради което същата няма обезпечителна
функция, а би довела до неоснователно обогатяване на ищеца. На следващо място
твърдят, че клаузата от договора, предвиждаща задължение за закупуване на
определено количество кафе също е нищожна поради накърняване на добрите нрави.
Сочи се, че изпълнението на задължението за закупуване на уговореното количество
кафе не е могло да бъде изпълнено поради странични фактори – въведеното
извънредно положение в страната поради Covid-19, ответникът следвало да затвори
заведението си, в което предлагал кафе, поради което не можел да реализира
уговореното количество кафе. Сочи, че неизкупуването на уговореното количество, не
води до вреда за ищеца, тъй като същият реално не е предоставил количествата.
Намират уговорената неустойка за недействителна и поради начина на определяне на
продажната цена, тъй като продавачът имал право едностранно да променя цените по
договора, като само уведоми купувача за това. Излагат се съображения, че процесният
договор е валиден и за ответното дружество не е възникнало задължение за връщане на
гаранционния депозит. Сочи се, че съгласно чл. 15 от договора, същият се считал за
продължен за срок от още две години, ако в едномесечен срок преди изтичането на
срока на договора някоя от страните не заяви обратното писмено. В случая нито една
от страните не се възползвала от уговореното писмено заявяване в чл. 15, поради което
договорът се считал продължен за срок до 29.01.2024 г. Ето защо счита, че не са
настъпили предпоставките за връщане на заплатения от ищеца депозит.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения молят предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно: наличието на въведената кауза /възникнало между страните
облигационно отношение по договор за доставка на кафе от 29.01.2020 г. и
споразумение за реклама и реализация на продукция към него от 29.01.2020 г./ и
връзката й с издадения запис на заповед; наличие на неустоечно съглашение за
ангажиране отговорността на ответника при неизпълнение на договорните му
задължения; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответниците, в това число и изискуемост на вземането, както и 4. конкретния размер на
3
неустоечното вземане.
При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат положителния
факт на погасяване на дълга, респективно – възраженията си относно нищожността на
уговорената неустойка.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за погасяване на
задължението.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че са страни по процесния договор за
доставка на кафе от 29.01.2020 г. и споразумение за реклама и реализация на
продукция към него от 29.01.2020 г.; че процесният запис на заповед е издаден във
връзка с въведеното по делото каузално правоотношение; че ответното дружество е
получило от ищцовото дружество гаранционен депозит в размер на 3250 лв., който не е
върнат; че ответното дружество не е изпълнило задължението си да закупува не по-
малко от 20 кг кафе Молинари Платино /разфасовка от 1 кг./ месечно или 480 кг. за
целия срок на договора.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4