№ 469
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110121620 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 3,49 лева с 1
вкл. ДДС, представляваща платена при начална липса на основание, въз основа на нищожна
договорна клауза, такса повторно включване, с която ответникът се е обогатил без правно
основание за това за сметка на ищеца. Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с
ответното дружество за предоставяне на мобилни съобщителни електронни услуги съгласно
Договор № ********* с Приложение 1 от 03.12.2021 г.
Твърди, че на 03.09.2022 г. ответното дружество е издало платежен документ №
********* за сумата от 3,49 лв. с включен ДДС, представляваща такса повторно включване
като счита, че сумата е начислена като неустоечна клауза и същата не е индивидуално
уговорена. Навежда твърдения, че поради нищожността на процесната клауза, а сумата 3,49
лева с вкл. ДДС съответно е недължима. Пояснява, че в Общите условия на оператора не
присъства клауза, която да предвижда „такса за повторно включване”. В Раздел IV Отстъпки,
т. 1 на Приложение № 1 към Договор № *********, същият предоставя на Абоната отстъпка
от цената на активация и свързване към мрежата на А1 в размер на 100%, а такса за
повторно включване, като такава не е предвидена и договорена както в сключения договор,
така и в приложението към него и ОУ. Твърди се, че в ценова листа на А1, в раздел Цени на
услуги за абонати по договор, по чл. 231а от Закона за електронните съобщения, на ред 12-и
фигурира „Такса повторно включване - 3,49 лв., но такава такса не е договорена и не
фигурира в Общите условия по договора. Навежда твърдения, че ценовата листа не следва
да противоречи на разпоредбите на договора и ОУ, както и на допълнително уговорената в
Приложението към Договора отстъпка. Излагат се съображения за недължимост на тази
сума, поради липса на основание. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в
който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Сочи се, таксата от 3,49 лв.
е начислена за просрочие на задължение фактура № *********/01.07.2022 г., която е била с
падеж до 31.07.2022 г., което е довело до ограничаване на предоставянето на услугите по
договора поради неплащане в срок на натрупани задължения. Съгласно 54.1. от приложените
към договора ОУ „А1 има право едностранно да прекрати Договора за услуги да спре
достъпа на абоната до ползваните мрежи в следните случаи: При дължими суми след
1
изтичане срока за плащане“. В конкретния случай и на горното основание, на 09.08.2022 г.,
на ищеца е преустановено предоставянето на изходящи услуги, тъй като не е било заплатено
в цялост задължението по фактура № *********/01.07.2022 г., като на същата дата, след
заплащане на цялата сума, достъпът до изходящи услуги на ищеца е възстановен и за това
възстановяване на достъпа до изходящи услуги е начислена и такса повторно включване в
размер от 3,49 лв. Навежда твърдения, че таксата повторно включване е посочена в
действащия ценоразпис на оператора - цени на допълнителни услуги, предлагани от А1,
находящ се на интернет страницата на дружеството, като към него реферира чл. 4.2.8. от
Приложение № 1 към Договор № *********. Поради това поддържа, че процесната сума е
дължимо платена, поради което не подлежи на връщане. Въз основа на горното счита, че
исковете следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от
фактическа странa:
Процесната такса от 3,49 лв. е начислена за просрочие на задължение по фактура №
*********/01.07.2022 г., която е била с падеж до 31.07.2022 г., което просрочие е довело до
ограничаване на предоставянето на услугите по договора поради неплащане в срок на
натрупани задължения. Съгласно 54.1. от приложимите към договора ОУ „A1 има право
едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до
ползваните мрежи в следните случаи: При неплащане на дължими суми след изтичане срока
за плащане“. В конкретния случай и на това основание, на 09.08.2022 г., на ищеца е
преустановено предоставянето на изходящи услуги, тъй като не е било заплатено в цялост
задължението по фактура № *********/01.07.2022 г. На същата дата, след заплащане на
цялата сума по фактура № *********/01.07.2022 г., достъпът до изходящи услуги на ищеца е
възстановен. Именно за това възстановяване на достъпа до изходящи услуги е начислена и
процесната такса повторно включване от 3,49 лв. Тези факти са безспорни по делото от
доказателства, които не са оспорени от ищеца.
Таксата повторно включване е посочена в действащия ценоразпис на А 1 – Цени на
допълнителни услуги, предлагани от А1 (текстът е на 2-ра страница, 12-ти ред), находящ се
на интернет страницата на дружеството. Към този ценоразпис реферира чл.
4.2.8. от Приложение № 1 към Договор № *********, където е посочено, че „всички
останали услуги, които не са посочени в това приложение, се таксуват, съгласно действащия
ценоразпис на А 1 Б-я за съответната услуга, публикуван на www.a1.bg”, което е
общодостъпно и представено по делото.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За да бъде уважен иска на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже 1/
наличието на неоснователно разместване н имуществени блага; 2/ обогатяване на ответното
дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването и ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е
обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради
нарушение от страна на ответник на сключения между страните договор, със стойността, с
която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.
В тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването
си, както и положителните факти, на които основава своите възражения. Следва да посочи
на какво основание от общите условия и по кой договор за каква услуга е начислена такса
без отстъпка.
По делото не се спори,
Съдът следи служебно, вкл. когато не е направено възражение, за неравноправни
клаузи в потребителските договори, когато са налице необходимите за това правни или
фактически обстоятелства. Тъй като едната страна по процесното облигационно отношение
е търговец - доставчик на мобилни и телекомуникационни услуги, съдът следва, на първо
2
място, да провери потребителски ли е договора сключен между двете страни и съответно
ползва ли се ищеца от потребителската закрила по смисъла на Закон за защита на
потребителите.
По смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е: е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. За да се счета
една страна по договор за потребител, то следва да бъде физическо лице. Ищецът - „М-и“
ЕООД е юридическо лице, на което по силата на сключения договор ответникът е
предоставял мобилни услуги. Следователно сключеният договор не попада в обхвата на
Закон за защита на потребителите. Отношенията между двете страни са търговски и се
регулират от Търговския закон.
Сключеният договор попада в приложното поле на Търговския закон, тъй
като правоотношението е възникнало между търговци и е свързано с упражняваното от
единия от тях занятие, по аргумент от чл. 286, ал. 1 от Търговския закон.
В този смисъл ищецът не се ползва с защита на ЗЗП и Директивата 13/93 за
неравноправните клаузи, поради което позавиването на чл. 143 ЗПК е неотсимо и не може да
се съобрази, тъй като това не е приложим закон в случая. Размерът на оспорената такса ясно
е посочен и е в минимален размер, поради което не е нищожна, като противоречива на
добрите нрави по чл. 26 ЗЗД, като съдът съобрази че се касае за спор между търговци за
договор със стандартно съдържание и обичаен размер на неустойката 3.49 посочен в
ценовата листа препратена от договора и ОУ към нея.
Общите условия на ищеца обвързват страните защото присъстват изрично като
неразделна част от подписаните от страните договор. Съгласно Чл. 298. (1) Търговецът
може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават
задължителни за другата страна, когато тя: 1. заяви писмено, че ги приема, което в случая е
налице. Очевидно между търговците по делото има трайни търговки отношения с повтарящ
се предмет – договор за услуги, в които винаги са се прилагали същите общи условя на
ищеца и ответникът никога не е оспорвал това обстоятелство, тоест налице е хипотезата и
на т.2 от чл.298, ал.1 ТЗ. ОУ на ищеца в случая са задължителни за ответника и определят
приложимото право и компетентния съд изрично.
В разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, която е диспозитивна, се посочват функциите на
неустойката: обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от
неизпълнението или ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора.
Следователно, договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща
принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато
вследствие на плащането ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си
функции, които са й придадени от страните. Съдът намира, че процесната клауза за
неустойка не противоречи на закона, нито на добрите нрави. Размерът очевидно е съобразен
със разходите за възстановяване на връзката и има зъвпряща ефект да не се закъснява с
плащанията. Следователно изпълнява законовите си функции.
Търговец при сключване във връзка с дейността си на договор, съдържащ такава
клауза, трябва да положи грижата на добрия търговец, която включва при необходимост и
наемането на лица със специални познания в съответната област. С оглед на очертаната
дължима грижа, което е по-голяма от тази на потребителя, търговецът може да разбере
обхвата на поетото задължение и икономическите последици от сключването на договор,
съдържащ клауза за начисляване на , като спрямо търговеца тази клауза е ясна и разбираема,
поради което не накърнява добрите нрави. В този смисъл задължителната практика
Решение № 60080 от 16.09.2021 г. по т.д.№466 / 2020г. I т.о., ВКС.
По възражението за микропредприятията. Първо ищецът не доказал, че отговаря на
изискванията, за да бъде квалифициран по този начин. Второто дори да докаже това не
3
променя факта, че ЗЗП е неприложим закона и за микропредприията, които си остават
търговци и не се третират като потребители, тъй като такава изрична норма няма. В случая
всички специални разпоредби на Директивата 2018/1972 и ЗЕС са спазени.
Предоставена е услуга има неизпълнение има сипване на достъпа има такса за
повторено включване. Всичко е ясно и точно разписано в ОУ договора и ценовата листа,
които препращат един към друг. Отношенията между ставните по сделката видно от
доказателствата и техните твърдения са трайни и това съдържание на облигационната им
връзка е известно за тях. В този смисъл н
Съгласно чл. 288 от Търговския закон, за неуредените положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство. Съответно за
тълкуването на договора, приложение намира чл. 20 от Закон за задълженията и договорите.
При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.
Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща
в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността.
На първо място, при тълкуване следва да се търси действителната обща воля на
страните.
Не се доказа наличие на неоснователно разместване на имуществени блага. Искът с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Искът е отхвърлен в пълен размер и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, съгласно Наредба за заплащане на правната помощ. На основание чл. 25,
ал. 1 от Наредба за изплащане на правната помощ, дължимото възнаграждение е в размер на
300 лв. Същото следва да бъде присъдено на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
отделение, 53-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „М-и“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8, , срещу „А1 Б-я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. Кукуш №1, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца за сумата от 3,49 лева, представляваща платена при начална липса на
основание, въз основа на нищожна договорна клауза, такса повторно включване, с която
ответникът се е обогатил без правно основание за това за сметка на ищеца, за която сума е
издадена фактура № *********/01.07.2022 г. по Договор № *********.
ОСЪЖДА „М-и“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8, срещу „А1 Б-я“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул. Кукуш №1, сумата от 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5