РЕШЕНИЕ
гр.Радомир, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд- Радомир - наказателна колегия, II състав в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К. и с участието на прокурора ________________________________ като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело N 210 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление N ./ 07.05.2019 г. Х. Б. Т.- директор на ГД“НП“ С. е наложил на „С.1.П.“ ООД *** имуществена санкция в размер на 10 000 лв. по чл.72, ал.1 Закон за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение на чл.4, ал.1 от същият закон.
Недоволно от така наложеното наказание посоченото дружество, чрез своя управител, обжалва посоченото постановление, като по съображения изложени в жалбата и писмени бележки от адв.Маркова- негов пълномощник, моли същото да бъде отменено.
ГДНП С., чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и излага доводи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.16 и 17 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок и е подадена от процесуално легитимно лице, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„С.1.П.“ ООД *** е със седалище и адрес на управление *** и е регистрирано за осъществяване на частна охранителна дейност. Във връзка с последното има два издадени лиценза по ЗЧОД/отм./, а именно- №./23.11.2017 г. и № ./ 19.02.2018 г. на ГД“НП“ С. за дейност по чл.5, ал.1 т.2 ЗЧОД /отм./, като вторият лиценз важи за територията на цялата страна.
На 30.01.2018 г. в ДВ бр.10 е обнародван нов ЗЧОД, в сила от 31.03.2018 г. с който старият такъв със същото име се отменя- § 3 от ПЗР.
Във връзка с изискването по § 4 (4) от новия закон жалбоподателя подал до органа по чл.40 ЗЧОД- ГД“НП“ С. заявление вх. № ./ 27.09.2018 г. с което, като лице с издаден лиценз по чл. 5, ал. 1, т. 2 от отменения Закон за частната охранителна дейност /за охрана на имущество на физически или юридически лица/ декларирал, че извършва сигнално- охранителна дейност по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 3, от новия закон и удостоверил, че тя отговаря на минималните изисквания за извършването й, предвидени в глава втора от Закона.
Във връзка с това със заповед №./ 30.01.2019 г. на директора на ГДНП С. била разпоредена проверка за наличие на удостоверените изисквания. Проверката била извършена от К.К., М.М. и свидетелката И.М.. При това се установило, че изискванията по раздел 2 част 3 от ЗЧОД не са налице- няма изграден мониторинг център със собствени служители, няма назначен персонал или автомобилна техника.
Във връзка стова на „С.1.П.“ ООД *** било отказано удостоверяване по реда на раздел 5 от НАРЕДБА № . от 11.06.2018 г. за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната охранителна дейност и не била издадена служебна бележка за това удостоверяване съгласно чл.18 от тази Наредба. За тези обстоятелства управителя на „С.1.П.“ ООД *** бил уведомен с писмо рег.№ . от 01.02.2019 г.
При същата проверка и след направения отказ за удостоверяване на сигнално охранителна дейност на жалбоподателя, на 01.03.2019 г. се установило, че същият продължава да извършва такава по отношение на обект в гр.З., а именно З. м.- филиал на НИМ. Между тях е налице договор № РД-./ 04.10.2018 г. /за срок от две години с опция за автоматично подновяване/ за изграждане на СОТ и автопатрулна реакция със специализирани екипи, срещу възнаграждение. По този договор е налице плащане на договорената сума „месечен абонамент охрана м.02.2019 г.“ по фактура №./ 03.02.2019 г„ както и за м.03.19 г. по фактура 269/05.03.2019 г.
Относно последните констатации бил съставен АУАН № ./ 16.04.2019 г. въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна- установява се от всички събрани по делото доказателства- гласни и писмени, които кореспондират по между си, поради което съдът им дава вяра. Показанията на разпитания свидетел се ценят от съда, като последователни и логични.
Постъпилата жалба е неоснователна.
От страна на жалбоподателя се сочат както процесуални, така и материални нарушения на закона от което се обуславя необходимостта за отмяна на атакувания административен акт.
На първо място, твърди се, че не е проведено щателно административно разследване и преценка на обосноваността на констатациите по АУАН. Това довело до фактическа необоснованост и на самото наказателно постановление /НП/, тъй като жалбоподателя не могъл да разбере точно в какво е обвинен- в какво конкретно се изразява изпълнителното му деяние.
Тези доводи не се приемат от съда. По делото е проведено щателно разследване от административния орган. Във връзка с него е назначена с нарочна заповед комисия която да прегледа всички обстоятелства и да вземе решение. Изискани са множество относими документи- лицензи на фирмата, договори с охранявани обекти и списък на клиентите, обяснения от управителя- всички приобщени в настоящия процес. Въз основа на това констатациите в съставения АУАН и изпълнителното деяние са конкретни, последователни и ясни. Точно описват извършеното нарушение от фактическа страна, като го правят достатъчно разбираемо за нарушителя. Все в този смисъл, обосновано е и съставеното НП. Видно е, от текста на същото, че адм.
наказващият орган е взел предвид всички писмени възражения по чл.44 ЗАНН против акта и ги е преценил обстойно.
Тези фактически констатации се подкрепят напълно от събрания доказателствен материал в проведеното адм. наказателно производство.
На следващо място, сочат се формални нарушения на процесуалният закон изразяващи се в това, че както актосъставителя така и адм. наказващия орган погрешно са посочили нарушената законова норма като такава по чл.4, ал.1 ЗЧОД, вместо по чл.5, ал.1 т.5 от с.з.
За да бъде едно процесуално нарушение безусловно основание за отмяна на постановения при неговото допусне акт, то следва да е съществено. Липсва легална дефиниция за това що е съществено процесуално нарушение при постановяване на административните актове, поради което правната доктрина по тълкувателен път е достигнала до извода, че такова е винаги налице когато с него е нарушено правото на защита на правонарушителя. За конкретният казус административните органи са посочили, че нарушението на „С.1.П.“ ООД се изразява в това, че юридическото лице е: „...извършвало дейност по чл.5, ал.1 т.З /сигнално охранителна дейност/... без лицето да има лиценз за този вид дейност... с което е нарушил чл.4, ал.1 ЗЧОД“. Това се съдържа както в АУАН, така и в НП.
Разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗЧОД е описателна, тя не съдържа конкретно задължение, а дефинира различните видове частна охранителна дейност. Конкретното императивно задължение във връзка с дефиницията по чл.5, ал.1 т.З ЗЧОД се съдържа именно в чл.4, ал.1 от с.з. и то е задължително за спазване. Затова, както актосъставителя, така и адм. наказващият орган коректно са посочили и двете правни норми намиращи се в корелативна връзка.
Диспозитива на адм. наказателната разпоредба на чл.72, ал.1 ЗЧОД съдържа точно цитираният в АУАН и НП израз- „Който извършва дейност по чл.5, ал.1 без лиценз или удостоверение...“. Обстоятелството, че административния орган е добавил и разпоредбата на чл.4, ал.1 с.з. и се е позовал на нея не представлява съществено процесуално нарушение.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието "административно нарушение", което е такова деяние извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно управление, обявено от Закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или принцип. В конкретния казус то представлява противоречие с чл.5, ал.1 т.З, вр. чл.4, ал.1 ЗЧОД, тъй като на жалбоподателя не е издадена служебна бележка с дата на удостоверяване по реда на чл.18 НАРЕДБА № . от 11.06.2018 г. Уведомен е писмено за това и въпреки това е извършвал сигнално охранителна дейност. Наказуемостта на деянието по административен ред е предвидена в чл.72, ал.1 ЗЧОД.
Следва да се добави, че от разпоредената от ГДНП С. и извършена проверка за наличие на минимални изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, включително за необходимото техническо оборудване, превозни средства и персонал по отношение на жалбоподателя е показала пълна липса на тези изисквания.
Това обстоятелство не се и отрича, видно от обясненията на управителката на „С.1.П.“ ООД П. Ц. /озаглавени „сведение“/. Лиценза и минималните изисквания за дейност по чл.5, ал.1 ЗЧОД са насочени и имат за титуляр конкретно лице и закона не допуска тяхното делегиране по договорен път към други правни субект. Именно това е сторил нарушителя „С.1.П.“ ООД със сключените договори с „Б.- П.т и.“ и ВИП С.“.
Наложеното наказание се явява и справедливо, тъй като е определено в предвиденият от закона минимум.
При така изложеното, съдът намери, че атакуваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и в същия смисъл съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № . 07.05.2019 г. с което Х. Б. Т.- директор на ГД“НП“ С. е наложил на „С...П.“ ООД *** имуществена санкция в размер на 10 000 лв. по чл.72, ал. 1 Закон за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ за нарушение на чл.4, ал.1 от същият закон.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на ЗВАС пред Административен съд- перник в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
Районен съдия: