НОХД № 1506/2019 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия М.С.А., роден на *** ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********,***, след като е бил осъден със съдебна спогодба по гр. д.
№ 2485/2018 г. на РС-Пазарджик, влязла в законна сила на 13.11.2018 г., да
издържа свой низходящ – малолетния си син З.М.А., роден на *** г., съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно седем месечни вноски по 150,00 лева за периода от месец ноември 2018 г. до месец май
2019 г. включително, общо в размер на 1050,00 лева – престъпление по чл. 183,
ал.1 от НК.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като моли
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства.
По делото няма предявен граждански иск и няма
конституиран граждански ищец или частен обвинител.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
През 2016 г. подсъдимият М.С.А. *** и свидетелката Д.М.Г.
***, заживели съвместно в дома на подсъдимия А. в с. Добровница. По време на
съвместното съжителство на 09.07.2017 г. се родил синът им З.М.А.. След
раждането на детето, отношенията между подсъдимия А. и Г. се влошили и двамата
се разделили, като Г. заживяла с детето при майка си - свидетелката М.Г..
По-късно Д.Г. подала искова молба до PC- Пазарджик срещу подсъдимия А. за
присъждане на издръжка за детето. Било образувано гр. д. 2485/2018 г. по описа
на PC- гр. Пазарджик. На 13.11.2018 г., било проведено заседание по горното
дело, на което съдът одобрил постигната спогодба между страните, по силата на
която подсъдимият М.А. се съгласявал да заплаща на малолетното си дете З.А.,
чрез неговата майка и законна представителка св. Д.Г., ежемесечна издръжка, в
размер на 150.00 лв., считано от 01.07.2018 г. до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение и прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие. Определението влязло в законна сила веднага. Въпреки осъждането подсъдимият
А. не заплащал издръжката, поради което, по искане на Г., на 12.12.2018 г. бил
издаден изпълнителен лист, с който се осъждал М.А., по силата на постигнатата
спогодба, да заплаща на малолетното си дете З.А., чрез неговата майка Д.Г.
ежемесечна издръжка, в размер на 150.00 лв. месечно, считано от 13.11.2019 г.
На 14.01.2019 г. Г. *** и в последствие било образувано настоящото дело. Докато
течало разследването свидетелката Д.Г. си намерила нов мъж и решила да заживее
при него, но последният не искал да се грижи и за детето ѝ от подсъдимия,
поради което Д.Г. и подсъдимият се разбрали последният да вземе детето при себе
си и да се грижи за него заедно със своята майка – свидетелката С.А.. Така от
края на месец януари 2019 г. детето заживяло при подсъдимия и неговата майка,
които от този момент и до настоящия се грижат за него.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът
установи въз основа на показанията на свидетелите Д.Г., С.А. и М.Г., както и от
писмените доказателства по делото - протокол по гр.д. № 2485/2018 г. запорно
съобщение, покана за доброволно изпълнение, изпълнителен лист, протокол от
съдебно заседание по гр.д. № 2485/2018 г. на ПРС, протокол от съдебно заседание
по същото гражданско дело, ДСМПИС, характеристична справка, справка за съдимост.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Г., С.А. и М.Г., които са
ясни, логични, категорични и безпротиворечиви. Свидетелските показания се
подкрепят и от писмените доказателства по делото.
От правна страна:
При така установената и възприета фактическа
обстановка се налага правният извод, че подсъдимият М.С.А. е осъществил както
от обективна, така и от и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.1
от НК.
От обективна страна същият в село Гелеменово,
обл.Пазарджик, след като е бил осъден със съдебна спогодба по гр.д.
№2485/2018г. на РС-Пазарджик, влязла в законна сила на 13.11.2018г., да издържа
свой низходящ – малолетния си син З.М.А., роден на ***г., съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно три
месечни вноски по 150,00 лева за периода от месец ноември 2018г. до месец
януари 2019г. включително, общо в размер на 450,00 лева. Съдът намира за
категорично установени и доказани всички елементи на престъпния състав за
посочения период.
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието виновно, с пряк умисъл като форма на
вината, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал,
че дължи издръжка за своето дете, независимо от финансовото си положение, но
въпреки това не е заплатил същата.
Причините за извършване на престъплението се коренят в
ниското правно и обществено съзнание на подсъдимия, в съзнателното му
отклонение от родителските задължения и в трудната икономическа обстановка в
страната.
Ето защо съдът намира, че следва да признае подсъдимия
М.С.А. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.183, ал.1
от НК за периода от месец ноември 2018 г. до месец януари 2019 г. Що се касае
за периода от месец февруари 2019 г. до месец май 2019 г. съдът счита, че
следва да оправдае подсъдимия. Това е така, тъй като заплащането на издръжка се
дължи до настъпването на обстоятелства за изменението или прекратяването
ѝ. Това е записано и в одобрената спогодба между подсъдимия и майката на
детето Д.Г. ***/2018г. на РС-Пазарджик. В конкретния случай след месец януари
2019 г. детето вече живее при подсъдимия, който се грижи изцяло за него по
съгласие и на майката, поради което заплащането на каквито и да е суми на Д.Г.
не биха имали основание, тъй като заживяването на детето при родителя, който е
осъден да плаща издръжка, е фактическо обстоятелство, водещо до прекратяването
на издръжката.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на
чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно
неговото определяне.
Съдът прецени като сравнително висока обществената
опасност на извършеното от подсъдимия М.С.А. деяние, тъй като се касае за
вменено от чл.143, ал.2 от СК задължение на родителите да плащат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, тъй като интересите на децата и
осигуряването им на нормални условия за развитие са преимуществени, а грижите
за подрастващите са от първостепенна важност за всяка държава.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия,
който е неосъждан, с положителни характеристични данни, трудово ангажиран. Не
се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, възрастта, фактът, че подсъдимият работи,
както и обстоятелството, че реално се грижи за детето си след януари 2019 г.
При тези данни и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия М.С.А. наказание за
престъплението по чл.183, ал.1 от НК пробация при следните мерки за контрол и
въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес при честота за явяване
и подпис два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода. На същия следва да бъде даден шанс да работи, а
това няма как да стане ако изтърпява ефективно наложено му наказание лишаване
от свобода. Съдът намира така определените мерки и срокове на наказанието
пробация за подходящи и справедливи с оглед на конкретния случай. Така
определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК както по отношение на самия подсъдим, така и по отношение на останалите
членове на обществото. Така преценения период на пробация е достатъчно дълъг и
по време на изтърпяването му подсъдимият ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. В същото време това наказание ще му
даде възможност да работи, за да продължава да се грижи за детето си. Така
определените срокове се явяват и достатъчно дълги с оглед постигане и на
другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да
върши други престъпления.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: