№ 1198
гр. Варна, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100885 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б. С. срещу С. Я., иск с
правно осн. чл. 42, б.”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно
завещание от 15.08.2011г., поради това, че не е изписано и подписано от завещателя К. Я.,
починала на ******г.
Искът по чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН е основан на твърденията, че оставеното в
полза на ответницата завещание не е написано и подписано от завещателя, чиито
наследници по закон са страните по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът С. Я. оспорва
предявения иск и настоява за неговото отхвърляне.
Твърди се, че завещанието е изпълнено, подписано и датирано от завещателя К. Я. и
представлява действителна едностранна правна сделка, от което черпи права.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на иска по чл. 42, б.“б“ ЗН е валидността на завещание, от което се ползва
ответникът.
Страните по делото са съсобственици на недвижими имоти, предмет на съдебна делба
по гр.д. № 1619/2023г. по описа на Районен съд – Варна на различни основания – правни
сделки, наследяване и завещание от 15.08.2011г., чиято действителност се атакува с
предявения иск.
По делото е представено универсално завещателно разпореждане от 15.08.2011г.,
1
изписано собственоръчно от завещателя К. Я., с което същият се е разпоредил за след
смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на дъщеря си С. Я. – П..
След завещателните разпореждания е поставената датата на съставянето му –
15.08.2011г. и е положен подпис на завещателя.
К. Я. е починала на ******г. и след нейната смърт, завещанието е обявено на
******г., видно от съставения протокол и е вписано в СВ – Варна.
Формата на саморъчното завещание изисква да е написано изцяло от наследодателя,
да има дата, както и подпис на завещател, който да следва завещателните разпореждания.
Когато не е спазена тази форма, завещанието е нищожно на основание чл. 42, ал. 1, б. "б"
ЗН.
По повод предприето оспорване автентичността на завещателното разпореждане е
допусната съдебно-графологична експертиза, изготвена въз основа на образци за
сравнително изследване, осигурени от ответника – здравноосигурителна книжка,
амбулаторни листи от 2005г., 2008г. и 2009г. – 9 броя, декларация за информирано съгласие
от 02.07.2010г., тефтерче с телефонни номера и тетрадка с надпис „Ток, вода“ и НА № 100,
том I, рег. № 547, дело № 125/1999г.
Ищецът е заявил изрично, че не разполага с образци за сравнително изследване,
настоявайки при изготвяне на заключението да се използва НА № 141, том III, дело № 15504
от 1959г.
Въз основа на извършения анализ и съпоставка на завещанието с представените
образци за сравнително изследване, вещото лице е дало заключение, че както текста, така и
подписа, положен след него са изпълнени от завещателя К. Я.. Изводите са обосновани с
множество съвпадения в общите и частни признаци на изследваното завещание и
сравнителните образци, а крайната констатация еднозначна.
Вещото лице не е основало заключението си на посочения НА от 1959г., предвид
отдалечеността му – 1959г. от момента на съставяне на завещанието – 15.08.2011г.
Независимо от това, експертът е установил съвпадение в буквения текст на завещанието при
изписване на буквите „К“ и „В“ с изпълнение на началната точка високо над редовната
линия; буквата „Н“ с последователност на изпълнение на първи, втори и трети елемент.
След 1959г. подписът, изпълняван от К. Я., първоначално с буквена транскрипция е с по-
висок темп на изпълнение,. С възрастта, подписът е изпълняван с опростен вариант, само с
буквата „К“ с щриховидни елементи и примковидна заключителна част със среден темп на
изпълнение.
Изготвеното заключение е оспорено от процесуалния представител на ищцовата
страна с твърдения, че сравнителните образци, представени от ответника не могат да се
ползват като годен материал, тъй като не е ясно авторството им, както и, че текстът в тях е
изписан от К. Я.. Счита, че следва да се използват образци в период максимално близък до
датата на съставяне на завещанието. В молбата, обективираща оспорване на заключението,
искане за допускане на повторна СГЕ, не е отправено до съда.
2
В съдебно заседание, експертът пояснява, че едно и също лице е положило подпис в
оспорваното завещание и в използваните образци за сравнително изследване. Едно и също
лице е полагало ръкописен текст, както в сравнителните образци, така и в завещанието, тъй
като е открито съвпадение във всички общи и частни признаци в текста му. Тези признаци
са с висока идентификационна стойност и често срещани в отделни букви и устойчиви във
времето.
Когато възникне спор относно автентичността на сравнителен материал простото
твърдения на имащата интерес от това страна, че сравнителните образци – обект на
изследване не изхождат от завещателя, не е достатъчно да внесе съмнение в заключението
на експерта. Оспорващият сравнителния материал следва да проведе насрещно доказване,
като е достатъчно същото да бъде непълно, като представи друг сравнителен материал, за
който по категоричен начин може да се приеме, че е изготвен от завещателя и който да бъде
съобразен от експерта и от съда, за да разколебае изводите във връзка с автентичността. В
този смисъл решение № 256/30.10.2014г. по гр.д. № 3196/2014г. на ВКС, I г.о.
В конкретния случай, оспорващата страна не е провела насрещно доказване и не е
представила друг сравнителен материал, за който може с категоричност да се приеме, че е
изготвен от завещателя, поради което следва да се приеме, че използваните образци за
сравнително изследване представляват автентичен сравнителен материал и като резултат
съответствието на почерка в тях и в текста на завещанието сочи на извод за неговата
автентичност.
Предвид изложеното, съдът кредитира изготвеното заключение по допуснатата СГЕ,
от което се установява категорично, че текстът и подписа, положен след него са изпълнени
от завещателя К. Я..
По изложените съображения, оспореното саморъчно завещание е автентично като
текст и подпис, поради което поражда целените с него правни последици, а предявеният иск
с правно осн. чл. 42, б.”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора с право на разноски разполага ответната страна, която
претендира освен разноски за изготвяне на СГЕ и адвокатско възнаграждение в размер на
4 500 лв., уговорено в раздел III от договор за правна защита от 14.07.2023г.
По делото не са представени доказателства, че уговореният адвокатски хонорар е
действително заплатен в брой или по банков път, поради липса на отбелязване в посочения
раздел, след „платимо, както следва“, което обуславя извод за присъждане на разноски за
изготвяне на заключение по допуснатата СГЕ в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Н. С., ЕГН **********, ****** срещу С. Б. Я., ЕГН
**********, гр. ******, иск с правно осн. чл. 42, б.”б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване
3
нищожността на саморъчно завещание от 15.08.2011г., поради това, че не е изписано и
подписано от завещателя К. Я., починала на ******г.
ОСЪЖДА Б. Н. С., ЕГН **********, ****** ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Я., ЕГН
**********, гр. ****** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4