№ 639
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110217842 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „*****“ ООД с ЕИК
****** срещу наказателно постановление № 610783 – F615312/12.11.2021 г.,
издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП- София, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006г./
В жалбата се поддържа, че извършеното нарушение представлява
маловажен случай. Посочва се, че поради въведена от директора на
1
училището забрана за допускане на родители в ученическия стол, временно
купони за храна се продавали на маса до входа на стола, но поставянето на
касовия апарат там е било забавено с няколко часа, поради което и била
натрупана тази разлика между фактическата и отчетената касова наличност.
Поддържа се, че веднага след това приходите били отчетени чрез фискалния
апарат. От съда се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „*****“ ООД
не изпраща представител. В постъпили писмени бележки по делото
процесуалният представител на дружеството адв. Я. моли съда да уважи
подадената жалба по изложените в нея съображения за маловажност на
установеното нарушение. Поддържа, че същото е допуснато поради въведена
извънредна организация на работата на ученическия стол в 32 СУИЧЕ „Св.
Климент Охридски”.
Въззиваемата страна – Началникът на отдел „Оперативни дейности” в
ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП редовно призован се представлява от
юрисконсулт Ненкова, която пледира за потвърждаване на наказателното
постановление. Посочва, че е установена съществена разлика между
фактическата и отчетената касова наличност. Счита, че нарушението не
представлява маловажен случай, предвид обстоятелството, че достъпът до
търговския обект е основно на ученици, както и че всички дейности се
отчитат на един касов апарат. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 31.05.2021 г. в 13:47 часа свидетелят АНТ. С. Г. - инспектор по
приходите в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, заедно с колегата си Б.И.
извършили проверка на търговски обект – ученически бюфет, находящ се в
гр. ****, стопанисван от „*****” ООД, ЕИК ******. При извършената
проверка било установено, че търговският обект е оборудван с фискално
устройство, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми от касата.
В хода на проверката била преброена фактическата касова наличност на
касата, която била в размер на 189,40 лева, за което бил съставен опис. Бил
2
проверен дневния финансов отчет Х от 31.05.2021 г. от фискалното
устройство и било установено, че отчетената по фискално устройство касова
наличност била в размер на 96,60 лева. Установената разлика от 92,80 лева
между фактическата касова наличност от 189,40 лева и отчетената по
фискалното устройство от 96,60 лева не била отразена като служебно
въведена парична сума в касата. За извършената проверка бил съставен
протокол № 0455265/31.05.2021 г.
Свидетелят АНТ. С. Г. счела, че „*****“ ООД е осъществило нарушение
на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което на 07.06.2021 г. в
присъствие на управителя на дружеството съставил срещу последното акт за
установяване на административно нарушение № F 615312/07.06.2021 г. Актът
бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения. Обяснения с характер на възражения постъпили на
09.06.2021 г.
Като счел възраженията за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН на 12.11.2021 г. началникът на отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” в ЦУ
на НАП- София издал обжалваното наказателно постановление, препис от
което бил връчен на управителя на наказаното дружество на 14.12.2021 г., а на
15.12.2021 г. била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля АНТ. С. Г., протокол за извършена проверка №
0455265/31.05.2021 г., дневен финансов отчет Х към 13:47 часа на 31.05.2021
г., опис на наличните парични средства в касата на търговския обект на
31.05.2021 г. и заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетелката АНТ. С. Г.,
която лично е извършила проверката в търговския обект и е констатирал
положителна разликата между действителната касова наличност и отчетената
такава въз основа на данните от отчета на фискалното устройство.
Показанията на свидетелката са в достатъчна степен подробни,
последователни, логични и подкрепени от останалия доказателствен материал
–изготвеният опис на наличните парични средства в касата установява
3
действителната касова наличност, а дневният отчет - тази по фискалното
устройство. От приложения по делото дневен финансов отчет се установява и
търговецът, стопанисващ обекта, а именно „*****“ ООД, ЕИК ******.
От представената заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП съдът извлече информация относно компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от
НП е връчен на управителя на дружеството – жалбоподател на 14.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 15.12.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на
административни нарушения се съставят от органите по приходите, каквото
качество инспекторът по приходите АНТ. С. Г. е имал /съгласно чл. 7, ал.1 т.4
от ЗНАП/, следователно същият е бил компетентен да състави процесния
АУАН. От т. 1.1, б. „г” на представената по делото заповед на изпълнителния
директор на НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да
издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол” в
ЦУ на НАП. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, като му е
дадена съответна на фактическото описание правна квалификация.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
4
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
гласи, че извън случаите на продажби/сторно всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат
санкциите по ал. 1, а именно глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Без
съмнение Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е нормативен акт по прилагане на
чл. 118 от ЗДДС - съгласно §11 от ПЗР на същата „Наредбата се издава на
основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица”.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че
към момента на проверката в касата на търговския обект е имало 189,40 лева,
а отчетената касова наличност по фискално устройство е била 96,60 лева.
Разликата от 92,80 лева, представляваща промяна на касовата наличност не е
била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията „служебно
въведена” сума, въпреки че устройството е разполагало с функцията
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. С оглед изложеното
дружеството-жалбоподател не е изпълнило вмененото му с чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. задължение и е осъществило от обективна
страна състава на нарушението, за което е обвинено.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда
въпросът за субективната страна на деянието.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен
5
случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната
такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението. Сама по себе си неотчетената сума от 92,80 лева не е
незначителна по размер, като тя е почти равна на отчетената по фискалното
устройство сума. Съдът не споделя възражението, изложено в жалбата, че
поради забраната на директора за допускане на родители до училището и
промяната в организацията на дейността на дружеството, свързана с изнасяне
на продажбите на купони в близост до входа на бюфета, то поставянето на
касовия апарат е било забавено, което е било и причината за установената
разлика. От представеното с писмените бележки уведомление е видно, че
заповедта, с която е преустановен достъпът на външни лица и родители в
сградата на училището е издадена на 22.10.2021 г., тоест 5 месеца след
констатиране на процесното нарушение. С оглед изложеното съдът намира, че
нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.
28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение е взето
предвид от АНО, който е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
минимален размер от 500 лева и въпрос за нейното намаляване не може да се
поставя.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е безспорно доказано, а наложената
имуществена санкция в минимален размер е справедлива, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1 ЗАНН /актуална редакция/ в
производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. /Идентична по смисъл е и
отменената разпоредба на чл. 63, ал.1 ЗАНН/.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
6
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.9 ЗАНН Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 610783 –
F615312/12.11.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейност” в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП- София, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
данъка върху добавената стойност на дружеството-жалбоподател „*****”
ООД, ЕИК ****** е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
ОСЪЖДА „*****” ООД, ЕИК ****** да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7