Мотиви по н.о.х.д. № 3349/16 на СпНС, 14 състав.
СпПр е повдигнала обвинение против 12 лица - а именно И.Д., К.Д., А.Д., В.Х., К.К., Н.Х.,
З.Ц., А.В., В.С., М.Х., М.П. и М.М.
- за това, че първите двама са ръководили, а останалите десетима са участвали в
ОПГ, действала в периода от неустановена дата през 2010 г до 12.06.2014 г в гр.
С., поставила си за користна цел извършване на престъпления по чл. 354а ал.1 и
ал.2 НК. Дадена е правна квалификация (относно участниците) по чл. 321 ал.3
пр.2 и пр.3 алт.10, т.2 вр ал.2 НК.
В рамките на настоящето наказателно производство първите
седем от горепосочените лица - а именно И.Д., К.Д., А.Д., В.Х., К. К., Н.Х., З.Ц. - са сключили споразумение относно
обвинението по чл.321 НК
Също така СпПр е повдигнала
обвинение против М.Х., М.П. и М.М. за това, че
самостоятелно на различни места в гр. С. са извършили следните деяния, както
следва - първият от тях е държал с цел разпространение на 12.06.2014 г 1, 57
грама коноп; вторият от тях е държал с цел разпространение 2,17 грама коноп и
разпространил 2,77 грама коноп и третият на 15.05.2012 г е държал с цел
разпространение четири дози коноп, общо 2,27 грама. Дадена е правна
квалификация по чл. 354а ал.1 пр.4 алт.1, а за подс. П. и по пр.5 НК.
Сключеното
споразумение от горепосочените седем лица се отнася и до извършената от тях
вторична престъпна дейност по чл. 354а НК.
Настоящият съдебен състав е сезиран само с обвинението
против А.В., В.С., М.Х., М.П. и М.М.
по чл. 321 ал.3 вр ал.2 НК, а също така и против М.Х.,
М.П. и М.М. по чл. 354а ал.1 НК.
В
съдебно заседание представителят на СпПр поддържа
изцяло обвиненията срещу подсъдимите, като посочва, че те се подкрепят от
събраните по делото доказателства, като прави техен подробен разбор. Разделя
свидетелските показания на четири групи - а именно клиенти на подсъдимите (св. Д.,
св.С. и св.З.); полицейски служители (св.С. и св.К.); поемни
лица (св. Т., св. П., св. Стойнев и св. Гарабитов);
свидетели с тайна самоличност № 81 и 85. Акцентира на последната група
свидетели, като потвърждава съществуването, структурата и участниците в ОПГ.
Счита, че съдът следва да постанови своя акт въз основа на показанията, дадени
в досъдебната фаза, доколкото са по-достоверни, по-детайлни, като се отчете, че
са дадени преди съдия; те се подкрепят и от останалите писмени и веществени
доказателства. Счита тези доказателства за еднопосочни, взаимно допълващи се и
лишени от противоречия. Счита за доказани устойчиви връзки между подсъдимите,
които изграждат солидна пирамидална структура с явна и трайна насоченост към
разпространение на наркотични вещества. Несъмнено са доказани и вторичните
престъпления. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни по всички
обвинения, като им се определи наказание от по 3 години "лишаване от
свобода" по обвинението по чл. 321 НК, респективно по 2 години "лишаване от свобода" за
престъплението по чл. 354а НК, с прилагане на чл. 66 НК и чл. 67 ал.3 НК.
Защита
на подсъдимия С. посочва, че обвинението по чл. 321 НК е останало недоказано.
Акцентира, че не е събрано нито едно доказателство за участието на доверителя
му в ОПГ - нито гласно доказателство, нито веществени доказателства, нито
такива, изготвени при експлоатация на СРС. Посочва, че сключилите споразумението
лица отричат да са имали престъпни отношения с подс. С.; полицейските служители
нямат преки впечатления, а преразказват беседи и оперативна информация;
свидетелят с тайна самоличност № 85 не споменава името на подс. С., а
свидетелят под № 81 дава показания, които не се отнасят до участие в ОПГ, като
твърденията му нямат каквато и да е конкретика. Поради
което следва да бъде оправдан.
Защитата
на подс.В. посочва, че от събраните по делото
доказателство обвинението е останало недоказано. Обратното - опровергано е
твърдението, че той е бил участник в ОПГ, както и умисълът му за това. Посочва,
че свидетелят с тайна самоличност № 81 не дава показания за структура и
организация, а епизодично описва дейността на подс. В. с подс. М.. У дома му не
са намерени наркотици. Поради което следва да се постанови оправдателна
присъда.
Защитата
на подс.Х. посочва, че свидетелите дават за него
показания като човек, който държи магазин. Счита, че показанията на св. С. не
може да се поставят в основата на едно осъждане, доколкото са общи,
неопределени и липсва конкретика. Оспорва
доказателствената стойност на показанията на св. 81, като се позовава на чл.124 НПК. Също така акцентира, че свидетелите, които вече са сключили споразумение,
са го направили с оглед своето правно положение, а не това на останалите
подсъдими. Поради което следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 321 НК.
Относно обвинението по чл. 354а НК посочва, че подс. Х. доброволно е предал
съхранявания от него коноп, който е бил използван за захранка при риболов, като
предлага да бъде осъден по чл. 354а ал.5 НК на наказание "глоба".
Защитата
на подс. П. посочва, че следва да се постанови оправдателна присъда относно
него, доколкото не е установено нито да е държал с цел разпространение
наркотични вещества, нита да е бил член
на ОПГ. Подробно коментира твърденията в обв.акт,
като посочва, че те не само не са били установени от събраните доказателства,
но дори са били опровергани. Счита показанията на св. 85 за недостоверни,
предвид злоупотребата му с наркотици, а тези на св. 81 за общи и неопределени,
доколкото лично не е възприел продажбата на наркотични вещества. Относно обвинението по чл. 354а НК акцентира на липсата на
иззетите ВД - наркотични вещества, както и на недостоверността на химическите
експертизи, които са ги изследвали; самото изземване е недействително, тъй като
не са били разяснени правата на поемните лица, вкл и предвид периодичното
угасване на осветлението при обиска на междустълбищното
пространство. Счита, че следва да се постанови оправдателна присъда.
Защитата
на подс. М. посочва, че не са събрани доказателства за организиране на подс. М.
с останалите подсъдими и вече осъдени лица в ОПГ. Не е доказано, че тези
членове на ОПГ са съхранявали наркотик с едно и също химическо съдържание, като
при претърсването у дома на подс. М. не са намерени парични суми; подсъдимите
не са се познавали и не е имало користна цел. Поради това следва да се
постанови оправдателна присъда по това обвинение. Относно обвинението по чл.
354а НК посочва, че подс. М. е съхранявал наркотика за своя собствена употреба,
доколкото към този момент е бил зависим. Акцентира на пороците при
разпознаванията, както и на липсата на компетентност на вещото лице, изготвило
химическата експертиза. Поради това следва да бъде признат не невинен,
евентуално осъден само по чл. 354а ал.5 вр чл.78а НК.
Подсъдимите
не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимият А.Р.В.
е с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, работещ.
Подсъдимият В.Д.С.
е с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, работещ.
Подсъдимият М.П.Х.
е с ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан (реабилитиран след осъждане по н.о.х.д. № 1257/99 на СРС, за
престъпление по чл.339 НК, на наказание "глоба" от 1000 лв, като съдебният акт е влязъл в сила на 19.06.2003 г),
работещ.
Подсъдимият М.В.П. е с ЕГН **********, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, неработещ.
Подсъдимият М.А.М. е с ЕГН **********, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ.
В периода от неустановена дата през 2010 г до 12.06.2014
г в гр. С. съществувала ОПГ, ръководена от св. И.Д. и св. К.Д., като в нея
участвали св. А.Д., св.В.Х., св.К. К.,
св.Н.Х. и св.З.Ц.. Тази ОПГ си била поставила за користна цел разпространението
на наркотици. За това деяние (както и за държане на различни количества
наркотични вещества, с цел разпространение) те са били осъдени по настоящето
дело със съдебен акт от 13.07.2017 г от СпНС, 8 състав.
Подсъдимите А.В., В.С., М.Х., М.П.
и М.М. не са били част от тази ОПГ.
Относно подс. М.П..
Към май 2014 г подс. П. бил на 19 години, ученик в 12
клас.
С Разрешение № 4-179/24.03.2014 г на Председателя на СпНС
е дадено разрешение за използване на специални разузнавателни средства против
подс. П., вкл и наблюдение и проследяване (том 5 от секретните материали).
Разрешението е дадено на 25.03.2014 г за срок от 85 дни.
На 09.05.2015 г св. С.С.,
служител на СДВР, осъществявал контрол
върху наблюдението над подс. П. от служители на СДВР. Подс. П.,, заедно с Т.З.,
отишли до дома на св. Р. С., намиращ се в гр. С.,
кв. Л., ул. М. № *, ет.* ап.*.
Там подс. П. продал на св. Т.З. пакетче със изсушена
марихуана - а именно 2,77 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 10% за
сумата от 40 лв, като стойността на наркотичното
вещество била 16, 62 лв. Също така подс. П. носил у себе си и второ пакетче
изсушена марихуана, а именно 2,17 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол
13 %, на стойност от 13,02 лв, както и електронна
везна, тефтер с букви и цифри, както и сумата от 191 лв,
(1 банкнота от 20 лв, 4х10 лв,
10х5 лв, 10х2 лв; както и
2х10 лв, 7х5 лв и 3х2 лв), както и ключове от дома на св. С., както и два
телефона.
След като си тръгнали, на стълбищната
площадка те били арестувани, като при извършените лични обиски се установили
наркотичните вещества и другите вещи, държани от подс. П., както и от Т.З..
Относно подс. М.М.
Спрямо подс. М.М. било дадено
разрешение за използване на СРС, с рег. № 4-177/24.03.2014 г (том 2 от
секретните материали). По-специално било дадено разрешение за наблюдение и
проследяване.
Такова наблюдение се осъществило от св. С.С. и св. С.Д.. На 15.05.2014 г те установили срещата на
подс. М. със св. Д.С. и св. Ю.Н., като преценили, че при тази среща подс. М. е
продал наркотик. Поради което пристъпили към ареста и на двамата. При последващия личен обиск не намерили у тях наркотични
вещества.
Веднага след това било пристъпено
към претърсване и изземване от жилището на подс. М.М.
***. Там били намерени и иззети следните вещи, държани от подс. М. - а именно в
спалнята, в дъното на коридора в ляво, от кутия за рутер, намираща се на малка
масичка, тип кубче, се намерени и иззети три найлонови пликчета и една сгъвка, съдържащи суха тревиста маса - а именно марихуана;
също така имало и множество празни полиетиленови
пликчета (а именно 523 броя), както и електронна везна
И по-специално намерените наркотични вещества били както
следва:
-
обект №.1 - коноп (марихуана ) с нето тегло 0,83 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол - 11%, на стойност 4,98
лева;
-
обект №2 - коноп (марихуана ) с нето тегло 0,88 грама със
съдържание па активен компонент тетрахидроканабинол - 11%, на стойност 5,28
лева;
-
обект №3 - коноп (марихуана ) с нето тегло 0,36 грама със
съдържание ла активен компонент тетрахидроканабинол - 11%, на стойност 2,16
лева;
-
обект №4 - коноп (марихуана ) с нето тегло 0,20 грама със
съдържание па активен компонент тетрахидроканабинол - 11%, на стойност 1,20
лева,
всичко общо нето тегло 2,27 грама, на обща стойност 13,62
лева,
Тези наркотични вещества били предназначени за продажба
на трети лица.
Относно подс. М.Х.
На 02.06.2014 г било дадено от СпНС разрешение за извършване на претърсване
и изземване от магазин "Супер М."*** 79, стопанисван от подс. М.Х..
Самото претърсване и изземване се осъществило на 12.06.2014 г, като в дъното на
магазина, на третия рафт от източната страна, в червена пластмасова касетка се
намерил стъклен капак с винтова капачка, съдържащ марихуана - а именно коноп
(марихуана)
с нето тегло
1,57 грама със съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол - 15%, на стойност 9,42 лева. В тази касетка се съхранявали риболовните
принадлежности на подс. Х..
Това наркотично вещество било държано от подс. Х., който
го ползвал за свои лични нужди.
Подс. В.С. бил задържан за 24 часа на 12.06.2014 г.
Подс. М.Х. бил задържан за 24 часа на 12.06.2014 г, след
това за това за 48 часа 13 и 14.06.2014 г, след това спрямо него била взета
мярка за неотклонение "задържане под стража", действала в периода
15.06.2014 - 30.09.2014 г.
Подс. А.В. бил задържан за 24 часа на 12.06.2014 г
Подс. М.П. не е бил задържан.
Подс. М.М. бил задържан за 24 часа
на 24.05.2014 г
Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и
категоричен начин от всички събрани по делото доказателства:
– обясненията
на подсъдимите - подс. М. (л. 777 от съдебното производство), подс. С.
(л.777 гръб от съдебното производство) подс. Х. (л. 778, вкл и прочетените по
реда на чл. 277 НПК);
от показанията на свидетелите И.Д. (л.363 от съдебното производство), св. А.Д. (л. 363
от съдебното производство), св.К.Д. (л. 363 гръб от съдебното производство),
св.В.Х. (л.364 от съдебното производство), св. К.К.
(л.364 от съдебното производство), св. Н.Х. (л. 364гръб от съдебното
производство), св. С.П. (л. 365 от съдебното производство, както и тези прочетени
по реда на чл. 281 НПК на л. 25 том 8 от досъдебното производство), св. Ю.Т.
(л. 366 от съдебното производство), св. А.С. (л. 367 от съдебното
производство), св. З.Ц. (л. 430 от съдебното производство), св. Е. Г. (л. 430 гръб от съдебното производство), св. Н.А. (л.
431 от съдебното производство), св. Н.Л. (л. 431 гръб от съдебното
производство), св. Д.Д. (л. 432 от съдебното
производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НК показания в том 1 л.
126), св. Р.С. (л. 432 гръб от съдебното производство, както и том 8 л. 81 от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 НПК), св. П.Ж. (л. 433
гръб от съдебното производство, относно прочетените по реда на чл.281 НПК
показания в том 1, л. 128 от досъдебното производство), св. В.С. (л. 433 гръб
от съдебното производство, относно прочетените по реда на чл.281 НПК показания
в том 1, л. 129 от досъдебното производство), св. С.С.
(л.487 от съдебното производство, св. С.Д. (л.489 от съдебното производство,
както и тези, прочетени по реда на чл. 281 НПК в том 9 л.53), св. Д.С. (л. 490
от съдебното производство, както и прочетените по реда на чл. 281 НПК показания
в том 9 л.55, л.57 и л.60), св. Ю.Н. (л.492 гръб от съдебното производство);
свидетел с тайна самоличност № 85 (л. 493 гръб,); св. Л.М. (л. 544 гръб от
съдебното производство, както и тези в том 9 л.47 от досъдебното производство),
показанията на свидетел с тайна самоличност № 81 (л. 545 от съдебното
производство), св. Т.З. (л.654 от
съдебното производство, при което поради отсъствието на св. З. са прочетени
показанията му на л. 74 том 8 от досъдебното производство), св. Д. К. ( л. 675 гръб от съдебното производство,
както и прочетените по реда на чл. 281 НПК на л. 36 том 8 от досъдебното
производство)
Съдът приема, че не следва да приема за процесуално
допустими показанията на св. Д., в която тя отрича своето собствено участие в
ОПГ. Това е така, доколкото тя е обвързана от задължителната установителна сила на сключеното от нея споразумение,
одобрено от съда, като не може да му се противопоставя с твърдения, че не е
организирала и ръководила ОПГ. Поради което счете, че не следва да коментира
показанията й в този смисъл. Това се отнася и до показанията на св. В.Х., св. К.К., Н.Х. и З.Ц., в които отрича да е участвал в ОПГ.
от доказателствените средства - протоколи за обиск - том 8 л.9 и л. 12; том 9, л. 7 и
8;
протоколи за оглед, претърсване и изземване - том 3, л.22,
л.48, л.56, л.62; том 9, л. 9 и фотоалбум на л.23;
протоколи за оглед на ВД - том 9 л.62
протоколи за разпознаване - том 4, л.2, л.7, л.12, л.22,
л. 27, л. 32, л. 37, л.42, л. 47, л. 52, л. 57, л. 62, л. 67, л. 72, л.77, л. 82,
л.87, л. 92, л.97, л. 102 и л.107.
Постановления по чл. 64 ал.2 НПК - том 2, л.43
Съдебни актове по чл. 64 и чл.65 НПК - том 2, л. 164 и
сл., том 11, л. 46
Относно извършените разпознавания от свидетел с тайна
самоличност № 81. Видно от показанията на св. Т. и св. С., при тези следствени
действия са били спазени процесуалните правила. Съдът няма основание да постави
под съмнение законосъобразността на разпознаванията, предвид обстоятелството,
че като поемни лица са били ангажирани курсанти от
МВР, доколкото предвид обстоятелството, че разпознаващият е лице с тайна
самоличност, тази мярка се явява подходяща, с оглед запазване в тайна на
неговата самоличност.
от писмените доказателства
заповеди за задържане за 24 часа - том 2, л. 50, л.89, л.92,
л.94, л.95; том 9 л.117;
справки за съдимост - том 2 л. 108, 111, 118, 142,160;
том 9 л. 70;
справки от КАТ С. - л. 571;
справка от 4 РУП - л. 593;
трудов договор - л. 695-696;
експертно решение на II МБАЛ - л. 697 и л. 774;
удостоверения за раждане - л. 698-699;
извлечение от ТР - л. 700-701;
билет за риболов - л. 702;
разпечатки от медии - л. 703-713;
списание "Плувка и дъно" - л. 8,91,13 и 41 от
него;
протокол за одобрено споразумение - л.209 от съдебното
производство.
Съдът приема, че протоколът за одобреното споразумение
спрямо И.Д., К.Д., А.Д., В.Х., К.К., Н.Х.,
З.Ц. на първо място е писмено доказателство. Той е доказателствено средство в
рамките на наказателното производство, водено против горепосочените лица.
Настоящето производство, макар и в рамките на същото н.о.х.д., е различно,
против други лица. Поради което и окончателният акт от предходното производство
е писмено доказателство за него.
От формална
страна този протокол има доказателствена стойност по чл.413 НК - като
установява факта на извършване на престъпното деяние по чл. 321 НК от лицата,
които са го сключили. И по-конкретно не е законосъобразно св. И.Д., К.Д., А.Д.,
В.Х., К.К., Н.Х., З.Ц. да оспорват съдебния акт, на
чиято установителна и осъдителна сила те са пряк
адресат, като това дори бъде направено в рамките на друго производство, което
не касае тяхното правно положение.
Поради това
и съдът цени доказателствената стойност на това споразумение относно
съществуването на процесната ОПГ и участието на св. И.Д.,
К.Д., А.Д., В.Х., К.К., Н.Х., З.Ц. в нея. Относно
участието на петимата подсъдими в тази ОПГ това споразумение няма
доказателствена стойност, като това обстоятелство следва да се установи по
общия ред.
от експертизите
физикохимични експертизи - том 8, л.90, л.100 и л.109;
том 8, л. 101 (93), л.119 (109); том 5 л.72 от досъдебното производство ; както
и л.603 от съдебното производство;
психологични експертизи - том 9 л.129 и л.135; том 8 л.
122 от досъдебното производство;
оценителна експертиза - том 9 л.124; том 5 л. 137; том 12
л. 128 от досъдебното производство;
от материалите от експлоатация на СРС - том 1 (справки), том 2 (СРС относно подс. М.М.) и том 5 (СРС относно подс. М.П.)
Коментар на доказателствата.
Относно обвинението по чл.321 НК.
В обв.акт е посочена следната
фактическа обстановка: на неустановена дата през 2010 г св. Д. и Д. решили да организират ОПГ за разпространение на
наркотици, с користна цел, като се свързали с подсъдимите по делото (както и с
вече осъдените участници в тази ОПГ); срещнали се поотделно с всеки един от
тях, разяснили им естеството на тази ОПГ и техните функции, като последните се
съгласили да участват в нея.
За тази фактическа обстановка не е събрано нито едно
доказателство. А именно нито едно доказателство не сочи за подобна среща през
2010 г (или в който и да е друг момент) - вкл и за такова формално обсъждане на
характеристиките на ОПГ, формално запитване от организаторите към останалите
членове дали желаят да участват и формален положителен отговор от последните.
А именно тези фактически твърдения запълват фактическия
състав на чл. 321 вр чл.93 т.20 НК.
При все това настоящият състав се въздържа да постанови
оправдателна присъда, обосновавайки се на пълната липса на каквото и да е
доказателство относно момента на учредяване, организиране и постъпване като
членове на ОПГ на подсъдимите. Това е така, доколкото всички тези твърдени
фактически обстоятелства от СпПр се отнасят до
преките доказателства за извършване на деянието - като тези обстоятелства в
действителност са самото изпълнително деяние. Същевременно едно престъпно
деяние може да се установи не само с преки, но и с косвени доказателства.
И по-конкретно, от евентуално установените връзки,
взаимоотношения, зависимости и други специфични отношения между подсъдимите и
вече осъдените лица, вкл и в рамките на съгласувано разпространение на
наркотични вещества, би могло да се достигне - по косвен път - за взаимната им
организираност в ОПГ.
Поради което и съдът обърна специално внимание на тази
група доказателства - които макар и да не се отнасят пряко до членуването на
подсъдимите в ОПГ, все пак дават полезна информация, въз основа на който да
може да се достигне до извод за наличие или липса на такова членуване.
Отново следва изрично да се подчертае, че съществуването
на такава ОПГ и участието в нея на вече осъдените лица се установява от
сключеното споразумение - чл. 413 НПК - като съдът не може, дори в рамките на
настоящето производство, да подлага на съмнение правилността на влезлия в сила
съдебен акт, като приема, че такава ОПГ въобще не е съществувала, респективно
нейни ръководители и членове не са били вече осъдените за това лица
Т.е. съществуването на тази ОПГ и участието на вече
осъдените лица в нея е установено; събраните доказателства следва да послужат
като извод дали и подсъдимите са нейни членове.
---
Поради това съдът съсредоточи вниманието си върху
показанията на разпитаните свидетели.
Аргументите на защитата относно липсата на доказателства в подкрепа на обвинението
по чл.321 НК напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Действително
при преценка на събраните по делото
доказателства, основно свидетелски показания, не се установява съществуването
на ОПГ, в която да са участвали петимата подсъдими.
Св. С.С. посочва, че подсъдимите са били
обединени в ОПГ заедно с вече осъдените за това деяние лица. Същевременно той
не посочва онези факти и конкретни обстоятелства, въз основа на които е
достигнал този извод. Поради което и съдът не може да проследи логическата
връзка между тези факти и така наведеното твърдение. Всъщност св. С. е служител
на МВР, като в изпълнение на своите служебни задължения е извършвал определени
действия по разследване на дейността на подсъдимите. Доколкото преписката се е
водила против ОПГ за разпространение на наркотици, е естествена тази негова
нагласа към подсъдимите.
Той изрично посочва (л.488 долу), че не е присъствал на
сделки с наркотици, нито на престъпно сговаряне - а само е присъствал на
процесуално следствени действия и на оперативни беседи със задържани. В подобен
смисъл и с подобно значение са и показанията на св. К..
Същевременно съдът следва да установи обективната истина,
въз основа на събраните по делото доказателства. От тази гл.т. субективното
становище на св. С., че подсъдимите са били обединени в ОПГ, не би могло да
служи като достатъчно основание съдът да сподели този извод. Необходими са и
други, обективни доказателства, от които да може да се достигне до подобно
престъпно сдружаване.
Изложеното за св. С. се отнася и до св. Д., който също е
служител на МВР и също така е взел участие в оперативни действия преди
образуване на наказателното производство и в следствени действия след това.
От показанията на останалите явни свидетели не може да се
достигне до извода, че подсъдимите, заедно с вече осъдените лица, са били
обединени в ОПГ за разпространение на наркотици. Това се отнася и до останалите
източници на доказателствени сведения - като от тях се установява държането на
наркотични вещества от някои от подсъдимите, но не и връзката помежду им с
оглед това държане и евентуално разпространение.
---
Св. № 85 дава показания за организирано разпространение
на наркотици от страна на вече осъдените лица - св.И.Д., св. К.Д., св. А.Д.,
както и друго лице (извън предмета на делото).
Относно подсъдимите тя посочва, че е чувала за "М. М." (има предвид подс. М.П.) от компанията, в която се
е намирала към този момент, че той е продавал наркотици; също така е присъствала
на телефонен разговор между трето лице и "М. М.", при което това трето лице му е поръчало
наркотици. Също така - чрез трето лице - си е купувала наркотик от "М. М.". Също така е била на купон в дома на "М. М.", като там се е пушило марихуана - без да знае кой
е осигурил наркотика.
Следователно показанията на този свидетел се отнасят
единствено до разпространение на наркотични вещества от страна на подс. П..
Относно организираното разпространение на тези наркотици този свидетел не дава
показания - единствената връзка е посочването, че подс. М.П. е бил в една
компания със св. И.Д. - а именно групата от няколко десетки човека, основно
жители на кв. Х. и Л., които вечерно време се събирали на баскетболно игрище,
което - неформално - било установено място за разпространение на наркотици.
---
Относно обвинението по чл.321 НК от съществено значение
са показанията на свидетеля с тайна самоличност № 81. Той е бил близък с
осъдения св. И.Д., като дава подробни показания не само за съществуването на
ОПГ, ръководена от него и от св. К.Д., но и за приноса на останалите подсъдими
в нея.
Конкретно за подс. М.Х. посочва, че от своето магазинче
разпространява наркотици, които преди това му били доставяне от св. И.Д. или
св. К.Д..
Конкретно за подс. М.М.
посочва, че заедно с подс. А.В. са разпространявали наркотици, като са
нанасяли побои на длъжници
Конкретно за подс. М.П. посочва, че го е виждал
многократно да продава наркотици от партерния си апартамент, където живеел;
тези наркотици му ги доставяли св. Д. и Д. и той на тях се отчитал.
Относно подс. В.С. не може да се установи дали дадените
от него показания се отнасят до този подсъдим - доколкото за разлика от
останалите подсъдими, не е извършено разпознаване от страна на св. № 81 на
подс. В.С.. Свидетелят № 81 дава показания за "В. З.", като не е
установено, че това е именно подс. В.С.. Така св. № 81 посочва, че "В. З." помагал на
св. И.Д. да транспортират наркотици, като сам е продавал.
Св. № 81 посочва, че лично е присъствал на множество
случаи на продажба на наркотици от подсъдимите по делото.
Съдът приема, че показанията на св. № 81 са достатъчно
ясни, подробни и категорични, за да е възможно от тях да се установи определени
деяния на подсъдимите (без подс. В.С.), респективно връзка на подсъдимите с
останалите осъдени лица, която връзка евентуално да може да се характеризира
като "организирана престъпна група".
При все това следва да се отчете обстоятелството, че е
възможно св. № 81 да не казва истината - като поради определени причини
(например влошени отношения с подсъдимите) да преувеличава, да им приписва чуждо
деяние или в друг аспект показанията му да не отговарят на действително
случилото се.
Именно с оглед проверка на достоверността на показанията
на свидетелите е предвидена възможност защитата да участва в разпита им. В
случая това право е съществено ограничено, доколкото защитата не знае каква е
самоличността на този свидетел и не би могла адекватно и в пълна степен да
проведе този разпит.
Поради това и съществува нормата на чл. 124 вр чл.141 НПК, които изключват възможността една осъдителна
присъда да се основава само на показанията на свидетел с тайна самоличност.
И без съществуването на тази формална забрана настоящият
съдебен състав не би могъл да постанови своя акт само въз основа на показанията
на св. № 81, предвид изискването по чл. 303 ал.2 НПК за доказване на
обвинението по несъмнен начин. Показания на този свидетел сами по себе си биха
могли да бъдат достоверни, но при съпоставката им с останалите доказателства
възникват въпроси относно това доколко се отнасят до реално настъпили събития и
реално съществуващи връзки между подсъдимите и останалите осъдени лица.
Така св. № 81 дава показания за множество лица - 12 -
които разпространяват наркотици в една относително малка част от С.. В
действителност показанията на този свидетел са в основата на избора на СпПр да формулира обвинението. Не звучи достоверно да е
възможно такъв брой хора действително да се занимават с наркоразпространение
в толкова ограничено пространство. Не би могло да се игнорира възможността
по-скоро този свидетел да преувеличава приноса на подсъдимите относно наркоразпространение, като инцидентното снабдяване на трети
лица с наркотици да е описвано от него като трайно занимание. Причина за такова
преувеличение би могло да бъде негово негативно отношение към тях, зависимост
от органите на МВР или друга причина.
На следващо място показанията му, сами по себе си, не
звучат достоверно - например че наркоманите се редели на опашка пред прозореца
на приземния апартамент на подс. М.П., за да си купуват наркотици.
Значителна част от показанията му визират факти, които
биха могли да бъдат проверени - например десетките случаи на продажба на
наркотици. Същевременно съответните клиенти не са намерени и разпитани, поради
което и тези десетки случаи на продажба на наркотици остават голословни и
неподкрепени от други доказателства.
Или че подс. М.М. и подс. А.В. са се занимавали с побой над клиенти; такива
доказателства не са установени.
Или спирането подс. М.М. и подс. А.В. от патрул на 4 РУП, когато и двамата са
пренасяли наркотици - което отново не е установено. Видно от справката на л.
593, единствено подс. М. е бил задържан в 4 РУП на 25.09.2013 г, но подс. В. не
е бил задържан - нито заедно с него, нито отделно.
Св. № 81 посочва, че "В. З." е управлявал
Фолксваген Голф 2 и Мерцедес 190 Д; видно от постъпилата справка (л. 571 от
съдебното производство), на името на подс. В.С. са били регистрирани осем
автомобила - сред които фигурират Фолксваген Голф и Мерцедес Е 220; той е
притежавал първия от 08.09.2010 до 13.10.2010 г, а втория от 25.01.2008 до
14.04.2010 г. Същевременно е повдигнато обвинение за дейност на ОПГ от
неустановена дата на 2010 г до 12.06.2014 г. Ако действително под лицето
"В. З." се има
предвид подс. В.С., то би следвало да се посочи автомобил, който е ползван
именно в този период. За съда е несъмнено обстоятелството, че св. № 81 е
познавал подс- С. (ако това е "В. З."), вкл и
ползвани от него автомобили - но това не е доказателство за достоверност на
останалите му показания, свързани с наркоразпространение.
Въз основа на тези аргументи съдът приема, че не може да
се кредитират показанията на св. № 81, доколкото те не са подкрепени в
достатъчна степен от останалите доказателства. Поради което и не би могло да се
приеме, че подсъдимите са били организирани в ОПГ с останалите осъдени лица,
поставила си за цел разпространение на наркотици.
---
До друг извод не би могъл да се достигне от показанията
на свидетелите, които първоначално са били обвиняемия и подсъдими по настоящето
дело и след това са сключили споразумение - а именно св. И.Д. и св. К.Д., като
в нея участвали св. А.Д., св.В.Х., св.К. К.,
св.Н.Х. и св.З.Ц..
Те посочват, че само инцидентно познават част от
подсъдимите, както също така не са имали с тях отношения, свързани с
разпространение на наркотични вещества.
Така относно подс. В.С. св. И.Д. посочва, че отношенията
му с него са във връзка с професията на автомонтьор на последния. В този смисъл
са и показанията на св. К.Д. и св. Н.Х.. Св. В.Х. посочва, че го познава по
физиономия като лице от квартала.
Относно подс. М.Х. част от подсъдимите го познават,
доколкото са идвали като клиенти в стопанисвания от него магазин - а именно св.
И.Д., св. К.Д., като св. Н.Х. посочва, че го познава от статия във вестник (във
връзка със спортен риболов).
Относно подс. А.В. св. В.Х. посочва, че го познава като
лице от квартала. Св. Д. посочва, че е идвал да играе компютърни игри в
стопанисвания от него клуб.
Относно подс. М.М. св. В.Х.
посочва, че го познава като лице от квартала.
Относно подс. М.П. св. З.Ц. посочва, че са учили в един
клас.
В прочетените по реда на чл. 281 НПК показания на св. Д.
същият споменава, че познава подс. А.В. и подс. М.М., както и че за тях в квартала се говори, че са дилъри,
но той бил изпуснал връзка с тях (том 1 л.126 от досъдебното производство).
Неговите показания са изключително неясни и неопределени; още повече че в
съдебно заседание се отрече от тях, като посочи, че не познава тези лица и не
знае дали се занимават с разпространение на наркотици. Поради което съдът прие,
че от тази неясна забележка, не може да се достигне до извод за съпричастност
на подс. В. и М. в дейността по разпространение на наркотици.
В прочетените по реда на чл.281 НПК показания на св. С. и
Ж. не се съдържат сведения относно дейност на подсъдимите по разпространение на
наркотици - доколкото те посочват трети лица като ангажирани с такава дейност.
От ВДС, изготвени при експлоатация на СРС не може да се
установи участието на петимата подсъдими в процесната
ОПГ - чието съществуване и участие на седемте осъдени лица е установено с
влязъл в сила съдебен акт.
И по-конкретно СРС са били експлоатирани само спрямо
двама от настоящите подсъдими - а именно подс. М.П. и подс.
М.М.. Останалите 8 това касаят други лица, вкл част
от осъдените по настоящето дело лица.
За да се достигне до извод, че в установената с
одобреното от съда споразумение ОПГ са участвали и петимата настоящи подсъдими,
е необходимо да се установи, че те са провеждали телефонни разговори с тези
осъдени лица, респективно че техните имена се споменават в тези телефонни
разговори.
В случая това е налице само относно подс. М.П. - който в
провел разговори № № 1 и 2 с осъдения З. Цветков; също така в разговор № 5 се
споменава името на З.. От първия разговор може да се предположи, че се касае за
наркотични вещества. От втория разговор се установява допълнително близките им
отношения - доколкото св. З. Цветков идва лично в дома на подс. М.П.. От петия разговор също така се установяват близките им
отношения. Отделно от това, от разговори 6, 7, 8 и 11 е несъмнено, че подс. М.П.
се занимава с разпространение на наркотични вещества.
Също така, относно подс. М.М.,
от разговори 1, 2 ,3, 6 се установява,
че и той самият е ангажиран с разпространение на наркотични вещества.
При все това, от така събраните данни при експлоатация на
СРС, не би могло да се на прави извод, че действията по разпространение на наркотични
вещества, осъществявани от подс. М. и подс. П., са част от една по-голяма
организация и по-специално тази, за която вече има влязъл в сила съдебен акт.
От естеството на контактите на подс. П. със св. З. Цветков не може да се
достигне до извод, че подс. П. е част от престъпната организация, за чиято
принадлежност св. Ц.вече е осъден. Това с още по-голяма сила се отнася до
подс. М.
При съвкупната преценка на тези доказателства съдът
приема, че не са събрани доказателства, от които да може да се достигне до
извод, че петимата подсъдими са били обединени в една ОПГ с користна цел за
разпространение на наркотици.
Наличието на определени случаи, при които някои от
подсъдимите са държали и дори разпространявали наркотици, не е обстоятелство,
въз основа на което да е възможно да се достигне до извода за включването им през
2010 г в ОПГ, предмет на вече одобреното споразумение.
Следва ясно да се посочи, че членството в ОПГ съществено
се различава от инцидентното участие в чужда организирана дейност; още повече,
че в случая дори не е установено, че дейността на част от подсъдимите по
държане и разпространение на наркотици има каквото и да е общо с ОПГ,
установена с одобреното от съда споразумение.
Поради това постанови оправдателна присъда по това
обвинение.
Относно обвиненията по чл.354а НК
Относно подс. М.М..
Съдът приема, че по безспорен и несъмнен начин е
установено, че на 15.05.2014 г подс. М. е държал посочените в обв.акт наркотични вещества у дома си. Това се установява
от протокола за претърсване и изземване, допълнително потвърдено от показанията
на св. С.Д., служител на СДВР, присъствал при тези действия.
Също така несъмнено е установено, че държаните от него
наркотични вещества са били с цел разпространение. Това се установява от
наличието на електронна везна и 523 бр празни
самозалепващи се пликчета. Единственото възможно обяснение на държането на тези
вещи в непосредствена близост до наркотичните вещества е използването им за наркоразпространение. Твърденията на подс. М., направени в
неговите обяснения, съдът не кредитира, като явно недостоверни. Налице е наивна
теза за оправдание на съществуването на везна и множество полиетиленови
пликчета.
Допълнително доказателство за това са и показанията на
св. С., дадени в досъдебната фаза, който е посочил, че е закупувал от подс. М.
наркотични вещества. Обстоятелството, че той не поддържа тези показания (като
се позовава на правото си да не дава показания относно обстоятелство, които
биха го уличили в извършване на престъпление) не е пречка те да бъдат взети
предвид в рамките на наказателен процес, насочени не срещу него, а против подс.
М..
Допълнително доказателство за това са и показанията на
майка му - св. Л.М.. Последната даде показания за това, че синът й е
"чист" от две години, като работи и помага на родителите си, като
тези показания са насочени към установява на добри характеристични данни; при
все това тя посочи, че преди това е бил наркозависим;
независимо че тя твърди, че намерените наркотични вещества са били за лична
употреба, съдът приема - най-вече предвид наличието на електронна везна и
празни пликчета - че освен за лична употреба, подс. М. е държал наркотици и с
цел разпространение. На последно място този извод се потвърждава и от
експлоатацията на СРС.
Поради което и съдът прие, че обвинението по чл.354а ал.1 НК е доказано.
Относно подс. М.Х..
Отново държането от него на наркотичното вещество е
несъмнено установено от извършеното претърсване и изземване, допълнително
потвърдено от дадените от него обяснения.
Следва
изрично да се посочи, че категорично е изключена тезата на прокурора, че това
държане е с цел разпространение.
Това е така,
предвид мястото, където е намерено то, липата на белези за подобно
разпространение (везна, пликчета и др), липсата на
други доказателствени сведения за разпространение, освен тези на св. № 81,
както и предвид дадените от него обяснения. Следователно това вещество е било
за негова лична употреба.
Следва да се
обсъди въпросът какво е естеството на тази лична употреба.
От една страна, пред съда, подс. Х. твърди, че това
наркотично вещество е било използвано от него за захранване за риба. Доколкото
са представени множество материали, от които е видно, че действително подс. М.Х.
е известен рибар (негови снимки с трофеен улов са били публикувани в
специализираните издания) и доколкото от тях се установява, че несъмнено конопът
се използва в риболова като захранка на рибите, а също така и предвид местоположението
на намереното наркотично вещество - сред останалите риболовни такъми - съдът
приема, че това наркотично вещество би могло да бъде използвано от него по
време на риболов именно като елемент от захранката на рибите.
От друга страна, съобразно прочетените обяснения, това
наркотично вещество е за лична употреба - като видно от съдържанието на тези
обяснения, се има предвид консумация под формата на пушене - т.е. физиологична
употреба на наркотика именно в качеството му на наркотично вещество.
Поради това, предвид дадените в досъдебната фаза
обяснения, както и доколкото това наркотично вещество не е било съответно
приготвено за захранка (сварено, печено, размесено с други вещества), съдът
приема, че не е установено по несъмнен начин точно по какъв начин подс. Х. е
имал намерение да използва конкретно намереното и иззето наркотично вещество -
като захранка за рибите или за непосредствена лична физиологична употреба.
Това обстоятелство, видно от мотивите по-долу, не е
пречка съдът да постанови присъдата си - поради което и не е необходимо да се
прибягва към презумпцията, че при съмнение (и невъзможност да се установят нови
доказателства) следва да се възприеме онова фактическо положение, което е
най-благоприятно за подсъдимия.
Относно подс. М.П..
Относно факта на държането от страна на подс. М.П. на
наркотично вещество и разпространението му на Т.З. ***.
Относно това деяние са събрани безспорни доказателства -
от показанията на св. С.С., както и от протоколите за
обиск, респективно от показанията на поемните лица С.П. и Е. Г.. Независимо че предвид изминалия значителен период от
време показанията на поемните лица не бяха съвсем подробни и изчерпателни, от
тяхното съдържание е несъмнено, че отразеното в съответните протоколи за личен
обиск отговаря на действително случилото се. Този извод допълнително се
потвърждава от прочетените им показания по реда на чл.281 НПК, което двете поемни лица напълно потвърдиха.
Разпространението на наркотични вещества от страна на
подс. М.П. се потвърждава и от експлоатацията на СРС.
Този извод за доказаност на
деянието не може да се постави под съмнение от обстоятелството, че св. Т.З., на
когото подс. П. е продал една доза марихуана, е
напуснал трайно страната и не бе намерен, за да бъде разпитан като свидетел.
Неговите показания, прочетени по реда на чл.281 НПК, имат само подпомагащо
значение и не са поставени в основата на съдебния извод за доказаност
на обвинението.
---
Специално внимание следва да се обърне на аргументите на
защитата, насочени към опровергаване на твърденията на СпПр,
че изследваните от вещите лица вещества са наркотични. Защитата - особено адв. Г., защитник на подс. М. Петко, оспорва както
използваните методи от вещото лице, така и годността на използваната апаратура,
а също така и компетентността на в.л. Ч., за когото е установено, че няма висше химическо
образование.
С оглед решаване на повдигнатите от нея въпроси бе назначена
тройна съдебно-химическа експертиза (л.603 от съдебното производство). Вещите
лица приеха, че наличните по досъдебното производство химически експертизи са
изготвени при спазване на установените правила за това - и по-конкретно са били
използвани два независими едни от други методи за определяне на наркотичното
естество на изследваните вещества (два идентификатора) - а именно резултата от
хроматографско разделяне и получена цветна реакция, допълнително потвърдено от
времето на задържане (газова хроматография). Вещите
лица потвърждават, че с използваните методи може да се установи не само самото
наркотично вещество, но и повърхност, имала допир с него. Вещите лица подробно
са обсъдили възраженията на адв. Г. и са приели, че те
не биха могли да поставят под съмнение достоверността и научната издържаност на
крайните изводи на експертите, изготвили експертизите в досъдебната фаза.
Съдът няма специални познания относно химическите
изследвания на наркотични вещества. Поради което се осланя на тези на
назначените по делото експерти. Доколкото аргументите на адв.
Г. са взети предвид, обсъдени и им е даден отговор от тези експерти, като този
отговор не е очевидно недостоверен или произволен, то няма основание съдът да
приеме нещо различно от експертния извод. Поради което и тези възражения на адв. Г. не са основателни.
Специално внимание следва да се обърне на юридическия
аспект на възраженията на адв. Г. - а именно на
липсата на висше химическо образование на в.л. Ч.. Съобразно чл. 3 т.3 б.
"а" от Наредба за условията и реда за извършване на експертно
изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори,
ДВ бл. 63/00 (л.628 от съдебното производство), задължително условия за такова
експертно изследване е разполагане от лабораторията на щатен персонал, който
включва "специалисти с висше образование по химия", също така и
"лаборант-аналитици" и "технически сътрудници".
В случая защитата не оспорва, че НИКК на МВР има такива
специалисти с висше химическо образование - а твърди, че всяка една експертиза
следва да бъде изготвена от специалист с химическо образование; респективно че
липсата на такова висше химическо образование не може да бъде заместено със
средно химическо образование (с което разполага в.л. Ч.) и поради това
експертизата не е годно доказателствено средство.
Настоящият съдебен състав не може да се съгласи с тези
аргументи. От визирания текст на Наредбата не може да се достигне до извода, че всеки един аспект от химическото
изследване или всяко едно химическо изследване трябва да се проведат от
специалисти с висше химическо образование. Напротив - изрично е посочено, че в
лабораторията трябва да разполага и с "лаборант-аналитици". Това
означава, че на тях е възможно да бъдат възложени определени задачи, в рамките
на едно по-сложно химическо изследване или дори едно самостоятелно, по-просто
химическо изследване. Отделно от това в.л. Ч. има многогодишен стаж, поради
което и - чисто практически - няма основание да се подложи на съмнение
годността му да изготви тази експертиза.
От тази
гл.т. възраженията на адв. Г. не са основателни.
Допълнително
доказателство за този извод е и обстоятелството, че името на в.л. Ч. фигурира в
официалния списък на вещите лица - а именно в СПИСЪК на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона
за съдебната власт за съдебния район на Софийския градски съд за 2018 г, и
здаден от Министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр.
26 от 23.03.2018 г:.
"""""
Министърът на правосъдието на основание чл. 401, ал.
3 от Закона за съдебната власт
обнародва:
СПИСЪК на специалистите, утвърдени за вещи лица
от Комисията по чл. 401, ал.
1 от Закона
за съдебната власт за съдебния
район на Софийския градски съд за 2018 г.
1. Клас „Криминалистични експертизи“
1.1. Криминалистични експертизи на писмени
доказателства
…
……..----…………
Б.Г.Ч., специалност: химия."
При така
установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че
подсъдимите следва да бъдат оправдани по обвинението за участие в ОПГ - а
именно по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3, алт.10, т.2 вр
ал.2 НК.
Причина за
това е обстоятелството, че от фактическа страна не се установи такова престъпно
сдружаване, още повече през 2010 г - чл. 304 пр.1 НПК. Поради което и е
безпредметно да се излагат аргументи от правна страна - а именно дали това липсващо
деяние покрива елементите от фактическия състав на повдигнатото обвинение.
Само следва
да се посочи, че дори да се кредитират показанията на св. № 81, то ще се
установи единствено определени лични отношения на петимата подсъдими със св. Д.
и Д., но не и помежду им (с изкл на подс. М.М. и подс. А.В.), респективно с
останалите осъдени лица. Поради което и това престъпно сдружаване би било
значително по-ограничено от формулирането с обвинението.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че
подсъдимите М.М. и М.П. следва да бъдат признати за
виновни и осъдени по обвинението по чл.354а ал.1 пр.4 НК - а именно за това, че
са държали с цел разпространение наркотични вещества, а вторият и по чл. 354а
ал.1 пр.5 НК - за това е разпространил такова наркотично вещество.
По делото
несъмнено е установено, че подс. М. е държал в апартамента си горепосочените
три дози марихуана; респективно че подс. П. е продал една доза на св. Т.З. и е
съхранявал у себе си втора доза. Това е обсъдено по-горе.
На първо
място е налице елементът "държал", доколкото тези вещества са се
намирали във фактическото владение на тези подсъдими. Относно подс. П. е налице
и елементът "разпространи", доколкото е продал на св. З. една доза.
На второ място
тези вещества представляват "наркотични", съобразно експертното им
изследване.
На трето
място подс. П. и М. са държали тези вещи с цел разпространение, като подс. П. е
бил разпространил една от тях.
На последно
място нито един от подсъдимите не е имал надлежно разрешение за държане на тези
вещи. Това разрешение се изисква от чл.32, чл.33 и чл.35 Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, като то
се отнася до различни видове търговски и стопански дейности, свързани с наркотични
вещества. Несъмнено е, че подсъдимите не попадат в тази категория.
От
субективна страна деянието им е извършено при условията на пряк умисъл,
доколкото са съзнавали, че държат (а за подс. П. и че разпространил) наркотично
вещество, респективно са съзнавали обществено опасния характерна деянието и са
искали настъпване на обществено опасните му последици.
Следва
изрично да се посочи, че спрямо подс. П. е повдигнато обвинение за едно
престъпно деяние - което се заключава в разпространение на едно наркотично
вещество на междустълбищната площадка и държане на
друго наркотично вещество в дома му, извършени едновременно. Съобразно
становището на настоящия състав, всъщност се касае за две самостоятелни деяния,
които биха могли да бъдат обединени по чл. 26 НК. Но предвид избраната от СпПр квалификация и забраната за влошаване на положението
на подсъдимия, съдът няма правомощието да приеме, че извършеното от подс. П.
представлява две престъпни деяния, а не едно единствено. Поради това в диспозитива възпроизведе правната квалификация на
прокурора.
Относно
наказанието. При обсъждане на събраните по делото доказателства съдът приема,
че по делото са налице само и единствено смекчаващи отговорността обстоятелства.
Това е младата възраст на подс. П. и М., чистото съдебно минало на тримата
подсъдими, трудовата им ангажираност, изтеклият продължителен период от време
от деянието до настоящия момент - четири години, както и липсата на нови
неправомерни деяния в този срок. Следва изрично да се посочи, че четири години
е прекомерен срок, доколкото се касае за деяния, установени в момента на ареста
на подсъдимите, като това продължително разследване е било насочено към
установяване на участието им в ОПГ, за което съдът постанови оправдателна
присъда.
Поради което
съдът приема, че относно подс. П. и М. следва да се приложи чл.55 ал.1 т.1 НК,
доколкото и най-лекото предвидено в закона наказание - а именно две години
"лишаване от свобода" - се явява прекомерно тежко. Поради което и
счете, при обсъждане на така установените смекчаващи и липсата на оттегчаващи отговорността обстоятелства, че наказанието от три
месеца лишаване от свобода” отговаря както на обществената опасност на деянието
и на дееца, така и на нуждите по чл.36 НК да се въздейства превъзпитателно,
поправително и възпиращо върху него и върху неустойчивите членове на
обществото. Поради което и определи наказание в този размер и за двамата
подсъдими. Респективно прие, на основание чл. 55 ал.3 НК, че не следва да се
прилага кумулативното наказание "глоба".
Съдът
прие, че са налице законовите предпоставки за прилагане на нормата на чл.66
ал.1 НК в настоящия случай. Подс. П. и подс. М. не са осъждани. Също така –
видно от всички доказателства за делото – за тяхното превъзпитание не е наложително
те реално да изтърпят така определеното им наказание. Възможността да се
изтърпи това наказание при ново престъпно деяние в достатъчна степен ще
въздейства възпиращо върху тях.
Също
така и деянието, за което са осъдени, не разкрива значителна обществена
опасност, поради което и им бе определено относително ниско наказание “лишаване
от свобода”. Това деяние носи белезите на инцидентен случай от живота им, отдавна
останал в миналото, поради което и проведеното наказателно производство и
постановеният осъдителен съдебен акт в достатъчна степен ще въздействат върху тях
превъзпитателно и предупредително, така че да ги мотивират да спазват законовоустановения ред. Поради това и не се налага те
реално да изтърпят така определеното им наказание. Поради това и съдът условно
отложи изтърпяването на това наказание за срок от три години.
Относно
подс. Х.. За него съдът прие, че е държал за лична употреба наркотичното вещество.
Без значение
какво е естеството на тази лична употреба - а именно като захранка за рибите
или за физиологична консумация - съдът приема, че следва да се приложи чл.9
ал.2 НК.
А именно,
ако се приеме, че подс. Х. е държал това наркотично вещество с оглед ползването
му при риболов, то - доколкото престъплението по чл. 354а НК е против
общественото здраве, следва да се приложи чл.9 ал.2 НК - а именно деянието само
формално осъществява състава на предвидено в закона престъпление, без реално да
е обществено опасно. Също така, ако се приеме, че подс. Х. е държал това
наркотично вещество за директна физиологична консумация, то отново следва да се
приложи чл.9 ал.2 НК - доколкото деянието, макар и да е обществено опасно,
предвид малкото количество и ниската парична стойност, тази обществена опасност
е явно незначителна, поради което и наказателната репресия се явява
неоправдана. Този извод се потвърждава и от мястото на съхранение - при рибарските пособия, което сочи на една
инцидента употреба по време на риболов.
На това
основание съдът прие, че подс. Х. следва да бъде оправдан и по това обвинение.
Относно
разноските. В досъдебната фаза те са възлизали на 15 564 лв
- или по 1297 за всеки един от 12-те обвиняеми.
В съдебната
фаза възлизат на 1520 лв - или по 304 лв за всеки един от петимата подсъдими.
45 лв пътни разноски за св. Т. - л. 367 от съдебното
производство;
50 лв пътни разноски за св. Гарибатов
- л. 434 от съдебното производство;
90 лв за възнаграждение на в.л. М. и А. - л. 486 от съдебното
производство;
200 лв за възнаграждение на в.л. П., А., Ч. и С. - л. 542 и сл от съдебното производство;
985 лв за изготвяне на химическа експертиза и 150 лв за защитата ѝ - л. 613-615; л. 652 от съдебното
производство.
Съобразно
чл. 189 ал.3 от НПК осъденият
подсъдим дължи направените в хода на
наказателното производство разноски, като тези от досъдебната фаза следва да
бъдат заплатени на МВР, а тези от съдебната фаза на ВСС, като първостепенни
разпоредители с бюджетни средства.
Подсъдимият М.П. е бил защитаван от служебен защитник - адв. Г.. За нея е постъпило Решение №
СФ-13695-28035/30.11.2017 г, с което ѝ е определено възнаграждение от 450
лв.
На основание
чл.189 ал.3 НПК вр чл.4/ТР/19.02.2010 на ВКС той
следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на
Националното бюро за правна помощ.
С оглед на тези съображения, Съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: