№ 304
гр. гр.Н., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
в присъствието на прокурора Г. Б. К.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100791 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК вр. чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Образувано е по молба на И. В. Т. с правно основание чл. 19 от Закона за гражданската
регистрация. В молбата са изложени съображенията, които според молителя обосновават
необходимостта от промяна на собственото му име. В хода на делото по същество се развиват
съображения от процесуалния представител на молителя за уважаване на молбата.
Молителят лично поддържа молбата.
Заинтересованата страна – Община Н., не заема становище по молбата.
Заинтересованата страна – Районна прокуратура гр. Б., ТО Н., чрез представителя си, заема
становище, че в хода на делото са събрани доказателства за наличието на важни обстоятелства за
промяна на собственото име. Отправя се предложение молбата да бъде уважена
Съдът, като взе предвид депозираната молба и с оглед събраните по делото доказателства,
намира следното:
Молителят е родена на **.**.****г. в гр. Б.. Видно от удостоверение за раждане (на л. 3 от
делото) при раждането си той е получил имената И. В. Т.. Молителят е неосъждан, като няма
данни спрямо него да са налагани принудителни административни мерки „Забрана за напускане на
страната”.
За установяване на релевантни факти по делото са разпитани свидетелите Г.Ц. и В. Т.. От
показанията им се установява, че молителят завършил средното си образование във френска
гимназия (това обстоятелство се потвърждава и от диплома на л. 11 от делото), като там използвал
името „Х.“, което било френски вариант на българското име Иван. Установява се, че молителят
бил кръстен от родителите си с името „И.“ на името на негов дядо – „Иван“, като родителите
1
решили да осъвременят името „Иван“ и поради тази причина използвали „И.“ (от удостоверение за
наследници на л. 16 – л. 17 от делото се потвърждава, че бащата на св. В. Т. и дядо на молителя е
носил името Иван). След завършване на гимназията молителят започнал да се представя с името
„Х. – И.“, включително при престой в чужбина, на работното си място (имал бадж с тези имена) и
в настоящата си месторабота – в международна компания. В социалните мрежи молителят също
използвал името „Х.“ (последното се потвърждава и от представени доказателства на л. 12 – л. 15
от делото).
От представена към молбата извадка от интернет (на л. 8 от делото) името Х. (което се чете
„Еван“) има френски произход и е еквивалент на българското „Иван“.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните изводи:
Съдът е сезиран с молба с правно основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, която е допустима, а
разгледана по същество и основателна.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от
съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това.
Във връзка с горното съдът счита, че наведените в молбата и установените по делото
обстоятелства следва се приемат за „важни” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. На първо място
следва се отчете субективното желание на молителката. Както е прието в задължителната практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (напр. Решение № 19 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 486/2011 г., III г. о., ГК и Решение № 450 от 28.11.2012г. по гр.д. № 1777/2011г. по описа на IV
гр. о. на ВКС) от понятието „важни обстоятелства” не следва да се изключва субективното
желание на лицето да носи определено име стига исканата промяна да няма за цел въвеждане в
заблуждение на органите на реда или определени институции. По делото се установи, че е налице
субективно желание на молителя за промяна на собственото му име, като това негово желание е
изложено както в подадената молба, така и лично пред съда в проведеното открито съдебно
заседание по делото. Същевременно не са налице данни, че молителят цели да въведе в
заблуждение органите на реда – същият е неосъждан и няма наложени забрани да напуска
границите на Република България.
Освен това, както се приема напр. в Решение № 507 от 22.10.2010г. на ВКС по гр. д. №
227/2010г., III г. о., важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР е известността на
лицето в обществото с име, с което се идентифицира. По делото са събрани доказателства, че
молителят още от ученик е известен с името „Х. – И.“, като се представя с това име и до настоящия
момент пред всички, включително в работната среда и социалните мрежи. Освен това се установи,
че молителят е кръстен на своя дядо Иван, а името „Х.“ представлява френски еквивалент на
българското име „Иван“. Последното обстоятелство е съществено и с оглед факта, че молителят е
завършил средно образувание със засилено изучаване на френски език – „Френска езикова
гимназия“ в гр. София. Показанията на свидетелите относно известността на молителя в
обществото с името „И. – Х.“ са категорични, като същите са възприели за един сравнително дълъг
период от време, че молителят се представя с това име и всички се обръщат към него с това име.
Т.е. от показанията на свидетелите се налага безспорният извод, че молителят се идентифицира с
името „И. – Х.“, поради което е налице важно обстоятелство по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР. Нещо
повече – и към момента молителят работи в международна компания, поради което представянето
с френски еквивалент на неговото българско име представлява обстоятелство, което е важно за
него по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР.
2
Изложените доводи са достатъчни за съда да приеме, че по делото се доказаха важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, поради което исканата промяна в собственото име
на молителя следва да бъде допусната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация да се извърши
промяна на собственото име на молителя И. В. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Н., кв.
„С.“ № **, вх.*,ет.*,ап.*, от „И.” на „Х. - И.”.
Препис от решението да се изпрати на молителя, Община Н. и на Районна прокуратура Б.,
ТО Н..
Заверен препис от решението да се изпрати служебно на териториалното звено в гр. Б. към
Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”.
Заверен препис от решението да се изпрати служебно на Община Б. за отразяване на
промяната в акта за гражданско състояние – удостоверение за раждане.
Заверен препис от решението да се изпрати служебно на бюро съдимост към Районен съд
гр. Б..
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
3