Р
Е Ш Е Н И Е
№
21.02.2020г.,гр.
Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на двадесети януари две хиляди и
двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Павлина
Матушева
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева а.н. дело № 400 по описа за 2019 г. на Районен
съд Велинград, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Дисто-83“ ЕООД, ЕИК
********* против Наказателно постановление № 441388-F 467889/10.06.2019 г. на Началника
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС,
е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв., на осн. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Твърди се, че приетата за
нарушена разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. не съдържа
състав на нарушение и деянието се явява несъставомерно. Счита,
че е налице несъответствие между изводите на административнонаказващия орган
относно осъществения състав на нарушение и подвеждането му под съответната
санкционна разпоредба. Излага, че наказателното постановление е издадено при
неизяснена фактическа обстановка. Поддържа, че
извършеното нарушение представлява маловажен случай. В условията на евентуалност се позовава на
явна несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Д., поддържа жалбата.
Органът, издал наказателното постановление, не
се явява в открито заседание, не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 20.09.2019
г., а жалбата е подадена на 27.09.2019г.-
по куриер/, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално
допустима.
След
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за
установено следното:
При
извършена проверка за спазване на данъчното и осигурителното законодателство на
14.01.2019г., в 16,19 часа, в обект-магазин „Мода лукс“ за дамски и мъжки дрехи, находящ се в гр.
Велинград, площад „ Николай Гяуров“, срещу комплекс „Централ“, стопанисван от „Дисто-83,
служителите на ЦУ на НАП ГД „Фискален контрол“
- актосъставителят инсп. по приходите А.Е., в присъствието на свидетеля М.В. установили, че не е регистрирана промяна в
касовата наличност в размер на двадесет лв., представляваща парични средства,
извадени от касата от продавач-консултанта Бойка Чопева, чрез операцията
„служебно изведени суми“, от въведено в експлоатация в обекта фискално устройство „DATECS DP-150T KL“
с ИН DT726362 и
ИН на ФП 02726362.
При извършената проверка на касовата наличност, след
попълване на въпросен лист и изброяване на пари в касата и засичане с дневния
финансов отчет към момента, се установила
отрицателна разлика в размер на 20 лв. Фактическата наличност в касата не отговаряла
на отчетената по касов апарат. Изброени
били 174 лв. в касата, а по данни от фискалното устройство трябвало да
има 194 лв. Продавач-консултанта обяснила, че е взела сумата от 20 лв., за да
развали пари от съседен магазин и че в момента на проверката не може да ги
покаже. В същия смисъл депозирала писмени обяснения. Контролните органи
установили, че наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно
притежава възможността да се извършване операциите „служебно въведени“ и
„служебно изведени“ суми, по същите не са били използвани от продавачката
Чопева. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № 0379216 от
14.01.2019г., подписан от присъствалия
продавач-консултант Бойка Емануилова Чопева.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в хода му
доказателства - показанията на актосъставителя Е. свидетеля при проверката-М. и писмените доказателства приложени по
делото. Показанията на свидетелите съдът кредитира като ясни, категорични и
безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите
доказателства по делото.
На дружеството жалбоподател, на 22.01.2019г.,
е съставен АУАН № F 467889
за това, че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение
на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно
изведени“ промяната на касовата наличност в размер на 20 лв.
Актът е съставен в присъствието на
управителя на дружеството и му е
надлежно връчен. При съставяне на акта не са направени възражения. Такива не се
депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 700 лв. на осн. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във връзка с
извършване на деянието и дееца са отразени
по идентичен начин. По идентичен начин е посочена нарушената разпоредба.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи
Актът
за установяване на нарушение № F
467889 от 22.01.2019г. и обжалваното наказателно постановление №
441388-F467889
от 10.06.2019г. са издадени от компетентен орган, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4
и т. 3 ЗНАП, във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр.
чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДД, в сроковете по чл. чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Същите съдържат необходимите реквизити за
установяване на деянието и дееца. Посочени са време, място и обстоятелства, при
които е извършено нарушението. Индивидуализиран е нарушителя.Посочени са
имената и длъжността на актосъставителя и органа, издал обжалвания акт. Актът и наказателното постановление са
надлежно връчени.
Съгласно
разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ: "Извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. По време на проверката е установена отрицателна разлика от 20,00 лв.
между изброената фактическа наличност в размер на 174 лв. и разчетената касова
наличност от ЕКАФП в размер на 194 лв. Установената касова разлика не е
отразена във фискалното устройство, което притежавало функциите "служебно
въведени" и "служебно извадени" суми. При тези данни от правна
страна съдът приема, че нарушението е несъмнено установено и въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. При това положение
следва да се приеме от правна страна, че установеното деяние изпълва признаците
на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че тази разпоредба не съдържа състав на нарушение. Действително
налагането на административни наказания следва да бъде уредено само със закон, което
обаче не изключва възможността законовата норма да е бланкетна и да препраща
към подзаконов нормативен акт, който да посочва признаците от състава на
нарушениeто,
както е в настоящия случай. Посочвайки
връзката на чл. 33, ал. 1от Наредба Н-18/13.12.2006г. с разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1
от ЗДДС, според която министърът на финансите издава
наредба, с която се определят изискванията за издаване на фискални касови
бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които
трябва да съдържат, административнонаказващият орган е препратил към
нормативния акт регламентиращ правилото за поведение, което задължения субект е
длъжен да съблюдава и при нарушението на
което следва да понесе административнонаказателна отговорност. По тези
съображения съдът счита, че нарушена разпоредба се явява именно чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006г.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, че
административно-наказващият орган не е изследвал произхода на сумата и дали същата
е част от търговския оборот или е с друг
произход. В случая доказателствената тежест е обърната – контролните органи са
установили наличието на сумата от 194 лв., като самата
служителка на дружеството-жалбоподател – продавачката Чопева, е предоставила информация за размера на сумата
на контролните органи и е посочила нейния източник, поради което е в тежест на
данъчния субект да ангажира годни доказателства, ако счита че деянието не е
осъществено или изводите на контролните органи са в противоречие с изискванията
на материалния закон. В случая от страна
на дружеството-жалбоподател не бяха ангажирани доказателства в тази насока.
Независимо от правилно установената
фактическа обстановка и обосноваността на правните изводи за реализиран състав
на нарушение, наказателното постановление следва да се отмени, поради допуснато
в хода на административнонаказателно производство нарушение при подвеждането на
извършеното нарушение под съответната санкционна разпоредба. Административнонаказващият
орган е приел, че с деянието е осъществен състав на нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите, във вр. чл. 118,
ал.4, т. 1 ЗДДС, което не води до неотразяване на приходи, но е наложил санкция
на осн. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, приложима в случаите, при които е установено
неизпълнение на задължение за издаване на фискална касова бележка или друг,
посочен документ. Съобразно установените фактически обстоятелства и дадената
прана квалификация на нарушението, приложима се явява разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, като размерът на
наказанието следва да се определи в пределите на санкцията по ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, към която приложимата
разпоредба препраща. Посочването единствено
на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, като основание за налагане на наказание, създава
неяснота относно волята на административнонаказващият орган дали с него е извършено препращане към тази разпоредба
или е прието, че е осъществен състав на нарушение по този текст. Предвид строго
формалния характер на административнонаказателното производство волята на органа,
издал обжалвания акт, следва да бъде
ясно изразена и не подлежи на тълкуване от съда. Така допуснатото нарушение
самостоятелно основание, което налага отмяна на наказателното постановление.
По
тези съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 441388-F467889 от 10.06.2019г. на Началника
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което
на „Дисто-83“ ЕООД, ЕИК ********* за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти и изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 700 лв., на осн. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка
Пенчева