П Р О Т О К О Л
№ 260017/15.07.2020
г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД Наказателно отделение
На петнадесети юли две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
Секретар РОДИНА
ПЕТКОВА
Прокурор БОЯНКА
МИХАЙЛОВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
ГАЙДАРОВ
ЧНД № 604 по описа за 2020 година
На
именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Производството в днешното съдебно
заседание се провежда чрез видеоконферентна връзка с л.св. И.Д.И., който се
намира в Затвора-Варна и има постоянна връзка със състава на съда и страните,
респективно съдът също има пряк и непосредствен контакт със задържаното лице.
Началникът на Затвора–Варна, комисар Йордан Йорданов – редовно призован, явява се лично.
Явява се адв. Стоянов, редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход
на делото.
Адв.
СТОЯНОВ:
Да се даде ход на делото. Представям и моля да приемете като писмени
доказателства 4 бр. актове за раждане,
акт за граждански брак, амбулаторен лист на детето на И., направление за
социални услуги,договор за социална услуга, 2 бр. пълномощни, благодарствено
писмо от кметския наместник на с.Къпиново.
Н-ка на
затвора: Да
се даде ход на делото. Представям и моля да приемете като писмено доказателство
по делото - допълнителна награда към доказателствата да се приложат. Да се
приемат представените от защитата писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да
бъдат приети писмените доказателства.
СЪДЪТ намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, както и че представените днес
писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими и относими, поради
което
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени
доказателства по делото 4 бр. актове за раждане на децата на
осъденото лице, акт за граждански брак,
амбулаторен лист на детето И. Иванов И., направление за ползване на социални
услуги от 23.06.2020 г., договор № 296/22.06.2020 г. за предоставяне на
социална услуга, 2 бр. пълномощни, благодарствено писмо от кметския наместник
на с.Къпиново, заверено копие от заповед № 617/03.07.2020 г. на Началника на
Затвора-Варна за награждаване на осъденото лице.
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ:
Съгласно
изготвената от затворническата администрация документация по отношение л.св.И.
считам, че са налице двете визирани в чл. 70, ал.1 от НК предпоставки за
допускане на УПО и молбата на И. в този смисъл се явява за основателна. При
уважаване й от ВОС следва за изпитателния срок от остатъка от наказанието
лишаване от свобода по отношение на същия бъде наложена мярка за пробационен
надзор по чл. 42, ал.2 от НПК, а именно – „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
Н-ка на
затвора: Считам
молбата за допустима и основателна. Спрямо лишения от свобода в цялост е
приложена прогресивната система във връзка с изпълнение на присъдата, поради
което считам, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно.
С оглед остатъка предлагам мярка за
пробационен надзор „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на изпитателния срок, ако
бъде постановено УПО.
Адв.
СТОЯНОВ:
Считам, че от приложеното досие, както и от доклада на пробационния надзор и
представената по делото експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на подзащитния ми може да се направи извод, че същия е показал трайни
тенденции към поправянето си с оглед извършената по отношение на него
корекционна дейност от страна на затворническата администрация. Наблюдават се
промени установените първоначалните
дефицити в зоните отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на
живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене. От първия възможен
момент той полага обществено полезен труд, като моля да се съобразите с
обстоятелството, че през по-големия период той е бил в следствения арест, т.к.
делото се е развивало с много бавни темпове, но не по негова вина. Дори и
мотивите изготвени година и един месец след прочитане на присъдата. В самото
становище към молбата на И. е отразено, че той е активен по отношение плана на
изпълнение на присъдата, разбира собствената си отговорност за преодоляване на
бъдещото си криминално поведение. Успешно е преминал психо-социален тренинг и
са провеждане индивидуално корекционни тематични срещи, които са дали
положителен резултат. Полагал е труд
през цялото време на престоя си в Затвора-Варна, а именно със заповед на
началника на затвора е назначен на половин щат на длъжност клисар-библиотекар и
съвместителност на длъжност хигиенист по доброволния труд също на половин
щат. Мнението за него е, че справя добре
с поставените задачи, спазва добра дисциплина, отговорен, старателен и
постоянен в изпълнение на задълженията си.
В днешното с.з. н-ка на затвора представи
като доказателства една от многото награди на л.св. И., а именно 5 дена домашен
отпуск. В провелия се турнир в Затвора-София под мотото „С ръкавици срещу
дрогата и насилието“ подзащитният ми е награден със златен медал.
От приложените днес доказателства се
установява, че подзащитният ми има три собствени деца и едно на настоящата си
съпруга. Според възможностите си той се грижи и за 4-те деца. Те в момента
живеят с настоящата му съпруга. Майките им не полагат грижи за тях, поради което
са делигирали тези права на настоящата му съпруга. Едно от децата има специални
потребности, както може да се уверите от медицинските документи за него са
необходими специални грижи.
Считам, че всичко това е мотивирало И. да
направи преоценка на живота си, да изтърпи наказанието си и да не допуска
повече в живота си подобни прояви.
Поради всички тези обстоятелства, моля, да
уважите молбата на л.св. И.И. като постановите УПО от неизтърпяната част на
наказанието и за затвърждаването на положителната трайна тенденция по време на
изпитателния срок би могла да бъде постановена подходяща пробационна мярка.
Л.св.И.: Моля, Уважаемия съд
да уважи молбата ми. Изолиран съм от семейството и обществото. Моля да ми
дадете възможност да покажа, че целите на наказанието са постигнати. Искам да
бъда полезен на обществото и семейството си.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на
страните, материалите в личното досие на осъденото лице и писмените материали,
приложени по делото, за да се произнесе, прецени следното:
Делото е образувано
по молба на л.св.И.Д.И. по реда на чл. 437, ал. 2 от НК за условно предсрочно
освобождаване на наказанието лишаване от свобода по НОХД 1268/17г по описа на
СпНС-София
Л.св. И. изтърпява
наказание в размер на 7 години лишаване от свобода, постановено по
горепосоченото дело за извършено престъпление по чл.321, ал.З и чл.339, ал.1 от НК. Същият е започнал да търпи в Затвора-Варна, наказание лишаване от свобода
от 15.10.2019г.
Към настоящия
момент от наложеното му наказание е изтърпял всичко 4 години и 29 дни, от които
фактически 9 месеца, от работа – З месеца, от арест – З години и 28 дни, като
остатъкът му е в размер на 2 години, 11
месеца и 1 ден, което е повече от законно изискуемия срок от 1/2 фактически
изтърпяване от наложеното му наказание.
От направената
първоначална оценка на риска от рецидив е видно, че е отчетен резултат от 60
точки - средно ниво, като последващите нови оценки на риска бележат намаление
на стойностите до актуалните към момента 35 т., определяща нивото му като
ниско. Лишеният от свобода. е бил ангажиран в трудовата дейност, първоначално
като клисар и библиотекар, а в последствие и като хигиенист на доброволен
принцип. При същият е отчетена тенденция за позитивна промяна в нагласите и
поведението и преосмисляне на извършеното от него престъпление.
За активно участие
в трудовата дейност е награждаван четири пъти
Съгласно
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание, или не
по-малко от 2/3 от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив.
В конкретния случай
по отношение на л.св.И. безспорно е налице формалната предпоставка по чл.70,
ал.1 от НК, свързана с изискването за фактическо изтърпяване на наложеното му
наказание. Видно от приложените по делото материали е отбелязан напредък и
стабилитет по отношение на постигнатите от л.св.И. резултати, свързани с начина
му на мислене, самокритичност, трудови навици. Преценявайки и анализирайки
обаче в съвкупност всички материали по делото, ВОС счита, че наличните данни не
предопределят безспорен и категоричен извод за действително поправяне и
превъзпитаване на осъденото лице, като съображенията за това са следните:
Преценката на съда
по чл.439а, ал.1 и ал.2 от НПК, свързана с доказателствата за поправяне на
осъдения има изключително индивидуален характер, като при извършване на същата
следва да бъде отчетено, наличието на редица обстоятелства, анализирани с оглед
личността на осъдения и извършеното от него деяние. Това е така, тъй като тази
предпоставка за прилагане на условното предсрочно освобождаване е свързана с
реализация на преследваните с наложеното на осъдения наказание цели, като
същият с поведението и отношението си следва да показал, че поправянето и
превъзпитанието му са постигнати в течение на изпълнение на наказанието и не е
необходимо неговото изпълнение в цялост. Съгласно установената съдебна практика
- ППВС № 7/75, изм.с ППВС №8/87, констатацията, че осъденият е показал примерно
поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са
изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната в личността и
поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита
на обществения интерес. В настоящия случай, безспорно е налице тенденция по
отношение намаляване стойностите на риска от рецидив за л.св.И., но последната
оценката на същия в границите на 35 точки, въпреки, че се определя като нисък,
не може да се игнорира и да не бъде отчетена при формиране на крайната преценка
на съда. Безспорно видно от материалите по делото налице са положителни
резултати от пенитенциарното третиране на осъденото лице, но същите сами по
себе си не могат да аргументират наличието на безспорност и категоричност по
отношение на поправянето на осъденото лице.
И това е така, тъй
като следва да се отчете, че от една страна, л.св.И., изтърпява наказание за
извършени в реална съвкупност престъпления по по чл.321 ал.З и чл.339 а.1 от НК
.
От друга страна
осъществените от осъдения деяния се отличават висока степен на обществена
опасност, конспиративност както е приел решаващият съд и опит да се окаже
натиск и сплашване на свидетели по делото, като същите са били отчетени и като
отегчаващи отговорността обстоятелства при определяне на размера на наложеното
наказание. Като отегчаващо обстоятелство съдът е отчел и високата степен на
обществена опасност на И..изразяващо се в утвърдено престъпно поведение преди
извършване на последното престъпление за което е осъден.
Предвид това, ВОС
счита, че в конкретния случай условното предсрочно освобождаване на л.св.И. от
изтърпяване на остатъкът от неизтърпяната част на наказанието, която е почти в
рамките на три години е незаконосъобразно и необосновано. Изминалият до настоящия
момент период на изтърпяване на наказанието се явява недостатъчен за да се
счете, че е постигната генералната превенция на наказанието. Съществуващите
налични доказателства по делото свързани с поправянето и превъзпитанието на
осъденото лице, свидетелстват за една положителна тенденция, като посочените
доводи касаещи добрата дисциплина, цялостно поведение и спазване на вътрешните
правила не следва да се отчитат като аргумент за горното, дотолкова, доколкото
същите са задължителни за всички лица изтърпяващи наказание в пенитенциарно
заведение и намират своето изражение при смекчаване режима на изтърпяване на
наложеното наказание, възможност да работи и поощряването със съответните
награди.
В този смисъл, ВОС
счита, че в настоящия случай, безспорно в хода на изтърпяване на наказанието на
л.св.И. е налице положителна промяна, но съобразявайки гореизложеното не може
да се приеме, че същата се характеризира със стабилитет, категоричност,
трайност и осъзнатост, предпоставящи постигане целите на чл.36 от НК и
обуславящи и наличието на втората кумулативна предпоставка за прилагане на
чл.70, ал.1 от НК по отношение на л.св.И..
Предвид
гореизложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на л.св. И.Д.И., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част - 2
години, 11 месеца и 1 ден от наложеното
му с присъда по НОХД № 1268/2017 г. на СПнС наказание лишаване от
свобода за срок от 7 години.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е написан в съдебно заседание,
което приключи в 14.20 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: