№ 176
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря М. Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000492 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Рожен пласт” ЕООД срещу
решение № 65/22.10.2021г. по т.д. 155/2020г. по описа на ОС - Благоевград, с
което са отхвърлени предявените от ищеца „Рожен пласт“ ЕООД срещу
ответника ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М.
Р.“, иск по чл. 240 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена по договор за заем от
09.09.2015г. в периода от 12.09.2015г. до 14.09.2015г., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата 59 207,30 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на
задължението за плащане на сумата 194 476,57 лв. – част от главницата по
договора за заем за периода от 09.09.2017г. до 08.09.2020г., искане за
присъждане на законни лихви върху главницата от 297 126,52 лв. считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, и е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена от ищеца на ответника без правно
основание, с искане за присъждане на законни лихви върху главницата от
297 126,52 лв. считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа обжалваното
1
решение да е неправилно предвид постановяването му при допуснати
процесуални нарушения. Излага да е лишен от право на участие в процеса
пред първата инстанция по причина на неправилно приложение от съда на
разпоредбата на чл. 50 ГПК във връзка с призоваването му по делото.
Поддържа процесуалното нарушение да е ограничило упражняването на
правото му на защита в съдебния процес, включително да сочи и представя
доказателства, с които да установи основателността на предявените от него
искове. Сочи обжалваното решение и да е необосновано като в частта по
предявения евентуален иск да липсват изложени от първоинстанционния съд
мотиви. Поддържа от представените от него доказателства да се установява
да е налице сключен договор за заем между страните, като воля по договора
от името на ответника е изразена от негов пълномощник с представено по
делото нотариално заверено пълномощно. Излага да се установява и в
периода 12.09.2015г. – 14.09.2015г. да е предал на ответника договорената
сума от общо 297 126,52 лв. изцяло, с което договорът е изпълнен от негова
страна. Ответникът съобразно уговорката между страните е следвало да върне
заетата му сума след получаване на субсидия от ДФЗ по договор 01/312/03055
от 08.10.2014г., но не изпълнил дълга си и след отправена му нотариална
покана. Сочи при условията на евентуалност да претендира сумата да му бъде
върната като дадена без основание, в случай, че съдът счете да не се
установява валиден договор за заем между страните. По изложените доводи
моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на решение, с
което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски
по делото.
Въззиваемата страна, ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност
под фирма ЕТ „М. Р.“, оспорва въззивната жалба на ищеца като
неоснователна. Излага крайният извод на съда по обжалваното решение да
отхвърли исковете на ищеца като неоснователни поради липса на представени
от ищеца доказателства за фактите, на които основава своите искания, да е
правилен и обоснован. Излага съдът да е дал указания по чл. 101 ГПК за
отстраняване на нередовности в исканията на ищеца, които не са изпълнени,
предвид на което и правилно не е уважил нередовните доказателствени
искания на страната. Оспорва като неоснователни оплакванията по жалбата на
ищеца за нередовното му призоваване пред първата инстанция. Излага да не
са налице предпоставките по чл. 266 ГПК за събиране на доказателства от
2
въззивния съд, предвид на което и моли исканията по жалбата на ищеца в
тази насока да бъдат оставени без уважение. По изложените доводи моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му съдът по наведените в жалбата на ищеца
доводи приема следното:
По поддържаното с жалбата на ищеца оплакване за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с призоваването
му и събиране на сочените от него доказателства въззивният съд се е
произнесъл с определението си по чл. 267 ГПК от 22.06.2022г., отчитайки
последните във връзка с чл. 266, ал. 3 ГПК да са предпоставка за събиране на
доказателства от въззивния съд. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от ТР
1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС. Възраженията са счетени за основателни
предвид неправилното приложение от първоинстанционния съд на нормата на
чл. 50, ал. 2 ГПК при призоваването на ищеца, без да отчете, че липсват данни
да е напуснал адреса, а да е удостоверено единствено, че не е намерено лице
на адреса, на което да се връчат книжата, в която хипотеза следва да бъде
спазена процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, вр. чл. 47 ГПК и да бъде залепено
уведомление до адресата. В резултат на процесуалното нарушение ищецът е
бил лишен от възможността да сочи относими доказателства по спора,
включително да изрази становище по доклада на съда и дадените му указания
по чл. 101 ГПК. На последното основание и при условията на чл. 266, ал. 3
ГПК въззивният съд е събрал сочените от въззивника относими за правилното
решаване на спора доказателства.
При така събраните по делото доказателства и по съществото на спора
въззивният съд приема следното:
За ангажиране отговорността на ответника, ищецът, чиято е
доказателствената тежест в производството, следва да докаже твърденията си
за възникнала между страните в производството облигация.
Гражданскоправната сделка има като съществена част на състава си
3
взаимосвързани волеизявления на гражданскоправни субекти, насочени към
пораждането на конкретни последици и определящи съдържанието на тези
последици, като страните в свободата си за договаряне са ограничени само от
императивните норми на закона и добрите нрави - чл. 9 ЗЗД.
В подкрепа на твърденията си за сключен договор за заем, съобразно
дефиницията му по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ищецът е представил по делото договор
от 09.09.2015г.
С депозиран писмен отговор, след указания срок, но при липса на
оплаквания по жалбата на ищеца за неправилно приложение на процесуалния
закон от първоинстанционния съд, който е счел отговорът да е подаден в
срок, ответникът е оспорил подписа върху документа – договор за заем от
09.09.2015г., да му принадлежи. Ищецът сам е потвърдил, че подписът е на
пълномощник на търговеца - С. А. Р., с представено по делото писмено
пълномощно с нотариална заверка на подписа – л. 30 от делото.
От заключението по приетата по делото СГЕ се установява, че
положеният подпис за заемател по договора от 09.09.2015г. не е изпълнен от
М. Р.. Вещото лице е дало заключение, работейки по копие на договора, че
подписът за заемателя ЕТ „М. Р.“ е копие на подпис, който е изпълнен от С.
Р.. При разпита му вещото лице е посочило изводът му за автор на подписа да
е обоснован, като работата въз основа на копие на документа изключва
категоричното отхвърляне на възможността да има пренасяне на подписа
върху документа, както и други форми на техническа подправка.
Едва пред въззивния съд ответникът е направил искане по чл. 183 ГПК
за задължаване на ищеца да представи оригинала на документа, което като
преклудирано е оставено без уважение от въззивния съд и документът е част
от доказателствения материал по спора. Искането е преклудирано, както
предвид основаването му на преклудирани и наведени за първи път пред
въззивния съд твърдения такъв документ, представен още с исковата молба в
заверен препис, да не съществува в оригинал и да не е подписван между
страните, така и с оглед установените в закона преклузии досежно
доказателствата, които определят за краен срок да бъде заявено искане по чл.
183 ГПК срока за отговор на процесуалното действие по представяне на
документа.
Видно от приложеното на л. 30 от преписката пред първата инстанция
4
пълномощно ответникът ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под
фирма ЕТ „М. Р.“, упълномощава С. А. Р. да извършва всякакви правни
действия от името на едноличния търговец и за негова сметка при и по повод
на упражняваната от нея търговска дейност, включително да я представлява
пред трети лица. Документът не е оспорен от ответника, нито са изложени
доводи за оттегляне на дадените пълномощия преди сключването на сделката
на 09.09.2015г., предвид на което съдът приема воля по последната да е
надлежно изразена от името на ответника ЕТ М. И. Р., осъществяваща
търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражения за
нищожност на сделката, предвид пълната симулативност, евентуално за
унищожаемост предвид сключване на договора при умишленото и въвеждане
в заблуждение – измама.
При доказателствена тежест за ответника на основание чл. 154 ГПК да
установи фактите, на които основава горните си възражения, по делото не са
представени никакви доказателства, подкрепящи тезата му за нищожност,
евентуално унищожаемост на сделката от 09.09.2015г., предвид на което и
възраженията се явяват неоснователни. Симулативността не може да бъде
изведена от съдържанието на самата сделка, а и от останалите събрани
доказателства. Не може да бъде обоснована дори индиция, че страните са
сключили договора, без да желаят въобще да настъпят правни последици от
същия. Такъв извод не може да бъде мотивиран и от събрания пред въззивния
съд договор за строителство от 15.10.2014г., с който ответникът възлага на
трето за спора лице – „Каримпекс -1“ ООД извършването на СМР срещу
задължение за заплащане на възнаграждение. Липсват каквито и да е
доказателства, удостоверяващи твърденията на ответника, че парите, които са
дадени по процесния договор за заем, са били нейни и с договора са и
върнати – не са представени доказателства преди датата на процесния договор
да е давала пари на ищеца и т.н. Липсва провеждане и на каквото и да е
доказване в частта за твърдяното умишлено въвеждане в заблуждение от
ищеца, за да сключи сделката на 09.09.2015г.
По горните мотиви съдът приема по делото да е изразена валидна воля
и при надлежно представителство на страните за сключване на облигацията
по представения по делото договор за паричен заем от 09.09.2015г.
5
Страните спорят и досежно тълкуването на волята им по сключения
договор.
При даване отговор на последния спор между страните съдът
съобразява, че съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
При тълкуване волята на страните по процесната сделка при спазване на
цитираното правило на чл. 20 ЗЗД съдът съобразява, на първо място, че
страните са избрали да сключат един договор, като предметът и дължимите
престации са разписани в смисъл на единност на съглашението,
взаимосвързаност на частите му и интерес от изпълнението на договора в
неговата цялост. Съдът съобразява и договорът да е озаглавен от страните със
заглавието „Договор за паричен заем“.
Видно от обективираната в чл. 1, ал. 1 от договора ясна воля на
страните, те са изразили съгласие заемодателят ищец да се задължава да даде
на заемателя ответник сумата 297 126,52 лв., която страните са избрали да
нарекат „заемната сума“. Страните изрично са посочили и това да е терминът,
с който ще бъде наричана сумата на заема от 297 126,52 лв. за краткост в
останалото съдържание на договора. Терминът е използван в цялата останала
част на договора, обвързан предвид волята на страните по чл. 1 именно с тази
сума от 297 126,52 лв. Включително в чл. 3 от договора е уговорено
задължение на заемателя за връщане на „заемната сума“ или на цялата сума
от 297 126,52 лв., съобразно дадената в чл. 1 от самите страни дефиниция.
Във втората част на клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора страните са
постигнали съглашение ответникът „да върне заеманата сума в размер на
194 476,57 лв. след получаването от ДФЗ, без сумата 102 649,95 лв. –
предмет на друг договор, и уговореното възнаграждение по реда и съгласно
условията на настоящия договор, а заемателят се задължава да върне заемната
сума и уговореното възнаграждение по реда и съгласно условията на
настоящия договор.“
Очевидно изразената от страните воля в тази част на клаузата на чл. 1,
ал. 1 е неясна, но тълкувана с останалото съдържания на същата клауза, която
6
определя задължението на заемателя да даде в заем сума в общ размер на
297 126,52 лв., която се нарича „заемната сума“ и която заемателят се
задължава да върне, съдът приема да разграничава цялата заемна сума от
297 126,52 лв. на две части - от 194 476,57 лв. и 102 649,95 лв., единствено с
оглед на уговорения срок за връщането им. Сумата от 194 476,57 лв. е
дължима след получаване на плащане по договор за субсидия 01/312/03054 от
08.10.2014г. от Държавен фонд земеделие, а разликата, доколкото излиза
извън размера на вземането на ответника по този договор, е посочена като
„предмет на друг договор“.
Или изводимата от цялостното съдържание на договора воля на
страните е, че те се съгласяват ищецът като заемодател да предаде в заем на
ответника сума в общ размер на 297 126,52 лв., която ответникът следва да му
върне. Част от сумата е със срок за връщането - при получаване на плащане
по договор за субсидия 01/312/03054 от 08.10.2014г. от Държавен фонд
земеделие, а за другата част от 102 649,95 лв. страните не са уговорили срок
за връщането ѝ.
Доколкото страните ясно са посочили да се дава в заем сума в размер на
297 126,52 лв., то цялата сума на основание чл. 240 ЗЗД подлежи на връщане
от заемателя. От договора не може да бъде изведена воля в смисъл, че част от
сумата, дадена в заем, не следва да бъде връщана въобще, т.е. че по
отношение на нея съглашението не е за заем, а за дарение например, нито пък
по делото е представено друго съглашение между страните в този смисъл,
предвид на което и съдът приема действителната воля на страните да е сумата
в пълния размер от 297 126,52 лв. да е дадена в заем от ищеца на ответника
и последният да дължи нейното връщане в пълен размер, а разписаната воля в
частта за сумата 102 649,95 лв. само да подчертава, че същата не следва да
бъде върната в срока, в който следва да бъде върната сумата 194 476,57 лв.,
доколкото вземане в такъв размер не е предмет на договор за субсидия
01/312/03054 от 08.10.2014г.
От събраните по делото доказателства – платежни нареждания,
извлечения от банкови сметки и заключение по ССчЕ-за, се установява в
изпълнение на договора за заем на дата 12.09.2015г. и на дата 14.09.2015г.
ищецът „Рожен пласт“ ЕООД да е превел по посочената в договора банкова
сметка на ответника при банка ДСК – чл. 2 от договора, чрез три плащания
7
общо уговорената по договора сума от 297 126,52 лв. В счетоводството на
ищеца по сметка 229/7 „Други предоставени заеми“ по партидата на ЕТ „М.
Р.“ е отразено през 2015г. вземане на ищеца към едноличния търговец в
размер на 297 126,52 лв. Липсват осчетоводени плащания за погасяване на
дълга. По процесния договор са извършени счетоводни записвания и в
счетоводството на ответника ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност
под фирма ЕТ „М. Р.“, като сумата е отразена по сметка 499 „Други
кредитори“ по аналитичната партида на „Рожен пласт“ ЕООД в целя размер
от 297 126,52 лв., както следва по 499/3 – отразена по кредита като
задължение – 194 476,57 лв., и по 499/4- дарение, отразено по кредита за
сумата 102 649,95 лв. Задължението в пълния размер от 297 126,52 лв. е
отразено счетоводно по кредита на ответника през 2015г. като липсват записи
за погасяване на дълга. В частта по отразяване по сметка „Други кредитори“
на част от сумата по заема като дарение, съдът намира записа за нередовен.
На първо място в последната сметка се отразяват само задължения към
кредитори, а по договора за дарение липсва задължение за дарения, предвид
на което и записът за дълг с основание договор за дарение е нередовен сам по
себе си. Отделно и по делото не са събрани никакви първични документи за
сключен договор за дарение между страните, предвид на което и записът в
последния смисъл, без да е обоснован от първични счетоводни документи, е
нередовен и няма да бъде ценен от съда.
При горните доказателства в тяхната съвкупност съдът приема по
делото да се установява реалното предаване от ищеца на ответника на
договорената парична сума от 297 126,52 лв. и на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
за ответника като заемател е възникнало задължението да върне заетата сума
пари.
По отношение на част от заетата сума – в размер на 194 476,57 лв.,
страните са уговорили срок за изпълнение на задължението за връщането –
получаването от ответника на плащане по договор за субсидия 01/312/03054
от 08.10.2014г. от ДФЗ.
Видно от представените от Държавен фонд земеделие документи по
издаденото от въззивния съд съдебно удостоверение и от заключението по
приетата ССчЕ по горния договор ответникът е получил от ДФЗ две
плащания – авансово на 10.12.2014г. за сумата 151 011,51 лв. и окончателно
8
на 21.12.2015г. за сумата 148 390,98 лв.
Именно след последната дата – 21.12.2015г., или на 22.12.2015г.
ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да върне на
ищеца част от получената в заем сума в размер на 194 476,57 лв.
За разликата от сумата 102 649,95 лв. предвид липсата на доказана
уговорка между страните за срок, в който сумата следва да бъде върната, на
основание чл. 240, ал. 4 ЗЗД ответникът дължи връщането и в срок един
месец от поканата. По делото е представена покана от ищеца до ответника за
връщане на сумата от 102 649,95 лв., връчена на ответника на 26.01.2016г.,
предвид на което и ответникът е в забава за изпълнение на дълга си считано
от 27.02.2016г.
Или за цялата главница по договора за заем от сумата 297 126,52 лв. се
установява изискуемо вземане на ищеца.
Ответникът е завил възражение за погасяване на дълга предвид изтекъл
давностен срок, което е неоснователно, доколкото от изискуемостта на дълга,
а и от датата на предаване на сумите от заемодателя – 12 и 14 м.09.2015г., до
датата на изпращане на исковата молба в съда по пощата на 08.09.2020г. не е
изтекъл установеният в закона – чл. 110 ЗЗД, петгодишен давностен срок.
По горните мотиви на съда предявеният иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е
основателен в пълния му размер от 297 126,52 лв. като основателно е и
искането на ищеца за присъждане на законни лихви върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
По вече изложените доводи ответникът е в забава за изпълнение на
задължението си за връщане на сумата 194 476,57 лв. считано то 22.12.2015г.
Ищецът е предявил иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забавено изпълнение на този дълг за период с начална дата 09.09.2017г., която
следва датата на забава на ответника, до 08.09.2020г., за който цял период
претенцията е основателна за изчисления от вещото лице по ССчЕ размер от
58 288,95 лв. За последната сума и искът се явява основателен и следва да
бъде уважен с настоящото решение.
Възражението на ответника за погасеност на вземането по причина на
изтекъл давностен срок е неоснователно и по тази претенция, доколкото от
началната дата на периода на забавата до датата на депозиране на ИМ в съда
не е изтекъл тригодишния срок по чл. 111 ЗЗД.
9
С отговора на исковата молба е заявено възражение за прихващане със
сумата 297 126,52 лв., която ответникът твърди да е дал на ищеца. Никакви
доказателства не са сочени и събрани по делото за установяване на тези
изгодни за ответника и твърдени от него обстоятелства, предвид на което и
възражението не следва да бъде уважено от съда.
Предвид уважаването на предявения като главен иск по чл. 240, ал. 1
ЗЗД в пълния му предявен размер без разглеждане следва да бъде оставен
предявения като евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По горните мотиви на съда първоинстанционното решение следва да
бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца „Рожен
пласт“ ЕООД срещу ответника ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност
под фирма ЕТ „М. Р.“, иск по чл. 240 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена по
договор за заем от 09.09.2015г. в периода от 12.09.2015г. до 14.09.2015г., иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 58 288,95 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение на задължението за плащане на сумата 194 476,57 лв. – част от
главницата по договора за заем за периода от 09.09.2017г. до 08.09.2020г.,
искане за присъждане на законни лихви върху главницата от 297 126,52 лв.
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, и е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена от ищеца на ответника без правно
основание, с искане за присъждане на законни лихви върху главницата от
297 126,52 лв. считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, и вместо това постановено друго, с което бъдат
уважени предявените от ищеца „Рожен пласт“ ЕООД срещу ответника ЕТ М.
И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“, иск по чл. 240
ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена по договор за заем от 09.09.2015г. в
периода от 12.09.2015г. до 14.09.2015г., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
58 288,95 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на задължението за
плащане на сумата 194 476,57 лв. – част от главницата по договора за заем за
периода от 09.09.2017г. до 08.09.2020г., искане за присъждане на законни
лихви върху главницата от 297 126,52 лв. считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане, и бъде оставен без
разглеждане предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
сумата 297 126,52 лв. – дадена от ищеца на ответника без правно основание, с
искане за присъждане на законни лихви върху главницата от 297 126,52 лв.
10
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане. Като правилно като краен резултат, макар и по други
съображения, следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение в
частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
горницата над сумата 58 288,95 лв. до пълния предявен размер от 59 207,30
лв.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни
съответно на уважената/отхвърлената част на иска.
Ищецът доказва разноски по списък в размер на 23 241,10 лв. – за
заплатени държавни такси и разноски по делото пред двете инстанции.
Липсват доказателства за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 9 000 лв. и последният разход
няма да му бъде присъден от съда. Предвид уважената част на исковите му
претенции ищецът има право на разноски в размер на сумата 23 181,20 лв.
Ответникът доказва разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 9 300 лв. – л. 225. Ищецът е заявил възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно предвид цената на
предявените обективно съединени искове, множеството възражения на
страните, които определят спора за сложен от фактическа страна и събраните
пред въззивния съд множество доказателства в две проведени о.с.з.
Ответникът чрез упълномощения адвокат е депозирал многократно
становища по делото, предвид на което възраженията на насрещната страна,
че не е бил активен по делото, са неоснователни. С оглед отхвърлената част
на иска има право на разноски в размер на сумата 23,98 лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 65/22.10.2021г. по т.д. 155/2020г. по описа на ОС -
Благоевград, В ЧАСТТА, с което са отхвърлени предявените от ищеца
„Рожен пласт“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника ЕТ М. И. Р.,
осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“, ЕИК *********, иск
по чл. 240 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена по договор за заем от
09.09.2015г. в периода от 12.09.2015г. до 14.09.2015г., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
11
за сумата 58 288,95 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на
задължението за плащане на сумата 194 476,57 лв. – част от главницата по
договора за заем за периода от 09.09.2017г. до 08.09.2020г., искане за
присъждане на законни лихви върху главницата от 297 126,52 лв. считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане, и е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена от ищеца на ответника без правно
основание, с искане за присъждане на законни лихви върху главницата от
297 126,52 лв. считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното ѝ изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ
„М. Р.“, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Рожен пласт“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 297 126,52 лв. – дадена по
договор за заем от 09.09.2015г. в периода от 12.09.2015г. до 14.09.2015г.,
ведно със законните лихви върху главницата считано от 08.09.2020г. до
окончателното ѝ изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 58 288,95
лв. – обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на
сумата 194 476,57 лв. – част от главницата по договора за заем, за периода от
09.09.2017г. до 08.09.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от ищеца „Рожен пласт“
ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника ЕТ М. И. Р., осъществяваща
търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“, ЕИК *********, евентуален иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена от ищеца на
ответника без правно основание, с искане за присъждане на законни лихви
върху главницата от 297 126,52 лв. считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/22.10.2021г. по т.д. 155/2020г. по
описа на ОС - Благоевград, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен
предявения от ищеца „Рожен пласт“ ЕООД, ЕИК *********, срещу ответника
ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“, ЕИК
*********, иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над уважения размер от
58 288,95 лв. до пълния предявен размер от 59 207,30 лв.
ОСЪЖДА ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ
„М. Р.“, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА „Рожен пласт“ ЕООД, ЕИК
12
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 23 181,20 лв.
ОСЪЖДА „Рожен пласт“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ НА
ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 23,98 лв. – разноски по
делото пред САС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13