№ 4496
гр. С, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110155427 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „МП“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес
гр. С, ЖК М 4, БЛ. 458, ВХ. 4, ЕТ. 6, АП. 31 срещу „Б КО“ ООД, ЕИК ******, с адрес ГР.С,
УЛ.ПБА, БЛ. 1, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 318 ТЗ, вр. с чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86
ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 1501,21 лв., представляваща
задължение за заплащане на доставена електрическа енергия за обект с адрес: гр. С, ж.к. ВР,
ул. ПБА, бл. 1 за периода от 11.2017 г. до 12.2017 г., дължима по договор за доставка на
електрическа енергия от 08.03.2016 г., сключен между длъжника и "ФЕ" ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК******, вземанията по който са възложени на заявителя с
Постановление от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, IV-19 състав ведно
със законна лихва от 16.2.2021 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в
размер на 450,41 лв. за периода от 14.1.2018 г. до 16.2.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
9000/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че с Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено
по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, IV-19 състав, му били възложени вземанията на
„ФЕ“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК******, произтичащи от доставка на електрическа
енергия. Посочва, че между „ФЕ“ ООД /в несъстоятелност/ и ответника бил сключен
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 08.03.2016 г., по силата на който „ФЕ“ ООД /в
несъстоятелност/ продало и доставило електрическа енергия на ответника за месеците
ноември и декември 2017 г. на обща стойност от 1501,21 лв., за която били издадени
фактури. Допълва, че в стойността на издадените фактури се включвала освен нетната цена
на доставеното количество електрическа енергия, така също и допълнително начислявани
1
такси и услуги, в това число акциз, данък добавена стойност и такса „задължение към
обществото“. Посочва, че ответното дружество не изпълнило задължението си за заплащане
на стойността на потребената електрическа енергия в срок до четиринадесето число на
месеца, следващ месеца на доставка, поради което претендира същата, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до изплащане на задължението, както и заплащането на
мораторна лихва за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото постъпи отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Посочва, че задълженията по фактура № **********/30.11.2017 г. на стойност 1448,33 лв. са
изцяло погасени чрез плащане в определения в договора срок за това по банков сметка на
11.12.2017 г. Твърди, че фактура № **********/31.12.2017 г. на стойност от 52,87 лв. му е
връчена едва с връчването на препис от исковата молба, поради което счита, че срокът за
доброволно плащане на тази сума е започнал да тече на 10.01.2022 г., съответно върху
сумата в размер на 52,87 лв. не е възникнало задължение за заплащане на лихви. Оспорва
претенцията за лихви върху сумата по фактура № **********/30.11.2017 г. Твърди, че
извършената цесия не му е била съобщена, поради което и същата не поражда действие
спрямо него. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца
вземания, като счита за приложим по отношение на тях краткия тригодишен давностен срок
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Счита за недоказани периода на доставка и количеството
електрическа енергия, за което се твърди да е доставено до недвижим имот на ответника по
фактура № **********/31.12.2017 г. Твърди, че за м.12.2017 г. е получил фактура за
електрическа енергия и от втори доставчик. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ вр. чл. 717з ТЗ е
необходимо ищецът да установи, че между „ФЕ“ ООД /в несъстоятелност/ и ответника е
сключен валиден договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен
клиент, по който „ФЕ“ ООД е престирало уговореното в претендирано количество, като за
ответника е възникнало задължение за плащане на цена в претендирания размер ведно със
стойността на допълнително начислените такси и услуги, както и че е придобил процесното
вземане по посочения в исковата молба ред. При доказване на посочените факти в тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга. Във връзка с релевираното възражение за
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
Не е спорно между страните по делото, поради което като безспорно с доклада по чл.
140, ал. 1 ГПК е отделено, че между „ФЕ“ ООД /в несъстоятелност/ и ответника е бил
сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 08.03.2016 г. Със същия било уговорено
"ФЕ" ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ****** в качеството на Търговец да продаде, а
ответникът в качеството на Клиент да закупи и получи активна нетна електрическа енергия
в точките за измерване, в сроковете и при условията, описани в договора. Съгласно чл. 2, ал.
2
1 от договора Търговецът се задължава да продаде и осигури електрическа енергия на
разположение на Клиента в точките на присъединяване към съответната преносна или
електроразпределителна мрежа на обектите му, предмет на договора. Съгласно ал. 3 и ал. 4
на чл. 2 правото на собственост върху доставената активна електрическа енергия се
прехвърля от Търговеца към Клиента в мястото на доставка, което е точката на
присъединяване към мрежата за обектите на Клиента и за продадените и доставени
количества енергия до обектите на Клиента Търговецът има право на възнаграждение.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за доставените количества активна електрическа енергия
Клиентът се задължава да заплати на Търговеца възнаграждение според отчетените
количества електрическа енергия от търговските електромери след получаване на сетълмент
за дадения период на отчитане, изпращан от собствениците на измервателните уреди в
съответствие с Правилата за търговия с електрическа енергия. Съгласно чл. 10, ал. 1 от
договора Клиентът заплаща на Търговеца цена на закупената и доставена електрическа
енергия в размер на 88,32 лева/МВтч за количествата, отчетени съгласно средствата за
измерване в точките на присъединяване. Фактуриране на дължимите плащания се извършва
за всеки месец за доставената енергия през предходния календарен месец /чл. 11,ал. 1/, а в
случай на заплащане на база прогнозно потребление – фактурата се съставя за текущия
месец на база прогнозни количества ел енергия .
Представените писмени доказателства не са оспорени от ответника, поради което
съдът приема, че договорът и приложението са подписани от негов представител. Анализът
на съдържанието на договора на база цитираните разпоредби води до извод, че страните не
са уговорили в пълнота съдържанието на договорната връзка помежду си поради липса на
посочен конкретен обект, за който да се прилага този договор. Следва да се посочи, че дори
в представените с исковата молба фактури, за които ищецът твърди, че са за вземания
именно по процесния договор, липсва индивидуализация както на договора, така и на
обекта/обектите, за които са начисленията.
С оглед цитираните разпоредбите на договора /чл. 2,ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 10, ал. 1/
доставката на ел. енергията се извършва до конкретни точки на присъединяване към
преносна или електроразпределителна мрежа на конкретни обекти на ответника, където и се
отчита поради което липсата на уговорени конкретни такива точки, респ. обекти в договора
съставлява непълнота на договорното съдържание, за отстраняване на която не са
ангажирани надлежни доказателства. Следователно неизяснен в цялост остава предметът на
облигационната връзка, за създаването на която е сключен процесния договор, тъй като
обектите, за които е предназначена доставката на електрическа енергия съставляват
съществен елемент от договорното съдържание.
На следващо място ищецът не установява в производството на ответника да е
доставена от „ФЕ“ ООД /в несъстоятелност/ именно посоченото във фактурите количество
ел. енергия. Представените фактури не установяват доставката на конкретно количество
електрическа енергия до обект на ответника, нито възникване на конкретни вземания за
акциз и задължения към обществото.
Следва да се посочи, че в рамките на производството ищецът не установява и да е
кредитор на конкретно вземане спрямо ответника. От представеното по делото
постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3343/2017 г. по
описа на СГС, ТО, VI-19 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г., се установява, че на ищеца
„МП“ ЕООД са възложени имуществени права от масата на несъстоятелността на „ФЕ“
ООД, а именно: вземания към клиенти за доставена на електрическа енергия и
допълнителни услуги, в общ размер на 1635182, 24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика
и пазарна оценка. Посоченият в постановлението опис на вземанията, съставен от синдика,
не е ангажиран като доказателство по делото, а представените части от документ в
табличен вид , озаглавен Пазарна оценка на вземания на ФЕ ООД, произтичащи от фактури
за доставена ел. енергия и допълнителни услуги на клиенти, не съдържат нито информация
3
за издател и подпис на същия, нито надлежна индивидуализация на конкретни вземания към
ответника, тъй като срещу фирмата на ответника е посочен единствено размер на сума без
основание и период за нейната дължимост.
Следва да се посочи, че не може да се сподели като основателно и твърдението на
ищеца, че в производството по несъстоятелност вземанията спрямо ответника били
установени. Съгласно чл. 717з. , ал. 1 и ал 2, изр. 1 ТЗ когато лицето, обявено за купувач,
внесе своевременно дължимата сума, съдът с постановление му възлага вещта или правото в
деня, следващ деня на плащането, като от датата на издаване на постановлението за
възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху
имущественото право. Съгласно разпоредбата на чл. 717к, ТЗ купувачът на движими вещи
става техен собственик, независимо от това дали са принадлежали на длъжника. По
отношение купувачът на вземания обаче липсва подобна хипотеза, поради което ищецът,
който претендира да е придобил вземане по реда на чл. 717з ТЗ, следва на общо основание
да докаже възникването и съществуването в патримониума на длъжника на тези
имуществени права преди възлагането им. Това доказване, както бе посочено, съдът не
намира да е успешно преведено от ищеца в настоящото производство.
Следва да се посочи за пълнота, че в хода на процеса от твърденията на ответника и
заключението на вещото лице може да се направи извод, че същият е признал възникването
в полза на „ФЕ“ ООД на вземане за сума в размер на 1448,33 лева, за което е издадена
фактура №**********/30.11.2017г. Видно от заключението на ССчЕ от извършената
проверка в счетоводството на ответника се установява, че фактура
№**********/30.11.2017г., издадена от „ФЕ“ ООД е включена в дневниците за покупка и за
нейната стойност е подадена Справка-декларация в ТД на НАП. Това вземане обаче е
погасено чрез плащане от ответника, извършено на 11.12.2017 г. по банкова сметка с IBAN
BG******. Плащането е надлежно извършено, тъй като видно от представената с молба от
11.10.2023 г. от ответника разпечатка от електронна поща чрез нарочно електронно
съобщение от 30.11.2017 г. кредиторът - „ФЕ“ ООД е указал на ответника да извършва
плащания по договора именно по тази сметка. Поради това и неоснователни са
възраженията на ищеца, че плащането не е надлежно, тъй като не е по сметката, посочена в
договора. Следва да се посочи, че от заключението на допълнителната ССчЕ се установява,
че банкова сметка BG****** (IBAN след миграцията в системите на ОББ АД BG******), е с
титуляр АД ВК с ЕИК ******, открита в на 01.12.2017г., мигрирала на 10.12.2018г. и е
закрита на 25.02.2019г. Видно от представеното към исковата молба платежно нареждане
ответникът е посочил като получател на паричната сума „ФЕ“. От изслушването на
заключението вещото лице в о.с.з се изяснява, че разминаването в посочения получател и
титуляра на сметката не оказва влияние на операцията по превода, тъй като същият се
изпълнява по номера на сметката. В тази връзка и изрично се установява от заключението,
че по тази сметка е постъпил превод с референция 299039427369, счетоводен документ
00199146, с наредител „Б Ко“ ООД за сума в размер на 1448,33 лв. и основание
32Z103000497640A. Следователно и с изпълнение по указанията от кредитора начин
длъжникът е изпълни признатото вземане надлежно, като без значение за този извод е кой е
фактическият получател на паричните средства, след като е изпълнено точно съгласно
волята на кредитора.
Изпълнението е извършено на 11.12.2017 г., т.е. в срока за плащане до 14.12.2017 г.,
поради което и за ответникът не е възниквало задължение да заплати обезщетение за забава.
По отношение вземането, претендирано съгласно фактура №**********/31.12.2017г..,
не е налице признание от страна на ответника. Тази фактура, видно от заключението на
ССчЕ, не е осчетоводена и не е включена в дневниците за покупки. Вземането изрично е
оспорено от ответника, а ищецът не установява основанията за неговото възникване по
гореизложените съображения. Предвид липсата на доказан главен дълг, не се установява
изпадане на ответника в забава и възникване в негова тежест и на задължение за заплащане
4
на обезщетение за забава.
Предвид изводите за невъзникване в полза на ищеца на претендираните вземания, не
следва да бъдат обсъждани евентуалните възражения за погасяване по давност на тези
вземания.
По изложените съображения ищецът не установява съществуването в негова полза
нито на главните вземания, нито на акцесорните за обезщетения за забава, поради което
исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
Ответникът има право съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски в размер на общо 1080
лева / от които за възнаграждение на вещото лице - 250 лева /л. 75/ и 180 лева/ л. 91/ и за
адвокатско възнаграждение - 650 лева/. В исковото и в заповедното производството
ответникът е представляван от адвокат, на когото видно от договор за правна защита и
съдействие от 16.06.2021 г. /л. 32/ и платежно нареждане от 17.06.2021 /л. 106/ е заплатил
650 лева за адвокатско възнаграждение, разноските за което следва да му бъдат присъдени в
цялост, тъй като отговарят на действителния обем на предоставената адвокатска защита в
двете производства, броя на съдебните заседания и ангажираните доказателства и са близо
до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „МП“ ЕООД , ЕИК ****** и с
адрес гр. С, ул. НГ, №6, ет. 1, офис 1 против „Б КО“ ООД, ЕИК ******, с адрес ГР.С,
УЛ.ПБА, БЛ. 1 установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 318
ТЗ, вр. с чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 717з ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
за сумата от 1501,21 лв., представляваща задължение за заплащане на доставена
електрическа енергия за периода от 11.2017 г. до 12.2017 г., дължима по договор за доставка
на електрическа енергия от 08.03.2016 г., сключен между „Б КО“ ООД и "ФЕ" ООД /в
несъстоятелност/, ЕИК******, вземанията по който са възложени на „МП“ ЕООД с
Постановление от 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, IV-19 състав ведно
със законна лихва от 16.2.2021 г. до изплащане на вземането и на вземане за мораторна
лихва в размер на 450,41 лв. за периода от 14.1.2018 г. до 16.2.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 9000/2021г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК „МП“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на „Б
КО“ ООД с ЕИК ****** и адрес ГР.С, УЛ.ПБА, БЛ. 1, сума в размер на 1080 лева -
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5