Решение по дело №60284/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15621
Дата: 14 август 2024 г.
Съдия: Ирина Стоева Стоева
Дело: 20211110160284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15621
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110160284 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на етажните собственици
на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.
„Света Троица“, блок 173, вх. Г, против В. М. Р. за осъждане на ответника да
заплати сумата в размер на 1972,11 лева, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното изплащане
на сумата, представляваща незаплатени парични задължения за заплащане на
разходите за ремонт и обновяване на общите части на сградата, за периода от
06.08.2021г – 04.10.2021 г., съобразно решение на общото събрание на
етажните собственици от 30.01.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на девет обекта
– магазин № 1, 2 и 3 и офиси № 1, 2, 3, 4, 5, 6, находящи се в сградата в режим
на етажна собственост. Поддържа се, че ответникът е декларирал посочените
недвижими имоти като част от етажната собственост на вх. „Г“. С решение на
общото събрание на етажните собственици, проведено на 30.01.2020 г., било
взето решение за подмяна на дограмата на прозорците на стълбището на входа,
с оглед на което етажната собственост сключила договор от 05.08.2021 г. с
предмет демонтаж на стара дограма и доставка и монтаж на нова за сумата от
8300,00 лева. На 11.09.2021 г. е подписан приемо-предавателен протокол, с
който етажната собственост е декларирала, че договорът е изпълнен без
забележки. На 13.09.2021г. и 25.09.2021 г. етажната собственост сключила
договори за обръщане на стълбищните прозорци за общата сума от 2200,00
лева, за заплащането на която сума са били представени разписки. Твърди се,
че общата сума, заплатена за ремонта на дограмата, е в размер на 10500,00
1
лева, като на ответника се припадат 1972,11 лева, съобразно процента му
идеални части от общите части на сградата. На 16.09.2021 г. било проведено
общо събрание, на което ответникът отказал да заплати посочената сума.
Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок
по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция по основание и размер,
като излага подробни съображения в тази връзка. Твърди се, че размерът на
идеалните му части не е този, който е посочен в исковата молба. Оспорва се
легитимацията на ищеца, като се посочва, че управителят не е този, посочен в
исковата молба, както и че немарегистрирана етажна собственост за вход „Г“.
Оспорва се притежаваните от ответника обекти да са във вход „Г“, като се
сочи, че някои от тях са необитаеми. Счита се, че не е взето валидно решение
на общото събрание за заплащане на посочените в исковата молба суми за
подмяна на дограмата на прозорците. Твърди се, че претендираните суми не са
заплатени от етажната собственост. Направено е искане за отхвърляне на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От л. 6 до л. 15 от делото се намират извадки от книгата на
собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост, намираща
се на адрес: гр. София, жк. .........., вх. Г. Видно от всички представени
протоколи от проведени общи събрания, именно собствениците във вход „Г“
са образували единство касателно волята за поддръжка и управление на
общите части в посочения вход. Предвид това и доколкото по делото не се
представят доказателства в подкрепа оспорванията на ответника, следва да се
приеме, че на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ж.к. „Света Троица“, блок 173, именно на вх. Г са
активно легитимирани по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС да упражнят правото
си на иск. Видно от решение по т. 2 от протокола за проведено общо събрание
на 10.11.2020 г. Крум Ранков, чрез когото е била подадена и исковата молба, е
избран за управител, считано от 01.01.2021 г., а исковата молба е подадена на
21.10.2021 г.
От приетите по делото извадки от книгата на собствениците се
установява, че В. М. Р. е собственик на следните обекти във вход Г в
процесната сграда: магазин № 1 при идеални части от общите части в сградата
в размер на 1,367 %, магазин № 2 при идеални части от общите части в
сградата в размер на 1,338 %, магазин № 3 при идеални части от общите части
в сградата в размер на 1,368 %, офис № 2 при идеални части от общите части в
2
сградата в размер на 2,127 %. За останалите обекти, посочени в исковата
молба, в книгата е вписано, че са собственост на юридическо лице в
ликвидация, явяващо се трето лице за производството. Ищецът не е
представил други доказателства касателно твърденията си, че ответникът е
носител на правото на собственост и върху останалите обекти, посочени в
исковата молба. Съдът е предоставил възможност на ответника да представи
нотариалните актове във връзка с оспорванията, че ответникът не е
собственик на исковите обекти и че идеалните части, посочени от ищцовата
страна, са различни, но в дадения от съда срок, а и извън него, не са
представени такива. Предвид това следва да се приеме за доказано, че
ответникът е собственик само на магазин № 1 при идеални части от общите
части в сградата в размер на 1,367 %, магазин № 2 при идеални части от
общите части в сградата в размер на 1,338 %, магазин № 3 при идеални части
от общите части в сградата в размер на 1,368 %, офис № 2 при идеални части
от общите части в сградата в размер на 2,127 %, във вход „Г“ в процесната
сграда, или на общо 6,2 % идеални части.
Съдът е провел разпит на свидетелите Анелия Константинова Огнянова
и Изат – Абдулхамид В. Р.. Следва да се посочи, че и двамата свидетели
депозират показания в насока кои обекти са собственост на ответника.
Доколкото обаче показанията им са общи и не посочват въз основа на какви
данни или документи се позовават в разказа си за собствеността на обектите,
нещо повече – свидетелката Огнянова заявява дори, че за В. Р. е казал на общо
събрание, че няма документ за собственост, но противоречиво на това
свидетелката посочва кои обекти са негова собственост, съдът не кредитира
показанията на свидетелите в тази част дори и като косвени такива, още
повече че правото на собственост се доказва с други доказателства. Вторият
свидетел посочва в разказа си и данни относно предприети действия за
ремонтна дейност от етажните собственици. Съдът кредитира показанията му
в тази част, доколкото същите се подкрепят от находящите се от л. 21 до л. 31
по делото писмени доказателства във връзка със договорености и сторени
разходи между трети лица и етажните собственици в насока извършване на
ремонтите дейности във входа за обновяване на прозорците на стълбищата на
общата стойност от 10500,00 лева
По делото е представен протокол от проведено общо събрание от
30.01.2020 г. В т. 3 от същото е посочено, че Павел Химитлийски е направил
предложение и е събрал 3 оферти за ремонт чрез подновяване на прозорците
на стълбището при сума за ремонта най-малко 8000,00 лева, и че
предложението се приема.
Видно от решението по т. 1 от протокола за проведено общо събрание от
10.11.2020 г. собствениците са взели решение за извършване на ремонт на
3
големия асансъор, а ремонтът на прозорците да остане за лятото.
На общо събрание от 16.09.2021 г. в т. 2.1 от дневния ред е обективирано,
че касиерът е запознал присъстващите със сторените до момента разходи за
смяна на стълбищните прозорци, като е посочено, че част от парите са били
дадени лично от собственик, а в т. 2.4 е обективирано решение за завеждане на
дело срещу Изат Р. – син на собственика на обект на ет. 1 и 2, и собственика,
за събиране по съдебен ред на разходите за ремонт.
По делото е представен протокол от проведено общо събрание, след
завеждане на настоящия иск, а именно – от 18.01.2022 г. В т. 2 от протокола е
обективирано, че касиерът е запознал присъстващите със сторените разходи за
смяна на стълбищните прозорци, завършен на 25.09.2021 г. и заведеното дело
срещу собственика на ет. 1 и 2 с оглед отказа му да заплати полагаемите му се
разходи. В протокола е обективирано потвърждение за одобряване на
извършените разходи.
По делото няма данни за реализирано производство по оспорване по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС на което и да е от горепосочените решения.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 48 от ЗУЕС.
Доколкото по делото се доказва, че исковата претенция е била заведена
от активно легитимирано лице и съобразно изисквания на чл. 23, ал. 4 от
ЗУЕС, съдът счита искът за допустим.
Съгласно нормите на чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10 от ЗУЕС, етажните
собственици са задължени да изпълняват решенията на органите на
управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата.
По делото успешно се установява, че за периода на твърдяната от ищеца
дължимост на процесните разходи, вкл. и към момента на вземане на
решението от на проведено на 30.01.2020 г. общо събрание, ответникът е бил
собственик на магазин № 1 при идеални части от общите части в сградата в
размер на 1,367 %, магазин № 2 при идеални части от общите части в сградата
в размер на 1,338 %, магазин № 3 при идеални части от общите части в
сградата в размер на 1,368 %, офис № 2 при идеални части от общите части в
сградата в размер на 2,127 %. По делото не се доказа останалите обекти,
посочени в исковата молба, да са били собственост на ответника, поради което
същите не следва да бъдат вземани предвид при изчисляване на размера на
идеалните части на ответника.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУЕС ремонт, основно
обновяване, реконструкция и преустройство на общите части или подмяна на
общи инсталации и оборудване се извършва по решение на общото събрание
на собствениците, а съгласно ал. 5 за извършване на необходим ремонт на
общи части на сградата средствата се отпускат финансови средства незабавно
с решение на управителния съвет (управителя), като общото събрание
утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни
документи. Видно от протокола от общото събрание на 30.01.2020 г. в
решението по т. 3 е обективирано предложението за извършване на ремонт
чрез подновяване на стълбищните прозорци по три представени оферти, което
предложение е било прието. На общо събрание от 16.09.2021 г. и 18.01.2022 г.,
последното от които съдът взе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК,
етажните собственици са били осведомени за разходите за ремонта и са
утвърдили разходваните средства, за които се представят доказателства и по
настоящото дело.
В случая утвърдените разходи касаят ремонт на прозорци на стълбището
във вход „Г“ на сградата, които безспорно представлява обща част, доколкото
съобразно разпоредбата на л. 38, ал. 1 от ЗУЕС стълбите, площадките и всичко
друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползуване, представлява обща част. С оглед на това и при наличието на взето
решение от общото събрание в тази насока, както и одобрение от сторените
разходи, за етажните собственици, сред които е и ответникът, е възникнало
задължение за заплащане на част от разходите в общ размер на 10500,00 лева,
съразмерна с идеалните части, които притежават от сградата. Както беше
посочено, по делото се доказа успешно, че ответникът притежава общо 6,2 %
идеални части за всички притежавани от него обекти в сградата, поради което
същият дължи сумата в размер на 651,00 лева, за заплащането на която не е
представил доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, решенията на общото
събрание се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е
определен, решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им
по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. В решенията е предвиден срок за изпълнение
- вноските са определени или като месечни и следва да бъдат изплатени до
последното число на месеца, за който се дължат, или с конркетен падеж. Дори
и да се приеме, че в решението не е предвиден срок за изпълнение и че не е
оповестено по реда на чл. 16 от ЗУЕС, това не води до неоснователност на
претенцията. По отношение на ответника задълженията са изискуеми,
доколкото същият е запознат с процесното решение най-късно с връчване на
препис от исковата молба. Що се отнася до доводите на ответната страна
касателно недействителност на взетите решения от общото събрание следва
5
да се подчертае, че предвид предмета на настоящото производство и
преклузивния срок по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за оспорване на
законосъобразността на взето решение на тези основания, настоящият съд не
може да извършва подобна преценка.
С оглед изложеното съдът счита, че искът се доказа по основание и
размер за сумата в размер на 651,00 лева, до който размер следва да бъде
уважен, а за сумата над тази до пълно претендираната от 1972,11 лева искът
следва да се отхвърли. Като последица от уважаване на исковата претенция
следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба –
21.10.2021 г., до окончателно изплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК в полза на ищцовата и
ответната страна се дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлената
част от същите. Ищцовата страна претендира разноски за държавна такса в
размер на 80,00 лева (при дължима в размер на 78,88 лева) и адвокатски
хонорар в размер на 400,00 лева, за уговарянето и заплащането на който се
представят доказателства. С оглед уважената част от исковата претенция в
полза на ищцовата страна се дължат разноски в размер на 158,08 лева.
Ответникът е претендирал адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева, за
уговарянето и заплащането на който се представят доказателства. Съдът счита
за основателно възражението за прекомерност, направено касателно
адвокатския хонорар. Същият следва да бъде намален до минимума съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. в редакцията към
датата на сключване на договора за правна помощ, а именно – в размер от
368,05 лева. С оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответника за
дължат разноски за адвокатски хонорар в размер на 246,56 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. ................,
вх. А, ап. 18, да заплати на етажните собственици на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. София, жк. .........., вх. Г, представлявани от
управителя .................. по предявения иск по чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 48 от
ЗУЕС сумата в размер на 651,00 лева, представляваща незаплатени парични
задължения за заплащане на разходите за ремонт и обновяване на общите
части на сградата – стълбищни прозорци, съобразно решение на общото
събрание на етажните собственици от 30.01.2020 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 21.10.2021 г., до окончателно изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над присъдената
до пълния претендиран размер от 1972,11 лева.
6
ОСЪЖДА В. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. ................,
вх. А, ап. 18, да заплати на етажните собственици на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. София, жк. .........., вх. Г, представлявани от
управителя .................. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
158,08 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА етажните собственици на сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. София, жк. .........., вх. Г, представлявани от
управителя .................. да заплатят на В. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, жк. ................, вх. А, ап. 18, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в
размер на 246,56 лева, представляваща сторени разноски за адвокатски
хонорар в първоинстанционното производство, съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7