О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
31.01.2022 |
град |
Кърджали |
||||||
|
|
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
31.01. |
година |
2022 |
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В |
закрито |
заседание и следния състав: |
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
|
||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
административно дело |
номер |
262 |
по описа
за |
2021 |
година |
||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/, във
връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по молба от
С.И.С., с постоянен адрес *** и С.С.С., с постоянен
адрес ***, ***, подадена чрез пълномощник - адв.А.С. от
АК-***, със съдебен адрес ***, с която молба се иска, на основание чл.248, ал.1
от ГПК и чл.143, ал.4 от АПК, да бъде допълнено Определение №3 от 07.01.2022
год., постановено по административно дело №262/2021 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, в частта му за разноските, като им бъдат
присъдени деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение, в размер на
900/деветстотин/ лева.
В молбата се сочи, че с Определение №3/07.01.2022 год. по адм.дело №262/2021 год. по описа на Административен съд -
Кърджали, състав на съда оставил без разглеждане жалбата на Ф.Б.С. против
Разрешение за поставяне №11/16.09.2021 год., издадено от главния архитект на
община Момчилград, за поставяне на „Навес за местодомуване
на МПС”, с площ oт 38.75 кв.м., в полза на
наследниците на С. А. С. и прекратил производството но делото. Сочи се също, че
с разпореждане oт 21.10.2021 год. съдът конституирал
страните по делото, включително и двамата молители като заинтересовани страни,
а освен това, съдът им указал, че могат да представят отговор по жалбата, на
основание чл.163, ал.2 от АПК, както и да посочат допълнителни доказателства.
Сочи се на следващо място, че в изпълнение па разпореждането на съда и
защитавайки техния и на близките им интерес, също конституирани като
заинтересовани страни, в законовия срок, посочен от съда, представили писмен
отговор на жалбата, като в молбата се твърди, че за изготвянето на писмения
отговор и защитата им по делото, ангажирали адвокат, с когото на 05.11.2021
год. сключили договор за правна защита и съдействие и заплатили сумата от 900
лева. Молителите твърдят, че на насроченото на 29.11.2021 год. заседание по
делото не се явили поради обективни причини, за което от вторият от молителите представил
молба с искане за отлагане на делото, която не била уважена, но въпреки това
делото било отложено за разглеждане на 11.01.2022 год., като на това заседание
освен тях, щял да присъства и ангажирания адвокат, изготвил писмения отговор. Сочи
се, че с oтлагането на делото съдът отказал
назначаването на съдебно-техническа експертиза и е указал на жалбоподателя, че
следва да представи надлежен документ и скица на собствения си имот, с оглед доказване
на активната му легитимация и че вместо присъствие на заседание по делото
на 11.01.2022 год., на 10.01.2022 год. получили Определение №3 от 07.01.2021 год.
по адм.дело №262/2021 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, от което било видно, че жалбоподателят, на
основание чл.151, ал.1 oт АПК, е оттеглил изцяло
жалбата, въз основа на която било образувано настоящето дело и е поискал същото
да бъде прекратено.
В така подадената молба се твърди, че било очевидно, че депозираният от молителите
отговор е изготвен от лице с правни познания, както и че те не били способни да
изготвят същото, както и че било очевидно, че за изготвянето на отговора и
ангажирането на адвокат по делото са заплатили гореспомената сума. Твърди се
също, че ангажираността им и извършените финансови разходи не биха се случили
при положение, че не са били конституирани като заинтересовани страни и че не
молителите са причина за образуване на делото. Сочи се, че в разпоредбата на чл.143,
ал.3 от АПК, относно дължимостта на разноски при
прекратяване на делото била регламентирана изрично само една от хипотезите с
правен резултат - прекратяване на съдебното производство, а именно - оттегляне
па жалбата, като се твърди, че именно при тази предпоставка имат и право на
разноски като заинтересована страна, като такава била и константната практика
на съдилищата, но че с оглед на полученото преди заседанието на 11.01.2022 год.
определение на съда за прекратяване на делото, нямали възможност да представят
доказателствата си относно разноските и да направят искане за присъждането им, което
се прави с настоящата молба. Молителите твърдят, че видно от представените с
молбата адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
05.11.2021 год. са заплатили сумата в размер на 900 лева - адвокатски хонорар,
за отговор на подадената oт Ф.Б.С. жалба против
Разрешение за поставяне №11 от 16.09.2021 год., издадено от главния архитект на
община Момчилград, предмет на производство – дейност, за която нямали познания,
за да се справят сами. Молителите считат, че с оглед на обстоятелството, че
заседанието по настоящото дело е било закрито и че жалбоподателят е подал молба
за оттегляне изцяло на депозираната жалба, следва да бъде приложен чл.143, ал.4
от АПК и че следва да им бъдат присъдени разноски в размер на 900.00 лева за платения
от тях адвокатски хонорар, който прилагат към молбата, заедно със списък на
разноските. Поради това молят да бъде допълнено Определение №3 от 07.01.2022 год.
по адм.дело №262/2021 год. по описа на
Административен съд - Кърджали в частта му за разноските, като им бъде присъдена
сумата от 900 лева, представляваща заплатен от тях адвокатски хонорар. Към така
подадената молба са приложени договор за правна защита и съдействие с вписана в
него дата - 05.11.2021 год. и пълномощно от същата дата за упълномощаването на
адвокат А.С. от АК-*** и списък на разноските с дата 14.01.2022 година.
Ответникът по молбата – Ф.Б.С. от ***, е получил съобщение и препис от
така подадената на 19.01.2022 год. молба, на датата 20.01.2022 год., като в
указания му седмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК, чрез процесуалния си
представител – адвокат Д.Ш. от АК-***, е представил писмен отговор, с Вх.№149
от 24.01.2022 год. на АдмС - Кърджали, в който сочи,
че с подадената молба молителите представят договор за правна помощ и
съдействие след прекратяването на делото и претендират направени съдебни
разноски в производството, в размер на 900 лева, като заявява, че счита молбата
за неоснователна и необоснована. Счита, че същата не е съобразена и не отговаря
нито на материалния закон, нито на процесуалните
правила и че това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК
и на чл.248, ал.1 от ГПК, на които молителите се основават, при прекратяване на
производството заинтересованите страни, за които съдебния акт е благоприятен,
действително имат право на разноски, но при наличието на определени
предпоставки. Сочи на първо място, че подобно искане би било основателно,
когато такива разноски са били направени в хода на производството, били са
своевременно заявени, както и доказани със съответните доказателства, като в
конкретния случай, това очевидно не е било направено и тези предпоставки не са
били налице. На следващо място сочи, че при преглед на материалите по делото се
установява, че писменият отговор на жалбата е бил представен от името на
двамата молители в тяхно лично качество, те не са представили доказателства за
направени разноски, както и такива не са били заявени от тях. Счита, че твърдението,
че това е щяло да бъде направено впоследствие, на някакъв следващ етап от
производството, но поради неговото прекратяване, те не са имали възможност да
го сторят и въпреки всичко това разноски им се дължат, не намира никаква опора
в процесуалния закон.
Сочи също, отделно от изложените съображения, че право да се
иска изменение или допълване на съдебното решение в частта му за разноските е
налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските в
съдебния акт, но при внимателен преглед на Определение №3 от 07.01.2022 год.,
постановено по адм.дело №262/2021 год. по описа на Административен
съд – Кърджали, се установява, че съдът не е пропуснал това си задължение, като
коректно се е произнесъл по въпроса за разноските на страните, като еднозначно
е постановил, че в случая, „Разноски не
са претендирани в производството, поради което и
съдът не следва да се произнася по този въпрос.”. С оглед на изнесените
аргументи счита, че в случая липсва правна възможност да се иска допълване на
съдебния акт в частта му за разноските, поради което молбата следва да се
остави без уважение. В писмения отговор, пълномощникът на ответника по молбата
изрично заявява, че не претендира разноски за настоящото производство.
За да се произнесе
по молбата, настоящият съдебен състав, съобрази и взе предвид следното:
Подадената от две от заинтересованите страни в
настоящото производство молба, съдържаща искане за допълнение на Определение №3 от 07.01.2022 год.
по административно
дело №262/2021 год. по описа на Административен съд –
Кърджали, в частта му за разноските,
следва да се приеме, че е с правно основание чл.248
от ГПК, приложим субсидиарно, на
основание чл.144 от АПК. Същата е подадена по пощата на
17.01.2022 год., видно от положеното пощенско клеймо на пощенския плик и е постъпила
в съда на 18.01.2022 год., регистрирана с Вх.№95. Пълен
препис от определението, чието допълнение в частта му за разноските се иска,
видно от приложените по делото, подписани лично и оформени втори екземпляри от
съобщението, е получен от молителя С.С.С. на датата
10.01.2022 год., а от молителя С.И.С. на датата 18.01.2022 година. При това
положение следва да се приеме, че молбата с искането за допълване на
определението в частта му за разноските, е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от връчване на съобщението,
ведно с пълен препис от определението, предвид дадения в самото определение 7/седем/-
дневен срок за неговото обжалване, съобразно разпоредбата на чл.230 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване,
а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът, по искане на страните, може
да допълни или да измени
постановеното решение, в частта
му за разноските, като в настоящия случай, по отношение на молителя
С.С.С., молбата се явява е подадена точно на седмия ден – 17.01.2022 год.,
след получаването на пълен препис от определението на датата 10.01.2022 год., а
по отношение на молителя С.И.С. се оказва, че молбата е подадена преждевременно
- един ден преди същата да получи препис от определението, чието допълване иска,
тъй като видно от подписаното лично от нея съобщение, тя е получила препис от
определението на датата 18.01.2022 год., а молбата е подадена по пощата
предишния ден – 17.01.2022 год. Това обстоятелство явно не е било съобразено от
пълномощника на молителите, който е изготвил, подписал от тяхно име и подал молбата
за допълване на определението в частта му за разноските, с претенцията за
присъждане в тяхна полза на адвокатско възнаграждение, в размер на 900 лева. Независимо
от това съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от надлежни страни – заинтересовани страни в производството по административно дело №262/2021
год. по описа на съда и като такава е процесуално допустима, за разглеждане по същество.
Разгледана по същество,
молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по адм.дело
№262/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали
е било образувано е по жалба от
Ф.Б.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез адвокат Д.Ш. от АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа:
***, против Разрешение за поставяне №11 от 16.09.2021 год., издадено от
кмета на община – Момчилград/което
всъщност е издадено от главния архитект на община Момчилград/, за поставяне
на „Навес за местодомуване на МПС”, с площ 38.75
кв.м. и височина равна на обекта на имотната граница в съседен НУПИ, находящ се в НУПИ, с площ 815.75 кв.м. в
***, при граници на имота: северозапад - НУПИ на М. С.; изток-НУПИ на Б. С.; югозапад-път; югоизток-път.
С Разпореждане №552 от 21.10.2021 год. по административно дело №262/2021 год., съдът е конституирал страните
по делото и е приел наличните писмени доказателства, като е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2021 год., от 10:40 часа. Със
същото разпореждане, като заинтересовани страни в производството са били
конституирани четирите лица, в полза на които е издадено оспореното Разрешение
за поставяне №11 от 16.09.2021 год. на главния архитект на община Момчилград,
както следва: 1. С.И.С., с адрес: ***; 2. С.С.С., с
адрес: ***; 3. С.С.Х., с адрес: *** и 4. С.С.С., с адрес: ***,
като на същите
е указано, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от
получаването на препис от жалбата
и от разпореждането, могат да представят
писмен отговор/становище/ по жалбата,
съгласно чл.163, ал.2 от АПК, както и да посочат допълнителни доказателства, като писмените доказателства, с които разполагат, следва да се
приложат към отговора.
За насроченото на 30.11.2021 год.,
от 10:40 часа, открито съдебно заседание по делото, и четирите заинтересовани
страни/лица/ са били редовно призовани, но нито едно от тях не се е явило в
това съдебно заседание, нито пък едно или повече от тях са били представлявани
от надлежно упълномощен процесуален представител. От едно от заинтересованите
лица – С.С.С., в деня на заседанието, в 08:36 часа, е
била депозирана саморъчно написана молба, с Вх.№2538/30.11.2021 год. на АдмС – Кърджали, с която същият е поискал да бъде отложено
разглеждането на делото за друга дата, „защото трябвало да отиде в момента на
погребение на негов близък” и нищо повече. Тази молба не е била уважена,
доколкото посоченото в нея по никакъв начин не може да бъде причина за отлагане
на делото, като в това съдебно заседание е даден ход на делото, изслушано е
становището на процесуалния представител на жалбоподателя и са приети
представени допълнително писмени доказателства
от същия.
По делото действително е постъпил писмен отговор на жалбата,
от две от
заинтересованите страни - С.И.С.,
с адрес: *** и С.С.С., с адрес: ***, който
писмен отговор, в обем от около
две страници, е регистриран в деловодната система на съда
с Вх.№2359 от 10.11.2021 год. Този писмен отговор изхожда само от тези две
заинтересовани лица, като само те са се и подписали под същия. Към този писмен
отговор не са приложени никакви доказателства, че за изготвянето му е бил
ангажиран адвокат, нито че адвокат го е изготвил, както не са приложени и
никакви доказателства за заплащането на каквото и да е адвокатско
възнаграждение за това, нито пък е било направено искане за присъждане на
направени деловодни разноски, за запратено адвокатско възнаграждение за
изготвянето му. Такива доказателства не са представени и до 30.11.2021 год. -
датата на проведеното открито съдебно заседание по делото, т.е. в период от
20/двадесет/ дни след депозирането на писмения отговор, а такива, предвид
безпричинното неявяване на нито една от заинтересованите страни, не са
представени и в съдебно заседание, като в това съдебно заседание не се е явил и
техен упълномощен процесуален представител.
Впоследствие, на 05.01.2022 год., по
делото е постъпила писмена молба, с Вх.№15/05.01.2022 год. на
Административен съд – Кърджали, подадена от адвокат Д.Ш. от
АК-***,
като пълномощник и процесуален представител на жалбоподателя Ф.Б.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с адрес за призоваване
и връчване на книжа: ***, в която е заявил, че на
основание чл.155, ал.3 от АПК депозира и моли съда да приеме
тази писмена молба, с която, на основание чл.155, ал.1 от АПК, оттегля изцяло депозираната жалба от името
на доверителя му Ф.Б.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, с която е било
оспорено Разрешение за поставяне №11 от 16.09.2021 год., издадено от
главния архитект на община – Момчилград и с която моли, административно дело
№262/2021 год. да бъде прекратено.
Така е постановено и Определение №3 от 07.01.2022 год. по настоящото административно дело №262/2021 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, чието допълване в частта за разноските се
иска, с което е оставена без разглеждане
жалбата на Ф.Б.С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и с посочен адрес за призоваване и връчване
на книжа: ***, против Разрешение за поставяне №11 от 16.09.2021 год., издадено от главния
архитект на община – Момчилград, с което, на наследниците на С. А. С., ЕГН **********,
починал на 14.01.2020 год.,
е разрешено поставяне на: „Навес за местодомуване на
МПС”, с площ 38.75 кв.м. и височина, равна на обекта
по имотна граница в съседен НУПИ, находящ се в НУПИ,
с площ 815.76 кв.м., в ***, при граници
на имота: северозапад - НУПИ на
М. С.; изток - НУПИ на Б. С.; югозапад - път;
югоизток – път и е прекратено производството по административно дело №262/2021 год. по
описа на Административен съд -
Кърджали.
В мотивите към определението изрично е посочено, че разноски
не са претендирани в настоящото производство, поради
което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно чл.143, ал.3
от АПК, при прекратяване на производството ответникът
има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, като такова право
по чл.143,
ал.4 от АПК имат и заинтересованите страни, за които актът е
благоприятен. Съобразно нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, настоящият
състав приема,
че на конституираните заинтересовани страни се дължат
разноски и при прекратяване на делото, вследствие на оттегляне на
жалбата, но
само ако същите
са поискани своевременно и ако
своевременно са представени доказателства за това, че тези
разноски са
действително направени, които изисквания в случая не са спазени. Така,
най-напред в депозирания писмен отговор по жалбата, заради който всъщност се
претендира присъждането на адвокатско възнаграждение, никъде не е отразено, че
този отговор е изготвен от „ангажирания” адвокат от АК – ***, нито пък са
приложени доказателства за ангажирането, т.е. за упълномощаването му, нито пък
са представени доказателства за договарянето и заплащането на каквото и да е
адвокатско възнаграждение. Писменият отговор изхожда само от двамата молители в
настоящото производство, в тяхно лично качество и е подписан само от тях
двамата, като в тази връзка е несъстоятелен доводът в молбата, че било „очевидно”,
че депозираният отговор е изготвен от „лице с правни познания”. Дали е очевидно
или не е очевидно е въпрос на субективна преценка, а дори и да е изготвен от
лице с правни познания, отново следва да се посочи, че нито в отговора е
отразено, че това „лице с правни познания” е посоченият адвокат от АК – ***,
нито към отговора са били приложени някакви доказателства в тази насока. Този
писмен отговор е бил депозиран двадесет дни преди датата на съдебното заседание
по делото, като в това съдебно заседание, независимо от редовното им
призоваване, безпричинно не се е явила нито една от заинтересованите страни,
включително и двамата молители в настоящото производство, а не се е явил и
„ангажираният” адвокат от АК – ***. Следва да се посочи, че според вписаната
дата в пълномощното му и в договора за правна защита и съдействие, представени
едва с настоящата молба за допълване на определението, същият е бил упълномощен
от двамата молители на датата 05.11.2021 год., доколкото може да се приеме, че
тази дата е достоверна. „Ангажираният” адвокат от АК – *** обаче, безпричинно
не се е явил в съдебното заседание по делото, проведено на 30.11.2021 год.,
т.е. 25 дни след упълномощаването му, ако датата 05.11.2021 год. се приеме за
достоверна дата на упълномощаването, като не е депозирал преди това молба, в
която да посочи причини за невъзможността да се яви в това съдебно заседание, а
и с която е могъл да представи и доказателства за редовното му упълномощаване
на посочената дата и за заплащането на адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 900 лева, вкл. и да представи и списък
на разноските, съобразно изискването на чл.80 от ГПК. Следва да се добави, че
от датата на проведеното открито съдебно заседание по делото – 30.11.2021 год.,
до датата на прекратяването на същото с определението, чието допълване в частта
за разноските се иска – 07.01.2022 год., са изминали 37 календарни дни, но и в
този сравнително продължителен период от време, по делото не е депозирана молба
или някакво искане, с което да са представени доказателства за редовното
упълномощаване на датата 05.11.2021 год., на посочения адвокат от АК – *** и за
заплащането на адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 900 лева, вкл. и списък на разноските. В тази връзка съдът намира за
напълно несъстоятелно и твърдението в настоящата молба, че двамата молители и
„ангажираният” от тях адвокат, изготвил писмения отговор, щели да присъстват на
насроченото за 11.01.2022 год. съдебно заседание. Както бе посочено и по-горе,
въпреки редовното им призоваване, никой от тях, вкл. и „ангажираният” адвокат,
не се е явил и то безпричинно, в проведеното на 30.11.2021 год. открито съдебно
заседание по делото, в което е даден ход на същото, събрани са допълнителни
писмени доказателства и са дадени указания на жалбоподателя, а твърдението, че
са имали намерение да се явят в следващото съдебно заседание, съдът намира
освен за несъстоятелно, и за неотносимо в настоящото
производство по чл.248 от ГПК. В тази връзка съдът споделя довода, изложен в
писмения отговор на молбата, депозиран от ответника, че това твърдение, а именно - че това е щяло да бъде направено впоследствие, на някакъв следващ етап
от производството, но поради неговото прекратяване, те не са имали
възможност да го сторят и въпреки всичко това разноски им се дължат, не намира
никаква опора в приложимите процесуални закони. При
това положение и тъй като по отговорността за разноските съдът не се
произнася служебно, а само при нарочно и своевременно направено
искане, с
представени доказателства за сторените разноски, в мотивите към определението
изрично е посочено, че „Разноски не са претендирани в производството, поради което и съдът не
следва да се произнася по този въпрос.”.
Ясно
е, че на
страните, в т.ч. и на заинтересованите страни, взели участие
в съдебноадминистративното производство, се дължат съдебни разноски, съобразно представени
доказателства
за направени такива, ако са поискани своевременно. В случая, поради оттегляне на подадената
жалба и направеното искане за прекратяване на делото,
производството по административно дело №262/2021 год. по описа на Административен
съд - Кърджали е прекратено в закрито съдебно
заседание на 07.02.2022 год., до който момент от двамата
молители липсва
процесуално искане за присъждане на разноски, като същите са имали
възможност да сторят това както с депозирания писмен отговор на жалбата, така и
преди проведеното открито съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание,
ако се бяха явили в същото, респ. ако се беше явил „ангажираният” от тях
адвокат, при положение, че са били редовно призовани и не са посочили уважителни
причини за неявяването си, а са могли да го сторят и след това съдебно
заседание.
Направеното едва след прекратяване на делото с
така подадената, чрез пълномощник, молба с искане за допълване
на постановеното определение в частта му за разноските, като се присъдят в
полза на двамата молители такива разноски, като ненавременно
направено,
се явява неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без уважение./в т.см.-Определение
№6310 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. дело №5511/2011 г., II
о./.
Независимо
и отделно от изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да посочи и
следното:
При прекратяване на производството по делото в хипотезата на чл. 159, т.8 от АПК
ответникът, както и заинтересованите страни, за които актът е
благоприятен,
имат право на разноски съгласно чл.143,
ал.3 и ал.4 от
АПК. Съгласно чл.32, т.1 от ГПК, представител на
страната по пълномощие може да бъде адвокат, като съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
такова.
Следователно, разноски се дължат от жалбоподателя не само при своевременно
направено искане за присъждането им и представен списък по чл.80 от ГПК, но и при
доказано по размер заплащане, т.е. когато тези разноски са реално
направени. Това означава, че в договора за
правна помощ и съдействие следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното в брой плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. Това е така, тъй като само
действително заплатените разноски, в т.ч. и разноските за адвокатско
възнаграждение, подлежат на възмездяване.
В случая, към молбата за допълване на
определението в частта за разноските е представен договор за
правна защита №***, с посочена дата на подписването му - 05.11.2021 год., сключен
между двамата молители и адв.А.С.
от АК-***,
в който е вписано като договорено, с
вероятно
еднократно заплащане, на възнаграждение, в
размер на 900 лева, като е посочена като платена сума – 900 лева. В
този договор
за правна защита и съдействие обаче, не е отбелязан начинът на плащане, т.е. не е посочено по
никакъв начин,
дали това плащане е станало в брой или по банкова
сметка, т.е. по банков път. Други доказателства в тази
насока не са
представени към така подадената молба за допълване на определението в частта за
разноските, като е приложен единствено списък на разноските, с
вписана дата на изготвянето му – 14.01.2022 год., т.е. една седмица след
постановяване на определението, с което производството по делото е прекратено. Така,
съдът в настоящия състав намира, че след като в приложения към молбата договор за правна защита
и съдействие не е отбелязан
начинът
на плащане - в брой или по
банкова сметка, то
следва,
че сумата за разноски за адвокатско възнаграждение е само договорена,
но не е реално изплатена, поради което не следва да се
присъждат такива в полза на двамата молители, респ. молбата за допълване
на Определение №3 от 07.01.2022 год., постановено по настоящото административно
дело №262/2021 год. по описа на Административен съд – Кърджали, следва да бъде
оставена без уважение и на това основание.
Ето защо,
по изложените по-горе съображения, съдът в настоящият състав намира молбата, подадена от С.И.С. от *** и С.С.С. от *** – заинтересовани страни в
производството по административно дело №262/2021 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, чрез адв.А.С. от АК-***, за допълване на постановеното на 07.01.2022 год.
определение по това дело в частта му за разноските, за неоснователна и
недоказана, поради което и като такава, същата следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3, предл.І/първо/ от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Административният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.И.С., с постоянен адрес
*** и С.С.С., с постоянен адрес
***, ***, подадена чрез пълномощник - адв.А.С. от АК-***, със съдебен адрес
***, за допълване на Определение №3
от 07.01.2022 год., постановено по административно дело №262/2021 год. по описа
на съда, В ЧАСТТА МУ относно разноските.
Препис от определението,
на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, незабавно
да
се изпрати или
връчи на страните по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба от страните по делото, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 7/седем/ - дневен срок от съобщаването или
връчването му.
С
Ъ Д И Я: