РЕШЕНИЕ
Номер: 23.12.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен
състав
На осемнадесети декември
Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни
заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 2516 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № F377057 от 15.05.2018 год. на Директора на офис гр.Стара
Загора при ТД на НАП гр.Пловдив.
Жалбоподателят Л.Г.Г.
в качеството му на ЕТ „МЕЛ – Л.Г.“***016621, твърди, че НП е незаконосъобразно,
и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна
ТД на НАП гр.Пловдив счита, че НП е законосъобразно, и моли същото да бъде
потвърдено.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП,
издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № F377057 от 16.03.2018 год., жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.179, ал.1 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената стойност („Лице,
което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2,
отчетните регистри по чл.124
или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба – за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.”) за нарушение на чл.125, ал.1 („За всеки данъчен
период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл. 124,
с изключение на случаите по чл.159б”), извършено на 15.02.2018 год. в гр.Стара Загора и изразяващо се в това,
че като регистрирано по ЗДДС лице в срок до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнася, т.е. до 14.02.2018 год.
включително не е подал в офис гр.Стара Загора при ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация
по чл.125, ал.1 за данъчния
период 01-31.01.2018 год.
Съставомерни по
чл.179, ал.1 от ЗДДС е както неподаването изобщо на справка-декларация по
чл.125, ал.1 от ЗДДС за даден
данъчен период, така и неподаването й в предвидения за това срок – чл.125, ал.5
от ЗДДС („Декларациите
по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят“), като и в двата случая тези нарушения, изразяващи се в бездействие, се
явяват довършени в първия ден след изтичането на законоустановения срок за
извършване на дължимото действие – подаване на справката-декларация, но в първия случай ще е налице нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС, а във
втория – нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. Ето защо, съпоставянето на правната
квалификация на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, с
фактическото му описание (още повече, че в НП не е посочено справката-декларация
за процесния данъчен период да е била подадена, макар и след предвидения за
това срок), обуславя извод, че жалбоподателят е бил санкциониран именно за
нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС – неподаване
изобщо на справка-декларация
за процесния период, а посочването в НП до кога е
следвало да бъде подадена тя, както и че не е била подадена в този срок, е с
цел изложение на фактите, определящи датата на извършване на нарушението. При
тези данни и тъй като, както вече беше отбелязано, конкретното нарушение се
изразява в бездействие, т.е. отрицателен факт, поради което тежестта за
доказване извършването на дължимото от закона действие, ако то действително е
било извършено – справката-декларация за процесния данъчен период е била
подадена (в или след предвидения за това срок), е на жалбоподателя, а
последният не ангажира доказателства в тази насока, съдът намира описаното в НП
нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и
безспорен начин. Без правно значение в случая е фактът дали жалбоподателят е
бил санкциониран с друго НП и за неподаване в срок на отчетните регистри за
процесния данъчен период, тъй като в чл.179, ал.1 от ЗДДС неподаването
изобщо или неподаването в срок на справка-декларацията
по чл.125, ал.1 и/или на отчетните регистри
по чл.124 са уредени като самостоятелни хипотези, т.е. като
различни нарушения, наказуеми поотделно с еднакво по вид и размер наказание.
В изпълнение на
служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не
констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН
или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност,
налагаща отмяната му, включително и твърдените такива от жалбоподателя.
Съставянето
на АУАН в отсъствието на нарушителя, ако и да не била налице хипотезата,
предвидена за това в чл.40, ал.2 от ЗАНН (Закон за административните нарушения
и наказания) – нарушителят не може да бъде намерен или след покана не се яви за
съставянето му, т.е. и да съставлява процесуално нарушение, последното не е
съществено, тъй като не е довело да нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, понеже АУАН му е бил връчен (макар да не е посочено името на
лицето, на което е бил връчен акта, изрично е посочено качеството му –
управителят, подписът на който в разписката за връчване не беше оспорен по
надлежния за това ред, а и в жалбата не се твърди, че жалбоподателят не е
получил препис от АУАН), респективно – той не е бил лишен от право на
възражения, искания и т.н., но дори да беше лишен от тази възможност в
административната фаза на производството, в съдебния процес правото му на
защита е гарантирано в пълен обем и той, ако желае, би могъл да ангажира
доказателства и/или да оборва представените такива от въззиваемата страна, за
да защити правата и интересите си.
Административнонаказващият
орган е длъжен да прецени дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
но не и да излага мотиви защо приема, че той не е маловажен, тъй като този му
извод явства от самия факт на издаване на НП. Разбира се, съдът не е обвързан
от преценката на
административнонаказващият орган в тази насока, но в хода на съдебното
следствие не се установиха обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска
обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от този вид, а и жалбоподателят не навежда конкретни доводи за
това.
Същевременно за извършеното нарушение на жалбоподателя е наложено
наказание, съответстващо по вид и размер на минималното наказание, предвидено в
закона – „имуществена санкция” в размер на 500 лева, поради което съдът намира
за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта
на конкретното нарушение.
По тези съображения съдът
намира, че обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F377057 от 15.05.2018 год. на Директора на офис гр.Стара
Загора при ТД на НАП гр.Пловдив.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: