№ 163
гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500113 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.
С Определение № 185/15.02.2021 година по гр. д. № 20/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново е прекратено производството по делото, постановено е исковата молба
заедно с приложенията да се върне на подателя ѝ Е. Я. С..
Постъпила е частна жалба от Е. Я. С. против Определение № 185/15.02.2021
година по т. д. № 20/2021 година на Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се
излага, че жалбоподателят е изпълнил указанията, дадени му с Разпореждане №
36/25.01.2021 година по гр. д. № 20/2021 година на Окръжен съд Велико Търново.
Представил е заверени преписи от документи за внесени по сметки на Районен съд Велико
Търново, Окръжен съд Велико Търново държавни такси за водене на делото – на 17.07.2020
година – 993.08 лева по сметка на Районен съд Велико Търново, на 22.12.2020 година –
993.08 лева по сметка на Районен съд Велико Търново, на 8.02.2021 година – 605.23 лева по
сметка на Окръжен съд Велико Търново.
Направено е искане да се отмени Определение № 185/15.02.2021 година по т. д.
№ 20/2021 година на Окръжен съд Велико Търново и да се „поднови“ производството по
делото.
Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на
1
жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно
правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от
страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване с частна жалба.
Производството по гр. д. № 3165/2020 година на Районен съд Велико Търново е
образувано въз основа на предявен иск от Е. Я. С. против Р. Д. М.. В исковата молба се
излага, че с Разпореждане № 3771/27.11.2020 година е указано на Е. Я. С., че може да
„предяви нов иск“ срещу Р. Д. М., „който е обжалвал ЧГД № 1652/2020 г. с издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 639/22.07.2020 година.“ Ищецът
претендира за част от сумата по Договор от 22.10.2015 година. Направено е искане съдът да
се произнесе с осъдително решение срещу Р. Д. М. за сумата 49 654 лева. Към исковата
молба е приложен препис от Разпореждане № 3771/27.11.2020 година по ч. гр. д. №
1652/2020 година на Районен съд Велико Търново, с което е указано на заявителя Е. Я. С., че
може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу Р. Д. М., за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 639/22.07.2020 година по ч. гр. д. №
1652/2020 година на Районен съд Велико Търново, в едномесечен срок от получаване на
съобщението за разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса, както и
последиците при непредявяване на иска в посочения срок.
С Определение от 29.01.2020 година е прекратено производството по гр. д. №
3165/2020 година на Окръжен съд Велико Търново и същото е изпратено по подсъдност на
Окръжен съд Велико Търново.
Въз основа на предявения от Е. Я. С. против Р. Д. М. иск е образувано гр. д. №
20/2021 година по описа на Окръжен съд Велико Търново.
С Разпореждане № 28/25.01.2021 година по гр. д. № 20/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново е оставена без движение Искова молба с вх. № 17130/22.12.2020 година
по описа на Районен съд Велико Търново, депозирана от Е.Я. С., на последния е указано в
едноседмичен срок да отстрани нередовностите на исковата молба – да посочи ясно,
конкретно, точно, разбираемо и недвусмислено обстоятелствата, на които се основава иска;
какво е неговото искане; да уточни трите имена, адрес и ЕГН на ответника, както и от кой
момент претендира за лихва.
Препис от разпореждането е връчен на Е. Я. С. на 26.01.2021 година.
В изпълнение на дадените указания Е. Я. С. е депозирал Молба с вх. №
687/1.02.2021 година по описа на Окръжен съд Велико Търново, с която уточнява
основанието на иска „с оглед разпоредбите на чл. 422 от ГПК“; позовава се на приложеното
ч. гр. д. № 1652/2020 година на Районен съд Велико Търново за установяване на размера на
2
„дължимата сума по чл. 422 от ГПК“; изтъква, че във възражението на ответника по чл. 414
от ГПК не са отразени доводи за недължимост на сумата, за която е осъден по ч. гр. д. №
1652/2020 година на Районен съд Велико Търново. Формулирал е искане съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума, законна лихва за
последните три години в размер на 15 130.68 лева, разноските по делото.
С Разпореждане № 36/3.02.2021 година по гр. д. № 20/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново исковата молба е оставена без движение и е указано на Е. Я. С. в
едноседмичен срок да довнесе държавна такса в размер на 1 598.31 лева, в същия срок да
представи доказателства за това обстоятелство. С оглед депозираната Молба с вх. №
687/1.02.2021 година първостепенният съд е приел, че са предявени осъдителен иск
(дължима държавна такса 993.08 лева) и претенция за лихва (дължима държавна такса
605.23 лева).
Препис от разпореждането е връчен на Е. Я. С. на 8.02.2021 година.
С Молба с вх. № 896/9.02.2021 година Е. Я. С. е представил преписи от преводни
нареждания (вносни бележки) за внесени държавни такси: на 17.07.2020 година – 993.08
лева по сметка на Районен съд Велико Търново; на 22.12.2020 година – 993.08 лева по
сметка на Районен съд Велико Търново; на 8.02.2021 година – 605.23 лева по сметка на
Окръжен съд Велико Търново.
С Определение № 185/15.02.2021 година по гр. д. № 20/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново е прекратено производството по делото, постановено е исковата молба
заедно с приложенията да се върне на подателя Е. Я. С.. Първостепенният съд е приел, че в
предоставения срок Е. Я. С. не е изпълнил изцяло дадените указания с Разпореждане №
36/3.02.2020 година по гр. д. № 20/2021 година на Окръжен съд Велико Търново – не е
представил доказателства за платена държавна такса за водене на делото в размер на 993.08
лева за осъдителния иск – предявен е осъдителен иск, за който държавната такса е 4% върху
исковата сума, а не установителен такъв, дори след указанията на съда.
Към гр. д. № 20/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е приложено ч. гр.
д. № 1652/2020 година на Районен съд Велико Търново, образувано по заявление на Е. Я. С.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против Р. Д. М. за сумата 49 654
лева – главница по Договор за паричен заем от 22.10.2015 година с нотариално
удостоверени подписи, законна лихва от 22.10.2015 година до изплащане на вземането.
Издадена е Заповед за изпълнение № 639/22.07.2020 година по ч. гр. д. №
1652/2020 година на Районен съд Велико Търново, с която е заповядано Р. Д. М. да заплати
на Е. Я. С. сумата 49 654 лева, дължима по Договор за паричен заем от 22.10.2015 година с
нотариално удостоверени подписи на страните, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 17.07.2020 година, до изплащане на вземането. В полза на Е. Я. С. е издаден
изпълнителен лист.
3
На 5.11.2020 година по ч. гр. д. № 1652/2020 година на Районен съд Велико
Търново е депозирано възражение по чл. 414 от ГПК от Р. Д. М..
С Разпореждане № 3771/27.11.2020 година по ч. гр. д. № 1652/2020 година на
Районен съд Велико Търново е указано на заявителя Е. Я. С., че може да предяви иск за
установяване на вземанията си срещу Р. Д. М., за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 639/22.07.2020 година по ч. гр. д. № 1652/2020 година на Районен
съд Велико Търново, в едномесечен срок от получаване на съобщението за разпореждането,
като довнесе дължимата държавна такса, както и последиците при непредявяване на иска в
посочения срок.
Определение № 185/15.02.2021 година по гр. д. № 20/2021 година на Окръжен
съд Велико Търново е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК исковата молба трябва да съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията; в какво се състои
искането. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва
възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес.
Други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално
правоотношение, не формулират основанието на иска. Обстоятелствата, въз основа на които
се претендира защита на правото, и търсената с иска защита представляват едно цяло –
необходимо е исковата молба да съдържа точни, ясни и последователно свързани твърдения,
а петитумът да е логичен извод от тях и да следва от същата правна норма, под която се
подвеждат фактите. Правната квалификация на иска не може да се определя само от вида и
обема на формулирания в исковата молба петитум. Съдът е длъжен да се произнесе в
рамките на заявеното от страната искане, като вземе предвид всички обстоятелства, които са
от значение за правната му квалификация. При несъответствие между изложените в исковата
молба факти и петитума на същата определянето на правната квалификация и спорния
предмет е невъзможно, поради което е налице нередовност на исковата молба. Нередовност
на исковата молба съществува и в случаите, когато в обстоятелствената част на молбата са
изложени твърдения, на които се основава дадена претенция, но в петитума не е
формулирано изрично искане за произнасяне по нея, както и обратното – в хипотезата,
когато по отношение на обективираното в петитума искане не са посочени фактите, на които
се основава. В тези случаи съдът е длъжен на основание чл. 129, ал. 1 и ал. 2, във връзка с
чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК да предприеме действия за отстраняване на констатираното
несъответствие.
Фактическите твърдения, които се съдържат в обстоятелствената част на
исковата молба и в Молба с вх. № 687/1.02.2021 година по описа на Окръжен съд Велико
Търново, за издадена в полза на Е. Я. С. Заповед за изпълнение на парично задължение №
639/22.07.2020 година по ч. гр. д. № 1652/2020 година на Районен съд Велико Търново;
подадено възражение от длъжника Р. Д. М.; дадени указания на Е. Я. С. за възможността да
4
предяви иск за установяване на вземанията си срещу Р. Д. М., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 639/22.07.2020 година по ч. гр. д. № 1652/2020 година
на Районен съд Велико Търново, в едномесечен срок от получаване на съобщението за
разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса; позоваването на приложеното ч.
гр. д. № 1652/2020 година на Районен съд Велико Търново за размера на дължимата сума,
както и на чл. 422 от ГПК, обосновават извод за предявен иск по реда на чл. 422, във връзка
с чл. 415 от ГПК. По своята същност искът, предявен по този ред, е установителен – целта
на предприетата с него защита е да се формира сила на пресъдено нещо в отношенията
между кредитора и длъжника за съществуването на вземането, за чието изпълнение
кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение. При наличие на издадена и
необезсилена заповед за изпълнение кредиторът е лишен от правен интерес да търси защита
на вземането си чрез осъдителен иск. Същевременно Е. Я. С. е направил искане за осъждане
на Р. Д. М. да му заплати сумата 49 654 лева, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Формулираният по този начин петитум противоречи на обстоятелствената част на исковата
молба, уточняващата такава, както и на чл. 422, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК. При
констатирано несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба
съдът е длъжен да предприеме мерки за отстраняване на нередовностите, което в случая не е
сторено по реда на чл. 129, ал. 2 и 4 от ГПК.
С оглед на изложените в исковата молба, уточняващата молба фактически
твърдения и формулираното искане, съставът на Окръжен съд Велико Търново е следвало
на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК да даде указания на Е. Я. С. да приведе петитума на иска
в съответствие с обстоятелствена част на молбата, чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК,
както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това,
преди да определи дължимата държавна такса за предявените искове. Същевременно при
неяснота на исковата молба съдът следва да изясни съответните факти чрез поставяне на
уточняващи въпроси на страните по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав смята, че указанията на
първостепенния съд за довнасяне на държавна такса в размер на 993.08 лева за осъдителния
иск са неправилни – същите са дадени преди да се отстрани несъответствието между
обстоятелствената част и петитума на иска за сумата 49 654 лева. Определение №
185/15.02.2021 година по гр. д. № 20/2021 година на Окръжен съд Велико Търново, с което е
прекратено производството по делото, постановено е исковата молба заедно с приложенията
да се върне на подателя Е. Я. С., е неправилно, следва да се отмени и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Съставът на
Окръжен съд Велико Търново е необходимо да предприеме действия за отстраняване на
нередовностите по исковата молба – на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК да даде указания на
Е. Я. С. да приведе петитума на иска за сумата 49 654 лева в съответствие с обстоятелствена
част на молбата, чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, както и за възможността да ползва
правна помощ, ако има необходимост и право на това, и в зависимост от процесуалното
поведение на Е. Я. С. последващи процесуални действия.
5
С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 185/15.02.2021 година по гр. д. № 20/2021 година на
Окръжен съд Велико Търново, с което е прекратено производството по делото, постановено
е исковата молба заедно с приложенията да се върне на подателя ѝ Е. Я. С..
Връща делото на Окръжен съд Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия в съответствие с указанията, дадени в мотивите на
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6