О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………………… /
………. 2022 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ тричленен състав в
закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия-докладчик Д.Станева
ЧКНАХД № 2163 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 г от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 229 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по частна жалба на Д.Т.Н. ***, чрез
адв.К.С.срещу Определение № 339/17.03.2022г. и Определение № 656/16.05.2022г.
постановени по нахд № 617/2022г. по описа на РС Варна, с които е прекратено
производството по делото и е оставена без уважение молбата на Д.Н. за допълване
на определение № 339/17.03.2022г. в частта за разноските.Частният жалбоподател
твърди, че неоснователно въззивният съд е прекратил образуваното по редовно
подадена жалба срещу незаконно влязъл в сила акт по чл.58д, т.4 от ЗАНН. В тази
връзка, жалбоподателят акцентира, че е изпълнил изискванията на закона и е подал
в срок възражение срещу издадения ел.фиш, като е представил и изискуемите
документи, от които по безспорен начин се установяват данните за извършителя на
нарушението, поради което намира, че е недопустимо отговорността за това
нарушение да се носи от собственика на автомобила, засечен с превишена скорост.
Твърди, че прекратявайки делото, въззивният съд не е дал възможност на
жалбоподателя да се яви в о.с.з., като последният е бил лишен и от възможност
да представи доказателствата за сторените разноски. Чрез изложените аргументи
обосновава извод за незаконосъобразност на процесните определения и моли те да
бъдат отменени.
Ответната страна ОД на МВР – Варна не изразява становище по частната жалба.
Въз основа на изложените в частната жалба твърдения и приложените към нея
писмени доказателства Административен съд – Варна формира следните изводи:
Частната жалба е подадена от лице с правен интерес и в срока по чл. 230 от АПК. Същата е насочена против подлежащи на оспорване определения и се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
С Определение № 339/17.03.2022г. въззивният съд прекратява производството
по АНД № 617/2022г., като приема, че след депозирането на жалбата въззиваемата
страна е представила доказателства, че
обжалваният фиш е бил анулиран на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП. и по арг. от
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП жалбата срещу анулирания междувременно електронен
фиш се явява недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на
обжалване.
Този извод на съда е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш по ал. 4
се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В конкретния случай електронен фиш серия К №4450060 на ОД на МВР – Варна е
бил издаден за налагане на административно наказание по чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на Д.Т.Н. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1
от с. з. В кориците на НАХД № 617/2022г. по описа на РС – Варна на стр. 24 се
съдържа справка от АИС АНД, от която е видно, че процесният ЕФ е бил анулиран
след проведена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В подадената до РС - Варна
жалба от Д.Т.Н. се релевира искане именно за анулиране на ЕФ, а не се
претендира неговата отмяна. От текста на жалбата също не може да се направи
извод, че жалбоподателят желае отмяната на ЕФ. При това положение изводът на
въззивния състав за недопустимост на жалбата поради липса на годен обект за
обжалване и липса на правен интерес у жалбоподателя да обжалва точно този акт,
е правилен.
Изложените в частната жалба доводи в смисъл, че влезлите в сила актове по
ЗАНН не могат да бъдат анулирани от органа – издател са неоснователни. В
настоящия случай Д.Н. е потърсил защита срещу издадения фиш, като чрез
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е посочил лицето, управлявало МПС-то в
конкретния ден и час. Ефектът на волеизявлението му, направено пред
компетентния орган, суспендира действието на фиша, респ. осуетява възможността
същият да породи последиците на влязло в законна сила наказателно
постановление. Именно по преценка на АНО и в съответствие с правилата на чл. 54
от ЗАНН, ЕФ е анулиран. Отделно от горното процедурата по чл. 70 от ЗАНН не
предвижда възобновяване на анулиран ЕФ, а единствено на влязъл в сила ЕФ.
Следователно видно от гореизложеното, Определение № 339/17.03.2022г. по АНД
№ 617/2022г. е правилно и следва да се остави в сила.
Горното не може да се приложи обаче по отношение на Определение №
656/16.05.2022г., с което въззивният съд е отхвърлили искането на частния
жалбоподател за допълване на Определение № 339/17.03.2022г. в частта за
разноските, като приема, че доколкото жалбата на Н. е процесуално недопустима,
тъй като не се обжалва издаден електронен фиш, а се иска неговото анулиране,
искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено.
В съответствие с чл. 143, ал.2 от АПК подателят на жалбата има право на
разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. В процесният случай ЕФ е бил анулиран, но няма данни кога
е станало това – дали преди или след подаване на жалбата. Това обстоятелство е
от съществено значение за правото на жалбоподателя да претендира разноски по
делото, тъй като ако оттеглянето е станало преди подаване на жалбата, няма да е
налице хипотезата на чл.143 ал.2 от АПК. Идеята на законодателя в чл. 143 от АПК е разноските да се дължат от страната, която с виновното си поведение
неоснователно е причинила възникване на съдебния спор.
Въззивната инстанция приема, че ЕФ е връчен на 19.01.2022г., а жалбата
против него е подадена на 09.02.2022г. поради което се явява просрочена и
недопустима, но доказателства за връчването на ЕФ не се съдържат нито в
административната преписка, нито в АНД № 617/2022г. Подадената на 09.02.2022г.
въззивна жалба е именно в резултат на извършена проверка в портала за
електронни административни услуги на МВР, при която Н. е установил, че ЕФ Серия
К, № 4450060 не е анулиран от ОД на МВР – Варна, независимо от подадената
Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, получена в деловодството на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна на 27.01.2022г., видно от известието за
доставяне. В преписката не се съдържат данни както за датата, така и за начина
на връчване на ЕФ, които обстоятелства имат съществено значение при преценката
за интереса на жалбоподателя от воденото дело и съответно за поведението на
ответната страна и които следва да бъдат установени от въззивния съд. По делото
и преписката не се съдържат и данни на коя дата е бил анулиран електронния
фиш.Вярно е, че впоследствие правния
интерес от търсената защита е отпаднал след настъпилия суспензивен ефект
на жалбата и въззивният съд правилно е прекратил производството. Но релевантен
в случая е момента, в който тази процесуална предпоставка престава да бъде
налична.
Това налага обжалваното Определение № 656/16.05.2022г. да бъде отменено, а
делото в тази част да бъде върнато на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия, в съответствие с дадените по-горе указания.
Водим от горното, Варненски административен съд, ІІ тричленен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 339/17.03.2022г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД
№ 617/2022 г. по описа на съда.
ОТМЕНЯ Определение № 656/16.05.2022г. на Районен съд – Варна, постановено по НАХД
№ 617/2022г. по описа на съда и ВРЪЩА
делото в частта за разноските на Районен съд-Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно дадените в мотивите на настоящето
определение указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.