Р Е
Ш Е Н
И Е №
....
Гр. София, 19.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Боряна Петрова
при секретаря Поля
Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8708/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение
№ 321250/24.01.2018 г. на СРС, 157 с - в, по гр. д. № 7727/2017 г. е
отхвърлен предявения
от „С.П.“ ЕООД, ЕИК *****, срещу
С.Г.О., ЕГН ********** иск, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 250 лв. (част от вземане в общ размер 101 703, 16 лв.), представляващо
претенция за връщане на разходите, които ищецът е направил, без основание за
това, за изграждане на собствени на ответника обекти : апартамент № 4, находящ
се във вход А, на първи жилищен етаж от сграда със застроена площ от 93, 40 кв.
м., заедно с мазе № 4 със застроена площ от 5. 5 кв. м. и гараж № 24, находящ
се в подземния етаж на сградата с площ от 24, 2 кв. м., построени върху УПИ № VІ - 63, 63 б, от квартал 43 по плана на София, местност Овча
купел, целият с площ 1 323 кв. м. Ищецът е осъден за разноски.
Въззивното
производство е образувано по жалба на ищеца „С.П.“ ЕООД, чрез
процесуалният му представител. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението и
постановяването му без да са съобразени всички приети пред СРС доказателства. Поддържа
се, че СРС е допуснал нарушения на материалния закон. Правилно СРС е приел, че
ищецът е извършил всички орисани в исковата молба СМР, но неправилно е направил
извод, че те са предприети на договорно основание, както и че е налице
договорно отношение, по силата на което ищецът е поел задължение да построи
обектите на ответника на етап „груб строеж“. Според ищеца по от представените
нотариални актови е установено, че ответникът е придобил право на строеж върху апартамент № 4 и гараж № 24, като между него и
ищеца не е сключван договор за строителство. Собствениците на земята са
учредили на ищеца право на строеж на ищеца и са си запазили правото на строеж върху
подробно описаните в нотариалния акт № 55/2004 г., обекти в сградата, която е
следвало да се построи. Ищецът е следвало да изгради в завършен вид, със свои
средства и сили обектите в жилищната сграда, за които учредителите за си
запазили право на строеж. Поддържа се, че ответникът не е собственик на земята,
не е учредявал право на строеж в полза на ищеца и не е участвал в договарянето
на построяването на сградата. Излагат се доводи, че като цяло строителството на
сградата е осъществявано от една и съща строителна фирма, в случая това е
ищеца. Поради това се поддържа неправилност на извода на СРС, че договорът със
собствениците на земята по отношение изграждането на сградата има правно
действие и по отношение на ответника относно предприетите СМР за неговите
обекти. Твърди се, че договорът не разпростира действието си върху последващите
купувачи на правото на строеж, какъвто е ответника. Приемайки обратното СРС е
достигнал до неправилния извод, че не е налице неоснователно обогатяване като
основание за предявяването на иска. Незаконосъобразно съдът е приел, че се
касае за договорно неизпълнение. При сключване на договора за закупуване на
право на строеж ответникът е бил запознат със задълженията, които е поел ищеца
спрямо собствениците на земята, както и с обстоятелството, че ищецът е
извършвал строителството на сградата и не се е противопоставил на това. От
доказателствата, в това число СТЕ се установява, че единствено ищецът е
извършвал и финансирал СМР в сградата. Жилищната сграда е изградена на етап
груб строеж и правото на строеж се е превърнало в право на собственост.
Поддържа се, че ответникът е заплатил правото на строеж, но не и стойността на
апартамента и гаража, изградени от ищеца. Твърди се, че стойността на обектите
на ответника се е увеличила със стойността на разходите направени от ищеца за
тяхното изграждане за материали, труд, техника и СМР. Ищецът е изградил
обектите от степен на груб строеж до въвеждането на сградата в експлоатация,
поради което твърди, че ответникът е се е обогатил неоснователно с установената
от СТЕ сума за построяването. Оспорва се и възражението на ответника за
погасяване на претенцията по давност. Поддържа се, че ищецът е извършвал СМР на
обекта до 03.04.2015 г., а искът е предявен на 08.02.2017 г., преди да изтече 5
- годишния давностен срок. Моли да се отмени решението и вместо това частично
предявения иск за се уважи. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемата
страна ответникът - С.Г.О.,
чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че при преценка на събраните по делото доказателства СРС правилно е
достигнал до извод за неоснователност на иска. Основателно е прието, че въз
основа на нот. акт № 21/2006 г. ищецът се е разпоредил възмездно с правото на
строеж върху апартамент № 4 и гараж № 24 в полза на третото за спора лице Д.Ч.,
като се е задължил да довърши обектите за цена, уговорена по отделно за всеки
от обектите, като част от правото на строеж. От своя страна третото лице се е
разпоредило възмездно с правото на строеж в полза на ответника, което договорно
основание е в основата на увеличаване на имуществото му. Правилно СРС е приел,
че основанието за имущественото разместване в правната сфера на ответника е
договорно. Ищецът разполага с възможност да получи заплащане на използваните от
него материали и труд за изграждане на обектите по двата договора за учредяване
право на строеж и изработка, поради което не може да претендира за наличие на неоснователно
обогатяване. Освен това се поддържа, че ищецът не е доказал, че е изградил със
свои средства описаните в договорите обекти и общите части на сградата, за
което е направил разходи за СМР и материали. Поддържа се още, че в предвидените
в договора за прехвърляне право на строеж срокове ищецът не е изградил сградата
и обектите в груб строеж, като се е наложило собствениците на обособените
обекти сами да съберат средства за довършване на сградата. Безспорно е, че
сградата не е въведена в експлоатация. По делото се установява, че за довършването
на обектите и поправянето на дефектите по тях са заплатени суми на общо три
други фирми. Отново се поддържа възражението за погасяване на вземането по
давност, която, според ответника, при неоснователното обогатяване започва да
тече от момента на получаване на престацията. Моли да се потвърди решението.
Претендира разноски и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК по
разноските за адвокат на ищеца.
Трето лице помагач на страната на ответника - Д.Д.Ч., редовно призовано, не
взема становище по жалбата.
Софийският градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Въззивният съд
намира, че решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка,
която настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а
препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди основно доказателствата
касаещи спорните по делото обстоятелства.
СРС се е
произнесъл иск с правно основание чл. 59 ЗЗД - за заплащане на обезщетение на неоснователно обедняване на ищеца за
сметка на неоснователното обогатяване на ответника с разходи за изграждане на
обекти апартамент
№ 4 и гараж № 24.
Според
трайната съдебна практика на
ВКС и съгласно ППВС №
1/1979 г., искът по чл. 59 от ЗЗД е винаги
със субсидиарен
характер и защита чрез него
може да се търси само ако ищецът не може да се защити чрез друг иск на
договорно или извъндоговорно основание срещу неоснователното си обедняване за сметка на
обогатяването на друг правен субект.
Според чл.
59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Уважаването на предявения иск изисква доказване на следните предпоставки : наличие на
обедняване на ищеца изразяващо се в намаляване на имуществото му или в
невъзможност същото да бъде увеличено, конкретния размер на посоченото
намаляване, наличие на обогатяване в патримониума на ответника изразяващо се в
реално увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на
същия, размер на обогатяването както и посоченото имуществено разместване да
произтича от един и същ факт или група от факти. При
установяване на такова имуществено разместване, ищецът има
право на по-малката сума измежду размера на обедняването му и
размера на обогатяването на ответника към момента на обедняването на ищеца.
По делото е
установено, че по нотариален акт № 55, том І, peг. № 1229, дело № 55 от
29.10.2004 г., между ищеца и собствениците на земята е сключен договор за
учредяване право на строеж за обектите, описани подробно в акта, а именно : 40
броя апартаменти и 2 офиса и 24 гаража общо 66 обекта, които ще бъдат построени
въз основа на учреденото право.
Учредителите са запазили и за си учредили взаимно право на строеж за
останалите обекти в сградата. По силата на този договор, ищецът се задължил да изгради със свои сили, средства и
труд, в напълно завършен вид, обектите, за които собствениците на земята са
запазили правото на строеж, без каквото й да е доплащане - т. VІІ от договора.
Процесните два обекта – апартамент № 4 и гараж № 24 са сред тези, за които
на ищеца е учредено право на строеж. От горното следва, че основанието за
извършването на строителството на сградата и отделните обекти в нея е
договорно, следователно и правата във връзка с това имуществено разместване са
със същия източник.
По силата на договор за продажба на правото на строеж, съгласно нотариален
акт № 21, том І, peг. № 453, дело № 21 от 20.04.2006 г. и договор за строителство без обозначена
дата, ищецът се е разпоредил възмездно с правото на строеж върху процесните
апартамент № 4 и гараж № 24 в полза на третото лице помагач - Д.Ч..
С договора за строителство ищецът е поел задължение да изгради до степен
пълно завършване в състояние годно за ползване двата обекта – апартамент и
гараж, като след приемане на готовата сграда с акт № 15 изпълнителят – ищец се
е задължил да прехвърли на третото лице правото на собственост върху земята до
30.01.2007 г.
Ищецът е оспорил датата на договора за строителство.
По този въпрос съдът намира, че макар договорът за строителство да е
без дата, не се оспорва, че той е подписан от представител на ищеца и като
частен документ го обвързва относно неблагоприятните за него факти, установени
с него. Както е приел и СРС, този договор е подписан най - рано на датата на
сключване на договора за продажба на правото на строеж на 20.04.2006 г. Извод в
тази посока следва и от обвързване на възнаграждението за построяване на
обектите с цената по т. 1 от договора за продажба на правото на строеж.
Съгласно т. 3 от договора за строителство възнаграждението на изпълнителя за
построяване в завършен вид на обектите е включено в цената по т. 1 от
нотариалния акт за продажба на правото на строеж. Същият извод за пряка връзка
между двата договора следва и от уговорката в чл. 4, б. „б“ и „в“ от договора
за строителство, според които изпълнителят се е задължил да построи имота,
предмет на т. 1 от нотариалния акт за продажба на правото на строеж като
извърши всички необходими строително – монтажни и довършителни работи, както и
да предаде имота и сградата в която той се намира годни за ползване, във вида,
уговорен в договора в съответствие с всички строителни правила и норми. С договора
за строителство изпълнителят ищец се е задължил да поеме изцяло за своя сметка
и да осигури организацията и изпълнението на строежа.
От своя страна третото лице помагач Д.Ч. се е разпоредило възмездно с
правото на строеж, чрез договори за продажба по нот. акт № 3, т. І, рег. № 82,
дело № 36/07.07.2006 г. – относно апартамент № 4 и с нот. акт № 69, т. І, рег.
№ 1317, дело № 70/25.10.2017 г. - относно гараж № 24 в полза на ответника С.О.,
срещу заплащане на уговореното в договорите възнаграждение.
Към договорите за прехвърляне правото на строеж и на същите дати са
подписани договори за строителство между ответника С.Г.О., като възложител -
купувач и третото лице - Д.Ч., като
продавач – изпълнител. В двата договора е предвидено, че изпълнителят ще
изгради и предаде на възложителя обектите предмет на договорите за продажба на
правото на строеж.
Настоящият състав намира твърдението на ищеца, че е обеднял със стойността на средствата за
изпълнението на строителството на обектите, за
които на ответника е прехвърлено възмездно, по договорите посочени по - горе,
правото на строеж, за недоказано. Съобразно клаузите на посочените по –
горе договори за продажба на правото на строеж и за строителство ищецът е поел задължение да изгради изцяло сградата, извършвайки всички
възможни видове работи за окончателното завършване на обекта съгласно
предвиденото в разрешението за строеж.
Липсва обогатяване на ответника без правно основание
за сметка на ищеца в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, тъй като извършените СМР и
вложени материали са вложени от ищеца по договора му с третото лице Д.Ч., а ответникът ги е получил въз основа на договора за строителство със същото трето лице и съответно ги е заплатил. Следователно ответникът не може да носи отговорност
за чуждо неизпълнение. Ищецът може да търси исковата сума, представляваща
стойност на вложени материали и изпълнени СМР на договорно основание ако твърди, че това лицето преобретател по договора, сключен с него не е изпълнило задълженията си. При положение обаче,
че между страните и третото лице в спора са налице договорните отношения, описани по - горе, не
може да се приеме, че е налице имуществено разместване, при което ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Вземането, възникващо на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предполага наличието на разместване на блага, без в отношенията между
страните да съществува обвързаност от договор, гестия или деликт. Когато между
страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от
страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Както се посочи и по – горе, по иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже както своето
обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които
произтичат обедняването и обогатяването. Обезщетението дължи този, чиято работа
е изпълнена, като исковете, предявени срещу лице, което не се явява титуляр на
задължението, кореспондиращо на заявените от ищеца права, е достатъчно и
самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията.
В обобщение, след като ищецът е извършил строителството в изпълнение на
клаузите на договора за учредяване право на строеж и изработка, срещу което е
получил право на строеж върху шейсет и шест обекта, сред които и процесните, не
е налице неоснователно обедняване от страна на ответника за вложения труд и
материали. Основанието за имущественото разместване е договорно.
Съдът намира, че поради недоказаност на претенцията по основание, в правилно приложение на закона СРС не е
разгледал направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяването й и по давност.
Само за пълнота на изложеното и поради поддържане на възражението и във
въззивното производство, настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че според разясненията по т. 7 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79
г., при общия фактически състав на чл. 59 от ЗЗД, под който се подвеждат
правоотношения между страните по настоящия спор, давността започва да тече от
момента на имущественото разместване. Според твърденията на ищеца в исковата молба и в
жалбата жилищата в сградата са построени на етап „груб строеж“, в който правото
на строеж се е превърнало в право на собственост за носителите му. Не се сочи,
че претендираните като извършени от ищеца СМР обхващат и такива осъществени
след т. н. етап „груб строеж“. Съгласно КП на основание чл. 181, ал. 2 ЗУТ от
18.01.2008 г. към този момент жилищната сграда е завършена на етап груб строеж
по смисъла на пар. 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и в съответствие с одобрените
строителни проекти и разрешението за строеж. Съдът намира, че всички
претендирани СМР са период 5 години преди предявяване на исковата молба на
08.02.2017 г. са погасени и по давност.
Поради
неоснователността на претенцията е без правно значение обсъждането на заключението на СТЕ и
свидетелските показания, приети пред СРС, които биха били относими към фактите,
касаещи изпълнението на задължението на ищеца да изгради сградата и обектите в
сроковете, вида, степен на завършеност и качество, уговорено в договорите.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя изводите, до които е
достигнал първоинстанционният съд, че ищецът не е доказал по несъмнен начин -
пълно и главно, че ответникът се е обогатил за негова сметка без правно
основание, поради което не му дължи обезщетение за
това.
Тъй като изводите на СГС съвпадат с тези на СРС, решението е
законосъобразно постановено - в съответствие с материалния и процесуален закон
и следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта по присъдените
разноски, които са съобразени с доказателствата за извършването им.
По разноските пред СГС:
С оглед изхода
от спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемата страна - ответника.
В негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв. адвокатски
хонорар, за които са представени доказателства за реално заплащане в брой.
Така мотивиран
Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 321250/24.01.2018 г. на СРС, 157 с - в, по гр. д. № 7727/2017 г.
ОСЪЖДА „С.П."
ЕООД, ЕИК *****, с адрес по делото : гр. София, ул. „******, чрез адв. В. да
заплати на С.Г.О., ЕГН **********, с
адрес ***7, чрез адв. В., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 350 лв. - адвокатско възнаграждение
в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д.Д.Ч.,
ЕГН ********** - трето лице помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.