Р Е
Ш Е Н
И Е
№134
гр. Добрич, 17.06.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На трети юни година
2020
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 475 по
описа за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на В.Х. /В.Р.А./, Х.Г. /А.Х.С./, З.М. /З.Р.О./, А.К. / А. Х. Ю./ и Г.М. /Г.Р.Д./, чрез
упълномощения от тях адвокат, срещу решение №40/08.04.2019г по
гр.д.№55/2018г. на Т.ския районен съд, с което са
отхвърлени предявените от въззивниците срещу Ю.С., К.
Х., Ф.С., Г.С., С.С., Д.С., С.С., М.Е. /К.Ю./, О.Е. /Ю.А./, Ф.Е. /А.Ю., Ф.В.А./, З.О.Ю.,
Ф.Ч. /О.Ю., Ф.О.Ш./, Ф. К. /Ф.О.Ю., А.М.Ш./, М. Е. /О.Ю./, М. Ш. /О.Ю./, П. И.Т.,
Н. Й. /И.А./, А.Т. /И.А./, М.С.А., С.Д. /С.М.А./,
Х.Д. /А.М.А./, А.С.С., С.Х.А.
и З.Х.А./, Ц.Б.К., В.Б.К., Н.И.П., В.Д.П., А.К. и Б.И. К. искове, както следва:
- за допускане
на съдебна делба на недвижими имоти: нива с площ от 52,000 дка, съставляваща имот №*** в землището на с.Г.;
нива с площ от 37,498 дка, съставляваща имот №*** в землището на с.Г.
и нива с площ от
89,499 дка, съставляваща имот №*** в землището на с.Г.;
- да бъде обявен за нищожен на осн.чл.75 ал.2 от ЗН договор
за доброволна делба на земеделска земя, вписан в СВ Т. с вх.рег.№1706, акт
№119, том 4 от 08.06.2012г.;
- да бъде обявен за нищожен договор за покупко-продажба на земеделска
земя, сключен с нотариален акт №*, том 2,
рег.№1687/2012г., дело №*, вписан в СВ Т. с вх.рег.№1707, акт №180, том 3, дело
№511 от 08.06.2012г. на нотариус Д.П.- поради заобикаляне на закона и поради
нарушаване на добрите нрави;
- да бъде обявен за нищожен договорът за
покупко-продажба на земеделска земя, сключен с нотариален акт №*, том 2,
рег.№501/2014г., дело №*, вписан в СВ Т. с вх.рег.№634, акт №43, том 3, дело
№305/2014г. на 25.03.2014г. на нотариус Р.Д.– поради заобикаляне на закона
и поради нарушаване на добрите нрави;
- да бъде обявен за нищожен договор за
покупко-продажба на недвижим имот на земеделска земя, сключен с нотариален акт
№139, том 1, рег.№434/2016г., дело №87, вписан в СВ Т. с вх.рег.№407, акт №197,
том 1, дело №193/2016г. на 14.03.2016г. на нотариус Р.Д.– поради заобикаляне на
закона и поради накърняване на добрите нрави.
В жалбата са изложени подробни доводи срещу
приетото от първоинстанционния съд, че въззивниците –
ищци по делото не са съсобственици на имотите, чиято делба искат. Приетото от
първоинстанционния съд, че пряката наследодателка на въззивниците С.С.не е дъщеря и
наследник на А.Х.Ю., чиято възстановена собственост съставляват делбените имоти, не било правилно. Съдът необосновано не
възприел данните от неоспореното от другата страна удостоверение за наследници
на А.Х.Ю., показващо С.А.С.като негова дъщеря, неправилно не взел предвид
писмени доказателства, подкрепящи твърдяното от въззивниците
наследствено правоотношение, не събрал поискано от въззивниците
друго писмено доказателство и дал вяра на свидетелски показания, които били
неверни. В резултат на изложените процесуални нарушения съдът формирал
необоснован извод и неправилно отхвърлил исковете. Въззивниците
настояват за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с
което претенциите им да бъдат удовлетворени.
В писмен отговор и становище въззиваемите
Н.И.П. и В.Д.П., чрез адвоката си, оспорват жалбата и настояват за
потвърждаване решението на районния съд.
Въззиваемият С.Х.А. изразява становище за основателност на
жалбата.
ОстанА.те въззиваеми не са
изразили становище по жалбата.
Съдът обсъди
съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по искове,
предявени от В.Х. /В.Р.А./, Х.Г. /А.Х.С./, З.М. /З.Р.О./, А.К. /А. Х. Ю./ и Г.М. /Г.Р.Д./, чрез
упълномощения адвокат, срещу Ю.С., К.
Х., Ф.С., Г.С., С.С., Д.С., С.С., М.Е. /К.Ю./, О.Е. /Ю.А./, Ф.Е. /А.Ю., Ф.В.А./, З.О.Ю.,
Ф.Ч. /О.Ю., Ф.О.Ш./, Ф. К. /Ф.О.Ю., А.М.Ш./, М. Е. /О.Ю./, М. Ш. /О.Ю./, П. И.Т.,
Н. Й. /И.А./, А.Т. /И.А./, М.С.А., С.Д. /С.М.А./,
Х.Д. /А.М.А./, Х.А.С. /заместен на осн.чл.227 от ГПК
от А.С.С., С.Х.А. и З.Х.А./, Ц.Б.К., В.Б.К., Н.И.П., В.Д.П.,
А.К. и Б.И. К..
В първоначалната искова молба и няколкото
допълнителни по чл.129 от ГПК за отстраняване на нередовности
са изложени следните обстоятелства: по наследство от А.Х.Ю. съсобственици на
възстановените на наследниците му две ниви - имот №011002 с площ 89.497дка и
имот №*** с площ 89.499дка в землището на с.Г., общ.Т. – били ищците и част от ответниците /без Н.И.П., В.Д.П., А.К. и Б.И. К./. С
договор от 08.06.2012г.
част от ответниците – съсобственици си поделили
наследствените имоти. После с договор, сключен с нотариален акт №* т.2
рег.№1687 д.№*/08.06.2012г. на нотариус с рег.№174, и с договор, сключен с
нотариален акт №* т.2 рег.№501 д.№*/25.03.2014г. на нотариус с рег.№191, сънаследственият
имот №*** с площ 89.499дка и имот №*** с
площ 37.498дка /образуван от
сънаследствения имот №011002 с площ 89.497дка/ били продадени на ответника Н.И.П..
С договор, сключен с нотариален акт №139 т.1 рег.№434 д.№87/14.03.2016г. на
нотариус с рег.№191, имот №*** с площ 52дка /образуван от сънаследствения имот
№011002 с площ 89.497дка/ бил продаден на ответника А.К..
Тъй като
доброволната делба на сънаследствените имоти била извършена без участието на
ищците и на други съсобственици, тя била нищожна и не прекратила
съсобствеността. Сключените в последствие три договора за покупко-продажба на
сънаследствените имоти, отчуждавА. правата на
съсобствениците, които не са участвА. в делбата и
така целяли постигането на един забранен от закона
резултат и нарушавА. установените морални правила.
С оглед изложените
обстоятелства ищците са заявили искания да бъдат отменени договорът за
доброволна делба, поради сключването му не от всички съсобственици, както да
бъдат отменени и нотариалните актове за сключване на трите посочени договори за
покупко-продажба на имотите, като същите бъдат признати за нищожни поради
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
Макар петитумът да е формулиран непрецизно, предявени са искове
за установяване, че договорът за доброволна делба е нищожен на осн.чл.26 ал.1 пр.първо от ЗЗД поради нарушаване на закона
- чл.75 ал.2 от ЗН и за установяване, че всеки един от трите договори за
покупко-продажба е нищожен на осн.чл.26 ал.1 пр.първо
и трето от ЗЗД - поради заобикаляне на закона и поради накърняване на добрите
нрави.
Предявени са и
искове по чл.341 от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС за
допускане на съдебна делба на трите описани имота.
Ответниците Н.И.П. и В.Д.П., чрез упълномощения адвокат, са оспорили исковете като
неоснователни с възражения срещу качеството на ищците на наследници и на съсобственици
на възстановените на наследниците на А.Х.Ю. земеделски имоти.
Особеният
представител на ответниците Ю.С., К.
Х., Ф.С., Г.С., С.С., Д.С., С.С., М.Е. /К.Ю./, О.Е. /Ю.А./, Ф.Е. /А.Ю., Ф.В.А./, Ф.Ч. /О.Ю.,
Ф.О.Ш./, Ф.К. /Ф.О.Ю., А.М.Ш./, М. Е. /О.Ю./,
М. Ш. /О.Ю./, П. И.Т., Н. Й. /И.А./, А.Т.
/И.А./, М.С.А., С.Д. /С.М.А./, Х.Д. /А.М.А./, е изразил становище за
основателност на исковете, в случай, че ищците имат качеството на наследници на
А.Х.Ю..
Ответниците З.О.Ю., Ц.Б.К., В.Б.К.А.С.С., З.Х.А., А.К. и Б.И. К. не са
изразили становище по спора.
Ответникът С.Х.А. пред въззивния съд е посочил,
че исковете са основателни.
Установено е по
делото, че с решение №15/04.04.2012г. по преписка №5110/1992г.
на ОСЗ - гр.Т. на наследниците на А.Х.Ю., б.ж. на с.Г., общ.Т., са възстановени
две ниви в землището на с.Г., общ.Т. - имот №011002 с площ 89.498дка и имот №***
с площ 89.498дка.
С вх.рег.№* т.4
вх.рег.№*/08.06.2012г. е вписан договор №* т.2 рег.№* д.№233 от 08.06.2012г. за
доброволна делба на двата имота.
Договорът за доброволна делба е сключен между Н. С. /Н.Ю.А./, Ф.Е. /А.Ю.,
Ф.В.А./, С.Д. /С.М.А./, Х.Д. /А.М.А., З.О.Ю., М.Е. /К.Ю./, О.Е. /Ю.А./, Ф.К. /Ф.О.Ю.,
А.М.Ш./, М. Е. /О.Ю./, М. Ш. /О.Ю./, П. И.Т., Н. Й. /И.А./, А.Т.
/И.А./ и Ф.Ч. /О.Ю./. Делбата е извършена, като от имот №011002 с площ 89.498дка са
образувани - имот №*** с площ 37.498дка, получен в дял от съделителката
Н. С. и имот №*** с площ 52дка, получен в дял от съделителя
Ф.Ч., а имот №*** с площ 89.499дка е получен в общ дял от М.Е. /К.Ю./,
О.Е. /Ю.А./, А.Т. /И.А./ и Н. Й..
С договор, сключен
с нотариален акт №* т.2 рег.№1687 д.№*/08.06.2012г. на нотариус с рег.№174, М.Е. /К.Ю./,
О.Е. /Ю.А./, А.Т. /И.А./ и Н. Й., продА.
на Н.И.П. имот №***
с площ 89.499дка.
С договор, сключен
с нотариален акт №* т.2 рег.№501 д.№*/25.03.2014г. на нотариус с рег.№191, Ю.С., К.
Х., Ф.С., Г.С., С.С., Д.С. и С.С. продА. на Н.И.П. имот №*** с площ 37.498дка. Съгласно представеното по
делото решение на турски съд, продавачите са законни наследници на съделителката Н. С..
С договор, сключен
с нотариален акт №139 т.1 рег.№434 д.№87/14.03.2016г. на нотариус с рег.№191, Ф.О.Ш.
/Ф.Ч./ продал на А.К. имот №*** с площ 52дка.
Съгласно
приложените справки, купувачът по първите два договора за покупко-продажба при
сключването им бил в брак с В.Д.П., а купувачът по третия договор при
сключването му бил в брак с Б.И. К..
От акт за смърт №61/1946г.
се установява, че А.Х.Ю., роден на 05.02.1862г. в с.Г., жител ***, е починал на
***. Съгласно представените по делото удостоверения за наследници, А.Х.Ю. е
оставил син Ю. А.О.Ю.. Той е починал 1950г., като е оставил синовете си А.Ю.А.и
О. Ю.А., и дъщерите си А. Ю. М. и Н.Ю.А.. Те също са починА.
и от представените удостоверения за наследници и решения на турски съд се
установява, че техни низходящи и преживели съпрузи на починА.
след тях техни низходящи са ответниците Ю.С., К.
Х., Ф.С., Г.С., С.С., Д.С., С.С., М.Е. /К.Ю./, О.Е. /Ю.А./, Ф.Е. /А.Ю./, Ф.В.А./, Ф.Ч. /О.Ю.,
Ф.О.Ш./, Ф.К. /Ф.О.Ю., А.М.Ш./, М. Е. /О.Ю./,
М. Ш. /О.Ю./, П. И.Т., З.О.Ю., Н. Й. /И.А./, А.Т.
/И.А./, М.С.А., С.Д. /С.М.А./, Х.Д. /А.М.А./.
Ищците и ответниците А.С.С.,
С. С. А., З.Х.А., Ц.Б.К. и В.Б.К. са низходящи на починА.те
деца З.О.А /З.С./ и К.П.К. /А. С.И./ на С.С.,
починала 1964г., б.ж. на с.Г., общ.Т.. Това не е спорно и се установява от
представените по делото удостоверения за наследници.
Спорът е за това, дА. наследодателката
на ищците и посочените ответници С.С.е дъщеря на наследодателя А.Х.Ю..
За доказване
качеството си на наследници на А.Х.Ю. ищците се позовават на удостоверение
№46/05.12.2017г. В него е посочено, че А.Х.Ю.
е починал на ***., като е оставил син Ю. А. О.Ю. и дъщеря С.О.СА.мова.
В друго
удостоверение за наследници №31/1993г. е отбелязано, че А.Х.Ю. е оставил син Ю.
А.О.Ю. и дъщеря С. А.ева СА.мова.
По делото е събрано
и удостоверение №9/16.03.2012г., според което при смъртта си А.Х.Ю. е имал само
син Ю. А.О.Ю..
Удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, но то не
удостоверява изявления или действия, извършени пред органа, който го е издал, а
възпроизвежда записванията в други документи касателно
фактите /брак, смърт, произход/, определящи наследственото правоотношение. Като
се има предвид това и при съставените няколко документа с различно удостоверяване
на нА.чието или липсата на дъщеря на наследодателя,
нито един от тези документи не може да служи за база, въз основа на която да се
правят изводи по този въпрос.
В настоящия случай удостоверението с №46/05.12.2017г., показващо
наследодателят А.Х.Ю. да е имал дъщеря С.О.СА.мова,
не е съставено въз основа на регистрите за гражданско състояние, на акт за
раждане на С.С.или на стари регистри със записвания
за семейството на А.Х.Ю..*** за времето от преди смъртта на А.Х.Ю. такива
регистри не съществуват, съгласно показанията на разпитания като свидетел кмет
на селото М.А. О. М.А.. От показанията на свидетеля и съдържанието на искането
за издаване на удостоверението се установява, че удостоверението преповтаря
записаното в искането, като са почерпени и данни от акт за раждане №***. на З.С.
А.. З.С. А. е друго име на З.О.А, дъщеря на С.С.и наследодателка на част от ищците. В акта за раждане
дъщерята З.е записано да произхожда от майка С. А.О.Ю.. Също в личния
регистрационен картон на Х. СА.мов СА.мов /К.П.К., наследодател на друга част от ищците/ е
отбелязано, че произхожда от майка С. А.О.Ю.. Т.е. в документите, съставени за
удостоверяване гражданското състояние на децата й, С.С.е
записана с бащино и фамилно име, съответстващи на имената на наследодателя А.Х.Ю..
За самата С.С.обаче единственият съществуващ
документ е акт за смърт №8/22.05.1964г. Той е съставен при настъпване на
събитието и в него е отбелязано, че С. С.а, която е живяла и починала в с.Г. на
21.05.1964г., е с бащино име А.ева и произхожда от
баща А. С., който също е живял и починал от с.Г.. Ищците не спорят, напротив –
самите те сочат 21.05.1964г. и с.Г. като дата и място на настъпване на смъртта
на пряката им наследодателка С.С..
Но починалата на посочената дата и място жена е С. А.ева
С.а и е дъщеря на А. С. от с.Г., а не С.О.СА.мова,
дъщеря на А.Х.Ю. ***.
Или, макар документите, съставени за децата й, косвено да навеждат на вероятност
С. да е дъщеря на А.Х.Ю., документът, съставен за събитие, касаещо
гражданското състояние на самата С., изключва такъв извод. Не следва друго и от
посочването в удостоверение за наследници
№31/1993г. на починалата на 21.05.1964г. С. А.ева СА.мова като дъщеря на А.Х.Ю.. Очевидно е несъответствието
между бащиното име на посочената за дъщеря С. А.ева и
личното име на А.. Доводът на ищците, че в това удостоверение С. всъщност е
вписана с имената на съпруга си /което е често срещано в миналото/ е несъстоятелен
– удостоверението изрично препраща към акт за смърт №8/1964г., а съгласно него,
както вече се установи, А. С. е баща /а не съпруг/ на С.. Т.е. удостоверение за
наследници №31/1993г. показва С. като дъщеря на А.Х.Ю., без в документа, въз
основа на който е издадено, да се съдържат данни тя да произхожда от посоченото
лице като баща.
Други писмени
доказателства, установяващи пряко или косвено С.С., б.ж.
на с.Г., починала на 21.05.1964г., да произхожда от баща А.Х.Ю., по делото
няма. Сведения, подкрепящи такъв извод, не се съдържат и в гласните
доказателства. Трима свидетели са давА. показания за
механизма, по който са издавани удостоверения за наследници в с.Г. и с.Г., а
свидетелката Кадрия Сюлейман Билял е дала известни
сведения за децата на сина Ю., но не и за децата на наследодателя А.Х.Ю. /което
е и естествено, при положение, че свидетелката е родена три години след
неговата смърт/.
От изложеното
следва, че не е доказано С.С., б.ж. на с.Г., починала
на 21.05.1964г., да произхожда от баща А.Х.Ю. от с.Г., починал на ***., което
налага, че наследниците на С.С.не са наследници на А.Х.Ю..
Следователно ищците и ответниците А.С.С., С. С. А., З.Х.А., Ц.Б.К. и В.Б.К. не са съсобственици
по наследяване във възстановените на наследниците на А.Х.Ю. земеделски имоти,
описани по-горе.
Съгласно чл.75 ал.2 от ЗН нищожна е делба, извършена без участието на някой
от сънаследниците. Материалноправно
легитимиран да се позове на нищожността е само съсобственик – независимо дА. е участвал или не в делбата. Трети лица не са материалноправно легитимирани да се позоват на нищожност по
чл.75 ал.2 от ЗН на делба на вещ, в която те не са съсобственици, защото
делбата без участието на някой от съсобствениците, засяга правата на
съсобствениците, но не и на трети лица, чужди на съсобствеността. Ето защо
доводът на ищците, че в сключения между горепосочените ответници
договор за доброволна делба не са участвА. всички съсобственици
по наследяване от сина Ю. на наследодателя А., е неотносим
за настоящия спор. Ако така твърдяното е вярно, на него би могъл да се позове
всеки един от действителните съсобственици, но не и ищците, които нямат това
качество. Предявените от тях искове да бъде обявен за нищожен на осн.чл.26 ал.1 пр.първо от ЗЗД поради нарушаване на закона
и чл.75 ал.2 от ЗН договорът
№113 т.2 рег.№1686 д.№233 от 08.06.2012г. за доброволна делба на двата описани имота са неоснователни.
Неоснователни са и
исковете да бъдат обявени за нищожни на осн.чл.26
ал.1 пр.второ от ЗЗД - поради заобикаляне на закона и на осн.чл.26
ал.1 пр.трето от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави трите договора, с
които сънаследствените от А.Х.Ю. земеделски имоти са продадени на ответниците Н.И.П. и А.К. - договор, сключен с нотариален
акт №* т.2 рег.№1687 д.№*/08.06.2012г. на нотариус с рег.№174, договор, сключен
с нотариален акт №* т.2 рег.№501 д.№*/25.03.2014г. на нотариус с рег.№191 и
договор, сключен с нотариален акт №139 т.1 рег.№434 д.№87/14.03.2016г. на
нотариус с рег.№191. И двете основания за нищожност ищците обосновават с едно
обстоятелство – извършени са разпореждания с техните права в съсобствените имоти, което е неморално и, като краен
резултат, е забранено от закона, но постигнато с позволени сделки. На първо
място, трите договора нямат за предмет вещни права на ищците, каквито права, с
оглед изложеното по-горе, те не притежават в имотите, обект на
покупко-продажба. На следващо място, продажбата на чужд имот не е нищожна. Тя
няма вещeн ефект, защото никой реално не
може да прехвърли права, които не притежава, но такава продажба не заобикаля
закона и не накърнява добрите нрави в смисъла, който влагат разпоредбите
на чл.26 ал.1 пр.второ и трето от ЗЗД.
Щом като ищците не
са съсобственици, те нямат основание по чл.34 от ЗС да искат делба на процесните имоти и претенциите им за допускане на съдебна
такава също са неоснователни.
От изложеното
следва, че въззивната жалба е неоснователна.
Решението на районния съд, с което предявените от въззивниците
искове са отхвърлени, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед този
резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия Н.И.П., платеното от него адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№40/08.04.2019г по гр.д.№55/2018г. на Т.ския районен
съд.
ОСЪЖДА В.Х. /В.Р.А./ с адрес в Република Турция, ***,
кв. ***, ул.***№5/1, Х.Г. /А.Х.С./ с адрес
в Република Турция, ***, кв. ***, бул.** №78/1, З.М. /З.Р.О./ с адрес
в Република Турция, ***, кв. ***, ул.** №5/2, А.К. /А. Х. Ю./ с адрес
в Република Турция, ***, кв. ***, ул.***№5/1, Г.М. /Г.Р.Д./ с адрес в Република Турция, ***, кв. ***, ул.*** №22/1, да заплатят на Н.И. ***, платеното от него възнаграждение за адвокатска защита
във въззивното производство в размер на 500 лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в
месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.