№ 1952
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100510619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 20112186 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. №
62167/2020 г., по описа на СРС, I ГО, 40 състав, ЗК „Л.И.“ АД е осъден да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, на основание чл.411 КЗ, сумата от 457, 29 лв., от
които: 442, 29 лв. – регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение, дължимо за ПТП, настъпило на 24.02.2020 г. в гр. София, между
МПС „БМВ Х 5“, рег. № ******* и МПС „Ауди А 4“, рег. № ******* за което
е образувана преписка (щета) № ********** и 15 лв. – ликвидационни
разноски, както и сумата от 330 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК – разноски.
Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ЗК
„Л.И.“ АД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че отговорен за настъпване на
процесните вреди е водачът на лек автомобил марка БМВ, модел Х 5, рег. №
*******, като виновно е нарушил разпоредбите на чл.26 ЗДвП и чл.28, ал.1,
т.2 ЗДвП. Счита, че посочените нарушения са неотносими към процесното
ПТП, а водачът на застрахованото МПС не е извършил никое от посочените
нарушения. С оглед на това не е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Твърди, че лекият автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, не е предприел
изменение на траекторията и оттам на намаляване скоростта си на движение –
признаци, които са съпътстващи предприемане на маневра. Водачът на лекия
автомобил марка „Ауди“, модел А 4, не е бил в състояние да упражнява
достатъчен контрол върху МПС, движил се е неправомерно с несъобразена
скорост и е отнел предимство на движещия се по път с предимство лек
1
автомобил марка „БМВ“, модел Х 4. По този начин сблъсъкът с лекия
автомобил марка „Ауди“, модел А 4 е бил непредотвратим на застрахования
при ответника водач и настъпилото ПТП не може да му се вмени във вина.
Решаващият съд не е обсъдил своевременно заявените възражения,
включително не е съобразил възражението, че приложение намира чл.47
ЗДвП и чл.50, ал.2 ЗДвП. Дори да се приеме, че застрахованият при ответника
водач на автомобил е допуснал нарушенията, установени от решаващия съд,
то отговронста за настъпилото ПТП следва да бъде поделена. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца ЗД „Б.И.“ АД. Със становище от 22.10.2021 г.
оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Счита, че по делото не са ангажирани
доказателства, че водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4 се е
движил с несъобразена скорост и че е отнел предимство на водача на лекия
автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, както и че сблъсъкът е бил
непредотвратим. Твърди, че водачът на застрахования при него лек
автомобил е навлязъл в кръстовището при подаден заблуждаващ светлинен
сигнал от водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел Х5 за завой
надясно, който не е бил последван от такава маневра. С оглед на това счита,
че единствено противоправно поведение е имал водача на застархования при
ответника лек автомобил. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.411 КЗ. Ищецът твърди,
че на 24.02.2020 г., в района на гр. София, на кръстовището, образувано от
бул. „Братя Бъкстон“ и ул. „Пчела“, е реализирано ПТП с участието на лек
автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, рег. № *******, собственост на К.И.К.,
управляван от същия и лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. №
******* собственост на В.Д.Н., управляван от същата. Съгласно съставения
на същата дата двустранен констативен протокол вина за настъпилото ПТП
има водачът на лекия автомобил марка „БМВ“, модел Х5, който се е движил
по бул. „Братя Бъкстон“ от ул. „Тодор Каблешков“ към бул.“Цар Борис III“ и
на кръстовището с ул. „Пчела“, сигнализира с мигач, че ще завие надясно, но
продължава напред. В същото време водачът на лекия автомобил марка
„Ауди“, модел А 4 излиза от ул. „Пчела“ с ляв завой. Вижда, че отдясно мяка
коли, а от лявата му страна наближава лекия автомобил марка „БМВ“, модел
Х 5 се движи с включен мигач, в резултат на което е реализирано ПТП и са
нанесени материални щети на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4. За
същия е сключена застраховка „Автокаско“ с ищцовото дружество, действала
към момента на ПТП. Във връзка с настъпилия инцидент при ищеца е
заведена щета. След извършена калкулация по ремонт на застрахования
автомобил оценката на щетите възлиза на 442, 29 лв. С платежно нареждане
от 28.04.2020 г. е изплатено определеното застрахователно обезщетение в
определения от застрахователя размер. На основание чл.411 КЗ с изплащане
на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования
2
срещу прекия причинител на вредите. Към датата на ПТП гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника. Същият не
е възстановил изплатеното застрахователно обезщетение. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 458,
29 лв.- главница, включваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва,
считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са налице
предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на водача на
застрахования при ответника лек автомобил. Във връзка с уведомление от
ищеца при ответника е образувана щета, по която е постановен отказ и
документите са върнати на ищеца. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП
има водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4, който се е движил
по път без предимство и е нарушил нормата на чл.50, ал.1 ЗДвП. Оспорва
всички елементи от правопораждащия фактически състав, включително и
размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца автомобил. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
Видно от представената по делото застрахователна полица на
05.06.2019 г. между В.Д.Н. и ищеца е сключен договор по застраховка
„Автокаско“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. № *******
Срокът на действие на договора е 05.08.2019 г. – 04.08.2020 г. Уговорената
застрахователна сума е 2 500 лв., а застрахователната премия е 285, 60 лв.
Съгласно представения по делото двустранен констативен протокол
на 24.02.2020 г. в гр. София, в 18.30 ч. е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, рег. № *******, собственост на К.И.К. и
управляван от него, както и лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. №
******* собственост на В.Д.Н. и управлявана от нея. В протокола е посочено,
че водачът на първо от МПС се е движил по бул. „Бъкстон“ с включен десен
мигач и габарити, а водачът на второто МПС излиза от ул. „Пчела“ с ляв
завой. Водачът на първото МПС продължава направо, вместо да завие
надясно и настъпва ПТП. В протокола е удостоверено, че за лекия автомобил
марка „БМВ“, модел Х 5, е представена застраховка „Гражданска
отговорност“, действала към датата на ПТП. Посочено е също така, че лявата
врата на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4 е огъната. Протоколът е
подписан от двамата водачи.
На 25.92.2020 г. В.Д.Н. е депозирала при ищеца уведомление за
настъпилото на 24.02.2020 г., в 18.30 ч. ПТП е настъпило на кръстовището на
ул. „Пчела“ и бул. „Братя Бъкстон“, при излизане от ул. „Пчела“ с ляв завой.
От ляво се е движил автомобил с десен мигач, но не давил надясно, а
продължил напред. В резултат на това е огъната лявата предна врата.
Съгласно изготвения доклад по щета стойността на
застрахователното обезщетение възлиза на 442, 29 лв.
С платежно нареждане от 28.04.2020 г. ищецът е превел по банков
път по сметка на В.Д.Н. сумата от 442, 29 лв. – застрахователно обезщетение.
От представеното извлечение от проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия автомобил марка
3
„БМВ“, модел Х 5, рег. № ******* за периода 10.02.2020 г. – 09.02.2021 г. е
застрахована при ответното дружество.
Ищецът е изпратил до ответника регресна покана за заплащане на
сумата от 442, 29 лв. – изплатено застрахователно обезщетение във връзка с
настъпило на 24.02.2020 г. ПТП.
С писмо от 26.08.2020 г. ответникът е уведомил ищеца, че липсва
основание да заплати претендираната сума, тъй като настъпилото на
24.02.2020 г. ПТП не е причинено в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС.
От заключението на вещото лице инж. Й.Й. по изслушаната пред
СРС авто – техническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е
следният: на 24.02.2020 г., около 18.30 ч. лек автомобил марка „Ауди“, модел
А 4, рег. № ******* се движи по ул. „Пчела“ с посока към бул. „Братя
Бъкстон“ и на кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“ водачът предприема
маневра за завой наляво, при която реализира ПТП с идващия от лявата му
страна лек автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, рег. № ******* .Водачът на
последния е управлявал автомобила с включен десен мигач, но на
кръстовището с ул. „Пчела не е предприел маневра за завой надясно, а е
продължил движението си направо. Вещото лице приема, че щетите по лекия
автомобил марка „Ауди“, модел А 4 се намират в пряка и причинно –
следствена връзка с настъпилото на 24.02.2020 г. произшествие в гр. София.
Необходимата стойност за възстановяване на лекия автомобил марка „Ауди“,
модел А 4, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1 037,
39 лв. Ул. „Пчела“ се състои от едно пътно платно с две ленти за движение,
по една за всяка посока, без разделителна линия помежду си. Непосредствено
преди кръстовището с бул. „Братя Бъкстон“ се наблюдава поставен пътен
знак Б1- „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Бул. „Братя
Бъкстон“ се състои от едно платно с две лента за движение, по една за всяка
посока, без разделителна линия помежду си. Непосредствено преди
кръстовището с ул. „Пчела“ се наблюдава поставен пътен знак Д 17
„Пешеходна пътека“ и пътен знак Б3 – „Път с предимство“.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка В.Д.Н. се
установява, че си спомня за настъпилото през 2020 г. ПТП. Управлявала лек
автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. № *******. Излизала с автомобила
от ул. „Пчела“, която била много тясна с посока бул. „Бъкстон“. Видяла, че
приближаващият лек автомобил е подал десен мигач. Изтеглила се напред, за
да му даде възможност да завие, но той не завил. Улицата била двупосочна,
но шофьорите не се изчаквали. Ударът настъпил в нейната предна лява врата,
която се огънала. След това сменила вратата. Свидетелката била спряла.
Изчаквала и видяла, че приближаващият се автомобил се движи бавно с
включен мигач за десен завой. Тя се изтеглила напред и изчакала да завие, но
той не завил. За да могат да се разминат, единият автомобил следва да мине
напред. Другият автомобил се движил от бул. „Бъкстон“ с подадена
сигналицация, че ще завива надясно към ул. „Пчела“. Погледнала вдясно,
нямало автомобили. Отляво се движил другия участник в инцидента.
Автомобилът бил ремонтиран и получила застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
4
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че О
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Между ищеца и В.Д.Н. е сключен застрахователен договор за
застраховка „Автокаско“. Обект на застрахователното покритие е лек
автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. №*******.
През време на действието му – на 24.02.2020 г. и в рамките на
покритите рискове застрахованият автомобил е увреден вследствие на ПТП,
настъпило с участието на лек автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, рег.
*******. Водачът на лекия автомобил марка „Ауди“, модел А 4 е предприел
маневра завой наляво, при което е реализирал ПТП с движещия от лявата му
страна лек автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, който към този момент е с
включен десен мигач, каквато маневра не е предприел, а е продължил
движението си направо.
Спори се между страните в производството вината за настъпилия
инцидент, като жалбоподателят поддържа, че застрахованият при него
автомобил се е движил по път с предимство.
Действително непосредствено преди кръстовището с бул. „Братя
Бъкстон“ е поставен пътен знак Б1 “Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“. На основание чл.50, ал.1 ЗДвП на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
В случая от значение е обстоятелството, че водачът на автомобила,
който се движи по път с предимство – лек автомобил марка „БМВ“, модел Х
5, своевременно е подал сигнал за предупреждаване на останалите участници
в движението за намерението си да извърши маневра на превозното средство,
като е подал светлинен десен пътепоказател на превозното средство,
съобразно изискванията на чл.28, ал.1, т.2 ЗДвП вр. с чл.26 ЗДвП. По този
начин е обективирил по ясен и несъмнен начин намерението си да предприеме
маневрата десен завой, с което останалите участници в движението са
длъжни да се съобразят, включително и водачът на лекия автомобил марка
„Ауди“, модел А 4. След подаване на сигнал за маневра десен завой и
отчитане на обстоятелството, че автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, ще
напусне пътя с предимство и ще продължи движението си по ул. „Пчела“,
водачът на лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4 е предприел правомерна
маневра, съобразявайки изискванията на чл.25, ал.1 ЗДвП. Същият се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
минават покрай него, като се е съобразил с посоката на движение, указана от
другия участник в движението чрез светлинен десен пътепоказател.
По изложените съображения въззивният съд счита, че е обоснован
изводът на решаващия съд, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача
на лекия автомобил марка „БМВ“, модел Х 5, чието поведение е
противоправно – не е извършил маневрата, за която своевременно е подал
5
ясен и несъмнен сигнал.
Ето защо и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД
презумпция не е оборена от ответника, следва да се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на водача на лек
автомобил марка „БМВ“, модел Х 5 с рег. № *******.
В резултат на настъпилото ПТП на застрахования при ищеца лек
автомобил марка „Ауди“, модел А 4 са причинени щети на стойност от 1 037,
39 лв. – стойността, необходима за възстановяването му, определена на база
средни пазарни цени.
Застрахователят по застраховка „Автокаско“ е изпълнил
задължението си по договора, като е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на 442, 29 лв.
На основание чл.411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността на последния, както по отношение на пострадалия,
така и по отношение на суброгиралия се в правата му застраховател, е
деликтна и е в размер на виновно причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД.
Застрахователят може да иска плащане по регресния иск само когато и
доколкото е възстановил вредите на застрахования.
Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, както и от размера на обезщетението, което третото лице
дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да заплати
на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по - малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че предявеният
иск е изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в
полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 50 лв. –
юрисконсутско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство въввъззивното производство без явяване в открито съдебно
заседание
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20122186 от 21.05.2021 г.,
постановено по гр. д. № 62167/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 40 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул.
******* *******, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес гр.
6
София, бул. „*******, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, сумата от 50
(петдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7