№ 592
гр. Благоевград, 29.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.на Стоилова
СъдебниБорислав С.
заседатели:Маргарита Яновска
при участието на секретаря Христина Далева
и прокурора К. Ив. П.
Сложи за разглеждане докладваното от И.на Стоилова Наказателно дело от
общ характер № 20241200200160 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура се явява прокурор П..
Подсъдимият К. И. се явява лично и с адв. Т. Г., упълномощен защитник от
досъдебното производство.
Частният обвинител Г. К., редовно уведомен, се явява лично.
Не се явяват частните обвинители М. К. и Н. К. като те са редовно призовани
за днешното съдебно заседание, уведомени чрез адв. П., поела задължение за
това в предишното съдебно заседание.
Явява се, в качеството на повереник за тримата частни обвинители, адв. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
1
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Не са налице пречки. Отсъстващите
частни обвинители се представляват с надлежно упълномощен повереник.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът, отчитайки липсата на процесуални пречки
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Подсъдимият е със снета самоличност в предишното съдебно заседание и с
разяснени права в съдебното производство.
Снема се самоличността на явяващия се частен обвинител Г. К., като лице,
явяващо се за участие:
Г. С. К. - ....
Разяснява правата му по чл. 79 от НПК като частен обвинител.
ДОКЛАДВА се, че в разпоредителното заседание е взето решение за
предварително изслушване на страните във връзка с направено искане
съдебното следствие по настоящото дело да бъде разгледано по
диференцираната процедура на чл. 371, т. 2 от НПК.
АДВ. Г.: Поддържаме изразеното становище. Моля да се даде ход на
съкратеното съдебно следствие.
Съдът разяснява изрично на подсъдимия в изпълнение на чл. 372 от НПК, че
при евентуално направено самопризнание от него на верността на фактите,
2
изложени в обвинителния акт, това самопризнание ще се ползва при
постановяване на присъдата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство, като предоставя възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, на които се основава обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението така, както е формулирано в
обвинителния акт. С оглед изявлението на подсъдимия и предвид
обстоятелството, че настоящото производство е по реда на съкратеното
съдебно следствие считам, че фактическата обстановка, която е подробно
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от
доказателствата, събрани в досъдебното производство и това са всъщност и
фактите, на които се обосновава обвинението.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма нещо невярно като факти в обвинителния акт.
Всичко е вярно.
ВЪПРОС ОТ СЪДА: Вярно ли е, че сте карали на къси светлини и че
пострадалият се е движил по описания начин на платното за движение?
АДВ. Г.: Признаваме фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Подкрепям казаното от подзащитния ми за верността,
отварям скоба, въпреки, че това не е необходимо за наказателния процес, но
тъй като председателят на съдебния състав желае отговор на този въпрос,
3
признаваме верността на описаните факти в обвинителния акт. Заявили сме на
какви светлини се е движил подсъдимият - на къси - и приемаме посочената в
обвинителния акт скорост.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да не се събират доказателства за тези
факти.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за събиране на други доказателства, извън
фактите на обвинението. И други искания нямам.
АДВ. П.: Нямам искания за събиране на доказателства, извън фактите на
обвинението. Нямаме и други искания.
Ч.ОБВ. Г. К.: Аз също нямам искания.
АДВ. Г.: Нямаме искания за събиране на доказателства, нито за други
процесуални действия. Поддържаме изразената позиция и моля да дадете ход
на делото по същество.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът при съвещанието си, като обсъди събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и като прецени убедителността на направеното
процесуално признание в днешното съдебно заседание от подсъдимия, на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание от страна на подсъдимия без да събира
4
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Определението не може да бъде обжалвано отделно от присъдата.
С оглед направените изявления от страна на страните, че нямат искания за
събиране на доказателства, съдът пристъпва към изпълнение на процедурата
по чл. 283 от НПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото:
Протокол за оглед на местопроизшествие /стр. 4-13/ и фотоалбум към него
/стр. 14-25/; Справка за нарушител/водач за подсъдимия /стр. 27-28/; Справка
за регистрация /стр. 30/; Свидетелство за регистрация на МПС /стр. 36-38/;
Талон за изследване - 2 бр. /стр. 39-40/; Протокол за химическа експертиза
/стр. 45/; Талон за изследване /стр. 46/; Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /стр. 47-48/; Протокол за приемане/предаване на
биологични проби за химико-токсикологичен анализ /стр. 63/; Протокол за
химическа експертиза /стр. 79/; Талон за изследване /стр. 95/; Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози /стр.95-96/; Писмен
отговор на Община П. /стр. 103/ и скица към него /стр. 104/; Писмо от
Дирекция "Национална система 112" /стр. 145/; Писмен отговор от Виваком
/стр. 150/; Удостоверение за наследници /стр. 153/; Акт за смърт /стр.154/;
Писмо от Национален институт по метрология и ходрология /стр. 157/;
Автобиография /стр. 180/; Декларация за семейно и материално положение, и
имотно състояние /стр. 181/; Писмо от ДЗИ /стр. 194/; Справка за съдимост
/стр. 201/ и регистър на лицата с неприключени наказателни производства
/стр. 202/.
5
СТРАНИТЕ: Нямаме искания.
Поради изчерпване на доказателствените искания и като счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: От името на Окръжна прокуратура гр. Благоевград, както
неколкократно изтъкнах, поддържам обвинителния акт така, както е внесен.
Считам, че от събраните на досъдебното производство доказателства и
поднесени на вашето внимание, след юридическото обсъждане на фактите,
които и подсъдимият призна, по несъмнен и категоричен начин се установява,
че той е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение,
така, както е изложено в диспозитива на обвинителния акт. Изпълнени са
всичките елементи и от обективната, и от субективната страна на състава на
престъплението, така, както е квалифицирано по обвинителния акт и затова
няма да ги обсъждам още веднъж. Придържам се към обстоятелствената част
на обвинителния акт, т.е., фактическата обстановка, която е изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и след като се доказва, че
подсъдимият е осъществил престъплението, което е предвидено в НК, за
което се предвижда наказание „л.с.“, ще ви моля, след като прецените, че
подсъдимият е виновен в извършването на това престъпление, да определите
за извършеното престъпление наказание „л.с.“ като считам, че могат да се
вземат предвид смекчаващи вината обстоятелства като освен чистото съдебно
минало, моля да бъде изтъкнато младата възраст на подсъдимия,
отдалечеността във времето от извършване на престъплението и считам, че
следва да му бъде определено наказание към минималните размери,
предвидени в НК, като в случай, че определите наказание „л.с.“ са налице и
6
предпоставките за отлагане на изтърпяване на наказанието и това също
считам, че следва да бъде определено към минималните размери. Тъй като
настоящото производство е по реда на Глава 27-ма от НПК, считам, че след
като се определи наказанието, следва да се редуцира съгласно правилата,
предвидени в тази глава от НПК.
АДВ. П.: Аз също няма да се спирам на фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт на държавното обвинение, тъй като не искам да утежнявам
производството излишно, а и предвид обстоятелството, че все пак настоящото
производство минава по реда на съкратеното съдебно следствие с признание
на фактите по обвинението, но съм на мнение, че въз основа на установените
факти по това обвинение, следва да се приемат за доказани не само, защото
подсъдимият направи признание по тези факти, а и защото те се подкрепят от
събраните по делото доказателства - писмени и гласни, и изготвените по
същото експертизи – съдебномедицинска, автотехническа, химическа, и както
казах, гласните доказателства.
Считам, че от тази безспорно установена фактология следва да бъде направен
безспорният правен извод, че осъществявайки описаните действия в
обвинителния акт, подсъдимият е извършил състав на престъпление, който
според НК и установените забрани в ЗДвП следва да се квалифицира като
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК във вр.
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, а именно, че на 24.05.2022 г. около 22.40 часа на
четвъртокласен общински път, в района на километър 3+200 като
правоспособен водач от категория „В“, управлявайки МПС, л.а. марка „Ф.Г.“
като управлявайки го е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в ЗДвП, а именно:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според който „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и пр. посл. от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,……… с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие;
7
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,
като шофирайки по четвъртокласен общински път BLG -1166, в района на
километър 3+200 в посока от с. Коларово към гр. П., в тъмната част на
денонощието, по неосветен, прав участък от пътя, с наклон на спускане, при
суха асфалтова настилка, с несъобразена с тези обстоятелства скорост, която е
била по-висока от тази, която би му позволила да спре при възникналата
опасност за движението и не е изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, като не е
забелязал, движещия се по пътното платно, в лентата му за движение,
пешеходец и не е предотвратил чрез спиране пътнотранспортното
произшествие, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта
на пострадалия С. Н. К. от гр. П..
В случая обвинението е повдигнато за шофиране с несъобразена скорост,
независимо, че И. е управлявал и със забранена такава, но във всички случаи,
неразрешената скорост всякога е несъобразена, поради това считам, че в този
случай това не е от основно значение, но във всички случаи причините за
настъпване на това ПТП, и за съжаление настъпилата смърт на С. К., е именно
от неправилно избраната скорост на движение на водача и светлините, на
които е управлявал автомобилът. Тези неправомерни действия се установяват
от назначената в хода на производството автотехническа експертиза, според
която технически безопасната скорост на движение в случая, при която ПТП
не би настъпило е 61 км/час, а водачът се е движил с 25 км/час по-висока от
тази скорост, а именно 86 км/час и на къси светлини. От последния
доказателствен източник се установява, както механизмът на това
произшествие, така и причините за неговото настъпване, а именно технически
неправилни действия на водача, движение с несъобразена скорост и на къси
светлини, с други думи, ако бе избрана по-ниска скорост ПТП-то не би
настъпило, каквото е категоричното заключение на вещите лица.
Тъй като в случая подсъдимият е дал кратки обяснения на досъдебното
производство, аз не мога съвсем накратко да не ги обсъдя и моето становище
е, че същите представляват единствено защитна позиция и не носят относими
данни за факти по предмета на доказване. И това е така, защото, на първо
място, не се подкрепя от надлежното доказателство, определящо скорост на
8
движение, а именно от автотехническата експертиза, посоченото, че се е
движил с около 60 км/час. Не се доказва и от доказателствата и посоченото,
че пешеходецът се е появил внезапно пред автомобила отдясно и е навлязъл
навътре в платното за движение.
В обобщение на изложеното дотук, моето становище е, че в случая има
достатъчно доказателства и безспорно се установява извършен състав на
престъпление, който е като този, който цитирах в началото на своето
изложение и считам, че при тези факти установени и доказателства, които ги
подкрепят, следва подсъдимият да бъде признат за виновен в престъплението,
което е извършил по непредпазливост и да му бъде наложено наказание като,
ако трябва да бъда обективна, и според мен, наказанието трябва да бъде в
близък до минимално предвидения размер и с приложението на чл. 66 от НК.
Ч.ОБВ. Г. К.: Няма какво да кажа. Поддържам заявеното от адвоката си.
АДВ. Г.: Производството върви по такъв ред, че следва да коментираме
накратко доказателствата, но да не избягаме от основният момент, че ние,
защото наша е инициативата, сме признали фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Това в повечето случаи
предрешава въпроса за виновността на подсъдимия, какъвто е и настоящият
случай. Подсъдимият и мой довереник е виновен в извършване на
престъплението, но веднага искам да уточня, че съм съгласен с казаното от
представителя на Окръжна прокуратура, но несъгласен с казаното от
представителя на частните обвинители. Случило се е най-тежкото. Нашите
съболезнования, но тъй като в съдебната зала трябва да кажем и някои неща,
които според нас са се случили и са допринесли за това деяние, което
законодателят е определил като престъпление. Казва се, че причината за
смъртта на починалото лице е несъобразената скорост, а това не е вярно.
Причината за смъртта на този човек С. К. е това, че той се намира там, където
не трябва да се намира. Това е основната причина и всички в тази зала го
разбираме. Човешки това момче е невинно, юридически е виновно. Защо
човешки? Веднага ви насочвам към свидетеля, който се движи след колата на
подсъдимия, И. С.. Вижте какво казва „Просто ако не беше Г. пред нас най-
вероятно, ние щяхме да блъснем човека, ако е вървял по пътя“. Това сме го
9
приели като доказателство. Разбирате ли какво нещо е съдбата?! Съдбата е
отнесла това момче с колата там, карайки по пътя, ще говорим какво е
нарушил, има нарушение на ЗДвП, неизбежно, обаче там се намира човек,
който няма никаква работа там. Вижте какво казва в признатите от всички
доказателства и приети като такива самият г-н прокурор – „Широчината на
банкета отдясно на асфалта в посока към гр. П. е 1,80“, а пешеходците, когато
има банкет или тротоар са длъжни да се движат там. Какво търси този човек
на пътя?! Никой не нападам, но ние сме в наказателен процес, където
наказанието може да бъде от 2 до 6 години и тези неща са много важни, и
трябва да ги чуят най-вече съдебните заседатели, и затова, моля при
определяне на вашето наказание да имате следното предвид - шофьор, който
се движи с, приемам, че е 86 км/час, защото съм се съгласил с
обстоятелствата, но не мога да не кажа за вас, без да намира отражение във
виновността, но следва да намери отражение в размера на наказанието,
същият този шофьор, зад Г., заедно с неговата спътничка - свидетелка,
разпитана – казва, че те са настигнали Г. и са се движили доста време след
него като тяхната скорост е 60 км/час и тъй като се движат с кола пред тях и
спазват дистанция, и неговата скорост най-вероятно е толкова. Това не е
скоростта, която вие следва да приемете. Скоростта му е 86 км/час, обаче тази
скорост 86 км/час е в позволената на извънградско движение на МПС, която е
90 км/час, но Община П. е представила схема, на която там има знак В26 с
ограничение 50 км/час. Не го оспорвам, макар, че не го намирам в други
документи по делото, най-вече в протокола за оглед, и това създава известно
съмнение, но следва да го коментирам пред вас, защото съм защитник, но не
държа да намира отражение във вашето решение, защото съм признал всички
факти в обстоятелствената част. И, ето сега, вижте, колко обстоятелства,
които всички са в полза на подсъдимия, и няма нито едно, което да го
укорява. И сега приемаме, че се движи с малко по-висока скорост и това му е
виновното откъм юридически аспект, защо, защото ако има знак В26, трябва
да го спазваш, превишил си го. Дори да няма такъв знак, защото има един чл.
20, който казва, че водачът трябва така да се движи, с такава съобразена
скорост, че да може да реагира на всяко предвидимо препятствие и тъй като
процесът е в такива русла, само едно изречение. Добре, ако изключим
юридическия момент на делото, който е безспорен, ако аз се движа в 22 часа и
кусур, както е посочено в обвинителния акт, слънцето е залязло и е настъпила
10
тъмната част на деня, цитирам обвинителния акт, какво трябва да очаквам на
пътя – е кола, мотор, колело. Да очаквам ли пешеходец, извън градска и
селска черта, не. Затова има и решение, това не е предвидимо препятствие,
пак казвам, не е такъв случаят, но К. И. не е бил длъжен да чака на пътя човек
с тъмни дрехи. Как се вижда такова нещо, как се реагира?! Експертизата е
права да измери разстоянието на спирачните следи, да види, какви са
повредите по колата, докторът да види какви са телесните повреди и оттам да
се сложат в математическо уравнение и да се види, каква е скоростта, и как е
било възможно да реагира водачът - това е само на книга, никога не става на
практика. За да мога да реагирам, дори да карам с 61 км/час, трябва най-
вероятно да знам, да предполагам, да допускам, че там може да има нещо и да
гледам към точно определеното място, за да мога да реагирам със спирачката,
защото има спирачно закъснение и аз ако дори да карам с 61 км/час, ако
реакциите са ми по-бавни, то не от виждането, докато се задейства
спирачната система, край, всичко е свършило. Затова е човешки невинен,
защото няма как да реагирам, но можем да го оправдаем ако сме на пейката,
когато сме в съдебната зала, това не върви. И аз съм съгласен с това нещо и
затова казвам, че смъртта на пешеходеца е причинена и от виновното
поведение на водача, затова безспорно той е виновен.
Да кажем нещо и за обстоятелствата около наказание, когато имаме такава
фактическа обстановка. За мен лично той е почти невинен. Използвам израз,
който не може да намери никакво приложение във вашата присъда, защото
или си виновен, или си невинен, но ние сме се съгласили, тук отварям една
скоба, момчето признава, че ако е бил по-осторожен, по-внимателен и с
божията помощ е могъл и да реагира и по-рано, и това най-вероятно така, и
тук това обстоятелство, за да върви по този ред процесът, а не да се
назначават допълнителни експертизи и да се разпитват свидетели, също е
едно голямо предимство в оценката за извършеното и в превъзпитанието му,
а всичко това има отношение към наказанието. Защо?, защото във всички
случаи, когато имаме дела с катастрофи, без изключение обаче при тези
катастрофи и независимо от настъпилите общественоопасни последици,
главен определящ обект в тези престъпления е безопасността на движението
на автотранспорта, не пешеходците и правната природа на такова
престъпление се определя от поведението на водача. Резултатът е лош, най-
лошият за починалия и за близките, но трябва да се оцени и какви са били
11
възможностите на К. И., и вече при съпоставката на тези възможности, да се
определи наказанието, защото наказанието е от-до.
Аз считам, че налице са толкова много смекчаващи вината обстоятелства,
които вие ще отсеете в моето изложение, да не ги изброявам поотделно, казах
ги, и тези всичките обстоятелства могат да се квалифицират като
многобройни и да се приложи чл. 58, ал. 4 от НК, защото налице са наистина
обстоятелства, които смекчават до минимум наказателната отговорност и
тогава следва да се слиза под минимума, ако вие се съгласите с моето
виждане. Всичко е по приетите доказателства и цитирах най-важното, за да не
ви обременявам – за тъмната част, за банкета.
Когато е изготвена експертизата, експертите нямат експертната справка дали
починалият е употребил алкохол. Има данни, че е употребил алкохол, но не
знаят какво е количеството, и се оказва после, че е 0,3, което е нищо, нищо не
си пил. Добре, задавам си въпроса, какво прави нормален човек на ... на този
път в това време?! Този въпрос стои без отговор, но по отношение на съдбата
на К. И. вие трябва да намерите отговор и да го отразите. Той трябва да си е в
къщи, трябва да е на друго място или ако е там, трябва да е на банкета. Ако е
на пътя, какво прави? - оставям отворен въпроса, защото и аз не мога да
намеря отговор, но го поставям, защото съм в качеството на защитник.
Накрая искам да кажа, че в обвинителния акт, тук, чест и почитание за г-н П.
- прокурорът по делото, защото на стр. 7 чета един абзац, пети абзац …
цитира се … Ние имаме експертиза, че смъртта е настъпила веднага, но
следва да се отчете, че когато е станало това нещастно събитие, той веднага е
спрял, веднага е позвънил на 112 и младо момче, кой знае, кой, как може да
реагира в такава ситуация, но това, което е зависило от него, е направил,
подсигурил е периметър, спрели са други коли, не знам дали помощта е
реална, но моля ви този въпрос да се обсъди, защото действително, каквото е
зависило от него, го е направил. А, сега, кога е констатирана смъртта и как е
станало, оставям на експертите, които имат заключение.
Съвсем накрая, когато престъпленията, за които се събираме в тази зала по
нежелание са умишлени при всички форми на умисъла, съдът може да бъде и
безкомпромисен. Аз считам, че трябва да бъде винаги състрадателен, но
никога от моя страна няма укор, когато е безкомпромисен, защото това ни е
работата, а пък и другият умишлено е целял да направи нещо. Ако си целял да
12
нарушиш нещо, мисля, че в съзнанието ти трябва да стои въпроса за
отговорността, че може и да понесеш нещо, и това е смисълът на
правораздаването. Обаче, когато е в непредпазливото, тук няма
самонадеяност, тук има форма на непредпазливост, определянето крайна,
минимална небрежност, т.е., да не предполагаш, че въпреки, че е такъв път,
може пък да излезе и такова препятствие, и ако предполагаш, тогава да
съблюдаваш малко по-осторожно нещата, за да може да предвидиш, макар, че
това е само пожелателно обяснение на думи, но имах предвид, че когато не е
умишлено деянието и когато е млад човек, когато признава, когато
определите всички тези обстоятелства на станалото и най-лекото наказание е
тежко, но не може без наказание, затова ви моля за най-лекото наказание, вкл.
и кумулативното л.п., защото той работи с колата.
И още един път, защото присъстват близки, нашите общи съболезнования на
мен, подсъдимия и на семейството, и ви моля за по-леко наказание.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам всичко, което каза адвокатът ми. Аз работя.
Баща ми е з. .... С пълномощно съм и ходим по пазарите в С., П. и продаваме
стока, и книжката ми е необходима.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Аз благодаря на защитника на подсъдимия. Не
искам думата, за да изпадам в полемики, че е трайна съдебната практика на
ВКС за въпроса, че неправомерното поведение на пострадалия не оневинява
извършителя на ПТП, а пропуснах в речта си да искам от съда при
определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 343г от НК,
като освен наказанието „л.с.“ се наложи на подсъдимия и наказание лишаване
от права, в случая л.п.. Считам, че това трябва да бъде за срок, какъвто е
срокът на наказанието „л.с.“.
АДВ. П.: Няма какво да добавя.
Съдът
13
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВОТО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля за по-леко наказание.
Съжалявам много за случилото се.
Съдът се оттегля на съвещание в 10.42 часа и обяви на страните, че
заседанието ще продължи в 12.30 часа.
АДВ. Г.: Служебен ангажимент в РС гр. П. не ми позволява да изчакам
обявяване на присъдата за час, след 12.00 часа, поради което моля да
извините отсъствието ми.
Съдебното заседание продължава в 12.40 часа.
Явяват се прокурор П., подс. К. И., адв. П. и ч. обв. Г. К..
Не се явява адв. Г. по изложените от него причини.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма за какво да чакаме адв. Г.. Той отиде на друго дело.
Да се чете присъдата без него.
Съдът постанови и публично обяви присъдата си, като разясни присъдата и
начина на обжалването й.
Поради условното осъждане на подсъдимия, изпълняваната от него най-лека
14
мярка за неотклонение „П.” следва да бъде потвърдена. Поради което и на
основание чл. 309, ал. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо подс. К. Х. И., ЕГН **********, мярка за
неотклонение „П.“.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок,
считано от днес, пред А.с. гр. С..
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 12.45 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15