№ 362
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000503264 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 262729 от 17.08.2022 г., постановено по гр. д. №
2469/2021 г. на СГС, ГО, 9 състав, Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на С. Н. В. на основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от поддържаното срещу нея незаконно обвинение, по което е била
оправдана с влязла в сила присъда, постановена на 27.02.2019 г., по н.о.х.д. №
125/2018 г. на Районен съд - Ботевград, ведно със законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 15.03.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен
размер от 50 000 лева исковата претенция е отхвърлена. Със същото решение
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Н. В. и
сумата от 8 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС по водените
1
наказателни производства, ведно със законната лихва от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното плащане.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния
закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Въззивницата и ищца С. Н. В. обжалва решението в неговата
отхвърлителна част като поддържа, че претърпените от нея по време на
наказателния процес и престоя в затвора вреди, са включвали и страх, шок,
обида, унижение, огорчение, което не било отчетено изцяло от
първоинстанционния съд при определяне на размера на дължимото
обезщетение. Моли решението да бъде отменено в неговата отхвърлителна
част и искът ѝ бъде уважен изцяло.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в
която са уважени исковите претенции, които счита за недоказани. Излага
подробни доводи, че определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост,
установен в съдебна практика в аналогични случаи, на социално-
икономическите условия на живот в страната през периода, за които се
претендират вреди, както и на вида и обема на вредите. По иска за
имуществените вреди сочи, че не са ангажирани доказателства за реално
изплатено адвокатско възнаграждение. Моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени изцяло, евентуално – размерите на обезщетенията да бъдат
намалени.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд –
гр. София намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от С. Н. В. срещу Прокуратурата
на Република България за заплащане на сумата от 50000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на воденото
наказателно производство за извършено престъпление по чл.202, ал.2 вр.
2
чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК, по което ищцата е била оправдана, както и за
заплащане на сумата от 8 400 лева представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от същото незаконно обвинение, ведно със
законната лихва от датата на присъдата - 27.02.2019 г. до окончателното
изплащане.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че ищцата В. е била
подсъдима по н.о.х.д. № 990/2011 г. на РС-Ботевград, по което е постановена
осъдителна присъда, с която е наложено наказание три години лишаване от
свобода и е лишена от право да упражнява професията си. Присъдата е
потвърдена с решение на СОС по в.н.о.х.д. № 419/2012 г. По искане за
възобновяване на наказателното производство е било образувано н. д. №
2110/2012 г. на ВКС, по което въззивното решение е отменено и делото е
върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
На 13.03.2013 г. ищцата е освободена от Сливенския затвор, където
изтърпяла три месеца и половина от наложеното и наказание. С решение от
11.06.2013 г. на СОС по в.н.о.х.д. № 419/2012 г. е отменена осъдителната
присъда на РС-Ботевград и делото е върнато на досъдебното производство със
задължителни указания. На 11.07.2013 г. е внесен нов обвинителен акт срещу
нея, по който е образувано н.о.х.д. № 542/2013 г. по описа на РС-Ботевград, по
което е поддържано обвинение за тежко престъпление –длъжностно
присвояване в големи размери. След извършени редица процесуално–
следствени действия е постановена присъда на 06.02.2017 г., с която отново е
призната за виновна. С решение по в.н.о.х.д. № 810/2017 г. на СОС е отменена
постановената присъда и делото е върнато на РС-Ботевград за ново
разглеждане, като е прието, че присъдата е постановена без мотиви и извън
внесеното обвинение. Образувано е н.о.х.д. № 125/2018 г. на РС-Ботевград, по
което са извършвани нови процесуално-следствени действия и е постановена
оправдателна присъда на 27.02.2019 г.
По гореописаните наказателни производства ищцата е привлечена като
обвиняема с постановление от 13.10.2011 г., като е взета мярка за
неотклонение „подписка“ и е била подсъдима за периода от образуване на
н.о.х.д. № 990/2011 г. на 13.12.2011 г., когато е най-ранната установена дата
на образуване на това дело, посочена в разпореждане за насрочване
3
разглеждането му в открито съдебно заседание, до приключване на
производството с оправдателната присъда, постановена по н.о.х.д. №
125/2018 г. на РС-Ботевград, влязла в сила на 15.03.2019 г., или повече от
седем години. През този период ищцата е била с мярка за неотклонение
„подписка“, с изключение на периода от 3 месеца и половина, през които е
била лишена от свобода.
От показанията на св. М. М. – дъщеря на ищцата, се установява, че
воденото наказателно преследване и престоя в затвора за изтърпяване на
наказание за престъпление, което не е извършила, се е отразило
изключително тежко на ищцата. Сочи, че тя изпаднала в шок, затворила се, не
разговаряла с близките си, чувствала се засрамена, обидена, унизена и
огорчена. Била притеснена и за баща си (дядо на свидетелката), който бил
сам. Освен това сестра родила няколко дни след като майка била откарана
в затвора в ***. Голям шок за ищцата било и отдръпването на брат , който
прекъснал всякакви взаимо-отношения с нея.
От показанията на св. П. се установява, че същият познава ищцата от
2004 г., синът му е съпруг на една от дъщерите . Свидетелят в показанията
си сочи, че знае за воденото срещу нея наказателно производство, което дало
сериозно отражение и довело до цялостна негативна промяна в живота след
това. За неблагоприятните последици допринесло и това, че живеели в малък
град и хората злословели по адрес на ищцата, поради което тя се
притеснявала за семейството си и за себе си.
При тези данни съдът намира от правна страна предявеният иск за
основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани, в случаите на незаконно
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. Отговорността на държавата има обективен характер
и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от
ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение, в който смисъл са и
разясненията на Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ВКС, ОСГК. Както
това е разяснено в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 480
от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., обезщетението за
неимуществени вреди е за увреждане на неимуществени права, блага или
4
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, доброто име в обществото. С оглед принципа за всеобхватност
на обезвредата при извършен деликт, залегнал в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В настоящия случай елементите от фактическия
състав, пораждащ правото на обезвреда за ищцата С. В. по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, са налице, поради което за претърпените от нея неимуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение, следва да бъде определено съответно обезщетение. Ето защо,
искът за поправяне на неимуществените вреди се явява доказан по своето
основание.
По спорния въпрос за доказването на вредите и причинно-следствената
връзка между тях и незаконното обвинение, повдигнат с жалбата на
Прокуратурата, е формирана трайна и безпротиворечива съдебна практика,
която прима, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на подобно увреждане в рамките на обичайното за
подобни случаи. Това е така, защото е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване
на престъпление, е притеснено и тревожно, чувства се несигурно, накърнява
се социалното му общуване, като се търпят и неудобства от социален и битов
характер. Ето защо, не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство,
безпокойство, срам и др. подобни изживявания.
Относно размера: обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата
на чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ се определя на основание § 1 от ДР на ЗОДОВ
съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД - по справедливост. Прилаганото на
критерия „справедливост“ предпоставя цялостна преценка на конкретните
факти, които са от значение за съдържанието на неимуществените вреди и за
правилното определяне на обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат
репарирани. От значение в настоящия случай са вида на престъплението, за
което е повдигнато незаконното обвинение – длъжностно присвояване по
чл.202, ал.2 вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК, за което тежко, по смисъла на чл.93,
т.7 от НК, умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години, както и лишаване от права;
5
продължителността на незаконното наказателно преследване, която е била
повече от седем години и надхвърля съществено разумния срок; страхът,
ужасът и притесненията, които ищцата е изживявала преди всяко заседание,
безсилието, унижението и неправдата, които е изпитала при изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора в гр.*** за около три месеца и
половина за същото престъпление, за което впоследствие е оправдана;
притесненията за близките; мерките на процесуална принуда – „подписка“;
броят и продължителността на извършените с нейно участие процесуални
действия, които са многобройни; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалата с оглед личността и начина на живот, както и
разпространяването на този факт в обществото, респ. в социалната среда, в
която живее, установени от показанията на разпитаните свидетели; възрастта
на ищцата към датата на привличането като обвиняема – 56 години, и
фактът, че преследването в тези седем години и половина от активната й
възраст е рефлектирало цялостно върху живота , върху социалните контакти
и върху личната психо-емоционална сфера. На последно място, съдът приема
и като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди
икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на увреждането.
От друга страна в производството не е установено тежко и трайно
влошаване на здравословното физическо и психическо състояние от воденото
наказателно производство срещу ищцата, доколкото липсват медицински
документи за това. Липсват доказателства и относно трудовата дейност след
образуване на конкретното наказателното производство, за да се направи
извод, че именно то е оказало негативен ефект върху нея. Съдът съобрази
също така, че самото осъждане на дъжравата също има ефект на репарация.
Въз основа на изложеното съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението, което ще репарира в пълна степен неимуществените вреди на
ищцата от воденото срещу нея наказателно производство, е 30 000 лв., така
както е приел и първоинстанционният съд.
По отношение на иска за имуществени вреди: видно от представените
договор за правна помощ, фактури за извършени плащания и извлечения,
надлежно заверени за верността им с оригинала, ищцата е направила разходи
по воденото срещу нея незаконно наказателно преследване в размер на 8400
6
лева с ДДС. Този разход съставлява вреда, която също подлежи на репариране
чрез изплащане на обезщетение, равно на размера на вредата. С отговора на
исковата молба прокуратурата изобщо не е оспорила този иск, не е оспорила и
доказателствата, които го подкрепят. Следователно, оспорването на
последните едва с въззивната жалба се явява преклудирано. По делото е
установено наличието на плащане на въпросното адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство, което не се явява прекомерно, поради
което ответникът следва да бъде осъден да го заплати изцяло, както е приел и
първоинстанционният съд.
Поради съвпадане на изводите и на двете инстанции, решението на СГС
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на страните не се следват разноски: техните
жалби са отхвърлени изцяло, а разноски по жалбите на насрещната страна не
са правени, нито са представени доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262729 от 17.08.2022 г., постановено по
гр.д.№2469/2021 г. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7