№ 62
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20225000500213 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба с вх.№ 642/25.02.2022 г. от „М.- С.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: град П., ул. „Г.Н.И.“ № 20, ЕИК - ...., с
управител М.В.К., чрез пълномощник адвокат Р.Т. И., вписан в Адвокатска
колегия – П. против Решение № 21/26.01.2022 г. по в.гр.д. 464/2021 г. на
Окръжен съд – С., с което е оставена без уважение жалба с вх.№
2899/06.12.2021 г. срещу разпределение на суми по протокол от 15.11.2021 г.
по изп.дело № 52/2018 г. по описа на частен съдебен изпълнител с № 916 З.Т.,
с район на действие - района на С.ски окръжен съд, в частта по т. 3 на раздел
IV, с която от сумата от 23757,88 лева, останала след погасяване такси за
ЧСИ, такси и разноски на взискателя и публични задължения, не се
разпределя част за погасяване вземане на това дружество по изпълнителни
листове, а на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК сумата от 23757,88 лева се
задържа до представяне на изпълнителен лист в полза на другия взискател „Б.
- СС“ ЕООД, издаден въз основа на допуснато обезпечение. В жалбата се
твърди, че постановеното решение на СмОС е неправилно – постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и е
необосновано. Излагат се доводи, че неправилно при извършеното
разпределение от ЧСИ в реда на хирографарните кредитори се задържа цялата
1
сума, като неправилно се прилага разпоредбата на чл. 459 от ГПК. Анализира
се правния статут на възбраната като обезпечителен, а не създаващ право на
предпочтително удовлетворяване. Цитира се апелативна практика.
Претендират се разноски.
Ответниците по жалбата: длъжника Сдружение „Т.д.К.“-С. и
присъединените по право взискатели „Б. - СС ЕООД/н/ - П., и държавата чрез
ТД на НАП - П., не са взели становище по същата.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице – взискател, засяга
неблагоприятно за него обжалваемо, съгласно чл. 463, ал. 2 във връзка с чл.
274 от ГПК решение за оставяне без уважение жалбата му срещу
разпределение на съдебен изпълнител и откъм съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима.
Съдът, след преценка на доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
Окръжният съд е сезиран с жалба вх.№ 2899/06.12.2021 г. от „М.- С.“
ЕООД срещу разпределение на суми, съдържащо се в протокол от 15.11.2021
г. по изп.дело № 52/18 г. на ЧСИ с рег.№ 916 З.Т., действаща в района на
С.ски окръжен съд, в частта по т. 3 на раздел IV, с която от сумата от 23757,88
лева, останала след погасяване такси за ЧСИ, такси и разноски на взискателя
и публични задължения, не се разпределя част за погасяване вземане на това
дружество по предявени изпълнителни листове, а на основание чл. 459, ал. 1
ГПК се задържа до представяне на изпълнителен лист в полза на другия
взискател „Б. - СС“ ЕООД(н), издаден въз основа на допуснато обезпечение.
Не са постъпили възражения от останалите страни по изпълнителното дело:
длъжника Сдружение „Т.д.К.“-С. и присъединените по право взискатели „Б. -
СС ЕООД/н/-гр.П. и държавата чрез ТД на НАП - П.. Частният съдебен
изпълнител е изложил доводи, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Окръжният съд е установил, че изпълнителното дело е образувано на
08.02.2018 г. по молба на взискателя „М.- С.“ ЕООД за събиране паричните
му вземания спрямо длъжника Сдружение „Т.д.К.“ - С. за над 100000 лева
разходи за ремонти, реконструкция и др. на административната сграда на ТД
„К.“ и лихви. За събиране вземанията на жалбоподателя е била наложена от
ЧСИ, съгласно разпореждане от 26.02.2018 г. възбрана и върху собствения на
длъжника поземлен имот с идентификатор .... в курортното ядро „С.“ - П.,
2
ведно с намиращите се в него три сгради с идентификатори съответно .....3,
.....1 /туристически сгради на по три етажа - туристически комплекс хижа
„С.“/, както и върху сграда с идентификатор .....4 /за енергопроизводство/,
като възбраната е била вписана на 26.02.2018 г., дв.вх.№ 424 от същата дата,
акт № 58, на Служба по вписванията при С.ския районен съд. Въз основа на
молба от взискателя „М.- С.“ ЕООД с вх.№ 569/15.02.2019 г. ЧСИ Т. с
разпореждане от 19.02.2019 г. е била вдигната така наложената възбрана
върху поземления имот с идентификатор .... в курортното ядро „С.“ - П.,
ведно с намиращите се в него три сгради с идентификатори съответно .....3,
.....1 и .....4, и е била наложена възбрана върху два самостоятелни обекта в
едната от сградите, а именно: обект с идентификатор .....1.6 и обект с
идентификатор .....1.15. На 19.02.2019 г. са били вписани съответно
заличаване на възбраната върху ПИ с идентификатор .... в курортното ядро
„С.“ - П., ведно с намиращите се в него три сгради с идентификатори
съответно .....3, .....1 и .....4 и е била вписана възбраната върху двата
самостоятелни обекта с идентификатори съответно .....1.6 и .....1.15. На
10.01.2019 г., е била вписана възбрана в полза на „Б. - СС“ ЕООД/н/ върху
поземления имот с идентификатор ...., в курортното ядро „С.“ - П. и върху две
от намиращите се в него сгради, собствени на длъжника Сдружение
Туристическо дружество “К.“ с идентификатори съответно .....3,
представляваща тяло „С“ на хижа „С.“ и 67653.11.1.1, представляваща тяло
„А“ на същата хижа, за обезпечение на предявените от „Б. -СС“ ЕООД/н/
осъдителни искове за парични вземания против Сдружение Т.д.К.“ - С.. Това е
било сторено въз основа на Определение № 528/04.12.2018 г. по в.ч.гр.д. №
632/18 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на
тези искове. На втора публична продан, продължила в периода 27.08.21 г. -
27.09.21 г. са били изнесени двата обекта, намиращи се в така възбранената
сграда с идентификатор .....1, а именно: .....1.6, представляващ апартамент №
А102 и .....1.15, представляващ ателие № А202, находящи се в тяло „А“ /буква
„А“/ в сграда с идентификатор .....1, представляваща част от строеж
„Надстройка, преустройство и пристройка на съществуваща сграда хижа „С.“
- втори етап“ в к.к. П., построена в груб строеж. С протокол от 28.09.2021 г. за
купувач на апартамента с идентификатор .....1.6 е бил обявен Б.Ц. и
постъпилата сума 39973 лева е била разпределена с протокол от 15.11.2021 г.,
т. 3 от на раздел IV от който се обжалвал. Съгласно извършеното
3
разпределение след отделени суми по чл. 136, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗД е бил
наличен остатък от 23757.88 лева, който е бил предназначен за
хирографарните кредитори - т. 3 на раздел IV от разпределението.
Констатирано е от СмОС, че по тази точка е постановено, че както „М. - С.“
ЕООД не получава сума от така разпределяната за вземането си по
изпълнителните листове, чийто непогасен остатък е 87 423,80 лева, а само за
такси и разноски по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, така и другият
взискател - „Б. - СС“ ЕООД (н) също не получава сума от разпределението.
Установено е, че посочената сума от 23757,88 лева се задържа от ЧСИ до
представяне на изпълнителен лист в полза на „Б. - СС“ ЕООД (н) издаден въз
основа на допуснатото обезпечение.
В мотивите на Решението си СмОС е приел, че това задържане е
направено в изпълнение разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от ГПК, която
предвижда, че кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез
налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато
изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се
на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител
и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се
разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако
обезпечението бъде отменено. В случая „Б.-СС“ ЕООД/н/ е било присъединен
взискател по силата на тази разпоредба, защото в негова полза е допуснато от
Пловдивския апелативен съд по в.гр.д. № 632/18 г. описаното по-горе
обезпечение на исковете му срещу Туристическо дружество “К.“ чрез
налагане на възбрана върху цялата сграда с идентификатор .....1,
представляваща тяло „А“ на хижа „С.“. Това означава, че е възбранен и
самостоятелният обект в нея, сумата от чиято продан се разпределя на
15.11.2022 г. - апартамент № А102 с идентификатор .....1.6. Според СмОС
след като „Б.-СС“ ЕООД/н/ се смята за присъединен взискател по право, не е
необходимо да подава молба за конституиране в това качество. Съдебният
изпълнител узнава за възбраната при проверката за вещни тежести и
собственост на имота, върху който се извършва принудителното изпълнение,
поради което и на осн. чл. 459, ал. 1 ГПК е длъжен да счита съответното лице
за присъединен взискател с всички произтичащи от това права и задължения.
Т.е. „съдебният изпълнител служебно вземал предвид вземането на
присъединения по право кредитор“ и тъй като положението на обезпечения
4
кредитор, присъединен по право, е по-особено /„съществуването на неговото
вземане все още не е съдебно потвърдено и правото на принудително
изпълнение не е удостоверено в изпълнителен лист“, както е посочено в
мотивите по т.5 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК/, заделя съответната сума до получаване на такъв лист.
Окръжният съд е приел за неоснователни са изложените в
първоначалната жалба оплаквания, че е имало нарушение на чл. 136 ЗЗД - с
неразпределянето на остатъка от 23757,88 лева не се осъществявало
предпочтително удовлетворяване на присъединения взискател „Б.-СС“
ЕООД/н/ в разрез с правилата на чл. 136 ЗЗД, а тази сума се запазвала
временно по сметката на ЧСИ, който ако и след като получи изпълнителен
лист, издаден в полза на „Б.-СС“ ЕООД/н/ за съответна сума според уважения
размер на исковете му срещу Т.д.К.“, едва тогава щял да се разпредели този
остатък по съразмерност между хирографарните кредитори, сред които е бил
и жалбоподателят „М.- С.“ ЕООД.
Настоящият състав намира, че жалбата е основателна.
В член 459 от ГПК е регламентирано задължително встъпване в
изпълнителния процес, без да е необходимо изрично искане за това на
кредитори с обезпечено вземане чрез наложена възбрана, когато
принудителното изпълнение е насочено върху предмета на обезпечението.
Това е извършено с цел охрана интересите на обезпечения кредитор. При
положение, че след осребряване на имуществото, предмет на обезпечението и
при изготвяне на разпределението по чл. 460 от ГПК, обезпеченият кредитор
все още не разполага с изпълнителен лист, в който да е обективирано
паричното му вземане, то следва при разпределението да бъде отделена сума,
която законодателят е определил като „припадаща се“ – изр. II в ал. 1, на чл.
459 от ГПК. Т.е. това е сума, която е съответна и съразмерна с вземанията на
останалите кредитори. Разпоредбата на чл. 459 от ГПК не лишава останалите
кредитори, още повече в качеството им на редовни взискатели с влязъл в сила
годен изпълнителен титул от полагащото им се в условията на съразмерност в
съответния ред. Тази припадаща се сума се запазва по сметката на съдебния
изпълнител и се предава на обезпечения кредитор, когато представи
изпълнителен лист, или ако обезпечението бъде отменено се връща на
длъжника, респ. се разпределя между останалите взискатели. В текста на чл.
5
459 от ГПК, за да определи размера на сумата, която ще се задели за
обезпечения кредитор, който все още няма изпълнителен лист за вземането
си, законодателят е използвал израза „припадащата се сума“. Налице е
конкретност, а не неопределяемост. Конкретната сума е винаги посочена в
обезпечителния акт за допускане на обезпечението. Тази сума е Б.та за
съответното процентно определяне и запазване на дължимото на обезпечения
кредитор. Което дължимо е под условие – до представяне на изпълнителен
лист или до отмяната на обезпечението. Следователно, участието на
обезпеченият кредитор в разпределението не е предпоставено от
приключване на неговото съдебно производство за вземането, но и не е
предпоставка за създаване на пречки в нормалното развитие на
изпълнителния процес. Налице е паралелна съвместимост на два правни
института, които не са в колизия.
В конкретния случай се установи, че на лист 220 от изпълнителното
дело е приложено Определение № 528/04.12.2018 г. по в.ч.гр.д. 632/2018 г. на
Апелативен съд – Пловдив, в което са посочени сумите за които е допуснато
обезпечение в полза на „Б.-СС“ ЕООД/н/, както и възбранените имоти с
идентификатори: .... (ПИ) със ситуирани в него сгради: .....1 и .....3. А
конкретният продаден на публична продан обект е с идентификатор .....1.6. и
е част от сграда .....1. При разпределението в реда на хирографарните
кредитори е следвало съдебният изпълнител в производството по изп.д.
20189160400052, при извършване на разпределението по чл. 460 от ГПК,
обективирано в протокол от 15.11.2021 г. на л. 875 от изп. дело, в реда на
необезпечените (хирографарните) кредитори не да задържа посочената там
сума, а съобразно размера на текущото вземане на взискателя и размера на
обезпеченото вземане на присъединения по чл. 459, ал. 1 от ГПК кредитор да
определи суми по съразмерност и да удовлетвори основния взискател с
дължимото, а сумата определена за присъединения взискател – да задържи
съгласно правилата на посочената разпоредба.
По изложените съображения следва обжалваното решение и
разпределение в обжалваната му част да бъдат отменени, а делото да бъде
върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение.
Съобразно изходът на делото следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за разглеждането му пред
6
окръжен и пред апелативен съд – в производството пред СмОС – 25 лева
държавна такса, 300 лева адвокатско възнаграждение, 96 лева за препис на
изпълнителното дело и връчване на книжа, както и пред ПАС – 25 лева
държавна такса и 200 лева адвокатско възнаграждение или общо 646 лева.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21/26.01.2022 г. по в.гр.д. 464/2021 г. на Окръжен
съд – С..
ОТМЕНЯ Разпределение от 15.11.2021 г., предявено на страните на
30.11.2021 г. по изпълнително дело № 20189160400052 по описа на Частен
съдебен изпълнител с рег.№ 916 – З.Т., с район на действие – района на
Окръжен съд – С. в частта относима към хирографарните кредитори – раздел
IV, т. 3.
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за продължаване на
съдопроизводствените действия по него съобразно мотивната част на
настоящето решение.
ОСЪЖДА Т.д.К.“ с ЕИК – ...., седалище и адрес на управление: област
С., община С., град С.-4700, к.к. „П.“, хижа „С.“ да заплати на „М.- С.“ с ЕИК
- ....ЕООД, седалище и адрес на управление: град П., ул. „Г.Н.И.“ № 20 сумата
от 646 лева разноски в производството пред окръжен и апелативен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7