Р Е Ш Е Н И Е № 1961
гр. Пловдив, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на четвърти
юни две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Катя
Янева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6790
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* против Е.Е.Б., ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване на установено,
че се дължат следните суми, а именно: сумата в размер на 219,10 лева –
главница, от която 43,77лв. – неплатени абонаментни такси за отчетен период
01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******,
сумата от 62,91лв. – неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 31.07.2015
г. за периода 01.09.2016 г. – 31.01.2017 г., 112,42лв. - неплатени абонаментни
такси и ползвани услуги за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. по
Допълнително споразумение от ***** г. към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ******.
В уточнителна молба от 10.06.2019 г. е уточнен
първоначалния петитум по исковата молба, като липсва искане за установяване на
дължимост на законна лихва, в каквато насока липсва и произнасяне в заповедта
за изпълнение.
Ищцовото дружество
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, твърди, че на 25.02.2015 г. между
ответника Е.Е.Б. и ищеца е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ****** за срок от 24 месеца по план Резерв 13,99 с тарифиране на
интервали от 60 секунди и стандартен месечен абонамент в размер на 13,99лв.
Ответникът не изпълнил задълженията си по договора в размер на 43,77лв. –
неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г.
На ***** г. между ответника Е.Е.Б. и ищеца е сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** за срок от 12 месеца. На ***** г. е сключено
Допълнително споразумение за срок от 24 месеца. На същата дата и по повод
споразумението, мобилният оператор като лизингодател и ответника като
лизингополучател сключили договор за лизинг,
с който на ответника било предоставено за временно и възмездно ползване
устройство марка ****** с обща лизингова цена в размер на 160,77лв.
чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка в размер на 6,99лв. по договора
ответникът дължи заплащане на сумата от 62,91лв. – лизингови вноски за отчетен
период 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. / 3 вноски по 6,99лв. всяка и 41,94лв. – 6
лизингови вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл.12 от ОУ към договора, дължими за периода 01.01.2017 г. –
31.01.2017 г./.
На ***** г. е сключено ново
допълнително споразумение към договора за срок от 24 месеца, по план ***** 30,99 промо МВ със
стандартен месечен абонамент в размер на 30,99лв. Ответникът не изпълнил
задълженията си по договора в размер на 112,42лв. – неплатени абонаментни такси
и ползвани услуги за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г.
Заявява се, че
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника, но предвид
подаване на възражение от длъжника, съдът е предоставил възможност на същия да
предяви установителен иск относно вземането си.
С оглед изложеното,
от съда се иска да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за
установено съществуване на вземане срещу ответника в размер на 219,10
лева –
главница, от която 43,77лв. – неплатени абонаментни такси за отчетен период
01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******,
сумата от 62,91лв. – неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг ог ***** г. за периода
01.09.2016 г. – 31.01.2017 г., 112,42лв. - неплатени абонаментни такси и
ползвани услуги за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******. Претендират се и направените
по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба в предоставения му едномесечен срок. Заявява, че оспорва предявените
искове. Оспорва ищецът да е предоставил услугите в обема, който се претендира
плащане. оспорва да се намира в облигационни отношения с ищеца, като не е
подписвала посочените документи. Оспорва истинността на съдържанието на
приложените фактури, сметки и приложения, като счита, че същите са съставени за
нуждите на делото и не отразяват проведени разговори, съобщения и други такси и
услуги. Те не съответстват и на ползваните услуги. От представените договори не
ставало ясно и какъв е абонаментния план, какви са дължимите месечни такси.
Налице е разминаване в стойността на основната месечна такса и начислената
завишена такава във фактурите. Оспорва обстоятелството да й е предоставен
мобилен телефонен апарат по договор за лизинг. Поради неизпълнение е развалила
договора на основание чл.10 от ОУ към договора. Счита, че ищцовото дружество е
действало недобросъвестно и не може да черпи благоприятни
последици от това поведение. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи
вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер, а
ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане
на отговорността.
По делото е прието ч.гр.д. № 1622 по описа за 2019 г. на ПРС, от което се
установява, че вземането, предмет на производството
съответства на вземането по издадената заповед за изпълнение, както по
основание, така и по размер. Препис от заповедта е връчен, депозирано е
възражение, като в указания срок са предявени исковете, предмет на настоящото
производство. От изложеното следва, че предявените искове са допустими и следва
да се преценят събраните по делото доказателства, касаещи основателността на същите.
Ответникът оспорва да е подписала Договор № ****** за мобилен номер ****** *****
г., както и Приложение – ценова листа за частни клиенти от ***** г. От приетото
по делото заключение на съдебно – графологичната експертиза – основно и
допълнително такова, се установява, че в
тези документи няма положен подпис на лицето Е.Е.С.
Ответникът оспорва да е подписала Допълнително споразумение от *****
г. към Договор за мобилни услуги за мобилен
номер ******. От приетото по делото заключение
на съдебно – графологичната експертиза – основно и допълнително такова, се
установява, че споразумението е подписано от ответника.
Ответникът оспорва да е подписала Допълнително споразумение от ***** г. към
Договор за мобилни / фиксирани услуги за мобилен номер ******, както и
Приложение – ценова листа за частни лица от **** г. и декларация – съгласие от
същата дата. От приетото по делото
заключение на съдебно – графологичната експертиза – основно и допълнително
такова, се установява, че тези документи
не са подписани от лицето Е.Е.С.
Освен горепосочените документи от приетите по делото заключение на съдебно
– графологичната експертиза – основно и допълнително, се установява, че
ответникът не е подписала и Договор за мобилни услуги от ***** г. и Приложение
– ценова листа към него.
С оглед гореизложеното и доколкото е открито производство по чл. 193 ГПК по отношение на оспорените документи, от
приетите съдебно – графологични експертизи се установява, че Договор за мобилни
/ фиксирани услуги за мобилен номер ******, както и Приложение – ценова листа
за частни лица от ***** г. и декларация – съгласие от същата дата, Договор за
мобилни услуги от ***** г. и Приложение – ценова листа към него не са подписани
от ответника. На основание чл. 194 ГПК документите следва да се изключат от
доказателствата по делото, като съдът не следва да обсъжда същите при формиране
на правните изводи относно основателността на исковата претенция.
На основание горните мотиви, съдът счита, че не се установява между
страните да е възникнала облигационно – правна връзка по силата на сключени Договор
за мобилни / фиксирани услуги за мобилен номер ******, както и Приложение –
ценова листа за частни лица от ***** г. и декларация – съгласие от същата дата,
Договор за мобилни услуги от ***** г. и Приложение – ценова листа към него.
Възраженията на ответника, че установяването на възникване на облигационно
отношение по подписаното Допълнително споразумение от ***** г. към Договор за мобилни услуги за мобилен
номер ****** обуславя извод и за съществуване на правната връзка по сключен
Договор за мобилни услуги за мобилен номер ****** от ***** г. са неоснователни.
Не може да се приеме, че подписването на допълнително споразумение по договор,
който не е подписан от ответника обуславя съществуването и на самия договор.
Предвид горното съдът счита, че не се установи при условията на пълно и
главно доказване, че са възникнали задължения за ответника за заплащане на сумата
от 112,42 лв.- неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******
от 31.08.2016 г. за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. Приетото по
делото като доказателство допълнително споразумение е изключено от
доказателствата по делото, с оглед установяване по безспорен и категоричен
начин чрез приемане на 2 заключения на съдебно – графологичната експертиза,
като неавтентично. Предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
Ответникът не е оспорила изрично възникването на облигационно отношение въз
основа на Договор за мобилни услуги от *****
г. Оспорва се начина на изчисляване на сумите и несъответствие с отразеното в
договора. От приетия по делото като доказателство Договор за мобилни услуги от *****
г. се установява, че същият е сключен за предпочетен номер *******, като
абонатът – ответник по делото е преминала от предплатена услуга към абонаментен
план с месечна абонаментна такса 13,99 лв. В договора е предвидено фактуриране всеки
месец. Към договора е подписана
декларация – съгласие, както и ценова листа на представяните услуги и тяхната
стойност. Предоставен е и мобилен интернет. Срокът на договора е 24 месеца,
като влиза в сила на 25.02.2015 г. и изтича на 25.02.2017 г. Видно от
отразеното в уточнителната молба и издадената заповед за изпълнение
претендираната сума в размер от 43,77 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси за отчетен период от 01.09.2016 г. до 30.11.2016 г. В приетата по делото
като писмено доказателство фактура № ******* г. е отразено, че месечната
абонаментна такса за предпочетен номер ******* е в размер на 11, 66 лв. без ДДС
или 13,99 лв. с ДДС, а не както се твърди от ищеца в исковата молба – дължима
сума 14,89 лв. Във фактура № ****** г. е
отразено, че за предпочетен номер ******* е начислена месечна такса в размер на 13,99 лв. с ДДС, като същото е
отразено и за последния месец от отчетния период във фактурата от 01.12.2016 г.
Не става ясно поради каква причина се претендира за месеците октомври и ноември
2016 г. сумата в размер от 14,89 лв. при условие, че в договора е уговорена
месечна абонаментна такса в размер от 13,99 лв., като същата е отразена и в
издадените фактури. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че
не се установява доставянето на услугите, за които са начислени съответните
такси, тъй като месечната абонаментна такса се дължи независимо дали са
ползвани други услуги по сключения договор за мобилни услуги в или извън
предоставения пакет услуги по договора. С оглед изложеното съдът счита, че
исковата претенция за установяване на дължимост на месечни абонаментни такси по
Договор за мобилни услуги от ***** г. за отчетен период 01.09.2016 г. до
30.11.2016 г. се явява основателна и доказана до размера от 41,97 лв., като за
разликата над този размер до пълния претендиран размер от 43,77 лв. искът
следва да се отхвърли, като недоказан.
От приетите по делото заключения на съдебно – гралофогичната експертиза се
установи, че Допълнително споразумение
от 31.07.2015 г. към Договор за мобилни
услуги за мобилен номер ****** е подписано от ответницата, от което следва, че
между страните е възникнало облигационно отношение, въз основа на това
споразумение. Предмет на споразумението е уговаряне на месечен абонаментен план
за мобилен номер ****** в размер от 15,99 лв., като в споразумението – ІІ, т.1
е уговорено, че „При подписването на настоящото споразумение Потребителят
получава следното устройство: мобилен телефонен апарат ******, сериен номер *******“.
Уговорено е, че с подписване на споразумението се прекратява ползването на
всички получавани и неупоменати в споразумението отстъпки и преференциални
условия. Отразено е, че с подписването на този договор са предоставени/
закупени 1 брой устройства.
Не се оспорват подписите на договор за лизинг, а се оспорва да е
предоставена лизинговата вещ. От приетия и неоспорен договор за лизинг от *****
г. се установява, че ищецът в качеството на лизингодател се е задължил да
предостави на ответника лизингополучател за временно и възмездно ползване
следното устройство, а именно: мобилен телефонен апарат ****** с телефонен номер ******. Задължение на
лизингополучателя е заплащането на обща лизингова цена в размер на 160 ,77 лв.
с ДДС, като срокът на договора е 23 месеца. В чл. 4 от договора е уговорено, че
с подписването на същия лизингополучателят декларира и потвърждава, че
Лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира
изрядно и напълно съответства на договорените технически характеристики и в
комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта, както
следва: мобилен телефонен апарат ******, сериен номер *******, зарядно
устройство, упътване и гаранционна карта.
Лизингополучателят се е съгласил да използва устройството при условията
на договора и да заплаща месечните лизингови вноски, включени във фактурата за
предоставяни мобилни услуги в сроковете и при условията и начините на плащане
на тези задължения и в размерите, отразени в погасителния план в договора за
лизинг- по 6,99 лв. на месец. Уговорено
е придобиване на собствеността върху вещта в случай, че се плати още една допълнителна
вноска от 6,99 лв. и се подпише договор за изкупуване на устройството с
Лизингодателя най – малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг.
Лизингополучателят декларира, че е получил, запознат е изцяло, приема
безусловно и се задължава да спазва Общите условия. Към договора за лизинг е подписан запис на
заповед в размер на стойността на лизинговата вещ – 160,77 лв. Съгласно чл. 12
от общите условия към Договора за лизинг месечните вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на забава на плащания по договора за лизинг. Предвидени са правата на лизингодателя при
неизпълнение на задължения по договор за лизинг, като са дадени няколко
алтернативни или кумулативни възможности- отказ от договора с писмено
уведомление, предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както и връщане на
устройството и удовлетворяване на вземанията чрез продажбата му. Не е
предвидена задължителна поредност на осъществяване на правата на лизингодателя.
Във фактурата от ***** г. е отразена вноска лизинг -15 от 24 в размер от
6,99 лв., а в следващата от 01.11.2016 г. е отразена вноска лизинг 16 от 24.
Във фактура от 01.12.2016 г. е отразена 17 та вноска по договор за лизинг в
размер на 6,99 лв. На 01.02.2017 г. е издадена фактура от ищцовото дружество, в
която са отразени вноски лизинг в размер от 41,94 лв.
Ответникът оспорва да й е предоставен мобилен телефонен апарат ******, но предоставянето на мобилното
устройство е удостоверено с подписа й, както в Допълнителното споразумение от *****
г., което се установи, че е подписано от нея, така и в Договора за лизинг. С
оглед изпълнение на задължението за предоставяне на лизинговата вещ, то
ответникът – лизингополучател е следвало да изпълни своите задължения по
договора за заплащане на цената на лизинговата вещ, разпределена чрез 23
лизингови вноски. Не се установява вноските, фактурирани на 01.10.2016 г. и на
01.11.2016 г. да са платени, поради и което към датата на издаване на фактура
от 01.02.2017 г. е настъпила изискуемостта на всички лизингови вноски. Към
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е настъпил падежът на всички оставащи лизингови вноски от 15
до 23-та включително в общ размер от 62,91 лв. Ответникът при разпределената
доказателствена тежест за това не установи да е заплатил претендираните суми.
Не се твърди, нито се установява да е върната лизинговата вещ, в който случай
ищецът би могъл да се удовлетвори от продажната цена в случай, че е избрал да
упражни това свое право.
На основание гореизложеното съдът
счита, че предявеният иск за установяване на дължимост на лизинговите вноски по
Договора за лизинг от 31.07.2015 г. в
размер на сумата от 62,91 лв. за периода
01.09.2016 г. – 31.01.2017 г. е основателен и доказан следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и частичната
основателност на предявените искове на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в
полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по
съразмерност. Ищецът представя списък с разноски по чл. 80 ГПК и претендира
разноски в размер от общо 385 лв. за заповедното производство и 545 лв. за
исковото производство, от които съразмерно на уважените претенции следва да се
присъдят разноски в размер от 148 лв. за заповедното производство и 261,60 лв.
за исковото производство. Ответникът претендира разноски в размер на 60 лв. за
депозит за вещо лице, от което по съразмерност на отхвърлената част от исковата
претенция следва да се присъди сумата от 31,20 лв. Претендират се и разноски от
процесуалния представител на ответника, който е осъществявал адвокатска
защита по заповедното и настоящото
исково производство при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Представени са договори за правна защита и съдействие за заповедното и за исковото производство, в
който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ, възлиза на 300 лв. за всяко от
производствата, от който по съразмерност следва да се присъди сумата от по 156 лв. за всяко от производствата- за заповедното и
за исковото производство.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Е.Б., ЕГН **********,*** дължи на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
6 сумата в размер от 41,97 лв. – неплатени абонаментни такси
за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ****** и сумата от 62,91лв.
– неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ***** г. за периода
01.09.2016 г. – 31.01.2017 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1622/2019 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК: ********* против Е.Е.Б., ЕГН ********** искове за установяване на
дължимост на сумата над размера от 41,97 лв. до пълния размер от 43,77 лв. –
неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.09.2016 г. – 30.11.2016 г. по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******, както и сумата от 112,42лв.
- неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за отчетен период 01.09.2016 г.
– 30.11.2016 г. по Допълнително споразумение от ***** г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ******, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1622/2019 г. на
ПРС.
ОСЪЖДА Е.Е.Б., ЕГН **********,*** да заплати на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6 сумата от 148 лв. – разноски по съразмерност по ч.гр.д.
№ 1622/2019 г. по описа на ПРС и сумата
от 261,60 лв. – разноски по съразмерност
по гр.д. № 6790/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ НА
Е.Е.Б., ЕГН **********,*** сумата от 31,20 лв. – разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Теленор България“ ЕАД, ЕИК:
*********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ
НА адв. ************** сумата от общо
312 лева - адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. , съразмерно на уважената част от исковите претенции, от
което сумата от 156 лв. за производството по ч.гр.д. №
1622/2019 г. на ПРС и сумата от 156 лв. по
гр.д. № 6790/2019 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала!
КЯ