Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12771 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „М.Т.“ ЕООД
срещу П.Ж.Ж. за осъждането му да заплати сумата от 81 000 лева,
представляваща пропуснати ползи от реализиране на печалба от търговията с
биоразграждащи се полиетиленови торбички със съконтрахент „Ф.Т.Р.“ за периода
01.11.2011 г. – 31.01.2012 г.
В исковата си молба ищецът твърди, че П.Ж. бил
управител на „М.Т.“ ООД от учредяването му през януари 2010 г. до 15.08.2015 г.
На 20.07.2011 г., докато изпълнявал длъжността „управител“ на „М.Т.“ ООД, П.Ж.
учредил „М.К.“ ЕООД, на което дружество бил едноличен собственик на капитала. До
14.01.2012 г. изпълнявал и правомощията на управител на „М.К.“ ЕООД. Учреденото
от Ж. дружество имал същия предмет на дейност като този на „М.Т.“ ЕООД. В
периода 01.11.2011 г. – 31.01.2012 г. Ж. пренасочил цялата дейност на „М.Т.“
ООД към „М.К.“ ЕООД, като отклонил договорите за продажба на биоразграждащи се
полиетиленови торбички с „Ф.Т.– Р.“ към „М.К.“ ЕООД. Без знанието и съгласието
на „М.Т.“ ООД П.Ж. заемал ръководна длъжност в друго дружество, извършващо
конкурентна дейност и бил едноличен собственик на капитала на това дружество.
Това представлявало грубо нарушение на задълженията за грижа и лоялност при
изпълнение на задълженията на Ж. като управител на „М.Т.“ ООД.
В резултат на тези неправомерни действия от страна на
ответника ищецът претърпял значителни имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от реализиране на печалба от търговия с биоразграждащи се
полиетиленови торбички с купувач „Ф.Т.- Р.“.
С влязло в сила решение по гр.д. № 12980/2012 г. по
описа на СРС, 72 състав предявеният от ищеца срещу ответника частичен иск на
стойност 7 000 лева бил уважен. Моли съдът да осъди ответника да заплати
остатъка от нереализираната по вина на ответника печалба за „М.Т.“ ООД в размер
на 63 000 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В съдебно заседание на 29.06.2018
г. е допуснато увеличение на предявения иск до размера на сумата от 81 000
лева.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва предявения
иск. Твърди, че дружеството знаело за участието му в други търговски дружества.
Упражняваната от „М.К.“ ЕООД дейност била различна от тази на „М.Т.“ ЕООД, а
нереализираните печалби от търговия с „Ф.Т.– Р.“ се дължали на предявени
необосновани претенции от страна на другия управител на „М.Т.“ ООД – А.Т..
Възразява и за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 142, ал. 3 от ТЗ.
Съгласно
чл. 142, ал. 3 вр. ал. 2 от ТЗ управителят на дружество с ограничена
отговорност дължи обезщетение на дружеството за вреди от извършване на дейност,
сходна с тази на дружеството.
В настоящото
производство се установи по категоричен начин деликтното поведение на ответника
П.Ж. като управител на „М.Т.“ ООД през процесния период, изразяващо се в
извършване на конкурентна дейност – продажба на биоразграждащи се полиетиленови
торбички на „Ф.Т.ЕООД – Р.“ от „М.К.“
ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител П.Ж..
Ответникът
е бил управител на „М.Т.“ ЕООД в периода от учредяване на дружеството през
януари 2010 г. до 14.01.2012 г. На 20.07.2011 г. той е регистрирал „М.К.“ ЕООД,
като е бил едноличен собственик на капитала и управител на това дружество.
Вещото
лице, изготвило приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи е изследвало
търговските отношения на „М.Т.“ ООД и „М.К.“ ЕООД с „Ф.Т.“ Р. и е установило,
че в периода юли 2011 г. – октомври 2011 г. „М.Т.“ ООД е реализирал приходи от
продажба на полиетиленови торбички с румънския си клиент на обща стойност
284 374.36 лева, докато „М.К.“ ЕООД не е извършвало търговска дейност.
Считано от
ноември 2011 г. „М.Т.“ ООД е преустановило търговската си дейност с „Ф.Т.“, Р.
по продажба на полиетиленови торбички, като единствено фактура № **********/01.12.2011
г. на стойност 2 347 лева е без посочено основание. За сметка на това,
реализираната от „М.К.“ ЕООД (с едноличен собственик на капитала и управител П.Ж.)
печалба от продажба на биоразграждащи се полиетиленови торбички на „Ф.Т.“, Р. е
в размер на 106 421.78 лева.
Налице е
причинно-следствена връзка между пропуска на ищцовото дружество да реализира
печалба от търговска дейност с редовен клиент в периода ноември 2011 г. –
януари 2012 г. и получен положителен финансов резултат от същата тази дейност,
упражнявана от „М.К.“ ЕООД.
Предвид
деликтния характер на отговорността на управителя в хипотезата на чл. 142, ал.
3 от ТЗ и липса на специални правила относно обема на вредите, в приложение на
нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички преки и
непосредствени вреди от противоправното поведение на ответника.
Ответникът не доказа направените от него
възражения - че „М.К.“ ЕООД не е осъществявал дейност, сходна с тази на „М.Т.“
ООД. Обстоятелството, че по партидата на дружеството е вписан предмет на
дейност, който не включва изрично търговия с полиетиленови торбички не
означава, че не е извършвана такава дейност. Противното се установи от
източника на приходи за „М.К.“ ЕООД в периода ноември 2011 г. – януари 2012 г.
Отделно от това, дейностите на това дружество не са посочени изчерпателно, а в
предмета се включва и всяка стопанска дейност, незабранена от закона.
П.Ж. не
доказа и че спадът в оборотите от търговия с биоразграждащи се полиетиленови
торбички с „Ф.Т.“, Р. се дължи на причини, различни от извършвана от „М.К.“
ЕООД конкурентна дейност.
Присъждането
на обезщетението, изразяващо се в пропуснати за ищцовото дружество ползи от
реализиране на печалба се субсумира под нормата на чл. 110 от ЗЗД, поради което
е приложима общата петгодишна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал.
1, б. „д“ от ЗЗД, давността за причинени от управителя на дружеството
вреди тече от момента на освобождаването му - в случая от 06.01.2012 г. В
разглеждания случай, искът е предявен на 19.10.2016 г., преди изтичане на пет
години от изискуемостта на вземането за обезщетение за причинени от бившия
управител на „М.Т.“ ЕООД П.Ж. вреди. Поради това е неоснователно и възражението
за погасителна давност.
Безспорно
се доказа, че „М.Т.“ ООД е претърпял имуществени вреди от извършена от
управителя П.Ж. конкурентна дейност. Безспорно доказания размер на
обезщетението е 104 399.68 лева, съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (л. 143 от делото).
Искът е
изцяло доказан по основание и размер, поради което ответникът дължи да заплати
исковата сума в размер на 81 000 лева, ведно със законните лихви от датата
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Съобразно
изхода на спора ответникът дължи да заплати на ищеца сторените от него разноски
за производството. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК разноските
включват 3 240 лева държавна такса, 400 лева депозит за експертиза и
7 200 лева адвокатско възнаграждение.
Представителят
на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е основателно.
Определено в приложение на нормите на чл. 7, ал. 2, т. 4 и ал. 8 и § 2а от ДР
на Наредба № 1/2004 г., възнаграждението възлиза на сумата от 3 672 лева. Вида
на предявения иск и фактическата и правна сложност на делото не обосновават
определяне на по-висок размер на адвокатския хонорар.
Общата
стойност на дължимите от П.Ж. разноски е 7 312 лева.
Допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза е изготвена по поставена от ответника задача, за
което обаче той не е заплатил определения от съда депозит в размер на 300 лева.
Поради това П.Ж. дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 300 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 142, ал. 3 от ТЗ, П.Ж.Ж., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 81 000 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди - пропуснати ползи от реализиране на печалба от търговията
с биоразграждащи се полиетиленови торбички със съконтрахент „Ф.Т.Р.“ за периода
01.11.2011 г. – 31.01.2012 г. поради извършвана от ответника като управител на
ищцовото дружество на конкурентна дейност чрез „М.К.“ ЕООД, с едноличен
собственик на капитала и управител П.Ж.Ж., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.10.2016 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, П.Ж.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на М.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 7 312 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, П.Ж.Ж., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на Софийски Градски съд сумата от 300 лева
депозит за изготвена по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: