Определение по дело №2389/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от С. Н. Д., действащ лично и в качеството си на баща и законен представител на детето Б. С. Д., чрез адв. В. П., срещу допуснатото предварително изпълнение на Заповед с номер ЗД/Д-РВ-М-018 от 21.10.2024г., с която детето Б. Д. е било настанено в Кризисен център за деца в гр. Пловдив до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет.

Изрично, поради противоречия в сезиралата съда жалба, настоящият съдебен състав е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, с оглед разпоредбата на чл. 27а ЗЗДет., с цел да се установи действителната воля на жалбоподателя – дали обжалва самата издадена Заповед или допуснатото с нея предварително изпълнение. В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024г., процесуалният представител на жалбоподателя изложи, че обжалва единствено заповедта в частта, с която е допуснато предварителното й изпълнение по силата на закона.

Настоящият състав, с оглед становището в открито съдебно заседание, намира че в случая е направено искане по реда на чл. 166, ал. 4 АПК вр. чл. 27а, ал. 1 ЗЗдет. Същото е допустимо.

В случая заповедта подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл.27а от ЗЗД, поради което допускане на предварително изпълнение по чл.60 от АПК с нарочно разпореждане на органа не е било необходимо. Нещо повече - това разпореждане е нищожно, тъй като влиза в колизия с разпоредбата чл.27а, ал. 1 от ЗЗДет. С разпореждането на административния орган се създава привидност, че предварителното изпълнение е разпоредено от него, съответно че отмяната на това разпореждане би довела до спиране на предварителното изпълнение на заповедта, което цели и самият жалбодател.

Видно от приложените по делото доказателства спрямо С. Н. Д. са наложени мерки по реда на ЗЗДН, като на лицето му е забранено да осъществява контакт с детето Б. С. Д. под каквато и да е форма, включително чрез телефон, ел. поща или факс, считано от 17.10.2024г. Спрямо майката на детето – О. А. Д. също е издадена заповед за незабавна защита, с която на лицето й е забранено да осъществява контакт с детето Б. под каквато и да е форма, считано от 16.10.2024г.

Именно поради това административният орган е приел, че е налице опасност за детето Б. - опасност за неговото физическо, психическо, емоционално и социално развитие и е настанил детето в Кризисен център до произнасяне на компетентния съд по реда на чл. 28 ЗЗДет.

Чл. 166, ал. 4 АПК урежда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Ал. 2 е в следния смисъл - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

За да спре допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалваната заповед, пред съда трябва да се изложат нови обстоятелства, от които да се установи, че спрямо детето Б. има възможност да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди.

Съдът няма възможност в настоящото производство да изследва дали самата заповед е законосъобразна, каквито са изложените в сезиралата съда жалба мотиви, поради което няма да обсъжда твърденията, че не била спазена процедурата за настаняване на детето по ЗЗДет. Този въпрос е въпрос по законосъобразността на заповедта.

Към момента на произнасянето по жалбата са налице висящи и действащи заповеди за незабавна защита по ЗЗДН, които забраняват и на двамата родители да осъществяват контакт с детето Б.. Ясно е, че е налице родителски конфликт, който всъщност поставя здравето и живота на детето в опасност.

Няма представени по делото доказателства, от които да се установи, че спрямо Б. е възможно да се причини значителна вреда от престоя му в Кризисен център за деца в гр. Пловдив, нито има доказателства за настъпили след настаняването му в центъра събития, които да се приемат за нови обстоятелства. Настаняване на детето в Кризисен център цели именно защита на детето от родителския конфликт, както и правилно и точно изпълнение на издадените заповеди за незабавна защита.

В тази връзка жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Жалбоподателят има възможност да проведе производство по реда на чл. 27а ЗЗДет., в която да докаже твърдението си за незаконосъобразност на издадената Заповед, но към момента няма основание съдът да спре допуснатото от закона предварително изпълнение.

 

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без уважение жалба от 24.10.2024г., подадена от С. Н. Д., [ЕГН], действащ лично и в качеството си на баща и законен представител на детето Б. С. Д., [ЕГН], с искане да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед № ЗД/Д-РВ-М-018/ 21.10.2024 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Марица, допуснато по силата на закона.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.