Решение по дело №1750/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 8
Дата: 15 януари 2021 г.
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430201750
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Плевен , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асен И. Даскалов
Секретар:МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Административно
наказателно дело № 20204430201750 по описа за 2020 година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН

С Наказателно постановление № 20-0938-003441/ 21.08.2020 г. на
** при СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на ** /гражданин на **,
роден на 26.11.1990г., Свидетелство за управление на МПС, издадено от **
**/ са наложени административни наказания на основание чл.174 ал.1 т.1 от
Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – на нарушителя не е
назначен преводач, въпреки че се касае за чужд гражданин; твърди, че не му е
бил връчен и талон за изследване по образец, въпреки че формално е прието,
че такъв е бил връчен. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За ответната страна – ОД на МВР – ПЛЕВЕН, представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
285705/21.08.2020г. от страна на С. Г. К. - ** при СЕКТОР „ПП” при ОДМВР
- ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля ***, както и на нарушителя **
/гражданин на **, роден на 26.11.1990г., Свидетелство за управление на
МПС, издадено от ** **/. Съставен е за това, че на 21.08.2020г. около 23:35
часа в *** срещу **, с посока на движение – **, управлява л.а. „**“ с рег.
№*** /чужда регистрация/ след употреба на алкохол, установено по
надлежния ред – с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабр.№
***, което отчело алкохолна концентрация в размер на 0,60 промила в
издишвания от водача въздух; издаден е Талон за медицинско изследване с
№***, ведно с осем броя холограмни стикери за сигурност - нарушение по
чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. При съставяне на АУАН, възражения не са направени;
такива не са постъпили и по реда, и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло възприел описаната
по-горе фактическа обстановка и на тази основа, издал обжалваното НП, с
което на ** /гражданин на **, роден на 26.11.1990г., Свидетелство за
управление на МПС, издадено от ** **/ са наложени административни
наказания на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата -
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1
ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.11 – 12 от
делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
настоящата инстанция не установява нарушения от процесуален характер при
провеждането на административнонаказателното производство. Не
съставлява такова нарушение претендираното от жалбоподателя, че не му бил
назначен преводач при съставяне на АУАН, тъй като разпоредбите на ЗАНН
не предвиждат такова изискване; от друга страна чл.84 ЗАНН предвижда
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК във връзка с
производството пред съда, а не във фазата до обжалване на Наказателното
2
постановление. Същевременно, недоказана се явява и тезата на
жалбоподателя, че производството по съставяне на АУАН се явява
опорочено, тъй като нарушителят не е имал възможност да разбере
протичащата полицейска проверка, както и че в действителност не му е бил
връчен надлежен Талон за медицинско изследване. Напротив, видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели * и *, както и приложения
екземпляр от съставен Талон за медицинско изследване с №***,
комуникацията между полицейските служители и нарушителя е протекла
успешно на английски език, * е разбрал за какво е проверяван, за какво му се
съставя АУАН, получил е и съответния Талон с указание за медицинско
изследване.
Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите С. Г. К., ***, както и писмени доказателства /л. 6, л.8 – 10, л.30 –
33 от делото/. Съдът приема като непредубедени показанията на свидетелите
* и *; същите са подробни и убедителни, взаимно се потвърждават от една
страна, а от друга – са в потвърждение на изложената в АУАН/НП
фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и приетите по делото Талон за
медицинско изследване, Списък на успешно преминали периодична проверка
технически средства на разположение на ОДМВР – ПЛЕВЕН, справка-
извлечение за резултати, отчетени посредством ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с
фабр.№ ***. Съдът отдава вяра на показанията на разпитаните свидетели,
както и на приобщените писмени доказателства; приема за доказана и
изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, която няма да преповтаря,
още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира за
доказано по категоричен начин извършеното от жалбоподателя нарушение на
разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, съобразно която „ На водача на пътно
превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози…“. Налице е задължение за
бездействие, с което, при описаната по-горе фактическа обстановка, М. Ф., не
се е съобразил – и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.
Следва да бъде отбелязано, че предвид обстоятелството, че * не се е явил за
даване на съответна проба за медицинско изследване, размерът на
алкохолната концентрация /0,6 промила/ коректно е преценен въз основа на
показанията на техническото средство – чл.6 ал.9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Ето защо Съдът приема, че административнонаказващият орган
правилно е наложил административни наказания на основание чл.174 ал.1 т.1
3
от Закона за движението по пътищата, съобразно която: „Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6
месеца и глоба 500 лв....“. Тъй като цитираната административнонаказателна
разпоредба предвижда абсолютно определен размер на санкцията, който е
правилно съобразен от административнонаказващия орган, този въпрос
повече няма да бъде обсъждан. Не на последно място, нарушението не
представлява „маловажен“ случай, тъй като обществената му опасност е
типична за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП.
В съответствие с тези съображения Съдът намира, че
обжалваното Наказателно постановление се явява законосъобразно и
правилно и като такова – следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-
003441/ 21.08.2020 г. на ** при СЕКТОР “ПП” при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, с
което на ** /гражданин на **, роден на 26.11.1990г., Свидетелство за
управление на МПС, издадено от ** **/ са наложени административни
наказания на основание чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата -
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4