Решение по дело №226/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 306
Дата: 3 юли 2020 г. (в сила от 16 октомври 2020 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20205530200226
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 РЕШЕНИЕ

град Стара Загора

03.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ

 

в открито заседание на Трети Юли през Две хиляди и Двадесета година в състав:

 

Председател: Р. Чиликов

             Съд. Заседатели :

 

 

при секретаря Н. Г. и в присъствието на прокурор …………   като разгледа докладваното от съдията Чиликов А.Н.Д. № 226  по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Обжалвано е наказателно постановление № 19-1228 – 003309 / 09.01.2020 година на Началник ГРУПА при ОДМВР град Стара Загора сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ при ОДМВР град Стара Загора.

         Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

         В  с.з. чрез адвокат Л. и адвокат Л. поддържа жалбата.

          Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт Р. взема становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди наказателното постановление.

 

        От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства –показанията на свидетелите , писмени – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

 

         Жалбата е подадена в срок  и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

 

         Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

         Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят С.Л. на 25.12. 2019 година около 23.00 часа в град Стара Загора на ул. „ М. М. Кусев „ до № 57 в посока север - юг управлява лек автомобил „ Мерцедес Е 220” с рег. № СТ 2879 КК с концентрация на алкохол в кръвта 0,85 промила.Изпробван с техническо средство „ Алкотест Дрегер 7510“ - № 0019 и проба № 00100. Не е дал кръв за медицинско изследване.

    

          Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.С., Г.Г., Г. В , талон за изследване №0060184/25.12.2019 година; справка за Дръг тест; заповед №8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР; справка за нарушител/водач от региона;експертно заключение на СМЕ, копие на протокол №2-75-19 за резултати от последваща проверка на анализатор на алкохол на техническо средство „Алкотест Дрегер“ №7510 с ф.№ 0019.

 

     От показанията на св. Г. и най-вече от показанията на св. С. / очевидци / , които кореспондират из цяло и с писмените доказателства /талон за изследване №0060184/25.12.2019 година; справка за Дръг тест; / се установяват няколко основни факта – жалбоподателят С.Л. е управлявал МПС, установено е концентрация на алкохол в кръвта 0,85 промила , дадена му е възможност за медицинско изследване чрез кръвна проба.

 

     Всички тези доказателствни средства из цяло кореспондират по между си, не съдържат никакво противоречие, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие, поради което приема за установени и доказани установените факти.

 

       Посоченият от жалбоподателя свидетел Г. В с показанията си не опровергава посочената фактическа обстановка, а я допълва и неговите показания не са в противоречие с останалия доказателствен материал.Същият установява, че жалбоподателят Л. е употребил около 50 грама алкохол / уиски/. Това обстоятелство на практика потвърждава обстоятелствената част на наказателното постановление, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта.Отделен е въпросът , че посоченото количество употребено алкохол / около 50 грама / е субективно възприятие, тъй като не се установява от показанията да е измерено по какъвто и да е начин употребеното количество алкохол.Факт е обаче, че е употребен алкохол преди управление на МПС.

 

      От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че ако употребеното количество алкохол е било 50 г. уиски то концентрацията на алкохол в кръвта ще е под 0,5 промила.За да бъде концентрацията на алкохол в кръвта 0,85 промила то употребеното количество алкохол следва да е било 137 г.

 

         Не е безспорно установено и доказано, какво е точното количество употребен алкохол още по-малко пък, че е  било точно 50 грама.Нито от показанията на св. В, нито от останалия доказателствен материал се установява какво е точното количество употребен алкохол.Свидетелят В установява с показанията си , че жалбоподателят е употребил около 50 грама алкохол / уиски /, но не установява да го е измерил с точност и употребеното количество алкохол е негово субективно възприятие.В този смисъл не е изключено употребеното количество алкохол да е повече.Тези изводи на фона на останалия доказателствен материал и показанията на техническото средство Дрегер дават основание на съда да приеме, че е установено и доказано, че концентрацията на алкохол в кръвта е била 0,85 промила. Още повече, че жалбоподателят не е оспорил по никакъв начин алкохолната проба – нито с възражение в АУАН, нито се е възползвал от правото за кръвна проба , въпреки издадени талон за медицинско изследване.

 

           Следователно Отразената в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка не се оспорва с други доказателствени средства,  които да я опровергават и въз основа на посочените по-горе доказателствени средства съдът я възприема безрезервно за безспорно доказана.

 

           При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл.5, ал. 3 т. 1 ЗДП и съответно на основание чл. 174, ал. 1 т. 2 ЗДП е наложил административни наказания – Глоба в размер на 1000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява МПС.

 

           Обстоятелствената част на наказателно постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Л. като водач на МПС е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,85 промила от което следват изводи в няколко насоки :

 

-  Жалбоподателят Л. като водач на МПС чрез активно действие е осъществил деяние.

-  Това деяние е противоправно – в нарушение на посочените по-горе разпоредби от ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

-  Деянието с посочената санкционна норма на ЗДП е обявено за наказуемо.

-  Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че има качеството на водач на МПС, че е употребил алкохол / , предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението  нарушителят  е предприел активни действия по движение на МПС / .

 

      Следователно жалбоподателят С.Л. с деянието   си е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са  осъществени всички  обективни и субективни признаци от състава на нарушението претендирано от административно-наказващият орган.

 

Концентрацията на алкохол в кръвта е

установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/2017 г. за установяване концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта.Водачът е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата, предоставена му е възможност с изготвения талон за медицинско изследване за кръвна проба в съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредбата, от която той не се е възползвал.

 

     Отказът от възможността за медицинско изследване с кръвна проба по силата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата дава основание да се приемат за меродавни показателите на техническото средство – в случая 0,85 промила.

 

     Видно от протокол №2-75-19 за резултати от последваща проверка на анализатор на алкохол на техническо средство „Алкотест Дрегер“ №7510 с ф.№ 0019 техническото средство е технически изправно и е въведено в експлоатация.

 

 

      Обструкциите и възраженията на жалбоподателя в жалбата и в с.з. относно установената концентрация на алкохол в кръвта са из цяло неоснователни.

 

       Жалбоподателят Л. е имал възможността при съставянето на АУАН да направи съответните възражения, но видно от самия АУАН не се е възползвал от тази процесуална възможност.

 

        Имал е и възможността при несъгласие с показателите на техническото средство да се възползва от предоставения му талон за медицинско изследване и да се яви в ЦСМП град Стара Загора за даване на кръвна проба, но и от тази възможност не се възползвал. В този смисъл правилно и законосъобразно съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 /2017 година са възприети за достоверни показанията на техническото средство Дрегер – 0,85 промила.

 

       Възраженията, че от момента на употребата на алкохол до извършване на проверката с техническото средство Дрегер е изминал един по-продължителен период от време са най-малкото неуместни.Няма никакво изискване в какъв период от време от употребата на алкохол да се извърши проверката с техническото средство.И това е така тъй като забраната за управление на МПС след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта съгласно чл. 5, ал. 3 т. 1 ЗДП е абсолютна и безусловна / не е обвързана с фактора изминал период от време / и защото резорбацията на алкохола в различните организми е по различен начин в зависимост от различни фактори / общоизвестен факт и факт установен от експертното заключение на СМЕ /. 

 

     Неоснователно е и възражението, че в АУАН и наказателното постановление не е посочен точния час на спиране на автомобила управляван от жалбоподателя.Такова изискване за валидност на тези два акта в чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН няма.В двата акта конкретно и ясно е посочено кога и в колко часа е установено нарушението / около 23.00 часа /, както и кога е извършена пробата с техническото средство Дрегер /23.06 часа, което се потвърждава и от съответната разпечатка /.В конкретната ситуация жалбоподателят е бил спрян за проверка от полицейските органи, които са потърсили съдействие от компетентните органи на КАТ-ПП да извършат проверката с техническо средство Дрегер . В тази връзка е нормално да измине период от време, който обаче както бе мотивирано по-горе не опорочава показателите на техническото средство.

 

      В АУАН са посочени имената на свидетелите при съставянето на акта, но не и свидетелите очевидци. Последното не е необходимо за зконосъобразността на съставения АУАН, а и с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН подобни неточности не могат да с окачествят като съществени процесуални нарушения опорочаващи наложеното административно наказание. Изискване за посочване на свидетели очевидци в наказателното постановление в чл. 57 ЗАНН също няма.

 

      Няма законово изискване в АУАН да се посочва дали нарушителят приема или не показанията на техническото средство. Такава възможност има чрез възражения в писмен вид, каквито обаче не са направени.

 

 

      Без основание са възраженията, че в талона за медицинско изследване не е ясно къде и кога трябва да се яви нарушителят за медицинско изследване. Видно от самият талон за изследване №0060184/25.12.2019 година ясно е написан часът на съставянето му и срокът от 40 минути, в който следва да се яви в ЦСМП град Стара Загора.

 

         Изложеното  до тук мотивира съда да приеме, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянията   като административни нарушения.

 

          Наложените административни наказания съответстват на абсолютно определените санкции и не подлежат на индивидуализация.

 

          Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице по  смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която длъжностното лице при ОД на МВР град Стара Загора е упълномощено от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни постановления и да налага административни наказания.Същата е приложена и като доказателство по делото.

 

       При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН / посочени са всички факти релевантни за състава на нарушенията, същите са конкретизирани по време, място и начин на извършването им, спазени са всички стандарти за пълнота на обвинението / , правилно е приложен материалният закон, няма основания за изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се явява голословна и неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.

 

На основание чл. 84 ЗАНН във вр. с

чл.189, ал.3 НПК направените по делото разноски от РС град Стара Загора за назначаване на СМЕ в размер на 330 лева следва да се заплатят от жалбоподателя Л..

 

            Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

 

             Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК  с оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените три съдебни заседания в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

       

          Водим от горните мотиви съдът

 

 

             

                 Р  Е  Ш  И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 19-1228 – 003309 / 09.01.2020 година на Началник ГРУПА при ОДМВР град Стара Загора сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ при ОДМВР град Стара Загора, с което е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на С.Г. ***, ЕГН – ********** .

 

     ОСЪЖДА Георги Стойков Л. *** направените по делото разноски в размер на 330 лева.

 

     ОСЪЖДА Георги Стойков Л. *** направените по делото разноски за  юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

 

      РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ :