Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 371 24.06.2019 г. гр. Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 159 по описа за 2019 г. на РС Търговище, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 318 и сл. от ГПК по предявени искове с правно основание 49,ал.3 от СК и чл.
53 от СК.
Ищцата Ш.А.М. ***, действаща чрез
процесуален представител и съдебен
адресат адв.К.П.-ТАК, твърди в исковата молба, че
с ответника М.А.М. *** сключили граждански брак на 14.01.1995г.,
от който имат едно пълнолетно дете-Ш., роден на ***г., а ищцата има и друго
дете от предишен брак.Излага, че през първите години на брака отношенията на
страните били нормални, но след това отношението на ответника към ищцата се
променило, като той употребявал редовно алкохол, при което причинявал скандали
в присъствието на децата(тъй като в този период с тях живеела и дъщерята на
ищцата), упражнявал и физическо насилие над ищцата. Посочва още, че това
поведение на ответника причинило няколко раздели между страните, като ищцата изтъква,
че правила компромиси всеки път, с цел да осигури на децата живот в нормално
семейство с двама родители. Преди повече от десет години ответникът напуснал
семейството и се преместил да живее в гр.Търговище, като престанал изобщо да се
интересува от тях, не полагал никакви грижи и за детето си, не му изпращал
издръжка.Всички грижи по отглеждането и възпитанието на детето ищцата полагала
сама.Поради изложените обстоятелства и като счита, че бракът й с ответника е
дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на последния, ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск за прекратяването на брака по вина на ответника, както и иск за възстановяване
на предбрачното й фамилно име-М.. В съдебно заседание
исковете се поддържат от адв. К.П.-ТАК, която пледира
за уважаването им изцяло, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1
от ГПК, писмен отговор от адв.Р.М.-ТАК, назначен от
съда особен процесуален представител на ответника, не е постъпил. В съдебно
заседание адв.Р.М. изразява становище за наличие на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но по вина и на двамата съпрузи,
като излага, че при такава дълга фактическа раздяла очевидно и двамата съпрузи
не са предприели действия за заздравяване на брачната връзка.В хода на устните
състезания поддържа становището си, като излага също, че независимо от липсата
на искане, съдът следва да се произнесе по въпроса за ползването на семейното
жилище.
След преценка на събраните доказателства по
делото и взе предвид исканията и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- Удостоверение за сключен
граждански брак от 14.01.1995г., издадено от Община Търговище се установява, че
страните са сключили граждански брак на 14.01.1995г., за което е съставен Акт
за граждански брак № 01/14.01.1995г. от Община Търговище.От удостоверение за
раждане от ***г*** се установява, че от
брака е родено детето Ш.М. А., който към момента е пълнолетен. Относно доходите
на съпрузите не са представени доказателства, като съдът приема, че с оглед обстоятелството,
че и двамата съпрузи са в трудоспособна възраст, то няма пречка да могат да
реализират месечно трудово възнаграждение поне в размер на МРЗ за страната или
по 560лв. месечно.
От разпита на св. И.И.М., без родство със страните се установява, че свидетелят
е бил съсед на семейството и твърди, че не е виждал ответника повече от десет
години.Излага още, че докато са живели заедно, свидетелят е виждал ответника
всяка вечер в кръчмата, където последният употребявал алкохол и предизвиквал
скандали с други хора.Свидетелят е чувал, че страните са имали и семейни
проблеми поради пиянството на ответника.Същите обстоятелства се установяват и
от разпита на сина на страните-св. Ш.М. А., който твърди, че родителите му не живеят
заедно повече от десет години, тъй като са имали разправии и скандали. Твърди
още, че по време на съжителството им, баща му употребявал алкохол и тормозел
майка му психически и физически, а това тормозело и стресирало и свидетеля,
който е бил още малък(както и дъщерята на ищцата).Излага също, че няколко пъти
родителите му се разделяли поради тези причини, но майка му правела компромиси
и заживявала отново с бащата, за да осигури на децата си нормално семейство, до
последната раздяла, когато тя преценила, че за тях ще е по-добре да живеят сами.
Свидетелят твърди, че след раздялата на родителите, баща му не го е търсил, не
се интересувал от него, не му е помагал по никакъв начин.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По предявения иск за прекратяване на
брака: В съдебно заседание е прието за безспорно между страните
обстоятелството, че съпрузите са в трайна фактическа раздяла, като от гласните
доказателства се установява, че тази раздяла продължава повече от десет години.
Във връзка с причините, довели до раздялата на страните, както и по въпроса за
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и наличието
на такова, съдът приема следното: Всеки от съпрузите – както ищцата, така и ответникът може да повдигне въпроса за вината, което
страните са направили по делото - ищцата с исковата молба, а особеният
процесуален представител - с изложеното становище в съдебно заседание. Доколкото
се касае за факти от живота на съпрузите, причинили или спомогнали за дълбокото
разстройство на брака, при искане за произнасяне по вината, съдът дължи оценка
на фактите( в този см.решение № 44/26.03.2015г. по гр.д.№ 3828 по описа за
2014г. на ВКС, ІІІ г.о.).От събраните гласни и писмени доказателства съдът
приема, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, причинено от поведението
на ответника, който в последните години от съжителството в семейството е
злоупотребявал с алкохол, при което е предизвиквал скандали и си е позволявал
да упражнява над ищцата физически и психически тормоз, при това в присъствието
на децата, като ответникът по този начин е упражнявал психически тормоз и над
децата, а поведението му е в нарушение на правните принципи, въведени в разпоредбата на
чл.2 от СК, установяващи равенство на
мъжа и жената-т.2, зачитане на личността в семейството-т.6, като е нарушавал и
задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 14 от СК, съобразно която отношенията между съпрузите се изграждат
на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, а
след раздялата на страните се е дезинтересирал изцяло
от живота и развитието и на детето си. За неоснователни приема съдът
доводите на представителя на ответника, че вина за разстройството на брака носи
и ищцата, доколкото тя също не е предприела стъпки за запазване на брака, тъй
като от гласните доказателства е установено, че ищцата няколко пъти е правила
компромиси и отново е заживявала с ответника след разделите им, с цел да осигури
на децата си пълноценно семейство, но именно поведението на ответника я е
мотивирало накрая да приеме, че за децата и нея е по-добре да живеят сами и
спокойно, отколкото в непрекъснати скандали.По тази причина, съдът приема
доводите на представителя на ответника за наличие на брачна вина и на ищцата,
за изцяло неоснователни. Съдът следва да посочи още, че никой не е длъжен в
продължение на години да търпи психически и физически тормоз, нито с години да
опитва едностранно да заздравява брачната връзка. С оглед на изложените доводи
съдът приема, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което не
може да бъде преодоляно, като изключителна вина за настъпването му има
ответникът и запазването на брака не е в интерес нито на страните, нито на обществото,
при което същият следва да се прекрати, с развод по изключителна вина на
ответника, на осн.
чл. 49,ал.3 от СК.
Искането на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име, съдът приема за основателно,
доколкото след прекратяване на брачната връзка, за ищцата отпада и
необходимостта да запази фамилното име на съпруга, обстоятелство обуславящо
уважаването на иска, като след прекратяването на брака, съпругата следва да
възстанови предбрачното си фамилно име М., на осн. чл. 53 от СК.
Ищцата не е предявила искове за
издръжка, нито относно семейното жилище.За неоснователни приема съдът доводите
на особения процесуален представител на ответника за това, че независимо от
липсата на искане, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за семейното
жилище, доколкото служебно задължение да направи това съдът има единствено в
хипотезата на наличие на ненавършили пълнолетие деца, родени от брака, което
условие в случая не е налице.
По разноските: Ищцата е претендирала разноски, които
са в размер на 25лв. внесена държавна такса, 300лв. платен депозит за особен
представител и 100лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо 425лв., които
с оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да й заплати, на осн. чл. 329,ал.1
от ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Търговище държавна такса за водене на
процеса в размер на 25лв., на осн. чл. 329,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Ш.А.М. с ЕГН ********** *** и М.А.М. с ЕГН ********** ***,
сключен на 14.01.1995г., за което е съставен Акт за граждански брак №
01/14.01.1995г. от Община Търговище, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН по
вина на съпруга М.А.М. с ЕГН **********,
на осн.
чл. 49,ал.3 от СК.
СЛЕД прекратяването на брака, ищцата ще възстанови предбрачното си фамилно име-М., на осн. чл.53 от СК.
ОСЪЖДА М.А.М. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Търговище държавна такса за водене
на процеса в размер на 25лв., на осн. чл. 329,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.А.М.
с ЕГН ********** ***, да заплати на Ш.А.М. с ЕГН ********** ***, разноските по
делото в размер на 425лв., на осн. чл. 329,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: